№ 132020
гр. София, 24.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско
дело № 20231110149111 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на (фирма) за издаване на заповед за изпълнение срещу П.
Т. Г. за вземания, произтичащи от Договор за паричен заем № 753801/27.01.2022 г., от които
сумата в размер на 197,40 лева, представляваща неустойка по чл. 11 вр. чл. 5 от процесния
договор за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и сумата в размер
на 200 лева, представляваща неустойка за забава.
По отношение на посочените вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност. Процесният договор за паричен
заем е сключен през 2022 г., като породените от него отношения се регулират от
специалните правила на ЗПК.
Съдът намира, че претендираните вземания за неустойка се основават на нищожни
клаузи, поради следните съображения:
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага
1
от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по
т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
По отношение на претенцията за неустойка за забава настоящият състав намира, че
клаузата, в която е уговорено заплащането на такава неустойка, също е нищожна.
Аргументите на съда в случай са в насока, че по своята същност договорената неустойка
представлява предварително уговорено задължение на потребителя, с което по същество се
цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и изпълнението на
договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено едно допълнително
обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във фиксиран размер съгласно
тарифата на дружеството. Същевременно съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, за която съдът следва да издаде заповед за изпълнение.
Следователно от заявителя се цели да получи за едно и също забавено изпълнение и
неустойка за забава, и обезщетение за забава, периодът на които дори съвпада.
Предвид изложеното, вземанията, произтичащи от нищожни клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 243217/31.08.2023 г. от (фирма) срещу П. Т. Г., в частта относно сумата в размер на
197,40 лева, представляваща неустойка по чл. 11 вр. чл. 5 от процесния договор за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и сумата в размер на 200 лева,
представляваща неустойка за забава.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3