№ 2196
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100508709 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 8756/14.05.2024 г., постановено по гр.д. № 16623/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 70 с-в, съдът е отхвърлил предявения от „ИСИ
БРАЙТ КОНСУЛТАНТИ“ ООД, ЕИК: *********, гр.София, бул. „Патриарх Евтимий“
№ 49, ет.4, Престиж Бизнес Център, срещу Д. Б., италиански гражданин с ЛНЧ
**********, роден на ****г., осъдителен иск по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК с правно
основание чл.221, ал.2 КТ за осъждане ответника да плати сумата от 4639.30лв.,
представляваща обезщетение в размер на две брутни месечни заплати по чл.8.1. на
Трудов договор № 520/16.02.2021г., ведно със законната лихва от 12.10.2021г.
Производството е образувано по въззивна жалба на ИСИ БРАЙТ
КОНСУЛТАНТИ“ ООД, в която се атакува постановеното решение като необосновано
и неправилно. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните бил сключен трудов договор с месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 2319.65лв., прекратен с наложено със Заповед №
463/23.06.2021г. дисциплинарно наказание – уволнение поради неявяване на работа от
02.06.2021г. до 22.06.2021г., за което работникът не бил открит, за да даде обяснения.
Счита, че обстоятелството, че през м.08.2021г. бил правен опит отново да бъде
издирван чрез ЧСИ не водило до недействителност на предходната процедура.
Оспорва се извода, че производството не било валидно проведено, доколкото нямало
1
оспорване на същото, вкл. дори и да имало процесуални пропуски. На следващо място,
по отношение на размера приема, че неправилно първата инстанция е приела, че
размерът бил неточен, доколкото в трудовия договор бил посочен конкретен размер,
поради което и обезщетението следвало да се изчисли върху този размер. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
особения представител на въззиваемия, в който оспорва основателността на въззивната
жалба. Оспорва валидното извършване на дисциплинарното уволнение, защото имало
редица пропуски в процедурата – поискани писмени обяснения имало изискани едва
след постановяване на заповедта.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата,
когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно
Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка
съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна
материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в
цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По основателността:
Предявен е иск по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК с правно основание
чл.221, ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното
си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. Видно от разпоредбата предпоставка за дължимост на това
обезщетение от работника или служителя е трудовото правоотношение да е било
прекратено поради налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" по чл. 188, т.
3 от КТ. Претенцията в настоящото производство касае дължимото от работника
съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие
в случай на дисциплинарно уволнение, като съобразно възраженията на ответника
спорно по делото е обстоятелството дали заповедта за налагане на дисциплинарното
2
наказание му е редовно връчена.
От приетия по делото трудов договор № 350/16.02.2021г. се установява, че
между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на който
въззивникът (работодател) назначава, а въззиваемият (работник) се съгласява да
изпълнява длъжност „специалист продажби“, по безсрочен трудов договор, с
договорен срок за изпитване от 6м, договорено трудово възнаграждение съгласно
чл.5.1. в размер на 2319.65лв. брутно трудово възнаграждение, вкл. при договорено по
чл.8.1. двумесечно писмено предизвестие за прекратяване в полза на двете страни. В
чл.12.2 работникът е декларирал посочен адрес за кореспонденция, а именно гр.София,
бил. ****, както и е посочено лице за контакт при спешни случаи.
Съгласно констативен протокол от 23.06.2021г. е установено, че считано от
02.06.2021г. ответникът не се е явявал на работното си място, поради което на
10.06.2021г. с товарителница № 61432617560/10.06.2021г. било изпратено по куриер
искане за писмени обяснения на имейла и на адреса на служителя, но не бил получен
отговор. Протоколът бил съставен във вр с процедура по дисциплинарно уволнение на
работника и същият е подписан от управителя на дружеството и двама свидетели (К.
Н. и А.М.). Към същия е приложена справка от куриерска служба „Спиди“, от която се
установява, че пратката е върната към подателя на 21.06.2021г., съответно 23.06.2021г.
Със Заповед № 463/23.06.2021г. на ответника е наложено дисциплинарно наказание
уволнение, като в същата е описано, че въз основа на констативен протокол от
23.06.2021г. били изискани писмени обяснения на 10.06.2021г., изпратени по куриер до
адреса за кореспонденция и имейла, посочени в трудовия договор, като съгласно
проверка било установено, че ответникът считано от 02.06.2021г. не се е явявал на
работното си място без да е представял обяснения, което представлявало нарушение на
трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 КТ, без към момента на съставяне на
заповедта работникът да се е явил и да е дал обяснения, поради което на основание
чл.188,т.3 КТ вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ и при спазване на чл.189, чл.193, ал.1 и 3 и
чл.194, ал.1 КТ е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Указано е препис от
заповедта да се връчи на наказаното лице. В тази връзка е приета товарителница №
61444545724 / 24.06.2021г. с подател ищеца и получател ответника с адрес гр.София,
бул. ****. Съгласно справка изх.№ 22388213272319/24.06.2021г. на НАП се установява,
че е прието уведомление по чл.62, ал.5 КТ от ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от КТ, дисциплинарното наказание се
смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или
от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна
разписка. В практиката на ВКС (изрично Решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр. д. №
1877/2010 г. на ВКС) изрично е прието, че „съгласно чл. 195, ал.2 и ал.3 КТ,
3
изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда
действие с достигане на изявлението до адресата, т.е. съобразно общите правила на
ЗЗД за действие на договорите - правилата за пораждане на правно действие на
изявленията на страните по договора. Писменото изявление на работодателя за
налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на
лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна
разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до
адресата работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса,
посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса.
Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на
работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без
правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес,
работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие“. В същия
смисъл ВКС се е произнесъл и с решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 50782009г.
на III г.о. и решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на III г.о., в които е
прието, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, работодателят
му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се
смята за наложено от деня на нейното получаване; че за да е осъществено надлежно
връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; че
редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила,
уредени в чл.46 и чл.47, във вр. с чл.41, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.42 и чл. 44 ГПК (при
връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон - чл.36 от
Закона за пощенските услуги.
В конкретния случай процесната заповед № 463 за налагане на дисциплинарно
наказание от 23.06.2021г. е изпратена чрез товарителница № 61444545724 / 24.06.2021г.
с подател ищеца и получател ответника на посочения в трудовия договор по т.12 от
същия адрес за кореспонденция на ответника, а именно: гр.София, бул. ****, което с
оглед цитираната по-горе практика на ВКС следва да се приеме, че работодателят е
изпълнил задължението си да връчи заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и изявлението му е породило правно действие.
Отделно от това, няма пречка заповедта за уволнение да бъде връчена редовно в
хода на процеса - това е факт от значение за спорното право (завършва фактическия
състав на прекратяване на трудовото правоотношение), поради което настъпването му
в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на делото с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Действително в настоящото
производство ответникът не участва лично, а чрез назначен особен представител, но
заповедта за дисциплинарно уволнение в случая е връчена не чрез особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, осъществяващ единствено процесуално
4
представителство в настоящото исково производство, а въз основа на фикцията на чл.
47, ал. 5 ГПК, която на общо основание намира приложение в материалноправните
отношения между страните по договора - в случай на невъзможност за лично връчване
поради бездействието на служителя (който е променил местоживеенето си и не е
уведомил насрещната страна по трудовия договор за различния си адрес с оглед
размяна на кореспонденция между тях) не може да се отрече правото на работодателя
да осъществи фингирано връчване при спазване на нормативно регламентираната
процедура на чл. 47 ГПК, доколкото в противен случай служителят би черпил права от
собственото си недобросъвестно поведение, което е недопустимо. В случая лицето е
било търсено на посочения в трудовия договор адрес, поради което съдът е установил
редовността на връчването на исковата молба и книжата към нея, разпоредил е
съобщенията да се приложат по делото (с разпореждане от 30.03.2023 г. л.54) и е
назначил особен представител на ответника за целите на защитата му в процеса на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че дори заповедта за
уволнение да не е била получена извънсъдебно, то същата несъмнено е връчена на
служителя в хода на процеса заедно с исковата молба и приложенията към нея, поради
което към настоящия момент трудовото правоотношение между страните е прекратено
на посоченото от ищеца основание (така и Решение № 875 от 13.02.2025 г. по в. гр. д.
№ 3056 / 2024 г. на СГС; Решение № 253 от 15.01.2025 г. по в. гр. д. № 5251 / 2024 г. на
СГС и др.).
Съображенията, че за основателността на иска следва работодателят да докаже
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание и спазването на
процедурата по налагането му, са ирелевантни, защото липсват данни ответникът да е
оспорил същите пред работодателя или пред съда по надлежния ред (чл.344 от КТ),
така и не може инцидентно да се проверява законосъобразността на заповед за
уволнение и спазването на изискванията към процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, след като уволнението не е било атакувано с
конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в законоустановения срок (в този смисъл
изрично Решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о. и др.).
С оглед на изложеното, предявеният иск за заплащане на обезщетение за неспазен срок
на предизвестие при дисциплинарно уволнение се явява доказан по основание, поради
което следва да бъде уважен.
Размерът на брутното трудово възнаграждение е точно определен в т.5.1
(2319.65лв. брутно трудово възнаграждение) от процесния договор, а срокът за
предизвестие също е определен в т.8.2 (двумесечно предизвестие). Оттук съдът приема
за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудовото
правоотношение, прекратено от работодателя със заповед за дисциплинарно
уволнение, което обуславя извод за основателност на предявената претенция по чл.
221, ал. 2 КТ за обезщетение в размер на двумесечното брутно трудово
5
възнаграждение на работника, което възлиза на 4639.30лв.
По отговорността за разноски:
С право на такива разполага въззивникът, който е доказал сторени разноски в
общ размер на 3 012,4лв. (1199.77лв. по в.гр.д. № 8709/2024г., както и 1812.63лв. по
гр.д. № 16623/2022г.)
Така мотивиран Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 8756/14.05.2024 г., постановено по гр.д. №
16623/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 70 с-в, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА по предявения осъдителен иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415,
ал.1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ Д. Б., ЛНЧ: **********,
притежаващ лична карта № АY ****, издадена на ****г. от МВР – Мондови,
Република Италия, Мондови, Виа Оиендевилле 7, с дата на раждане: ****г., да заплати
на ИСИ БРАЙТ КОНСУЛТАНТИ ООД, ЕИК: *********, гр.София, ул. Юнак № 11-13,
ет. 5, ап. офис А05/ОФ-1, сумата от 4639.30лв., представляваща обезщетение за
неспазено двумесечно предизвестие по прекратен със заповед №463/23.06.2021 г. за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение трудов договор №530/16.02.2021 г.,
ведно със законната лихва от 12.10.2021г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото в общ размер 3012,4лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6