Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№...

 

гр. Кюстендил, 02.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилски районен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на втори юни , две хиляди и двадесета година,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИЛЕНКОВА

Секретар : Цветанка Александрова

Прокурор  Радостина Стоянова  

като разгледа докладваното от съдия Миленкова

АНД № 348 по описа на съда за 2020 година

                                       Р  Е  Ш  И:

 ПРИЗНАВА обвиняемият Г.С.В. - роден на  *** г. в гр. Д., ***, с българско грагражданство, неженен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН **********  за ВИНОВЕН в това, че  на 13.08.2019 г. в гр. К, в сектор „П, п,” при ОД на МВР гр. К, е потвърдил неистина – че е установил обичайното му пребиваване  в Република България, по смисъла на параграф 6 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в писмена декларация от 13.08.2019 г.,  която по силата на чл. 151 ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта – Министерство на вътрешните работи на Р България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства  -  че лице е установило обичайното си пребиваване в Република България, за да му бъде издадено българско свидетелство за управление на МПС – престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

На основание чл.78 А от НК, освобождава Г.С.В.  с ЕГН **********   от наказателна отговорност като му  налага административно наказание „глоба” в размер на 1000   (хиляда ) лева.

            ОСЪЖДА Г.С.В. / със снета по горе самоличност/ да заплати по сметка  на ОД на МВР – К,  сумата от  37.86 лв., сторени разноски за изготвяне на експертиза.

              Решението подлежи на жалба и протест пред Окръжен съд – гр. К, в 15-дневен срок от днес.

                                                                                 

Районен съдия:

 

МОТИВИ  на КРС

По АНД № 348  описа на КРС за 2020г.

гр.Кюстендил, 10.06.2020г.

 

 

 

 

 

 

В Кюстендилски районен съд, на 28.02.2020г.  е постъпило Постановление  от РП – гр. К., по което е образувано настоящото производство по реда на чл.375 и сл.от НПК. С постановлението  Районна прокуратура гр.К. предлага да бъде освободен от наказателна отговорност обвиняемия  Г.С.  В., с   ЕГН – **********, роден в гр. Д. за  извършено  престъпление от общ характер по чл. 313, ал.1 от НК, като за деянието му бъде наложено административно наказание  при условията на чл. 78А от НК.

           Обвиняемият е редовно призован, не се явява и не дава обяснения в хода на съдебното следствие. Защитникът му пледира за постановяване на решение, с което  обвиняемият да бъде  освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно  наказание „ глоба“ в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 78А от НК размер .

            Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема следното :

     Обвиняемият Г.С.В.  е роден на *** г. в гр.Д.. Българин е , български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан.

Живее в Кралство  И.  , заедно със семейството си . Работел като шофьор на товарен автомобил   в испанска фирма „Х. С.“ .

В Б.обвиняемият имал регистрация на постоянен адрес ***, където обаче не живеел. Обвиняемият посещавал рядко Република България. В периода от 12.08.18г. до 13.08.19г. обвиняемият бил на територията на Р.България само 15 дни.  През м.август 2019г. Г.В. се прибрал в Р.България. Решил да подмени испанското си свидетелство за правоуправление с българско.

С тази цел , на 13.08.2019. , отишъл в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР гр. К., за да подаде необходимия набор от документи, изискващи се за издаване на СУМПС, в това число и изискващата декларация се по чл. 151, ал.5 от ЗДвП.  Обвиняемият лично подписал заявление за издаване на българско свидетелство за правоуправление на МПС. Заедно с него подписал и писмена декларация, с която декларирал, че обичайно му пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз. Подписването на такава декларация се изисквало по силата на чл. 151, ал.5 от Закон за движение по пътищата - "Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в РБ, за което обстоятелство подписват декларация."

Заявлението , ведно с попълнената декларация по чл. 151,ал.5 от ЗДвП били подадени в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Кюстендил на 13.08.19 и входирани с № 9477/13.08.2019г.

От назначената съдебно - графическа експертиза е видно, че подписът положен след графа Декларатор", в оригиналната декларация от 13.08.2019г. по чл. 151, ал.5 от ЗДв.П, представена пред „Пътна полиция" гр.К. е положен и са изпълнени от Г.В..

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
и писмени доказателства,обясненията на обвиняемия, разпити          на свидетели,   експертиза,   кореспонденция  с  други  структури  на  МВР  и свидетелство за съдимост.

С деянието си обвиняемият Г.С.В. е осъществил състав на престъпление по смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК за това, че на 13.08.19г. в гр.К. в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр.К. е потвърдил неистина- че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на параграф 6 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата на следния адрес: гр.Р., ул.“Ш.“ №. в писмена декларация от 13.08.19г. , която по силата на чл. 151,ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта- Министерство на вътрешните работи на Република България , за удостоверяване истинността на някои обстоятелства- че лице е установило обичайното си пребиваване в Република България, за да му бъде издадено българско свидетелство за управление на МПС.

От обективна страна е налице потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал.5 и ал.7 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на властта - пред сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. К. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В посочената декларация, собственоръчно подписана и попълнена от обвиняемия, се съдържа неистината, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз. Декларацията е представена пред Министерството на вътрешните работи, като е подадена в ОД на МВР К. - сектор „Пътна полиция". Изискването свидетелството за управление на МПС на лицата да се издава и подновява /заменя/ от държавата - членка на ЕС по обичайното пребиваване на лицата съществува в чл. 7 т. 1, б. "д" и т. З б. "б" от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. Това изискване е транспонирано в чл. 151 ал. 5 от ЗДвП, според която разпоредба СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация. Както при първоначално издаване на СУМПС, така и при издаване на ново, лицето - заявител следва да представи декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава — членка на ЕС, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на ЕС /чл. 13 ал. 1 т. 6 и чл. 14 ал. 1 от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. на МВР. В чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО е дадено определение на понятието "обичайно пребиваване"- това е мястото, където дадено лице обикновено живее, т.е. повече от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат на тясна обвързаност на лицето с мястото където живее. Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното пребиваване.а / Посоченото в Директивата е отразено и в Допълнителните разпоредби на Параграф 6, т.46 от ЗДвП/.

От субективна страна деецът е извършил престъпното деяние при форма на вина - пряк умисъл. Обвиняемият Г.С.В. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното - нарушаването на обществените отношения, свързани с документирането, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието, което прави,чисто съдебно минало.

Отегчаващи отговорността обстоятелства: няма.

По отношение на обвиняемия Г.С.В. са налице законоустановените предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, тъй като:

-   за   извършеното   от   него   престъпление   е   предвидено   наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до три години или с глоба от 100 до 300 лева;

-   Деецът е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

-   От престъплението не са причинени имуществени вреди.

            В конкретния случай не са налице ограниченията за прилагане на чл. 78 А ал. 1-5 от НК, предвидени в ал. 7 на същата разпоредба.

        По тези съображения и на основание чл. 378, ал.4 от НПК, съдът призна  Г.С.В. за виновен в извършването на престъпление по  чл. 313, ал.1 от НК  . На основание чл. 78а от НК,  съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание.  Доколкото  от събраните по делото данни  не се установи наличие на отегчаващи вината обстоятелства , съдът намери , че с  налагайки административно наказание в минимално предвидения размер от 1000 лева ще се постигнат в пълна степен  целите на наказателната превенция..

По горните мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                                                  

                                                                                   Районен съдия :