О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
гр. Бургас, 18.02.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав,
в закрито заседание, на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от
младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №277 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен
съд, II-ро
Гражданско отделение, въззивен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.419 от ГПК и е образувано по повод частна жалба с вх. №4654/18.06.2019г.,
подадена от Д.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния
представител адв. Мирослава Георгиева Шопова, с която се обжалва Разпореждане от
12.04.2019г., постановено по ч.гр.д. №3029/2019г. по описа на Районен съд
Бургас.
В частната жалба се твърди, че разпореждането
е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи се, че на 02.10.2019г., жалбоподателката получила
покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20148000400056/2014г. по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, Заповед за изпълнение №1616/12.04.2019г. и копие
от документа, въз основа, на който е издадена заповедта. Изложени са подробни
съображения, че извлечението от счетоводните книги от 09.04.2019г. е нередовно
от външна страна, липсват реквизити и същото не удостоверява по несъмнен начин
подлежащо на изпълнение вземане.
На следващо място се твърди, че липсва
пълна хронологична информация за задължението и това не дава възможност да се
направи преценка дали са налице предпоставките на чл.147 от ЗЗД. Излагат се
доводи, че не може да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателката за
претендираните суми, поради погасяване на поръчителската ѝ отговорност.
Претендира се отмяна на обжалваното
разпореждане и постановяване на ново, с което да се отхвърли искането на
„Юробанк България“ АД за постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение
срещу Д.В.Г., да се обезсили издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, да се обезсили издаденият изпълнителен лист.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в общ размер от 9815 лв.,
от които 9800 лв. – адвокатски хонорар и 15 лв. – държавна такса.
В законоустановения срок е подаден отговор
на частната жалба от насрещната страна „Юробанк България“ АД, с който
депозираната частна жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са
съображения, че представеният документ – извлечение от счетоводните книги е
редовен от външна страна и съдържа цялата необходима информация, която да
послужи за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в размер на
9800 лв. Иска се от съда да остави без уважение депозираната частна жалба, да
отхвърли искането за присъждане на разноски - адвокатски хонорар или да го
намали до размера от двеста лева.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени
в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 от ГПК, изхожда от надлежна страна, за която обжалваното разпореждане за
незабавно изпълнение поражда неблагоприятни правни последици. Въпреки това се
преценява като процесуално недопустима според настоящия състав. Съображенията
за това са следните:
На 11.04.2019г. „Юробанк България“ АД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу И.И.С.–
длъжник, М.С.С.– поръчител, Д.В.Г. –
поръчител, за заплащане на сумата от 293478,69 евро – част от главница; 44750,80
евро – част от договорна лихва от 13.04.2016г. до 24.01.2019г.; 17628,94 евро –
част от наказателна лихва /обезщетение за забава за просрочени плащания/ от
13.04.2016г. до 09.04.2019г.; 139,08 евро – част от застраховки за период от
17.02.2017г. до 09.04.2019г.; 264 лв. - нотариални такси за период от
24.01.2019г. до 09.04.2019г., както и законната лихва от 10.04.2019г. до
изплащане на вземането, като е посочено, че паричното вземане е за погасяване
на кредит, отпуснат от „Алфа Банка“ АД Гърция чрез „Алфа банка – клон
България“, чиито правоприемник е „Юробанк България“ АД, съгласно договор за
ипотечен кредит №87-51/2007г., сключен на 12.06.2007г., Анекс №1, сключен на
30.11.2009г. и Анекс №2, сключен на 01.04.2011г.
На 12.04.2019г. е издадена Заповед №1616
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците
Иван Иванов Сивов, Маргарита Любомирова Сивова, Д.В.Г., да заплатят солидарно
на „Юробанк България“ АД следните суми: 293478,69 евро – част от главница;
44750,80 евро – част от договорна лихва от 13.04.2016г. до 24.01.2019г.;
17628,94 евро – част от наказателна лихва /обезщетение за забава за просрочени
плащания/ от 13.04.2016г. до 09.04.2019г.; 139,08 евро – част от застраховки за
период от 17.02.2017г. до 09.04.2019г.; 264 лв. - нотариални такси за период от
24.01.2019г. до 09.04.2019г., както и законната лихва от 10.04.2019г. до
изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски, от
които: 13930,69 лв. – държавна такса и 10194,42 лв. – адвокатски хонорар.
Поканата за доброволно изпълнение, заедно
със заповедта за изпълнение, изпълнителния лист и извлечението от счетоводните
книги, са връчени лично на поръчителя Д.Г. на 02.10.2019г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне.
На 16.10.2019г., в законоустановения
двуседмичен срок е депозирано възражение от поръчителя Д.В.Г.. На същата дата е
подадена молба за спиране на изпълнението на процесната заповед, по реда на чл.420
от ГПК, поради обстоятелството, че по отношение на този солидарен длъжник е
налице хипотезата на чл.147, ал.1 от ЗЗД. На същата дата е депозирана и
частната жалба срещу незабавното изпълнение на заповедта, която е предмет на
настоящото въззивно производство.
С Определение №8608/18.10.2019г., районният
съд е спрял, на основание чл.420 от ГПК, принудителното изпълнение на заповедта
по отношение на Д.В.Г., като е приел, че вземането на кредитора е погасено по
отношение на нея, поради обстоятелството, че в шестмесечния срок същото не е
било съдебно предявено.
С Разпореждане №22131/18.10.2019г.,
районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл.417
от ГПК.
С Разпореждане №26991/18.12.2019г., съдът
е указал на заявителя, в тридневен срок от съобщението да представи писмени
доказателства, че в дадения му с Разпореждане №22131/18.10.2019г. едномесечен
срок е предявил иск за установяване на вземането си спрямо Д.В.Г.. Предупреден
е, че при неизпълнение на дадените указания заповедта ще бъде обезсилена, а
производството по делото – прекратено в тази част.
С молба от 15.01.2020г., подадена от
„Юробанк България“ АД, заявителят изрично е посочил, че съгласно дадените от
съда указания, няма да бъде предявен иск по чл.422 от ГПК срещу Д.В.Г..
С Определение №414/15.01.2020г., районният
съд е обезсилил издадените в полза на кредитора „Юробанк България“ АД – Заповед
№1616 от 12.04.2019г., за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист от 15.04.2019г. по
ч.гр.д. №3029/2019г. по описа на Районен съд Бургас, в частта по отношение на
длъжника Д.В.Г. – поръчител и е прекратил производството по ч.гр.д. №3029/2019г.
по описа на Районен съд Бургас в горепосочената част.
Така установената фактическа обстановка,
налага следните изводи от правна страна:
Съгласно
чл.413, ал.1 ГПК самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, а това
се отнася и до изпълнителния лист. Допустим предмет на обжалване е съдържащото
се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно изпълнение - чл.419, ал.1 ГПК, който съдебен акт е предмет на настоящата частна жалба, а според ал.2 на
същата норма жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се
основава само на съображения, извлечени от акта по чл.417 ГПК, като в случая
това е
извлечение от счетоводните книги.
В настоящия случай депозираната частна
жалба е насочена срещу незабавното изпълнение на Заповед по чл 417 от ГПК,
която обаче е обезсилена с Определение №414/15.01.2020г., постановено по
ч.гр.д. №3029/2019г.
Обезсилен е и изпълнителният лист, издаден въз основа на горепосочената заповед
и е прекратено производството по делото по отношение на поръчителя Д.Г.. Ето
защо, настоящият състав намира,
че частната
жалба е недопустима, поради липса на предмет и като такава следва да се остави
без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
При този изход на делото, на частния
жалбоподател не се следват претендираните от него съдебно-деловодни разноски,
предвид недопустимостта на частната жалба. Насрещната страна има право на присъждане
на разноски, но доколкото няма направено искане в този смисъл, то такива не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.
№4654/18.06.2019г., подадена от Д.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния представител адв. Мирослава Георгиева Шопова, с която се обжалва Разпореждане от 12.04.2019г.,
постановено по ч.гр.д. №3029/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д.№277/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.