Решение по дело №1734/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260458

                                                      гр.Пловдив 01.12.2020г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1734/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

                         Обжалвано е решение №4971/27.12.2019г. по гр.д.№3613/2019г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК,с което се касае прогласяване на недействителността на клаузата за установяване на вземането за неустойка в размер на 10 500 евро.Жалбоподателят счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се уважи. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Предявена е искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК,която е установителен иск за дължимост на претендираната сума от 10500 евро,произтичащи от договорена неустойка по договор за спонсориране на състезател по електронни спортове.

                          По същество решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди поради следните съображения:

                         Между страните не се спори,че е сключен договор за спонсорство по електронни спортове,като е уговорено и възнаграждение за месец в размер на 500лв.Този договор е бил прекратен едностранно от ответника,като същия е преминал в друг отбор,за да се състезава от негово име.Именно поради нарушаване на клаузата за преминаване в друг отбор и прекратяване на настоящия договор между страните се претендира от ищеца заплащането на неустойка в размера,посочен като искова сума.

                         Въззиваемата страна е посочила,че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД,а именно поради противоречие с добрите нрави.Терминът „добри нрави“ няма законодателна уредба,но същия следва да се преценява за всеки случай поотделно като при преценката следва да се съобрази с принцип на справедливостта и на добрите граждански правоотношения,поради което и той способства за развитие на търговските взаимоотношения.Това е така,защото на неустойката се придава обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,които контролират гражданския оборот.Неустойката обезпечава изпълнението на задължението,както и служи като обезщетение при отговорността за вредите от неизпълнението на договора,но също така има и санкционен характер,когато тя може да бъде договорена в по-голям размер от сумата,която би получила изправната страна при изпълнение на договора.

                          В настоящия случай следва да се приеме,че така определена в договора, неустойката е нищожна,тъй като същата противоречи с добрите нрави поради факта,че е уговорена в такъв размер,който надвишава трикратния размер на сумата,която по договора би получил ответника за спонсорирането му и за участието в отбора на ищеца.Следователно може да се приеме,че тази неустойка е договорена ,за да се обогати ответника,което е недопустимо и се накърняват добрите нрави,а оттам произтича и нищожността на клаузата.

                         При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъбразно и като такова следва да го потвърди,като на основание чл.272 от ГПК следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

                         Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                                Р     Е     Ш     И:

 

                   ОСТАВЯ В СИЛА решение №4971/27.12.2019г. по гр.д.№3613/2019г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в.

                        РЕШЕНИЕТО е  неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

                            Председател:                                                Членове: