Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 27.04.2018 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори граждански състав
На двадесет
и шести март две
хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1413 по описа за 2016 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.108 ЗС, предявен от П.К.Н.-гр.С.,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, представлявана от председателя
Д.С.Д., чрез адв. С.М. и юрк.
Т.Б., против О.С. БУЛСТАТ: .., адрес: ***, представлявана от кмета Д.Ф.Д..
В исковата молба и уточняващата такава
се твърди, че РПК „Н..“ – гр. С. била собственик имот в гр. С. – Ц.П.Б.,
включително и на терена, върху който се намирали сградите. През ... г. със
Заповед № .... кметът на О.К., оспорил правото му на собственост върху имота,
което породило правен интерес да предяви иск, с който да се признае за
установено по отношение на О.К., че РПК „Н.” – гр. С. е собственик на
гореописания имот. Твърди, че правният спор приключил в полза на кооперацията с
влязло в сила решение на ОС Пловдив постановено по в. гр. д. №3160/2005 г., с
което съдът признал за установено, че РПК „Н.“ – гр. С. била собственик на цех
за производство на банички и газиран напитки, както и на терена, върху който е
построен – около 1000 кв. м. застроена и незастроена площ /представляващ
прилежащ терен чл.2, ал.3 ЗОС /отм./, съставляващ парцел III в кв.94 /нов/, и
108 /стар/ от 1964 г., находящ се в гр.С.. Твърди се,
че междувременно в хода на производството с указ №318/02.05.2003г. на
Президента на Република България, като самостоятелен субект възникнала О.С.
която включва населените места гр. С. и с. Анево, съответно имотите, находящи се на територията на новообразуваната община
минавали под нейна юрисдикция. От протоколно определение от 01.12.2003г. на ПОС
било видно, както и на основание чл.121, ал.2 от ГПК /отм./, че съдът отказал
конституирането на О.С. като страна по делото и същото продължило своя ход
между първоначалните страни. До обособяването на О.С. в самостоятелна такава,
землищата на град С. и село Анево били част от територията на Карловска община
и постановеното решение имало сила на присъдено нещо и спрямо О.С. С оглед
всичко това било безспорно, че процесният имот не бил
общинска собственост, а такава на кооперацията. Въпреки това О.С.
незаконосъобразно съставила Акт за частна общинска собственост №..г. за част от
описания имот, а именно: застроен УПИ III /три/ - пазар- 4515 /четири хиляди
петстотин и петнадесет/ кв. м., сграда336 /триста тридесет и шест/ кв. м.,
местонахождение на имота: област П.., о.С. ***, УПИ III-пазар, ул. „Х.Б.№..
Ищецът твърди, че след влизане на решението на ПОС в сила многократно отправяли
молби до О.С. за деактуване на имота, но ответната
Община отказвала, тъй като считала че съдебното решение не я обвързвало. Освен
това Общината предоставила имота за ползване на трето лице – Р.С.С., когото ищецът с нотариална покана от ..г. поканил да го
освободи. На ..г. ищецът получил уведомление от Р.С.С.,
че владее имота по силата на споразумение от 02.03.2011 г. с О.С. за фактическото
ползване на масивна сграда и терена, върху който е построена. Заявените от О.С.
собственически права върху процесния имот, обуславяло
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответната О.С. че П.К.Н.-гр.С. е
собственик на имот – СГРАДА с идентификатор .., застроена
площ 209 кв. м., брой етажи 1, предназначение: сграда за обществено хранене и
СГРАДА с идентификатор .., застроена площ 328 кв. м. брой етажи 1,
предназначение: сграда за търговия, съобразно скица на ПИ с идентификатор .., с
отразените в нея сгради, съгласно решение №.. по в. гр. дело № 3160/2005г. на
ПОС, влязло в законна сила на 05.01 2007 г., представляващи „Ц.П.Б.”, както и
на прилежащият терен към тези сгради с площ от около 1000 кв. м., съставляващ
част от поземлен имот с идентификатор .., находящ се
в гр. С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-..., последно изменение, със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, адрес на поземления имот: гр.С., п. к. 4330, ул. „..“, целият с площ от
4923 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: квартал 94, парцел III-пазар, съседи на целия имот: .., който
прилежащ терен е описан в Решение №2192 по в. гр. дело № 3160/2005 г. на ПОС,
влязло в законна сила на 05.01.2007 г., а именно: имот, застроен и незастроен,
с площ от около 1000 кв. м., находящ се в гр.С., бул.
„..”, при съседи: улица, общински имот, цех на „М.“ и пазарище, съставляващ
парцел III в кв.94 по сега действащия план на гр.С. /кв.108 по стария план/.
Моли да бъде осъден ответника да му отстъпи собствеността и предаде владението
върху описаните сгради и прилежащият им терен. Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответната О.С. представлявана от кмета
Д.Ф.Д., чрез пълномощника си адв. Г. оспорва иска
като недопустим
и неоснователен. Счита, че изложените в исковата молба обстоятелства били
противоречиви, а петитумът – неясен. Имотът с
идентификатор .. бил придобит от О.С. *** не била участвала в процеси за
въпросния имот и не съществувало решение със сила на присъдено нещо спрямо нея.
Ищецът не бил собственик, нито правоприемник на първия собственик на имота с
идентификатор ... Приложеното съдебно решение от 22.11.2006 г. било нищожно. В
него не се сочела конкретна площ на имота, предмет на установителен
иск. При явно владение и ползване от О.С. на целия посочен имот към 2006 г.
съдебната практика не позволявала водене на установителен
иск за собственост, поради липса на правен интерес, като допустимият иск бил
осъдителен, а не установителен. Нито исковата молба
по съдебното дело, нито съдебното решение от 2006 г. били вписани съгласно
изискванията на Закона за собствеността. Ответникът оспорва всички доказателства
представени от ищцовата РПК. Същите били неясни,
нечетливи и явно несъответстващи на описанията в ИМ – например липсвало Решение
по гр.д. 47/... г. на КРС, прилагало се невлязло в законна сила Решение на ОУ
на Област Пловдив, прилагали се документи с противоречиво съдържание относно
площ на имот — данъчна оценка и скица, което означавало, че един от документите
бил с невярно съдържание и др..
МОЛИ искът да бъде отхвърлен, а на
ответната О.С. да бъдат присъдени направените разноски по делото.
С молба вх. №1836/13.02.2018 г. ищецът
прецизира петитума на исковата си молба в следния
смисъл:
МОЛИ съда да постанови решение, с
което:
- да признае за установено по
отношение на О.С. ***, е собственик на СГРАДА
с идентификатор .., застроена площ 209 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
сграда за обществено хранене и СГРАДА с
идентификатор ..: застроена площ 328 кв.м. брой етажи 1, предназначение:
сграда за търговия, съобразно скица на ПИ с идентификатор .., с отразените в
нея сгради, представляващи „Ц.П.Б.”, както и на
прилежащия терен към гореописаните сгради, с площ от 802 кв. м., надлежно
онагледен и заключен в многоъгълник АБВГДЕА, в приетата по делото скица -
извадка от КК на гр. С., одобрена със Заповед №РД-18- 8/2011г., която площ,
прилежаща към сградите, ведно със ЗП на сградите представлява 16,29 % спрямо
площта на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..., находящ
се в гр. С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18- 8/11.03.2011г., последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр.С., п.к. 4330, ул. „..“, целият
с площ от 4923 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: квартал 94, парцел III-пазар, съседи на целия имот: ..;
- да осъди ответната община да отстъпи и да предаде
на РПК „Н.“ – град С. владението върху
подробно описаните по-горе сгради и прилежащия им терен.
Ответникът навежда доводи за неоснователност,
незаконосъобразност и процесуална недопустимост петитумът
да се перцизира с последваща
съдебно-техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.108 ЗС, т.
е. за иск, с който невладеещият собственик претендира от владеещия несобственик
отстъпване на собствеността и предаване на владението на процесната
вещ /имот/. Собственикът на една вещ, наред с останалите правомощия от
съдържанието на правото на собственост, притежава правото да владее вещта –
лично или чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическата власт върху нея,
която изключва упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето
лице.
По допустимостта на иска:
Ищецът твърди, че ответникът оспорва правото му на
собственост върху две сгради, представляващи „Ц.П.Б.“, включително и прилежащият им терен. Като
доказателство за това ищецът сочи факта, че ответната община незаконосъобразно
съставила Акт за частна общинска собственост №..г. за част от описания имот, а
освен това предоставила имота за ползване на трето лице – Р.С.С.. Съдът намира, че
предявеният иск е допустим, тъй като всеки може да потърси защита на
правото си на собственост с ревандикационен иск по
чл. 108 от ЗС, независимо от основанията, върху които същият се крепи. Възраженията на процесуалния
представител на ответната община, че петитумът на
исковата молба не е бил прецизиран при завеждането ѝ, а било недопустимо
това да става с последваща съдебно-техническа
експертиза, съдът намира за неоснователни. В доктрината и съдебната практика
никога не е съществувало съмнение, че искът по чл. 108 от ЗС, респ. установителният иск за собственост, може да бъде предявен,
стига имотът да бъде отграничен от всички останали
имоти, като бъде посочена неговата приблизителна площ и ситуирането
му – нещо, което е сторено в исковата молба. В случая процесният
имот фигурира върху съществуващата кадастрална карта на гр. С. като част от
друг по-голям имот с конкретно посочен идентификатор и няма пречка с експертиза
в хода на делото да бъдат установени точните граници и площ на спорния имот.
По основателността на иска:
За да бъде искът основателен, ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик или носител
на ограничено вещно право върху вещта, и че ответникът владее, респ. държи
вещта. Качеството собственик се доказва според твърдяното от ищеца придобивно основание, което обуславя правнорелевантните
факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и допустимите доказателства
и доказателствени средства, чрез които се провежда
доказването. Ответникът носи доказателствената тежест
за установяване наличието на правно основание за упражняване на фактическата
власт върху вещта, ако твърди, че такова съществува.
В конкретния случай ищцовата
кооперация се легитимира като собственик на процесния
имот поради наличие на предпоставките на възстановена кооперация по смисъла на
параграф 1, ал.2 от ДР на Закона за кооперациите от .. г., като с влизане в
сила на разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОС, която има реституционен характер,
считано от .. г., РПК „Н.“ – гр. С. се явява правоприемник на ГПК „Н.“ – гр. С.,
която е построила имота. Това придобивно основание е
установено от влязло в сила съдебно решение, с което РПК „Н.“ – гр. С. е
призната за собственик на процесния имот.
От приложеното гр. д. №47/... г. по описа на РС
Карлово е видно, че е било образувано по установителен
иск за право на собственост, предявен от ищеца по настоящото дело – РПК „Н.“
против О.К.. С постановеното на 07.02.2003 г. решение първоинстанционният
съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният иск за признаване на
установено по отношение на О.К., че РПК „Н.“ е собственик на процесния имот – Ц.П.Б.,
находящ се в гр. С., бул. „..“, с обща
застроена и незастроена площ от около 1000 кв. м., при съседи: улица, общински
имот, цех на „М.“ и пазарище, съставляващ парцел III в кв.94 по сега действащия
план на гр. С. /кв.108 по плана от 1964 г./.
При въззивното обжалване
е било образувано в. гр. д. №3160/2005 г. по описа на ОС Пловдив, като с
решението си, влязло в законна сила на … г., второинстанционният
съд е отменил решението на РС Карлово и е признал за установено по отношение на
О.К., че РПК „Н.“ – гр. С. е собственик на имота.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ответната община, че решението по в. гр. д.
№3160/2005 г. по описа на ОС Пловдив е нищожно, защото в него не се сочела
точната площ на имота и поради това не следва настоящият съд да се съобразява с
него. Както вече се посочи, съдебният акт по това дело е влязъл в законна сила,
а съгласно чл.297 ГПК: „Влязлото в сила решение е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България“. Производство за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.304 ГПК не се
образува служебно, а само по искане на заинтересованата страна, обвързана от
неизгодното за нея решение. Такова искане в случая не е направено, но така или
иначе това производство се развива пред ВКС, независимо кой съд е постановил
влязлото в сила решение и настоящият съдебен състав не намира за необходимо да
изследва наличието на предпоставките по чл.303 – 309 ГПК.
Съдът не споделя и доводите на процесуалния
представител на ответната община, че това решение не обвързва О.С. Съгласно
константната съдебна практика,
съдът е длъжен да зачете влязлото
в сила решение по отношение на
лицата, които са били страни
по делото, както и спрямо определен кръг трети лица – наследниците
и правоприемниците на страните (а по
искове за гражданско състояние и по брачни искове
– спрямо всички). Влязлото в сила решение не
обвързва и не може да бъде
противопоставено единствено
онези трети лица, които не
са участвали като страна по
делото, но претендират самостоятелни права върху предмета
на спора. В случая О.С. не се явява такова
трето лице. Тя възниква като самостоятелен, отде́лен
от О.К. субект с указ
№318/05.09.2003 г. на Президента на Република България (л.21 по в. гр. д. 2327/2003
г. на ПОС). Няма съмнение, че О.С. се явява правоприемник на О.К., като това е
станало в хода на образуваното исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 и чл. 298, ал. 1
от ГПК съдебното решение обвързва страните в производството, независимо от това
дали са главни или допълнителни, със сила на присъдено нещо от момента на
влизането си в сила. Затова тази сила може да обвърже наследниците или
правоприемниците на страната по реда на чл.298, ал.2 от ГПК само ако юридическия
факт на наследяването или на правоприемството е
настъпил след влизането на решението в сила, а не преди това. В случаите,
когато правоприемството чрез прехвърляне на спорното
право е настъпило в хода на производството, както е в разглеждания казус, силата
на пресъдено нещо се разпростира върху приобретателя на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК, а не по реда на чл. 298, ал. 2 от ГПК.
Затова като „едни и същи страни” по т. 10 от ППВС № 2/29.09.1977 година се
приемат наследниците и правоприемниците на първоначалните страни по смисъла на
чл.298, ал.2 от ГПК, при които правоприемството е
настъпило след влизане на решението в сила, както и приобретателите на спорното право в
течение на производството по чл. 226 от ГПК, което е видно и от мотивите на
постановлението.
С оглед горното,
настоящият съдебен състав приема за безспорно доказано правото на собственост
на О.С. върху имота, предмет на в. гр. д. №2327/2003 г. по описа на ОС Пловдив,
тъй като на основание чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички
съдилища. Видно от приетите по делото
съдебно-технически експертизи този имот е идентичен с имота, предмет на
настоящото дело, и същият представлява: СГРАДА с идентификатор .., застроена площ 209 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
сграда за обществено хранене и СГРАДА с
идентификатор ..: застроена площ 328 кв.м. брой етажи 1, предназначение:
сграда за търговия, съобразно скица на ПИ с идентификатор .., с отразените в
нея сгради, представляващи „Ц.П.Б.”, както и на прилежащия терен към гореописаните сгради, с площ от 802 кв. м., надлежно онагледен и
заключен в многоъгълник АБВГДЕА, в приетата по делото скица - извадка от КК на
гр. С., одобрена със Заповед №РД-18- 8/2011г., която площ, прилежаща към
сградите, ведно със ЗП на сградите представлява 16,29 % спрямо площта на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..., находящ се в гр. С.
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
8/11.03.2011г., последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр.С., п.к. 4330, ул. „..“, целият
с площ от 4923 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: квартал 94, парцел III-пазар, съседи на целия имот: ... Предвид идентичността
на имотите по горецитираните дела и задължителната
обвързваща сила на по-рано постановеното решение досежно
правото на собственост, то съдът не следва да обсъжда свидетелските показния
дадени в тази насока.
След като се установи наличието на първата
предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен
иск, а именно – че ищецът е собственик на имота, следва да бъде преценено
съществуването и на другите – дали имотът се владее от ответника и то без
правно основание.
По делото е приложен Акт за частна общинска
собственост №..г., съставен за част от спорния имот, а именно – застроен УПИ
III /три/ - пазар- 4515 /четири хиляди петстотин и петнадесет/ кв. м.,
сграда336 /триста тридесет и шест/ кв. м., местонахождение на имота: област
Пловдив, о.С. ***, УПИ III-пазар, ул. „Х.Б.№.. От СТЕ и приложените скици се
установява, че съгласно одобрената КК на гр. С., този имот представлява имот
идентификатор .., а
сграда с идентификатор .. и сграда с идентификатор .. се припознават като
заснети и нанесени в парцел III-РПК „Н.“ в кв.94 по УП на гр. С. от … г., преотреден
впоследствие в парцел III-П...
Безспорно, със съставянето на АЧОС №..г. ответната
община е демонстрирала собственически права върху имота, макар и сам по себе си
този акт да не представлява титул за собственост. Фактът на осъществяваното
владение върху имота от О.С. се установява от предоставеното право на ползване
върху имота на лицето Р.С.С., т. е. налице е
хипотезата на владение чрез другиго – фактическата власт се упражнява чрез друго лице, но
владелецът има намерение да държи вещта чрез това лице, което се явява
държател. На изпратената нотариална покана от ..г. да освободи имота
ищецът е получил уведомление от Р.С.С., че го владее по силата на споразумение от 02.03.2011 г.
с О.С. за фактическото ползване на масивна сграда и терена, върху който е
построена. Всъщност този факт е не е спорен между страните и ползването на
имота от Р.С. се установи както от констатациите на вещото лице, при изготвяне
на СТЕ, така и от изявленията в тази насока от процесуалния представител на
ответната община. Ето защо следва да се приеме за безспорно установено, че О.С.
владее процесния имот.
Съдът намира, че е налице и последната
предпоставка, обуславяща уважаването на иска по чл.108 ЗС – ответникът владее
имота без правно основание. Ответникът твърди, че
в негова полза е изтекла придобивна давност, като в този случай трябва да
проведе главно и пълно доказване, че е осъществил безпрепятствено, категорично
и безспорно давностно владение в продължение на поне десет години. Това обаче не е сторено. От една страна, не е посочен
началният момент, от кой ответникът счита, че давността е започнала да тече.
Ако се приеме, че това е датата на съставяне на акта за частна общинска
собственост – 04.06.2007 г., то би следвало давностният
срок да е изтекъл най-рано на … г. Основанията за прекъсване на давността,
изчерпателно уредени в чл. 116 ЗЗД, са приложими по отношение на придобивната давност по силата на чл. 84 ЗС, който изрично
препраща към тях. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство.
Настоящият иск е предявен на … г., и само на това основание следва да се счита,
че давността е прекъсната. Наред с това, от свидетелските показания и
представените писмени доказателства, се установи противопоставяне от страна на
ищеца на това владение – молба до О.С. с
вх. № С-790 от 22.02.2007 г. за деактуване на имота и
последващ отказ, нотариална покана от 11.07.2013 г.
за освобождаване на имота със същия резултат и др.. Несъмнено, придобивна давност в полза на ответната община не е
настъпила, като по делото не се установи и друго годно правно основание, въз
основа на което тя владее имота.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че са налице всички предпоставки обуславящи основателността на исковата
претенция по чл.108 от ЗС, поради което следва да уважи същата така, както е
предявена.
При този
изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски – 436.07 лева за платена държавна такса, 300 лева
за възнаграждение на вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на 300 лева или общо 1036.07 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на О.С. БУЛСТАТ: .., адрес: ***, представлявана от кмета Д.Ф.Д., че Районна потребителна кооперация „Н.“ – гр. С.,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, представлявана от председателя
Д.С.Д., е собственик на СГРАДА с идентификатор .., застроена площ 209 кв.м., брой етажи
1, предназначение: сграда за обществено хранене и СГРАДА с идентификатор ..: застроена площ 328 кв.м. брой етажи 1,
предназначение: сграда за търговия, съобразно скица на ПИ с идентификатор .., с
отразените в нея сгради, представляващи „Ц.П.Б.”, както и на
прилежащия терен към гореописаните сгради, с площ от 802 кв. м., надлежно
онагледен и заключен в многоъгълник АБВГДЕА, в приетата по делото и
представляваща неразделна част от настоящото решение скица - извадка от КК на
гр. С., одобрена със Заповед №РД-18-8/2011 г., която площ, прилежаща към сградите,
ведно със ЗП на сградите представлява 16,29 % спрямо площта на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор .., находящ се в гр. С. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
8/11.03.2011г., последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр.С., п.к. 4330, ул. „..“, целият
с площ от 4923 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 94,
парцел III-пазар, съседи на целия имот: .. КАТО
ОСЪЖДА О.С. да предаде на ищеца Р.П.ПК „Н.“ – гр. С. владението върху гореописания
недвижим имот.
ОСЪЖДА
О.С. БУЛСТАТ: .., адрес: ***, представлявана от кмета Д.Ф.Д., да заплати на Районна потребителна кооперация „Н.“ – гр. С.,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, представлявана от председателя
Д.С.Д., направените по делото разноски в размер на общо 1036.07 лв. (хиляда тридесет и шест лева и седем стотинки.).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.