Определение по дело №14931/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3421
Дата: 5 февруари 2014 г.
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20121100114931
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2012 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 05.02.2014 г.

 

            Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в закрито съдебно заседание на 05.02.2014 г., в състав:

 

                                                                        Съдия: Евгени Георгиев

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. No. 14 931/2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Допуснатото забавяне в движението на делото се дължи на съдията-докладчик.

 

I.                   По съвместното разглеждане на други дела с настоящото дело

 

[1] Предмет на делото е иск, предявен от Г. К.Б. срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б.. Съдът е провел открито съдебно заседание само за уточняване твърденията на Г. К.Б.. В него ищецът се яви и много почтително уточни какви са твърденията му, а именно - Г. К.Б. твърди, че е претърпял вреди от действия на ЧСИ М.Б., с които той е удържал суми от банковата сметка на госпожа Т.Б.. Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на иска с това, че той живее в едно домакинство с госпожа Т.Б. и поради удържането на суми от нейните доходи той е претърпял вреди. Това той направи и по гр. д. 11 790/2012 г.

 

[2] При съпоставянето на твърденията и исканията на Г. К.Б. съдът установи, че между двете дела има връзка – те са между същите страни, техен предмет са идентични искове за близки вреди от незаконни запори на сметки на госпожа Т.Б., с която Г. К.Б. живее на съпружески начала и разчита на нейните доходи. Единствената разлика е била в това кога са били направени запорите. Затова съдът е присъединил гр. д. 11 790/2012 г. към гр. д. 14 931/2012 г.

 

[3] Впоследствие, на настоящия съд са били разпределени още три дела – 14 481/2013 г., 16 062/2013 г., 17 484/2013 г. И трите дела са били образувани по искови молби на Г. К.Б. срещу ЧСИ Б.. Твърдените в тях факти и исканията към съда са близки до тези по гр. д. 14 931/2012 г. и присъединеното към него гр. д. 11 790/2012 г. Отново единствената разлика е в това кога е бил направен запорът върху сметката на госпожа Т.Б., от което Г. К.Б. е претърпял вреди. Затова съдът приема, че на основание чл. 213 от ГПК следва да съедини за общо разглеждане гражданските дела 14 481/2013 г., 16 062/2013 г. и 17 484/2013 г. с гр. д. гр. д. 14 931/2012 г., като всички дела да бъдат разгледани от настоящия състав под номер на дело 14 931/2012 г.

           

II.                По допустимостта на производството

 

[4] Производството по делото е недопустимо поради липса на правен интерес от предявяването на исковете.

 

[5] Със свои определения по гр. д. 11 790/2012 г. и гр. д. 14 931/2012 г. настоящият съд е приел, че исковете на Г. К.Б. са били явно неоснователни, а при явно неоснователни искове липсва правен интерес за предявяването им. Затова съдът е прекратил производството по двете дела. Г. К.Б. е обжалвал определенията на съда и САС ги е отменил, като е приел, че ГПК не предвижда явната неоснователност, като предпоставка за допустимостта на производството. Затова съдът е продължил разглеждането на делата.

 

[6] Междувременно обаче настоящият съд е разглеждал и гр. д. 3 603/2013 г. Негов предмет е бил иск на Г. К.Б. срещу Камарата на частните съдебни изпълнители. В исковата си молба Г. К.Б. е бил заявил, че е претърпял вреди от бездействието на ответника по отношение на ЧСИ Б. относно това, че последният незаконно е налагал запори върху сметки на госпожа Т.Б.. От тези запори е претърпял вреди Г. К.Б., тъй като е живял в едно домакинство с госпожа Т.Б.. Настоящият състав е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес вследствие на явна неоснователност на иска. Г. К.Б. е обжалвал определението на съда пред САС.

 

[7] Апелативният съд, шести състав на Търговско отделение, е образувал ч. гр. д. 2 810/2013 г. и с определение по него е потвърдил определението на настоящия съд. САС е приел, че действително Г. К.Б. не е имал правен интерес от предявяването на иска, защото се е позовавал на виновно посегателство в чужда правна сфера, което не е предпоставка за упражняване на собствени права, освен в случаите на правоприемство или когато изрична разпоредба предвижда това, какъвто процесният случай не е бил.

 

[8] Г. К.Б. е подал частна касационна жалба срещу определението на САС. ВКС е образувал ч. к. д. 7 382/2013 г. на Второ гражданско отделение и с определение 2 214/04.10.2013 г. не е допуснал касационното обжалване.

 

[9] Настоящият случай е много близък до този, разгледан в гр. д. 3 603/2013. Ето защо, ако първоинстанционният съд разгледа делото и постанови решение, е възможно то да бъде обезсилено от Апелативния съд. Поради недопустимостта на производството съдът го прекратява. Затова съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

[10] СЪЕДИНЯВА ЗА ОБЩО РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 213 от ГПК гражданските дела 14 481/2013 г., 16 062/2013 г. и 17 484/2013 г. с гр. д. гр. д. 14 931/2012 г., като всички дела ще бъдат разгледани от настоящия състав под номер на дело 14 931/2012 г.

 

            [11] ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

            [12] Определението може да бъде обжалвано пред САС с частна жалба в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от ищеца.

 

Съдия: