Р Е
Ш Е Н
И Е № 260015
13.08.2020 год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
на шести август през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията
гр. д. № 371 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от Б.Х.Б.,*** против П.Б.Д.,***,
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за
сумата в размер на 5 000 лева – претенция за обезщетение за неимуществени
вреди.
Ищецът твърди, че с влязла в
законна сила на 18.09.2018г. Присъда, постановена по НЧХД № 7882 по описа за
2017г. на Районен съд-Пловдив, ответницата била призната за виновна за това, че
на 14.12.2016г. в гр.Стара Загора, в сградата на Административен съд-Стара
Загора в рамките на открито съдебно заседание по адм.
дело № 338 по описа за 2016г. на Административен съд-Стара Загора, публично и в
присъствие на Б.Х.Б. е казала нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя, а именно „Към лъжеца, мошеника и социопата Б.Х.Б.,
въпроси нямам“, поради което и на основание чл.78А от НК, вр.
с чл.148, ал.1, т.1 от НК, вр. чл.146, ал.1 от НК я
освобождава от наказателна отговорност, като й налага административно наказание
Глоба в размер на 1300 лева. Предявеният от ищеца в наказателното производство
по НЧХД № 7882/2017г. на Районен съд-Пловдив граждански иск за обезщетение на
вредите от престъплението не бил приет за съвместно разглеждане. Понесените от
него неимуществени вреди, които оценява за себе си в размер на 5000 лева, били
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, за което
ответницата била осъдена по посоченото наказателно дело. От отправените към
ищеца в негово присъствие обидни думи претърпял неимоверно унижение, срам и
накърняване на достойнството му. Изречените от ответницата обидни думи дълбоко
и непоправимо засегнали честта и достойнството на ищеца. Той бил на 83 години,
като хората в с.Горно Черковище и всички негови познати го уважавали. Ползвал
се с авторитет сред обществеността и това било много важно за него. Този
авторитет и уважение били плод на нравствените му качества и принципи, градени
през годините и породили в него чувство за гордост. След изричането на тези
думи емоционалното му състояние се нарушило, започнал да изпитва дискомфортно чувство и негативните емоции били постоянен
негов спътник. Спокойният му сън се нарушил, заспивал трудно. Изречените от
ответницата обидни думи отеквали в съзнанието му и сещайки се за тях, сълзите
напирали в очите му. Оттогава насам той не бил същият човек. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на
5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на непозволеното
увреждане – 14.12.2016г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените
по делото разноски.
Ответницата
взема становище за неоснователност на иска, като го оспорва по основание и по
размер.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
С влязла
в сила на 18.09.2018г. Присъда № 33/08.02.2018г., постановена по НЧХД № 7882/2017г.
по описа на Районен съд-Пловдив, подсъдимата П.Б.Д., родена на ***г***, *****************
ЕГН **********, е била призната за виновна в това, че на 14.12.2016г. в град
Стара Загора в сградата на Административен съд–Стара Загора в рамките на открито
съдебно заседание по административно дело № 338 по описа за 2016г. на
Старозагорския административен съд, публично и в присъствие на Б.Х.Б., е казала
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Б.Х.Б., а именно „Към
лъжеца, мошеника и социопата Б.Х.Б., въпроси нямам“,
поради което и на основание чл.78А от НК, вр. с
чл.148, ал.1, т.1 от НК, вр. чл.146, ал.1 от НК е
освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно
наказание Глоба в размер на 1300 лева.
По делото
съдът допусна ангажиране на гласни доказателства:
От показанията на свид. В.К. се установява, че познава ищеца като общителен
човек, готов да помогне на всеки с каквото може. Свидетелят се прибирал в
селото обикновено в петък вечер и отивал да види ищеца и съпругата му. Било
през зимата, преди около 3-4 години, когато отново отишъл до дома им. Видял, че
Б. е разстроен, тъй като обикновено друг
път се шегувал и свидетелят го попитал какво става. Тогава ищецът се разплакал,
като споделил, че ответницата го е обидила в Административния съд, наричайки го „лъжец”. Свидетелят
се опитал да го успокои, но Б. му казал, че не може така бързо да се успокои,
защото до сега никой не го е наричал с такива обидни думи. Впоследствие се
виждали често и почти винаги ищецът споменавал този случай, защото му тежал
много. Споделял, че не може да го преглътне така изведнъж. От обидите, които му
били нанесени, бил постоянно разстроен и разтревожен и когато се сетел за това,
го виждал разплакан. Дава показания още, че ищецът имал ключ за неговия дом и
от понеделник до четвъртък, когато свидетелят живеел в гр.Казанлък, именно
ищецът хранел животните му, но на добра воля, без да му плаща за това.
Свид. Д. М. дава показания в същата
насока. Сред съселяните си в с.Горно Черковище Б.Б.
се ползвал с добро име. Известен му е случаят с ответницата по делото –
прибирайки се за село, свидетелят срещнал ищеца на автогарата. Видял, че е
разстроен, бил навел глава, сякаш не му е добре. Попитал го какво става и
тогава той му разказал, че бил на дело, обиждали го, след което се разплакал. Бил
много разстроен. Свидетелят посочва, че случилото се било преди две или три
години. Ищецът му споделил, че го е обидила някаква жена, с която са водили
дело, като в съдебно заседание свидетелят посочва ответницата. Не й знае обаче
името. Преди тази ситуация Б. нямал никакви проблеми - бил жизнерадостен, а
след случилото се, когато свидетелят го виждал, бил разстроен, започвал да
плаче, сещайки се за случая.
Другата група свидетели бяха
ангажирани от ответницата:
Свид. Х. С. заявява, че живее в с.Горно Черковище от дълги години и отдавна познава
ищеца. Категоричен е, че след делото в Административен съд-Стара Загора нямало
промяна в състоянието му, а то било да ходи от човек на човек и да говори
глупости, най-вече против ответницата и съпруга й. Дори щял да прави подписка
за изселване на хора от селото. Описва ищеца като човек, с когото не можеш да
се разбереш. Не бил близък с никого, дори и с роднините си. Когато някой из
селото го срещал, той започвал да говори със злоба за докторката
/ответницата П.Д./. Дава показания още, че ответницата П.Д. и съпругът й Д. Д.
дошли да живеят в селото преди близо 20 години и в началото отношенията им с
ищеца не били обтегнати, но постепенно се влошили, за да се стигне до сегашното
изострено състояние. Посочва, че ответницата П.Д. е негов личен лекар.
Свид. Ц. Стан. твърди, че е родена в с. Горно Черковище и живеела там.
Известен й е конфликтът между Б. и П. и воденото между тях дело. Б.Б. водел дела непрекъснато. Откакто дошъл в селото, се занимавал само с интриги.
Дори ходел със списък, за да изселва от селото лекарите Д. Д. и П.Д.. Увещавал
хората да не са техни пациенти и те като му откажели, започвал да се сърди и да
говори по техен адрес. В момента разпространявал из селото, че не той съди
докторите, а съдиите съдят докторите, защото били станали непоносими. Свидетелката
си спомня за делото в Стара Загора, по което също била свидетел. След делото не
й направило впечатление, нито видяла нещо необичайно в поведението на ищеца. В съдебната
зала също не видяла Б. да се е почувствал недобре. Сега, когато го виждала из
селото, изобщо не й изглеждал притеснен за нещо. Посочва, че ответницата П.Д. е
личният й лекар. Свидетелката твърди, че не желае да говори с ищеца, защото той
й казал: “Махай се от тук, ти защитаваш докторите!”
Показанията на
всички разпитани по
делото свидетели съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими
за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка
с останалите, събрани по делото
доказателства, са непротиворечиви.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира предявения иск за
процесуално допустим, като предявен от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледан по същество, искът се
явява основателен по следните съображения:
За да бъде основателен искът по
чл.45 от ЗЗД, е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на следния фактически състав – извършено противоправно
деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между
деянието и вредите. Наличие на вина не е необходимо да се доказва, тъй като тя
се предполага, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В процесния случай, е видно от постановената
по приложеното по настоящото дело НЧХД № 7882/2017г. по описа на Районен
съд-Пловдив, Присъда № 33/08.02.2018г., че авторството и противоправността
на деянието са безспорно установени. Причинната връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди с неимуществен
характер е установена пред гражданския съд с гласни доказателства – показанията
на свидетелите В.К. и Димо Митев. Същите са непротиворечиви, последователни и обективират лични непосредствени възприятия, поради което
съдът кредитира същите. Свидетелските показания са достоверни и доказват по
безспорен начин твърдените от ищеца неимуществени вреди и връзката им с противоправното деяние, осъществено от ответницата. По
изложените съображения съдът счита, че са налице всички материалноправни
и процесуални предпоставки за уважаване на предявения иск.
Досежно неговия размер, съдът намира
следното:
Съобразно чл.52 от ЗЗД размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Справедливостта
като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, винаги
включва конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие /т.11 от
ППВС 4/1968г./, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие, като неимуществените вреди включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт
за определен период от време.
Доказа се по делото, че в
резултат на извършеното от ответницата престъпление – обида, ищецът е претърпял
душевни страдания, които законът определя като неимуществени вреди. Същите са
се изразили в емоционален дискомфорт, унижение, засегнали
са честта и достойнството му, накърнили са авторитета, с който се е ползвал
сред обществеността. Претърпените от пострадалия вредни последици от деликта се доказват от показанията на свидетелите В.К. и
Д.М., които са възприели поведението на ищеца както малко след нанесената
обида, така и в месеците след това. По делото обаче не бяха ангажирани други
доказателства, които да установят случилото се да е оказало по-сериозно отражение
върху душевния мир на ищеца, респ. да е довело до други значителни вредни
последици, касаещи промяна в негативна посока на обществената оценка за
личността му. От друга страна следва да се отчете факта, че са изречени не
един, а три обидни израза, всеки от които сам по себе си е обиден – „лъжеца,
мошеника, социопата“, като обидата е нанесена
публично. Ето защо и в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че
обезщетение от 600 лева се явява напълно достатъчно, за да репарира претърпените
неимуществени вреди на пострадалия и се явява най-справедливо, поради което
искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да
се уважи до този размер, а за разликата над 600 лева до пълния предявен размер
от 5 000 лева следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
На основание чл.86 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД и с оглед основателността на
главния иск, съдът приема за основателна и претенцията на ищеца за заплащане на
законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от деня на увреждането –
14.12.2016г. до окончателното изплащане, тъй като длъжникът изпада в забава при
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, от деня на увреждането, без
да е необходима покана.
С оглед
изхода на настоящото производство и двете страни имат право на разноски, но на ответницата не
следва да й бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат такива, съразмерно
на уважената част от иска, а именно сумата от
60 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК.
С оглед уважаването на иск,
предявен от страна, която съгласно чл.83, ал.1, т.4 от ГПК е освободена от
внасяне на такси и разноски по делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати и дължимата държавна такса за
настоящото производство, съобразно уважения размер на иска, а именно – държавна
такса в размер на 50 лева, платима по сметка на Районен съд-Хасково.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
По предявения от Б.Х.Б., ЕГН **********,***, против
П.Б.Д., ЕГН **********,***, каб.91, иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД:
ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********,***, каб.91, да заплати на Б.Х.Б., ЕГН **********,***, сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането – 14.12.2016г. до окончателното изплащане, като иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 5 000 лева, като недоказан
и неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********,***, каб.91,
да заплати на Б.Х.Б., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
разноски по делото в размер на 60 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********,***, каб.91,
да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар: Г.С.