ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3386
гр. Бургас, 05.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело
№ 20232120107488 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
М. А. С. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка
М. В. Т. с ЕГН ********** /към настоящия момент ищецът М. А. С. е
навършил пълнолетие/ и Р. А. С. с ЕГН ******************, действаща чрез
своята майка и законен представител М. В. Т. с ЕГН **********, двамата
ищци с адрес: гр. *****************, чрез адв. Д. С., с която срещу
„**************, със седалище и адрес на управление:
г*********************** е предявен, съгласно депозирани уточняващи
исковата такава молби, съотв. вх. № 27293/29.07.2022г. и вх. №
30133/23.08.2022г., косвен иск с правно основание чл. 382, ал.1 КЗ, вр. с чл.
134, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
********************* сумата от 26 324,49 лева /двадесет и шест хиляди
триста двадесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение, поради настъпило
застрахователно събитие "смърт на застрахованото лице“ по Договор за
корпоративна застраховка ***** на получателите на кредити от 30.09.2013г.,
сключен между ************* /като застраховащ и трето ползващо се лице/ и
„************ /като застраховател/ за застраховане на изпълнението по
Договор № 002LD-R-003372/28/04/2017г. за банков кредит * сключен между
„**************** /като кредитор/ и наследодателя на ищците – ***.,
починал на 24.11.2020г. /като длъжник/, която сума е формирана като
непогасената част от остатъка по кредита, включващ редовна и просрочена
главница, и редовна лихва, изчислени към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
С Определение № 5465/05.10.2022г., на осн. чл. 26, ал. 4 ГПК, като
носител на спорното материално право *********************** е
1
конституирана в качеството на съищец по делото, като с молба вх. №
38651/24.10.2022г., чрез пълномощника си юрк. ****.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – адв. Е. М. от АК – Пазарджик, е депозирал
отговор на исковата молба, който удовлетворява формалните и съдържателни
изисквания за редовност на същия по чл.131 ГПК.
С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът е провел
закрито заседание по реда на чл. 140 ГПК, в хода на което е насрочил
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.05.2024г. и е изготвил проект на доклад по делото.
В деня, предхождащ този на насроченото първо заседание по делото,
ищците М. А. С. и Р. А. С., действаща чрез своята майка и законен
представител М. В. Т., чрез надлежно упълномощения си за извършване на
действия на разпореждане с предмета на делото процесуален представител
****, са депозирали молба вх. № 20778/20.05.2024г., с която заявяват, че
оттеглят предявения иск и молят за прекратяване на производството по
делото.
С молба вх. № 23135/04.06.2024г. съищецът ******* чрез
пълномощника си юрк. ***, надлежно упълномощена за това, видно от
приложеното към цитираната молба пълномощно от 28.05.2024г., заявява
съгласието на**** за оттегляне на иска.
При съобразяване на изложените по-горе факти – депозирани молби за
оттегляне на иска от всички ищци в производството, чрез надлежно
упълномощени с правата по чл. 232 ГПК процесуални представители и липса
на необходимост от съгласие на ответника, предвид етапа, на който делото се
намира, намира, че десезирането на съда е надлежно, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато
между страните споразумение. В настоящия случай с молба вх. №
20821/20.05.2024г. ответното дружество е претендирало и представило
доказателство за реалното им извършване (фактура №
**********/21.11.2022г., издадена от Адвокатско дружество **** и преводно
нареждане от 06.12.2022г.) присъждане на разноски в размер на 1583,68 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайната практика на
ВКС, издадената за предоставената от адвоката услуга фактура може да
съставлява доказателство за сключването на договор за правна защита и
съдействие и за постигнато между страните съгласие за заплащане на
адвокатско възнаграждение по конкретно надлежно индивидуализирано в
същата дело и в посочен в същата размер.
В представената по делото фактура № **********/21.11.2022г.,
2
издадена от Адвокатско дружество **** изрично е посочено, че адвокатското
възнаграждение в размер на 1583,68 лева с ДДС е за „изготвяне на писмен
отговор на искова молба и осъществяване на процесуално представителство
по гр.д. № 4499/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, образувано по
искове на М. С. и Р. С., последната чрез законния си представител М. Т.“.
Съдът намира, че така посоченото в процесната фактура безспорно
установява, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
1583,68 лева с ДДС е заплатено за защита по оттегления иск – предмет на
настоящото производство. Посоченият във фактурата номер на делото не
променя този извод на съда, доколкото предвид обстоятелството, че гр.д. №
4499/2022г. по описа на БРС е преобразувано в настоящото гр. д. №
7488/2023г. по описа на БРС, то се касае за едно и също дело с идентични
страни и предмет.
На следващо място, съгласно Определение № 89/22.01.2010 г. по ч. т. д.
№ 752/2009 г. на I-во търг. отд. на ВКС, Определение № 289/12.05.2011 г. по
ч. гр. д. № 255/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Определение №
429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. № 417/2010 г. на II-ро гр. отд. на ВКС и др.,
правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване
на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита
по иницииран от или срещу нея съдебен процес. В случаите, когато
образуваното срещу нея (като ответник по иска) производство е прекратено,
законодателят й дава право да иска да бъде възмездена от ищеца - чл. 78, ал. 4
от ГПК, без да конкретизира основанието за прекратяването на
производството, което е без значение за реализирането на правото й на
разноски. Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил
разноски за защита по нея (с оглед предвидените в процесуалния закон
преклузии), при прекратяване на производството за него възниква правото да
бъде обезщетен за сторените разноски. С връчването на препис от исковата
молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково
производство и от този момент той има възможността да търси правна
помощ, съответно и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Всички
разноски, свързани с ползването на адвокатска помощ, се дължат на
ответника при прекратяване на делото, като достатъчно условие за
възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след
получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и
преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството.
Тук следва да се посочи и че съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 670 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч. гр. д. №
3982/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 550 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4352/2018 г., IV г. о., ГК; Определение № 298/06.07.2010 г. по ч. гр. д. №
244/2010 г. на IІ г. о. и др., съдът не може да намали размера на адвокатското
3
възнаграждение като присъди на ответника разноски само за действия на
адвоката, извършени до прекратяване на делото, тъй като същият не е длъжен
да се съобразява с хипотетичната възможност за оттегляне или отказ от иска
(оттеглянето или отказът от иска са действия на ищеца, които се извършват
по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника при
подготовката на защитата си да се съобразява с тях). Сторените от ответника
разноски за заплатен адвокатски хонорар подлежат на възстановяване от
ищцовата страна в пълен размер, независимо от това, че не са се сбъднали
очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат
извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определен
същият.
Разпоредбите на чл. 78 от ГПК не дават възможност на ищеца да се
освободи от задължението си за репариране на сторените от ответника
разноски или от част от него чрез собствени действия. Отговорността на
ищеца за разноски за заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
може да бъде намалена единствено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и само ако
изначално и независимо от осъществилите се процесуални действия това
възнаграждение се явява неадекватно на фактическата и правна сложност на
спора, като последните преценяват с оглед на въведените в спора факти и
изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно
извършените от страните процесуални действия.
Предвид изложеното, неоснователно се явява възражението на ищците,
обективирано в становище вх. № 20925/21.05.2024г., че в настоящия случай
възнаграждението на процесуалния представител на ответника (заплатено,
съобразно фактурата, за изготвяне на писмен отговор на искова молба и
осъществяване на процесуално представителство по делото) следва да се
определи по реда на чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. като за изготвяне
на писмен отговор на искова молба, без процесуално представителство.
Тук следва да се отбележи и че в конкретния случай, дори определено
по реда на чл. 9 ал. 1 от Наредбата, претендираното от ответника *****
адвокатско възнаграждение в размер на 1583,68 лева с ДДС е много под
минималния размер за същото. Предвид цената на предявения иск – 26 324,49
лева, определеният по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата минимален размер
на адвокатското възнаграждение е 2755,96 лева без ДДС. Дори определен по
реда на чл. 9 ал. 1 от Наредбата (3/4 от размера по чл.7), същият е в размер на
2066,97 лева без ДДС или 2480,35 лева с ДДС. Действително, съгласно
решение на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от посочените в
Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, но в
настоящия случай съдебният състав счита, че претендираното адвокатско
възнаграждение от 1583,68 лева с ДДС е адекватно на осъществената защита
4
на ответника в настоящото производство, при съобразяване и на характера на
производството и неговия материален интерес.
От своя страна възражение по реда на чл.78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ответника като несъответно на фактическата и правна сложност на спора, не е
своевременно наведено по делото, поради което съдът не следва да излага
мотиви в тази връзка.
По изложените съображения, претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение от 1583,68 лева с ДДС следва да му бъде присъдено изцяло.
Като съищец „***** няма право на разноски при прекратяване на
делото, поради което претендираните такива в о.с.з. на 21.05.2024г. за
юрисконсултско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
Предвид прекратяването на делото и отпадането на необходимостта от
изготвяне на допуснатата с Определение № 2030/01.04.2024г. съдебно-
медицинска експертиза, внесеният за същата от ответника депозит в размер
на 300 лева следва да му бъде възстановен по банковата сметка, от която е
внесен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 7488/2023г. по
описа на Районен съд – Бургас, 64-ти състав, на основание чл. 232 ГПК.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН ********** и Р. А. С., ЕГН *****, действаща
чрез своята майка и законен представител М. В. Т. с ЕГН **********, всички
с адрес: *******************, ДА ЗАПЛАТЯТ на *********, със седалище
и адрес на управление: гр. *********************, сумата от 1583,68 лева
/хиляда петстотин осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ответника сумата в размер на 300 /триста/
лева, представляваща внесен по сметка на БРС депозит за допусната по
делото съдебно-медицинска експертиза, като същият се преведе по банковата
сметка от която е внесен, на основание чл. 4б от ЗДТ във връзка с чл. 82 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6