№ 2776
гр. С., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110156775 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ФИРМА] срещу АЛ. Б. Р.
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за
установено на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 43920/2020 г. по описа на
СРС, в размер на 2094,18 лева., представляваща цена на доставена в периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. С., [АДРЕС], ет.
втори надпартерен, ап. 12 за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна
лихва за периода от 11.09.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 253,45 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 02.09.2020 г., както
и суми за дялово разпределение в размер на 33,37 лв., представляваща
главница за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
за периода от 11.09.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на
6,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до
02.09.2020г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във
връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да
предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи,
1
че ответницата дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок. С отговора се оспорват исковете по основание и размер. Оспорва да е
налице облигационно правоотношение между страните. Излага твърдения, че
общите условия, на които се позовава ищецът не са влезли в сила. Оспорва
годността на измервателните уреди, Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните; количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че
през този период е била извършвана услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор, включително и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в предвидения размер. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
По делото е ангажиран част от договор за покупко продажба на
недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт от 22.02.2005 г. (л.
22-24), който представлява индиция (косвено доказателство), че на ответника
е била прехвърлена собствеността върху процесния процесния апартамент, а
именно апартамент №12, [АДРЕС], гр. С.. Соченото писмено доказателство
няма характера на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК и само въз основа на него не може да бъде направен безспорен
извод за титула на собственост върху процесния имот.
Видно от приложения към исковата молба Протокол №2 от Общо
събрание на ЕтС от 26.01.2005 г. става ясно, че лицето АЛ. Б. Р. с ЕГН
********** е бил посочен като собственик на апартамент №12 в процесната
2
сграда, като това е било удостоверено със саморъчен подпис.
По делото е ангажирано Заявление-декларация от АЛ. Б. Р. до [ФИРМА]
Въпросното писмено доказатеслтво не е датирано. Липсва и положен подпис
на заявителя.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
3
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия в процесния
имот през исковия период. В случая съдът намира, че от ангажираните
доказателства не може да се направи еднозначен извод, че ответникът е
собственик или лице с учредено вещно право на ползване за обект –
недвижим имот, находящ се в гр. С., бул. [АДРЕС], поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Соченото писмено доказателство, а именно част от договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт, няма
характера на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.
1 ГПК и само въз основа на него не може да бъде направен безспорен извод за
титула на собственост върху процесния имот. Това е така, тъй като от
приложената част от договора не се установяват подписите на страните, които
удостоверяват волеизявленията им и ответникът изрично е оспорил това
обстоятелство с отговора на исковата молба. Наред с това, приложеното по
делото Заявление-декларация за откриване на партида към [ФИРМА]не е
датирано и също не съдържа положен подпис от заявителя, който да
удостоверява волеизялвението му., като същото отново е оспорено от
4
ответника с отговора на исковата молба. Само въз основа на приложения към
исковата молба Протокол №2 от Общо събрание на ЕтС от 26.01.2005 г., от
който е видно, че лицето АЛ. Б. Р. с ЕГН ********** е бил посочен като
собственик на апартамент №12 в процесната сграда, като това е било
удостоверено със саморъчен подпис, не може да се направи безспорен извод
за титула на собственост или вещно право на ползване на отвеника върху
процесния имот. По същество този протокол представлява косвено
доказателство (индиция) за съществуването на спорния факт. В този смисъл,
възможно е провеждането на доказване на спорният факт чрез косвени
доказателства – т. нар. индиции, но за да приеме съдът, че е налице пълно и
главно доказване по индиции е необходимо да са ангажирани и да е изградена
такава верига от косвени доказателства, която да не оставя съмнение и по
безспорен начин да установява, че твърденият факт се е осъществил в
обективната действителност – тоест, че ответника е титуляр на вещното право
по отношение на имота. В този смисъл в този смисъл Решение №
61/01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение
№ 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС
и решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, с които е разяснено понятието „пълно доказване“ и как то се постига с
косвени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото не е доказана първата
материална предпоставка, то искът е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Поради неоснователност на главния иск е неоснователен и акцесорния
иск за мораторна лихва, поради което и той следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор ответникът имат право на разноски.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника. Съдът приема за основателно възражението,
доколкото делото не представлява особена фактическа или правна сложност.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 376,59 лв. за
адвокатско възнаграждение за исковото производство и 300 лв. за
заповедното производство. Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********,
гр. С., ул. Ястребец 23 Б, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр с чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че АЛ. Б. Р.,
ЕГН:**********, с адрес гр. С., п.к 1164, обл. С., общ. Л., [АДРЕС] на втори
надпратерен етаж С.А., ЕГН ********** дължи на [ФИРМА], ЕИК ********
сумата в размер на 2094,18 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. С.,
п.к 1164, обл. С., общ. Л., [АДРЕС], на втори надпратерен етаж, ведно със
законна лихва за периода от 11.09.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 253,45 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
02.09.2020 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 33,37 лв.,
представляваща главница за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва за периода от 11.09.2020 г. до изплащане на вземането, и
сумата в размер на 6,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.10.2017 г. до 02.09.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК [ФИРМА] да заплати на АЛ.
Б. Р., сумата в размер на 376,59 лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК [ФИРМА] да заплати на АЛ.
Б. Р. сумата в размер на 300 лв. - разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6