Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
25.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, гражданско
отделение, в публичното заседание на двайсет и четвърти август през две хиляди
и двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 153/2019г. по описа на
съда, за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.226 от КЗ(отм.),във вр.с §22 и §96 от
КЗ(нов), чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба
от А.В.К. *** и Н.П.К. ***-двете чрез адв.Р.Р.-АК-Велико Търново, срещу
„Застрахователно дружество „Е** **”ЕАД (с предишно наименование „************”АД)
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София-1592,р-н
„Искър”,бул.”Христофор Колумб”№43, представлявано от Р.Г.Б. и Йоанна Цветанова
Цонева-изпълнителни директори. Претенциите са с посочено правно основание
чл.226 от КЗ(отм.), с цена на иска на А.В.К. 30 000лв.- частичен иск от 60 000лв.,а на Н.П.К.
120 000лв., ведно със законната лихва от 19.12.2014г. до окончателното
изплащане и направените разноски по делото.
По реда на чл.213 от ГПК
производството по претенцията на Н.П.К.,образувано под №156/2019г. по описа на
ОС-Ловеч,е присъединено към настоящето.
Ищците
излагат, че на 19.12.2014г., около 18.15ч.,на главен път І-4, в с.С.,на ул.“С.“№9,е
настъпило пътнотранспортно произшествие,при което л.а.с марка „Ф* П*“ с рег.№ ВТ **** ВА,
собственост на В.К.П., управляван от него, блъска
пешеходеца П.В.К., който в този момент пресичал пътното платно от ляво на
дясно. За настъпилото
ПТП е съставен констативен протокол за ПТП и с оглед изясняване на обстоятелствата и причините за инцидента е
образувано ДП №89/2014г. по описа на РУ на МВР-гр.Угърчин и ПП №227/2014г.по
описа на ОП-Ловеч. Излагат подробно установената в хода на наказателното
производство фактическа обстановка. С
Присъда от 23.05.2017г.,пост.по НОХД №159/2016г. на ОС-Ловеч В.К.П. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343,ал.1,б.“В“,пр.1-во,във вр.с чл.342,ал.1, пр.3-то от НК- за това, че на 19.12.2014г., около 18.50ч., в с.С., Ловешка
област, на ул.”С.”, пред дом № 9, при управление на л.а.с марка „Ф.”, модел „П.”,с
рег.№ВТ ****ВА, негова собственост, по непредпазливост и при условията на независимо
съпричиняване с неизвестен извършител, е причинил смъртта на П.В.К.. Наложено
му е наказание 3 години лишаване от свобода,чието изпълнение е отложено за срок
от 5 години от влизане на присъдата в сила. Наложено му е и наказание по чл.37,т.7
от НК-лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане в сила
на присъдата. Присъдата е обжалвана пред АС-Велико Търново,където по
образуваното ВНОХД № 377/2017г. е потвърдена изцяло. С Решение
№118/19.07.2018г., пост. по н.д.№356/2018г.на І НО на ВКС вззивното решение е
отменено и делото върнато за ново разглеждане от АС-Велико Търново. По
образуваното ВНОХД №285/2018г.на АС-Велико Търново е постановено Решение
№115/07.06.2019г.,с което присъдата е изменена в частта за наложеното наказание-от
три на две години лишаване от свобода,с 4 години изпитателен срок,а наказанието
по чл.37,т.7 от НК е наложено за срок от 2 години. В останалата част
първоинстанционната присъда е потвърдена. С Решение №200/18.19.2019г., пост.по
к.д.№788/2019г.на ІІ НО на ВКС решението на апелативната инстанция е оставено в
сила. Ищците сочат,че между собственика на л.а.“Ф. П.“ и „************“АД е бил
сключен застрахователен договор по „Гражданска отговорност на автомобилистите“
с №09114001119290,със срок на валидност от 15.04.2014г. до 15.04.2015г., т.е.валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Твърдят, че настъпилата
смърт на родственика им е изцяло в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
и е причинила необратима загуба за Н.П.К.-дъщеря на загиналия и на А.В.К.
–внучка. Обясняват,че Н. П. е претърпели
и продължава да изпитва болка и страдания от загубата на баща й. До настъпване
на инцидента тя е разчитала на подкрепата му,споделяла е с него радостите в
живота, негативните преживявания, поддържала е постоянен контакт с него
,споделяли са празниците когато са имали възможност,винаги е намирала бащина
подкрепа, рамо и разбиране. П. завинаги е загубила баща си, който я е отгледал с
любов и внимание,принудена е да живее без най-близкия си човек и
единственото,което й е останало са множеството спомени и безкрайна скръб. След
19.12.2014г. живота й се е променил и въпреки,че има свое
семейство,празнината,оставена от смъртта на баща й няма как да бъде запълнена. Твърди,че
е съществувала много силна връзка между баща и дъщеря,поради което причинените
болки и страдания от загубата му няма как да бъдат преодолени с изминаване на
времето и ще я терзаят до края на живота й.
Ищецът А.К. сочи,че е
имала много близка и специфична емоционална връзка с дядо си.До настъпване на
инцидента е разчитала на подкрепата на дядо си,споделяла е с него всички
житейски преживявания, поддържали са контакт,споделяли са празниците,когато са
имали възможност, в него е намирала подкрепата на обичащия дядо, получавала е
много съвети, израснала е с любовта му и
са изградили тясна емоционална връзка,типична за отношенията дядо–внучка.
Завинаги е загубила дядо си,който я е дарил с любов и внимание,принудена е да
живее без един от най-близките си хора и единственото,което й е останало са
множество спомени,дядовите съвети и безкрайна скръб. След 19.12.2014г. живота й
е променен необратимо и въпреки, че има собствено семейство празнината, оставена
от смъртта на дядо й няма как да се запълни с каквито и да било отношения и
контакти. С оглед на силната връзка между дядо и внучка причинените й болки и
страдания няма как да бъдат преодолени с изминаване на времето и ще я терзаят
до края на живота й.
Сочат, че за доброволно
уреждане на отношенията им с ответника ищците са предявили претенции-на
03.08.2017г.-от Н.- получен на 04.08.2017г., а от А. на 14.09.2018г.- получен
на 19.09.2018г. за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. От
застрахователя е постъпил отговор-на 11.08.2017г.-за Н. и на 09.10.2018г.-за А.,с
които се отказва изплащане на застрахователно обезщетение и за двете.
Изложеното обосновава правния им интерес от предявяване на иск за присъждане на
застра***а претърпените от тях неимуществени вреди,както и тези,които занапред
ще търпят. Въпреки,че е трудно тези
вреди да бъдат измерени и им се определи паричен еквивалент,с оглед
материалната отговорност на застрахователя и съгл.чл.226 от КЗ(отм.) и действал
към момента на настъпване на застрахователното събитие, определят вредите им в
следните размери-на Н.К.-в размер на 120 000лв.,заедно с дължимата на
основание чл.84 от ЗЗД законна лихва върху тази сума с начало от датата на
непозволеното увреждане-19.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Претенцията
на А.К. е в размер на 60 000лв., но предявява частичен иск за
30 000лв., заедно с дължимата на основание чл.84 от ЗЗД законна лихва
върху тази сума с начало от датата на непозволеното увреждане-19.12.2014г.до
окончателното изплащане на сумата. Ищците сочат банковите си сметки,съгласно
изискването на чл.127,ал.4 от ГПК. Претендират и направените в хода на
производството разноски.
В срок са постъпили отговори от
ответника „Застрахователно дружество „Е** **”ЕАД (с предишно наименование „************”АД)
с ЕИК *********, с
идентично съдържание по отношение на двете ищци. Ответникът не оспорва
осъществяването на 19.12.2014г. на описаното в исковата молба произшествие,в
следствие на което е пострадал и починал П.В.К.. С оглед влязлата в сила
присъда не оспорва,че вина за настъпване на леталния изход има водачът В.К.П.
доколкото той, макар и да е спорно, с управлявания от него автомобил е нанесъл
първоначалния удар върху тялото на пострадалия К.. В рамките на наказателното
производство е установено, че престъплението е извършено при условията на
независимо съизвършителство с друг неустановен водач. Твърди,че неустановеният
водач е прегазил пострадалия и по този начин е причинил смъртта му. Не
оспорва,че към датата на инцидента водачът В.К.П. е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при „ЗД Е** **”ЕАД.
Не оспорва и родствената връзка между
ищците и починалия – дъщеря-баща и внучка–дядо. Оспорва наличието на изградена
връзка между внучката и дядото, която по интензитет да над***а нашите
географски ширини такава, както и да се е характеризирала с изключителност.
Твърди,че прекъсването на връзката не се е отразило извънредно негативно в
живота и бита на ищцата А.В.К.. Поддържа,че връзка с такъв интензитет не е
съществувала и между дъщерята Н.К. и баща й,тъй като дълги години преди тя е
живяла отделно и е имала спорадични и формални контакти с него. Последното е
станало известно на ответника в хода на воденото от брата на ищцата
производство срещу ответника. По него на сина на починалия П.К. е присъдено
обезщетение в размер на 60 000лв.,като решението е потвърдено от САС и не
е допуснато до касация от ВКС. Прилага съдебните актове. Решението е присъдено
преди влизане в сила на присъдата в наказателното производство. Счита, че
търсените от ищците обезщетения са прекомерни и следва да се съобразят с факта, че вредите са настъпили през 2014г.,а
не към момента на разглеждане на настоящето дело.
Заявява възражение за съпричиняване от
страна на починалия, който към момента на сблъсъка е пресичал на необозначено
за тази цел място и в условията на интензивен трафик. Твърди,че П.К. е имал
възможност трайно да възприеме както движението на цялата колона,така и на
автомобила на застрахования към „ЗД Е** **” ЕАД водач и вместо да изчака
преминаването на автомобилите, е предприел неправилно пресичане на пътното
платно. Пресичал е в тъмната част от денонощието, на неосветено място, облечен
в тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка или други подобни елементи. Носил
е и брадва и дърва за огрев, които също не са били с отличителни в тъмното
белези.
Оспорва акцесорната претенция за
заплащане на лихва и прави възражение за изтекла погасителна давност за нея. В
отговор на дадените с проекта за доклад указания уточни възражението си за
изтекла погасителна давност по претенциите за законна лихва-по отношение на Н.К.
за периода от 19.12.2014г. до 18.12.2016г.,а за А.К.-от 19.1.2.2014г. до
15.12.2016г.
Постъпи допълнителна искова молба от ищците Н.П.К. и А.В.К.-двете чрез
адв.Р.Р.-АК-Велико Търново,в който представят отговор на възраженията на
ответника. Смятат за неоснователни и недоказани твърденията за липса на близка
връзка с починалия, което е предпоставките за присъждане на обезщетения.
Оспорват твърдението за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния
резултат. Твърдят, че пешеходецът не е имал възможност да предположи,че водачът
на автомобила ще навлезе в насрещното платно при наличието на непрекъсната
осева линия с превишена скорост. Обясняват, че на мястото на инцидента няма
налична пешеходна пътека,а данните за наличие на интензивен трафик в обратната
на движението посока, са само предположения на ответника. По делото няма данни
дали в момента на сблъсъка пешеходецът е пресичал изобщо или не е.
Възразяват,че въпросът с тъмни или не дрехи е бил пострадалият, не е от
значение за решаване на спора,тъй като е установено,че в района на ПТП има
налични лампи,които са работили, светлина е имало и от намираща та се в близост
бензиностанция. Допълват,че пострадалият се е движел по пътния банкет, тъй като
в този участък няма тротоар. Няма забрана в ЗДвП пешеходците да носят тъмни
дрехи. Считат, че възражението за съпричиняване е бланкетно и не почива на
никакви доказателства. Не се съгласяват с твърдението,че е потвърдено в
наказателното производство, а в тежест на ответника е да го обоснове.
В срок постъпи и допълнителен отговор от
„ЗД Е** **”ЕАД. Счита
за неоснователни възраженията на ищците срещу изразените в отговора оспорвания.
Сочат,че в условията на пълно и главно доказване ищците следва да отговорят на заявените
с отговора твърдения и оспорвания. За несъстоятелни приема възраженията срещу
наличието на съпричиняване. Излага,че преценката налице ли е следва да е на
настоящият съдебен състав съобразно ангажираните доказателства и не е обвързана
с никое влязло в сила съдебно решение. В наказателното производство
съпричиняването –по начина описан в отговора, е установено безспорно чрез
няколко експертизи. Също така е съобразено като смекчаващо вината обстоятелство
при определяне на наказанието на делинквента, като е намалено. Според мотивите
на присъдата ПТП-то не би настъпило ако пострадалият не е предприел пресичане
на пътното платно на непозволено за това място, както и ако е бил облечен с
по-светли дрехи или е имал светлоотразителни елементи по дре***абележим на
пътното платно. Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД съпричиняване е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на размера на
вредоносните последици, т.е.когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му е било противоправно или не. Затова
счита,че няма значение при отчитане на приноса дали е имал или не задължение по
отношение на облеклото и къде е следвало да се движи,в каквато насока са
възраженията на ищците. Неоснователно е и твърдението,че пострадалият не е
пресичал,тъй като този факт е установен с присъдата,в която е прието именно,че
е пресичал косо от ляво на дясно по отношение на движението на автомобила на
застрахования водач,към посока София. Ударът е настъпил в момента на
пресичането.
Поддържа,че претендираните обезщетения
са в завишени размери. Счита, че следва да се съобразят с
обществено-икономическите отношения и
отражението им към размера на м.декември 2014г., с оглед връзката между
стандарта на живота в страната и размера на полагащото се обезщетение.То е
израз на критерия за справедливост,който не може да съществува извън
конкретните условия,включващи време и място на възникване на увреждането, етап
на обществено-икономическото развитие, конкретна икономическа конюктура,
стандарт на живот, средно статистически размер на доходите (позовава се на
Реш.№215/03.02.2017г., пост.по т.д.№2908/2015г. на І ТО на ВКС). Сочи,че през
2014г. средният общ годишен доход на 1 лице от домакинство е 4541лв., средногодишният
разход е 3760лв. (по данни на НСИ). През 2019г. стойностите са–доход-6325лв., разходи-5066лв.).
В съдебно
заседание от ищците не се явяват,представляват се от пълномощника им адв.Р.-АК-В.Търново,който
поддържа исковете. Представя подробна писмена защита.
Ответникът
не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява позицията си с молба
преди последното заседание и прилага списък по чл.80 от ГПК.
От представените по делото писмени
доказателства:
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №84/19.12.2014г., у-ние за
наследници с изх.№384/10.02.2015г.на Община Ловеч,Препис-извлечение от Акт за
смърт №7820.12.2014г.на Кметство с.С.,у-ние за съпруга и родствени връзки
№1-0033/29.08.2018г.на Община Ловеч,Претенция за изплащане на обезщетение от А.В.К.
до „ЗД”Е** **”ЕАД,известие за доставяне,у-ние за наличие на банкова сметка *** А.В.К.,Отговор
от „ЗД”Е** **”ЕАД до А.В.К. с изх.№ХД-23/1/09.10.2018г., пълномощно и договор
за правна помощ между А.В.К. и адв.Р.,
Присъда от 23.05.2017г.,пост.по НОХД №159/2016г.на ОС-Ловеч, Решение
№8/19.07.2018г.,пост.по к.д.№356/2018г.по описа на ВКС-І НО, Решение
№115/07.06.2019г.,пост.по ВНОХД №285/2018г.на АС-Велико Търново, справка от
ТРег.,Решение №200/18.12.2019г.,пост.по к.д.№788/2019г. по описа на ІІ НО на
ВКС, пълномощно от „ЗД”Е** **”ЕАД,
Решение №8755/28.12.2017г., пост.по гр.д.№5111/2016г.по описа на СГС,
Определение №551/04.12.2018г.,пост.по т.д.№1915/2018г.по описа на ВКС,І ТО,
заявление за достъп до електронни съдебни дела, Решение
№944/19.04.2018г.,пост.по гр.д.№1245/2018г. по описа на АС-София, т.д.№156/2019г.на
ОС-Ловеч, НОХД №159/2016г.по описа на ОС-Ловеч,копие от Искане за възобновяване
на осн.чл.422,ал.1,т.5 от НПК и писмо с изх.№1782/16.06.2020г.на Наказателно
отделение на ОС-Ловеч, Разпореждане №95/25.06.2020г.,пост.по молба с
вх.№3838/25.06.2018г. на ВКС,показанията на разпитаните свидетели-С.Б.К.,Н.Д.С.,С.В.Н.,
В.П.К., К.И.К.и В.К.П.,заключението на съдебната комплексна
психолого-психиатрична експертиза на в.л.д-р М.М. и К.Н.Н.—***, съдебната
автотехническа експертиза на в.л.Н.К., преценени по отделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По
допустимостта.
Съдът
намира,че искът е допустим,тъй
като е предявен от и срещу легитимирани лица, с оглед представените
удостоверения за наследници, легитимиращи ищцата Н.П.К. като дъщеря,а А.В.К.
като внучка, на починалия в ПТП на
19.12.2014г. П.В.К..
Отговорността на „ЗД Е** **”ЕАД е
ангажирана с оглед твърдението на ищците и изричното признание на
дружеството-застра***а наличие на сключена и валидна към момента на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, покриваща
отговорността на водача В.К.П., признат за виновен в причиняване на
19.12.2014г.,в с.С.,Лов.област, на ПТП, при управление на МПС-л.а.с марка „Ф.",модел
„П.”, с рег.№ ВТ ****ВА, негова собственост, което се сочи за първопричина за
претърпени от ищците неимуществени вреди. Ответникът признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. При
действието на КЗ(отм.) тези факти са достатъчни, за да обосноват допустимостта
на претенцията.
Представени са доказателства и за
развито производство пред застрахователя, когото ищците са сезирали с искане за
изплащане на обезщетение. Претенцията на Н.П.К. е получена от дружеството на
04.08.2017г. По образуваната Щета с 00100-07-15-0041-1228 застрахователят е
отговорил с писмо с изх.№ХД-306/3/11.08.2017г.,с указания за представяне на
влязло в сила съдебно решение. С Писмо с изх.№ХД-306/4/18.12.2017г. молителят е
уведомена,че поради непредставяне на исканите доказателства застрахователят
приема,че няма правно основание за изплати
търсеното обезщетение. Претенцията на А.В.К. е получена от
застрахователя на 17.09.2018г.,като с писмо с изх.№ХД-23/1/09.10.2018г.
дружеството се е произнесло,че не е налице основание за изплащане на търсеното
обезщетение.
При тези констатации
съдът намира,че искът е допустим.
По същество.
Не се
спори,че ищците Н.П.К. е дъщеря ,а А.В.К. е внучка на починалия в процесното
ПТП- П.В.К.,***.12.2014г.
По реда на
чл.146,ал.1,т.3 от ГПК не се оспорва,че е налице ангажираща съда и страните Присъда
№ 16/23.05.2017г.,пост.по НОХД № 159/2016г.,с която ОС-Ловеч е признал
подсъдимия В.К.П. за виновен в извършване на престъпление по
чл.343,ал.1,б.”в”,пр.1-во,във вр.с чл.342,ал.1,пр.3 от НК, за това, че на
19.12.2014г., около 18.50ч., в с.С., Ловешка област, на ул.”С.”, пред дом №9,
при управление на л.а.с марка „Ф.”, модел „П.”, с рег.№ВТ ****ВА, негова
собственост, по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с
неизвестен извършител, е причинил смъртта на П.В.К.,като му е наложил наказание
3 години лишаване от свобода,чието изпълнение е отложено за срок от 5 години от
влизане на присъдата в сила. Наложено му е и наказание по чл.37,т.7 от НК-лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане в сила на
присъдата. Присъдата е обжалвана пред АС-Велико Търново,където по образуваното
ВНОХД № 377/2017г. е потвърдена изцяло. С Решение №118/19.07.2018г., пост. по
н.д.№356/2018г.на І НО на ВКС вззивното решение е отменено и делото върнато за
ново разглеждане от АС-Велико Търново. По образуваното ВНОХД №285/2018г.на
АС-Велико Търново е постановено Решение №115/07.06.2019г.,с което присъдата е
изменена в частта за наложеното наказание-от три на две години лишаване от
свобода,с 4 години изпитателен срок,а наказанието по чл.37,т.7 от НК е наложено
за срок от 2 години. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
В хода на настоящото производство с Решение №200/18.19.2019г., пост.по
к.д.№788/2019г. на ІІ НО на ВКС решението на апелативната инстанция се остави в
сила. По молбата на В.К.П. за възобновяване на наказателното производство по
реда на чл.422,ал.1,т.5 от НПК,подадена в хода на разглеждане на делото, е
постановен отказ с Разпореждане №95/25.06.2020г., постановено от ВКС-ІІ НО.
Тази
присъда има задължителна сила за гражданския съд и страните на основание чл.300
от ГПК,в частта установяваща факта на извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца. Както вече се посочи, макар в присъдата
да е прието наличие на съпричиняване от страна на пострадалия К.,тъй като то не е включено в състава на
престъплението,в извършването на което делинквентът е признат за виновен, в
тази част съдебният акт не ангажира със задължителната сила по чл.300 от ГПК и
затова съдът допусна обсъждане на това възражение в производството.
Ответникът изрично призна наличието на
валидна към момента на ПТП-19.12.2014г., сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, по отношение на лекия автомобил с
марка „Ф. П.“”, с рег. № ВТ ****ВА, с който в наказателното производство е
признато, че е причинена катастрофата,в която е загинал наследодателят на
ищците.
По делото се допусна съдебна
авто-техническа експертиза с в.л.инж.Н.К., който след като изготви скица на
ПТП, отговори на поставените въпроси. Експертът обяснява, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило участъка на път І-4 - София-Варна, попадащ в землището
на с.С., на ул.“С.“, пред дом №9. Ударът е бил в лентата за движение на
автомобилите в посока Варна,на около 2.70-3м. в ляво от двойната непрекъсната
линия,разделяща трите ленти за движение в източно направление (Варна) от
лентата за движение на запад (София). За отговор на въпрос 3 за наличие на
банкет или тротоар вещото лице се е позовало на огледния протокол от
наказателното производство,където е описано,че асфалтовата настилка на ул.“С.“
в района на ПТП е ограничена от бордюри с височина 10см.,след които има
банкети-ляв с ширина 1.5м. и десен с ширина 4.5м. Няма данни за наличие на
тротоари.
Експертът отговаря,че непосредствено
преди настъпване на ПТП пешеходецът К. се е движел в посока юг-север и отляво
на дясно на път І-4, по който се е движел процесният л.а.“Ф. П.“ с рег.№ ВТ ****ВА,с
посока Варна-София. Вещото лице е категоричен,че в момента на настъпване на
удара пешеходецът е бил в движение,като е достигнал до втората от общо четирите
ленти на пътното платно в участъка-а именно тази за движение в посока Варна, близо
до прекъснатата разделителна линия,отделяща я от лентата на завиващите от София
към Угърчин(центъра на с.С.)-трета поредна лента. Счита,че пострадалият е
стъпил на опорен ляв крак,а десният е бил във въздуха. Извода си гради от
факта,че десният крак и подбедрица не са счупени от удара на предната броня.
Обяснява,че от удара пострадалият се е завъртял около вертикала (собственото му
тяло) обратно на часовниковата стрелка. В този момент тялото му е било подето
от предния капак и при завъртането вероятно е счупена бедрената кост на левия
крак. Пояснява,че тялото придобива скоростта на движение на автомобила и бива
носено до момента,в който в следствие на закъснителното движение на автомобила
поради реализиране на спиране, пада на пътното платно в ляво от автомобила, търкаля
се и се плъзга до установяването му на положението, където е намерено. В
съдебно заседание при представяне на заключението и след като изслуша
обясненията на св.В.К.П., експертът поясни,че констатираното счупване на
предното обзорно стъкло с налично хлътване навътре, е възможно да бъде както от
тялото на пострадалия,така и от носените от него дърва. Допълни,че колоната от автомобили
в посока София,в която е бил и процесният л.а.“Ф. П.“ не са се движели в
крайната дясна лента, предвидена за тях,а по-наляво в насрещното платно.
Допуска,че загиналият е познавал добре участъка,тъй като има данни,че често е ***а
дърва в гората и преминавал в района. Предполага,че К. е целял да достигне
двойната непрекъсната линия,която отделя лентата за София и влиза в селото.
Допуска,че се е оглеждал приоритетно за автомобили от към София и е бил
изненадан от идващата от към Варна колона от автомобили. Експертът е
категоричен,че на местото, където е пресичал,не е имало пешеходна пътека. Има в
близост подлез,но не се използва.
Вещото лице приема,че пострадалият е
имал възможност да възприеме автомобила от много голямо разстояние,тъй като е
било тъмно и сее движел с включени къси светлини. Имало е колона от поне три
автомобила- пред процесният се е движел друг, след него също е имало. Пострадалият
е имал възможност да възприеме първият автомобил от тази котлона. Експертът
допуска,че не го е видял,тъй като в този момент се е оглеждал за автомобили от
към София. Отклонението на автомобила „Ф. П.“ наляво от лентата за София в
лентата за Варна,е осуетило намерението на пешеходеца да извърши пресичането.
След изслушване на обясненията на св.В.К.П.,експертът допуска, че причината
автомобилът да свие рязко в дясно е извършената идентична маневра от
автомобила, движещ се преди него. Вещото лице заключава, че от техническа
гледна точка пешеходецът е имал възможност да възприеме л.а.“Ф. П.“ при непрекъснато оглеждане в
двете посоки,да изчака преминаването му и на останалите съпътстващи го
автомобили и след това да предприеме пресичане на пътното платно.
Съдът приема заключението на
експертизата,като обективно, компетентно и в съответствие с останалите
доказателства.
По искане на ищците се допусна и комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза с в.л.д-р М.М. и психолог К.Н..
След преглед на А.К. експертите са категорични,че смъртта на дядо й П.К. не е
предизвикала клинично значимо отражение върху психичното й състояние. Липсват
както убедителни субективни оплаквания, така и поведенчески или други симптоми,
подкрепа на такъв тип поведение. Няма и вероятност в бъдеще при ищцата да
възникнат такъв тип реакции и психични разстройства. Липсват симптоми на
посттравматично стресово разстройство или друг тип реакции на тежък стрес и
разстройство на адаптацията.Няма никаква вероятност да възникнат такъв вид
психични разстройства при ищцата, като резултат от смъртта на дядо й. От прегледа не са
установени последици върху пси***агубата на родственика й. Категорични са,че А.К.
е пси***драва,без каквито и да е симптоми на невротично, психично или пси***аболяване,както
в миналото,така и към момента на освидетелстването.
В съдебно заседание
експертите потвърдиха констатациите си и дадоха подробни разяснения за
използваните методи при изследването. Съдът приема заключението на съдебната
експертиза като компетентно и обективно и гради изводите си на него.
Страните ангажира***а
обосноваване на тезите си.
Свидетелите на ищците
потвърждават,че независимо, че живеел в с.С. и въпреки нежеланието на втората
му съпруга, починалият П.К. е поддържал контакти със семействата на децата си. Н.К.
живее от години в Кипър,но при всяко завръщане в България се е срещала с баща
си, чували са се и по телефона. Като дъщеря е имала близка връзка с баща си,а
св.В.К.(син на починалия и брат на Н.К.) споделя,че „.. тя като момиче му беше
слабост..“.Срещали са се в дома на св.К. или на сестрата на починалия,която
живее в близост до свидетеля в кв.Продимчец на гр.Ловеч. Новината за смъртта на
баща й приела изключително тежко.Дошла си след няколко седмици и била
покрусена.Макар първите дни да разпитвала за фактите около инцидента, след това
се затворила и спряла да говори за баща си. В деня на инцидента бил и рожденият
ден на дъщеря й(св.С.К.). Сега винаги,когато си дойде в България,посещава гроба
на баща си.Свидетелите споделят,че от
смъртта му е станала по-затворена,а разговорите на тази тема я разстройват
много.
За отношенията между П.К. и внучката му А.
свидетелите споделят,че въпреки
различното им местоживеене и нагласите в новото му семейство,дядото е успявал
често да се вижда с внучката си.Всяка сряда идвал в Ловеч и се срещали- в дома
на сина му, при сестра му или на сладкарница. Често се чували и по
телефона.Внучката е споделяла с дядо си
за плановете си,разчитала е на неговите съвети. Когато починал дядо й А.К. била
бременна. Близките й се опитали да
смекчат удара от новината за смъртта,но въпреки това тя е приела тежко. Св.С.К.(майка
на А.) сочи,че „..След като й казахме тя много тежко го изживя,не се хранеше както
преди,водихме я на лекар,изписаха й лекарства,сънят й се развали.Сънуваше го
постоянно..“ След раждането на детето тези емоции се успокоили,но винаги когато
се говори за дядо й, тя се разстройва(св.К.Кралева). Свидетелите сочат,че заедно
със семейството почита траурните традиции и ритуали и,посещава гроба на дядо й.
Смятат,че все още не е преодоляла загубата му(св.Н.С.).
Свидетелите
потвърдиха,че децата на П.К. не са могли да присъстват на погребението,тъй като
са научили за смъртта му след два-три дни от сестра му.
Съдът приема показанията
на свидетелите за последователни, достоверни и обективни. Дори и тези на св.С.К.
и В.К.,които са родители на А.К., са в съответствие с обясненията на останалите
свидетели и няма основания за съмнения да са повлияни от заинтересованост от
изхода на спора.
Ответникът ангажира
обясненията на св.С.Н.-комшийка на П.К. в с.С.,която потвърди,че децата му не
са присъствали на погребението, само сестра му.Свидетелят не знае каква е
причината за отсъствието им. Потвърждава,че децата му не са идвали в с.С.,дори
не ги познава,също и внуците.
Като свидетел ответникът
ангажира и признатият за виновен в причиняване на ПТП- делкивентът В.К.П..
Излага поддържаната и в наказателното производство теза,че не е ударил човек
при инцидента. Обяснява, че е карал в колона от автомобили и с ниска скорост. Предният
автомобил се опитал да избегне нещо, предполага,че са били дървата,които
пострадалият е носел.Не може да отговори дали починалият е бил в движение или е
спрял,като твърди,че е ударил не него,а дървата. След удара спрял веднага и
завъртял колата,тъй като нямало място да остане. Категоричен е,че на местото
няма тротоар и банкет,само бордюр. В далечината напред видял,че има нещо на
пътя,като си мислел,че е животно. След като видял, че е човек се обадил на
тел.112. Сложил триъгълник наблизо,но останалите коли бутнали тялото.
Категоричен е,че положението на тялото е било променено от това,което е
възприел първоначално.Сигурен е,че е видял и друг автомобил да минава през тялото.
Съдът намира,че на
основание чл.172 от ГПК не може да кредитира показанията на този свидетел,тъй
като е заинтересован от изхода на спора,пред вид,че той е деликвентът,извършил
вредоносното действие.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран със субективно
съединени искове с правно основание чл.226 КЗ(отм.), във връзка с §22 и §96 от
КЗ нов, чл.45 и чл.52 от ЗЗД. При съобразяване,че към момента на
осъществяване на деликта- 19.12.2014г., в сила е бил КЗ-2005г./отменен/ то той
се явява материалният закон, регламентиращ отношенията между страните. В
приетия КЗ-нов, в нормите, уреждащи приложението му към заварените случаи- §22
от ПЗР, е предвидено,че за застрахователни договори,сключени преди влизане в
сила на този кодекс,се прилага част ІV от отменения КЗ,освен ако страните
договорят друго след влизане в сила на този кодекс. Данни за допълнителни
уговорки в посочения смисъл-няма, а и с оглед момента на осъществяване на застрахователното събитие-преди влизането в
сила на КЗ нов (01.01.2016г.), е невъзможно.
Предявена е претенция за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, в следствие на смъртта
на П.В.К.-баща на Н.К. и дядо на А.К..
Искът е предявен срещу ответника Застрахователно
дружество „Е** **”ЕАД (с предишно наименование „************”АД) с ЕИК *********,
тъй като към ПТП (19.12.2014г.) отговорността на водача, управлявал автомобила,
е била обезпечена със сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с този застраховател. Ищците са предявили претенциите си и
пред застрахователя, но по образуваните Щети е постановен отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение,с мотив за липса на доказателства и основание за
присъждане на такова. Макар съгласно приложимия КЗ(отм.) инициирането на такова
производство да не се поставяше като изискване за допустимост на съдебната
претенция, видно е,че ищците са положили
усилия за доброволно уреждане на спора, но не са успели.
Категорично е доказана и следващата предпоставка за
ангажиране отговорността на застрахователя - наличие на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на прекия причинител В.К.П.. Както се
посочи по-горе тази предпоставка е установена със силата на присъдено нещо на
съдебен акт,ангажиращ гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, а именно- постановените
в хода на наказателното производство съдебни актове и окончателното Решение №200/18.12.2019г.,
пост.по н.д.№788/2019г., ІІ-ро НО на ВКС, с което е оставено в сила Решение
№115/07.06.2019г., пост.по ВНОХД №285/2018г.на АС-Велико Търново. Искането на П.
за възобновяване на наказателното производство се остави без уважение с
Разпореждане №95/25.06.2020г. на ІІ НО на ВКС. Присъдата е влязла в сила на 18.12.2019г.
По правилото на чл.300 от ГПК е налице ангажиращо произнасяне на наказателен
съд по отношение извършеното деяние- престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“,пр.1, вр.чл.342,ал.1 НК, неговата противоправност и виновността на дееца В.К.П..
Специфично в казуса е приетото по отношение на механизма
на извършване на престъплението, наличие на „независимо съпричиняване“ с
неизвестен извършител. Категорично по делото е установено,че след първоначалния
удар с л.а.“Ф. П.“, през тялото на П.К. е преминал и друг неустановен
автомобил. Съгласно приетия в наказателното производство механизъм на ПТП при
падане на тялото на асфалта се е осъществило триене и преобръщане, установило
се е в покой и след известно време е било прегазено от друго неизвестно МПС. Вещите
лица по всички ангажирани експертизи са категорични, че се касае за друг
автомобил, не този на П., тъй като обективните находки са, че е бил с по-широки
гуми, по-висок и липсват обективни находки и деформации от такова движение
върху л.а.“Ф. П.“. Известно е,че при „независимото съпричиняване“ е налице
самостоятелна деятелност на извършителите,в резултат на която е осъществен
вредоносният резултат. В случая категорично е установено,че инициатор на ПТП е
деликвентът П., тъй като с неговия автомобил са причинени първоначалните травми по тялото на К.- счупване на лява
бедрена кост и удар в дясно бедро и подбедрица, а в последствие от удара на
тялото в предното стъкло на автомобила и звездовидната разкъсно-контузна рана в
дясната теменно-слепоочна област- констатации на повторната МАТФ експертиза по
ВНОД №285/2018г.на АС-В.Търново в т.3.2 и 3.12. С оглед на това съдът приема за
доказано категорично,че от неговата деятелност е предизвикана първата част на
произшествието,травмата в главата и са създадени условия за последващото падане
на тялото на пътното платно и прегазване от второто неустановено МПС.
По изложените съображения следва да се приеме,че е обоснована
пряката причинно-следствена връзка между допуснатите от признатия за виновен В.К.П.
нарушения на ЗДП и причинената смърт на П.В.К..
Следващата предпоставка е да е обоснована материалноправна
легитимация за присъждане на обезщетение и настъпване на твърдените от ищците
вреди.
Както е известно с ТРеш.№1/2016г. от 21.06.2018г.,пост.по
т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, се конкретизира кръгът на лицата, легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането,
въведено и прилагано от години, въз основа на Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г.на Пленума на ВС, за об***а които житейски е логично да
се предполага,че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят
болки и страдания от загубата му. В този кръг са деца-включително и отглеждани,
родители, съпруг-включително и фактическият. Възприе се под***а необходимост от
синхронизиране на българското законодателство с европейското,като се установи възможността по изключение право
да търси обезщетение да има и „..всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени..” (т.1 от ТРеш.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС). Предпоставките да се
присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин, че търсещият в тази
хипотеза обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка и
надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка, поради която
със смъртта търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Изхождайки от мотивите на тълкувателното
решение,следва че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на
близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции,
поради липсата на изключително значим за него близък.
При данните за родството на ищците с
починалото лице съдът намира,че са налице формалните предпоставки и те са
материално легитимирани да предявят настоящите претенции.
По претенцията на Н.П.К..
Съдът приема,че е
доказана по основание и частично основателна по размер.
Не подлежи на съмнение
фактът,че загубата на родител е тежко и непреодолимо емоционално изживяване.
Макар с годините и след създаване на свое семейство,обвързаността с родителите
да не е толкова интензивна от социална и финансова гледна точка, емоционалната
близост не се губи,а напротив се засилва с оглед на осъзнаването на ценността
на родителската грижа и опора. В случая се установи,че макар от години Н.К. да
е живеела в чужбина и срещите й с баща й да са били редки- „..по 1-2 пъти в
годината..“, те не са преустановили близката си връзка. Свидетелите потвърдиха,
че често са се чували по телефона,което при съвременните те***начителна степен
компенсира физическия контакт. Ищцата е споделяла с баща си радости и проблеми,
интересувала се е за неговия живот. Макар и не толкова интензивно той е
присъствал в живота й в утвърдената му роля на съветник, опора и стожер на
т.н.“голямо семейство“. Внезапната му смърт е предизвикала тежки и последици за
дъщерята. Тя трудно е приела загубата,а в последствие е настъпила и
характерната при изживяване на силна болка изолация и затваряне. Загубата на
родителя е необратима и обременява живота й с трайна мъка и непреодолима
липса,подсилвана и от факта,че живее далече от останалите близки роднини.
Свидетелите потвърдиха, че въпреки изминалите години тези страдания не
отминават и се връщат всеки път,когато посещава гроба на баща си или минава
покрай мястото на катастрофата.
При изложените аргументи
съдът приема,че претенцията й е доказана по основание.
При преценката си за
размера на обезщетението съдът съобразява спецификата на вредите, за които се
присъжда. Касае се за неимуществени вреди в следствие на смъртта на родител,които
по принцип са неоценими.Тези вреди ще имат дълго във времето и непреодолимо
въздействие върху пострадалия. Това им проявление освен към момента на
увреждането и трайно за в бъдеще,съдът
съобразява при преценката си за конкретния размер на обезщетение /в
т.см.Реш.№95/29.09.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№355/2009г.,І ТО,
Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№622/2009г./.
На
следващо място следва да се съобрази,че критерият за справедливост, заложен в нормата
на чл.52 ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от съществуващата икономическа
конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от
развитието му. Затова при определяне размера на полагащото се обезщетение освен
посочените по-горе морални измерения на болката на пострадалите, следва да се
отчитат и конкретните икономически условия към настъпването на катастрофата.
Стойностният израз на тази фактори са актуалните към момента на настъпване на
събитието лимити на застра***адължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. В този смисъл е и константната съдебната практика,която
съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.№916/2011г., I т.о.,ТК, Реш.№83/06.07.2009г.по т.д.№795/2008г.,II ТО
на ВКС, Реш.№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на ВКС, Реш.№65/03.07.2012г.
по т.д.№211/2011г.,I ТО на ВКС, Реш.№233/20.12.2016г., т.д.№3586/2015г.,II ТО на ВКС, Реш.№749/05.12.2008г.,по
т.д.№387/2008г,ІІ ТО на ВКС, Опр.№756/19.11.2013г. по
т.д.№1235/2013г.,II ТО на ВКС и др. В тя***астрахователните лимити следва да са
ориентир и за размерите на обезщетенията, които се
определят за пострадалите. Това е и функцията им на договорно или нормативно
определена граница на отговорността на застрахователя, а не само да бъдат база
за определяне на месечните застрахователни вноски, които всеки застрахован дължи.
Съгласно чл.266 от КЗ(отм.) минималната застрахователна сума при едно
пострадало лице е 2000000лв.
При така установените
обстоятелства съдът приема,че обезщетението за претърпените от Н.К.
неимуществените вреди от загубата на баща й в катастрофата на 19.12.2014г.,
следва да е в размер на 100 000лв.
По
правилото на чл.223,ал.2,във вр.с чл.227,т.2 от КЗ(отм.),действал към момента
на ПТП и приложим като материална норма,също и чл.84,ал.3 от ЗЗД, върху тази сума следва да се присъди
ли***а забава от дата,от на настъпване на застрахователното
събитие-19.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Нормата на чл.497 от КЗ-нов е неприложима в случая.
По иска на А.К..
Основателността
на претенцията й е подчинена на критерия наличие на „трайна и дълбока емоционална връзка с починалия..”,
заради която от смъртта му търпи продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките да се
присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият обезщетение
е изградил с починалия приживе особено близка и надхвърляща общоприетите
представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта търпи болки и
страдания, сравними по интензитет с тези на лицата от най-тесния кръг. Обективните
проявления на тази близост могат да бъдат различни- очаквания за взаимна грижа
и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, анализирани през персоналните разбирания
и изживявания на ищеца. Степента на родство в тази хипотеза не е определяща за
преценката и не обуславя основателността на иска. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, като отсъствието й изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
При произнасянето си
съдът отчита спецификите на българската патриар***а съществената роля в живота
на децата на прародителите. В повечето семейства присъствието на бабата
и дядото е значимо и търсено. В случая се установи,че макар да не
са живели заедно и външни лица да са поставяли пречки за общуването им, дядото
и внучката са били привързани един към друг, търсели са се, ценяли са и успявали
да поддържат роднинския си контакт. Свидетелски показания,обаче не
обосновават отношенията им да са се отличавали от традиционните представи за
разширеното семейство. От тях не се установиха факти и обстоятелства, които да обосноват
по категоричен и убедителен начин,че връзката им е била „специална” до степен
да се е приближава по интензитет до отношенията с родителите. Съдът не поставя
под съмнение изградената близост между дядо и внучка, но в случая, за да се
обоснове наличие на изключение и съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка, е нужно да се ангажират категорични и убедителни доказателства за
проявленията на тази близост. Свидетелите говорят единствено за присъствието на
дядото с типичните за тази родствена връзка загриженост, отговорност и
споделеност. Установи се, че А. е отгледана от родителите си, създала е свое
семейство, а ролята на дядото е била подпомагаща със съвети, споделяне. Не се
ангажираха убедителни доказателства тя да е разчитала на неговата финансова
помощ, да е била определяща за съществуването й. Липсват доказателства за създадена привързаност, която да надхвърля по
интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка дядо-внучка
емоции.
На следващо място съдът намира,че не е доказана и
развитата от ищеца теза за влошаване на психичния й статус,провокирано от
смъртта на дядо й. Назначената по делото комплексна психиатрична и психологична
експертиза е категорична в становището си,че това травмиращо събитие не е
довело до клинично значимо отражение върху психичното й състояние.При прегледа
експертите не са открили субективни оплаквания и поведенчески симптоми на пси***аболяване. Липсват симптоми и на
постравматично стресово разстройство или на изживени реакции на стрес и
разстройство в способността за адаптация на А.К.. В съдебно заседание
експертите подробно обясниха използваните методи на изследване на ищцата,въз
основа на които са достигнали до горните обосновани изводи.Съдът няма основания за съмнения в компетентността
на експертите,поради което приема за недоказано твърдението за наличие на
постравматични стресови реакции в резултат на загубата на близкия роднина.
Затова без да поставя под съмнение преживените от ищцата морални болки и
страдания от загубата на дядо й, в период на бременност,който допълнително
изостря сетивата, непреодолимостта на тази болка и негативния отпечатък
върху целия й живот, съдът намира,че не е доказала при
условията на пълно и главно доказване интензивно присъствие в живота на другия,
до степен за определяне на връзката им като изключение от типичните отношения между
дядо и внучка, от внезапното прекъсване на която да са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение по реда на чл.493а,ал.4 от КЗ.
По изложените съображения претенцията на А.В.К.
следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана. Като последица следва да се отхвърли и акцесорния иск за
присъждане на ли***а забава.
По възражението на ответника
за наличие на съпричиняване от страна на починалия за настъпване на вредоносния
резултат.
Съдът намира
възражението за доказано. Ангажираната за обосноваването му САТЕ категорично
установи,че П.К. е пресичал на нерегламентирано за това място, без да е имало пешеходна
пътека,с което е нарушил задължението си съгласно чл.113,ал.2 от ЗДвП. Предприел
е рисковано пресичане и преди да навлезе на платното
за движение не се е съобразил с
приближаващите се пътни превозни средства. Категорично се установи от САТЕ,че
ударът с л.а.“Ф. П.“ е станал на пътното платно,като пострадалият, движейки
се в посока юг-север, вече е бил достигнал до лентата за движение на
автомобилите от посока Варна. При тези категорични данни неоснователно е
възражението на ищците,че по време на
удара пешеходецът се е намирал на
тротоар или на бордюр. На поставения по този факт въпрос експертът инж.К.
категорично посочи,че на пътното платно в района на ПТП няма тротоари, а
бордюрите са с височина 10см. Данните са категорични,че по време на удара
пешеходецът е бил на пътното платно,поради което позоваването на дефиницията за
„пешеходна пътека“, съгласно §6 от ДР на ЗДвП е неотносимо. Дори и да се приеме,че
е познавал района,тъй като живее наблизо, отново не може да се оправдае
пренебрегването на задължението по чл.114,т.2 от ЗДвП- да не пресича платното за движение при ограничена видимост. Установи
се,че е предприел опасно и рисковано пресичане в тъмната част на денонощието,на
главен път с интензивен трафик,като не е взел мерки да осигури
светлоотразителни елементи по дрехите си,с които да бъде различим в тъмното.
Допълнително е усложнил преминаването си и носейки дърва. На следващо място
категорично се установи,че в непосредствена близост до мястото,на което е
избрал да пресече,е имало кръстовище,достатъчно осветено от намиращата се там
бензиностанция, за да обезпечи възможност пешеходецът да бъде възприет
от далече от преминаващите превозни средства. Въпреки това е предприел
пресичане в неосветената част на пътното платно.
По изложените
съображения съдът намира,че е доказано наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, което следва да се определи в размер на 40%.
При тези констатации следва
да се коригира определеното на Н.К. обезщетение, като от сумата 100 000лв.
се приспадне стойността, равняваща се на 40%, а именно 40 000лв., като
остатъкът е 60 000лв. Искът до пълния претендиран размер от 120 000лв.,
като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли. Както се посочи по-горе
към тази сума следва да се присъди и ли***а забава на основание чл.223,ал.2,във вр.с чл.227,т.2
от КЗ(отм.),във връзка с чл.84,ал.3 от ЗЗД, върху тази сума от датата на
настъпване на застрахователното събитие-19.12.2014г. до окончателното изплащане
на сумата.
По изложените
съображения ОС-Ловеч намира,че „Застрахователно дружество „Е** **”ЕАД (с
предишно наименование „************”АД) с ЕИК *********,следва да се осъди да
заплати на основание чл.226 от КЗ/отм./, във връзка с §22, § 96 от КЗ-нов и
чл.45 и чл.52 от ЗЗД, на Н.П.К. сумата 60 000лв.,представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й П.В.К.-поч.на 19.12.2014г.,
в ПТП, причинено при управление от В.К.П. на автомобил с
марка „Ф. П.“ с ДК № ВТ ****ВА, при наличие на валидно сключена към момента на
ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с това
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху тази сума с начало
от 19.12.2014г. до окончателното й изплащане. Иска на Н.П.К. до пълния претендиран
размер от 120 000лв.,като неоснователен и недоказан, следва да се
отхвърли.
Следва да се отхвърли
изцяло искът на А.В.К. срещу „Е** **”ЕАД (с предишно наименование „************”АД)
с ЕИК *********, за присъждане на обезщетение по реда на чл.226 от КЗ/отм./,във
връзка с §22, § 96 от КЗ-нов и чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на дядо й П.В.К.-поч.на 19.12.2014г., в ПТП, причинено
при управление от В.К.П. на автомобил с марка „Ф. П.“ с ДК
№ ВТ ****ВА, при наличие на валидно сключена към момента на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с това застрахователно
дружество, като неоснователен и недоказан.
По разноските.
При този изход на спора
и обстоятелството,че ищците са освободени от заплащане на държавна такса и
разноски,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на
претенцията следва да се заплати от осъдения ответник. Така при уважения размер
от 60 000 лв. дължимата държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които съдилищата събират по ГПК, от 2400лв. и следва да се възложи на отв.
„Е** **”ЕАД. Сумата следва да се внесе
по сметката на Окръжен съд Ловеч след влизане на решението в сила.
Разноските на страните
следва да се определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част от иска.
Право на възстановяване
на разноски има Н.К., съразмерно с уважената част от претенцията й. В исковата
молба и в приложения Договор за правна защита и съдействие е декларирано,че
правната помощ от адв.Р. й е указана по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. Съгласно чл.7,ал.1,т.4
от Наредба №1/2004г.на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед уважения размер, полагащото се на адв.Р.Р.
възнаграждение е в размер на 2 330лв. С оглед отхвърляне на претенцията на
А.К. за указаната й правна помощ пълномощникът няма право на присъждане на
хонорар. При присъждане на възнаграждение за указана по реда на чл.38 от ЗА
правна помощ не предвидено изключение от общия принцип на съразмерност
,съгласно чл.78,ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора
и ответникът има право на възстановяване на направените разноски,съразмерно с
отхвърлената част от иска. Представен е списък, с който се претендират
направени раз***а съдебна експертиза-100лв. за САТЕ, 20лв.-депозит за свидетел
и юрисконсултско възнаграждение. Последното следва да се определи по реда на чл.25,ал.1
от Наредба за правната помощ и чл.78,ал.8 от ГПК, възнаграждението следва да се
определи в размер на 200 лв. Или общо се признават разноски на ответника в
размер на 320лв. От тях при съобразяване размера на отхвърлената претенция на
възстановяване подлежи сумата 192лв. Сумата следва да се разпредели между
ищците, като Н.К. поеме 150лв.,а А.К. 42лв., при съобразяване на размерите на
претенциите им.
По изложените съображения
Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Е** **”ЕАД (с предишно наименование „************”АД)
с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София-1592,р-н „Искър”,бул.”Христофор
Колумб”№43, представлявано от Р.Г.Б. и Йоанна Цветанова Цонева-изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.К. с ЕГН **********,***, на основание чл.226 КЗ(отм.),във вр.с §22, §96 от КЗ-нов и чл.45 от ЗЗД, сумата 60 000 (шейсет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й П.В.К.-поч.на
19.12.2014г., в ПТП, причинено при управление от В.К.П. на автомобил с марка „Ф. П.“ с ДК № ВТ ****ВА, при наличие
на валидно сключена към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с това застрахователно дружество, ведно със
законната лихва върху тази сума с начало от 19.12.2014г. до окончателното й
изплащане. Иска на Н.П.К.,с горните
данни, до пълния претендиран размер от 120 000лв.,като неоснователен и
недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло, като неоснователен и недоказан, иска на А.В.К. с ЕГН **********,***, срещу
„Е** **”ЕАД (с предишно наименование „************”АД) с ЕИК *********, за присъждане на обезщетение по реда
на чл.226 от КЗ/отм./,във връзка с §22, § 96 от КЗ-нов и чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за
сумата 30 000(трийсет хиляди)лв.-частичен иск от 60 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта
на дядо й П.В.К.-поч.на 19.12.2014г., в ПТП, причинено при управление от В.К.П.
на автомобил с марка „Ф. П.“ с ДК № ВТ ****ВА, при наличие
на валидно сключена към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с това застрахователно дружество.
ОСЪЖДА
„Е** **”ЕАД (с предишно наименование „************”АД) с ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ държавната такса в
размер на 2400 (две хиляди и четиристотин)
лева на основание на чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Е** **”ЕАД с ЕИК *********,с
горните данни, да ЗАПЛАТИ на адв.Р.С.Р.
с ЕГН **********, вписан в АК-Велико Търново, със съдебен адрес ***,
адвокатски хонорар съгласно чл.38,ал.2 от ЗАдвокатурата и във вр.с
чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед уважената претенция, в размер на 2 330(две хиляди триста и трийсет) лева.
ОСЪЖДА
Н.П.К. с ЕГН **********,с
горните данни, да заплати на „Е** **”ЕАД
с ЕИК *********,с горните данни, сумата 150 (сто и петдесет) лева,представляваща
разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА
А.В.К. с ЕГН **********,
с горните данни, да заплати на „Е** **”ЕАД
с ЕИК *********,с горните данни, сумата 42 (четирийсет и два) лева,представляваща
разноски по съразмерност.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: