Решение по дело №814/2021 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№      260277                                                       26.03.2021 г.                                               гр. Бургас

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 19 март 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар З. Калоянова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 814 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** чрез управителя ***, против Наказателно постановление № 529304-F558816/12.01.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и  незаконосъобразност на наказателното постановление. Поддържа се теза, че нарушението не е осъществено, тъй като контролната покупка била направена извън работното време на търговския обект, а фискален бон не бил издаден, тъй като купувачът не изчакал и незабавно напуснал обекта. Възразено е, че липсва пълно фактическо описание кое поведение съставлява изпълнителното деяние на вмененото нарушение, респективно коя е относимата правна квалификация. Изложени са съображения за неправилна правна квалификация на нарушението, неотговаряща на текстовото му описание и създаваща объркване в представата какво е обвинението и затрудняващо правилната организация на защитата. При условията на евентуалност се излагат доводи, че нарушението представлява маловажен случай и че са налице предпоставки за приложение на този институт. Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на алтернативност  – изменението му със санкция в минимално предвидения в закона размер.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от Декларация от 09.07.2020 г. е видно, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект – магазин ***, находящ се в гр. Бургас, ***. На 09.07.2020 г. в 18,01 ч. свидетелят Х.К.К. – инспектор по приходите в НАП, е извършил контролна покупка, заплатена в брой, на блуза на стойност 39 лева, като при плащането от проверяващия и приемането на сумата от продавача в обекта **** /управител на дружеството и на обекта/ не е издадена и не е предоставена фискална касова бележка за цената на покупката от работещото фискалното устройство в търговския обект – модел DATECS DP-150 с индивидуален № на фискалното устройство DT760932 и на фискалната памет 02760932. Проверката на горепосочения обект в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател е отпочнала непосредствено в 18,10 часа. Нарушението е констатирано и документирано с Протокол сер. АА № 0048138/09.07.2020 г. от проверяващите инспектори Х.К. и С.Д.. Дадено е предписание на управителя на дружеството да се яви на 13.07.2020 г. пред органа за съставяне и връчване на АУАН. От изисканата от органа контролна лента за деня на проверката не се установява маркиране на извършената продажба в търговския обект на стойност 39 лева. На дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия AN № F558816/13.07.2020 г. Актосъставителят Х.К.К. е квалифицирал нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. АУАН е връчен на управителя на дружеството със забележка „Имам възражения.“ Възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани в административно-наказателната преписка.

Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации по акта и на 12.01.2021 г. е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил имуществена санкция на дружеството-търговец, стопанисващо проверения обект.

Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 19.01.2021 г. Жалбата е депозирана на 26.01.2021 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Наказателно постановление № 529304-F558816/12.01.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП е законосъобразно и издадено при спазване на процедурните изисквания на Закона за административните нарушения и наказания. Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 1., б. „г“ от приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и правилата за задължителни реквизити в съдържанието им. Налице е пълно съответствие между описаните в АУАН и НП факти, като следва да се има предвид, че в настоящото производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите, а те са правилно отразени и интерпретирани, с недвусмислено и конкретно словно описание на нарушението, от което следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е разбрал какво нарушение се твърди да е извършил. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Съдът приема, че визираното в НП деяние е осъществено от търговеца, като този извод се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. В обжалвания акт правилно е приложен и материалният закон. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба, фискална касова бележка от фискално устройство задължително се издава за всяко плащане в брой при покупка. По настоящото дело се установява, че жалбоподателят при приемане на пари в брой в търговския си обект не е издал фискален бон по контролната покупка, извършена от органите по приходите. Липсващата информация за извършената продажба в електронната контролна лента за деня на проверката от ФУ в обекта на жалбоподателя затвърждава неиздаването на касова бележка, респективно осъществен състав на вмененото нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. 

ЕООД е санкционирано на основание чл. 83 от ЗАНН, а отговорността по този текст е безвиновна. В случая субектът е наказан поради факта, че в стопанисван от него обект е извършено деяние, с което е нарушена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС. Отговорността на юридически лица и еднолични търговци е обективна и за ангажирането й не е необходимо наличието на вина, независимо от формата й – умисъл или непредпазливост. С имуществена санкция се наказват нарушения, касаещи неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност /чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/. В случая са засегнати отношения, уреждащи фискалната политика на държавата. А тази категория обществени отношения са особено важни за държавата, поради което всяко едно засягане чрез неизпълнение на съответното задължение е общественоопасно и като такова следва да се санкционира, без да се държи сметка за степента на обществената опасност на деянието, нито пък за размера на настъпилите вредни последици, тъй като нарушението е от категорията на формалните и за неговата санкция е без значение дали има причинен вредоносен резултат. При това положение не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Законът за ДДС и Наредбата са нормативни актове, които дават закрила на обществените отношения, свързани с отчитането и регистрирането на извършени продажби и облагането с данък добавена стойност. Неиздаването на фискален при контролната покупка индицира начин на организация на търговската дейност на жалбоподателя, а по този начин се възпрепятства възможността за контрол върху тази дейност, чрез изключване на законовите гаранции, които фискалното устройство предлага.

Наказващият орган правилно е определил наказанието на посоченото основание по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Приложимо е наказанието имуществена санкция, предвидено за юридическите лица, в размер от 500 до 2 000 лева. Административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция 2 000 лева в максимален размер на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Съдът счита обаче, че съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието би следвало да се отчете като смекчаващо вината обстоятелството, че търговецът не е наказван за други нарушения на данъчното законодателство. Следва да се има предвид и, че наложеното наказание се явява огромна финансова тежест поради условията на пандемия и икономическа криза. В такъв случай минималният размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. По тази причина съдът намира за справедливо да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени наказателното постановление и намали размера на санкцията в минимално предвидения – 500 лева. Искането на  жалбоподателя в този смисъл е основателно.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част.

На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 529304-F558816/12.01.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя ***, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2 000 лева на 500 лева.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП „КАШЕ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя ***, да заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                             

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /Кр. Донева/

 

Вярно с оригинала: Д.М.