ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 243
гр. Благоевград, 01.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20221200900189 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е М. Р. К., гражданин на Р И, роден на *** г., адрес Р И, Ш, Б,
К Д.
Ответници са „П“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление с. О К, общ.
Б, обл. П, ул. „“ № , представлявано от П И И, „Е“ ЕООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление гр. С, район „В“, бул. „Б“ № , ет., ап. , представлявано
от Д Г С, и „Е“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С, район „Т“,
ул. „И Д“ № , вх. , ап. , представлявано от Д Г С.
Осъществи се размяната на книжа. Постъпи отговор от „П“ ЕООД. Отговорът
и исковата молба са редовни и допустими.
М. Р. К. предяви и инцидентни установителни искове срещу „П“ ЕООД. Те
също бяха преценени от съда като редовни и допустими и бяха приети за
съвместно разглеждане с основните искове в рамките на настоящото съдебно
производство. Подаде се и отговор на въпросните инцидентни установителни
искове от страна на „П“ ЕООД. И той се оказа редовен и допустим.
Проектът за доклад по делото е следният:
1. Факти и обстоятелства по казуса - в исковата молба се твърди, че с влязло в
сила решение по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд
Благоевград, в полза на М. К. са присъдени направени за производството
разноски, в размер на 55 207,89 лв. За същите бил издаден изпълнителен лист,
1
въз основа на който при ЧСИ Б.В. било образувано изпълнително дело № 337
от 2019 г. Длъжници по последното били 2 дружества-ответници по
гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, а именно -
"Е" ЕООД и "Е" ЕООД. Посоченото изпълнително дело и към момента било
висящо, като по него били извършвани действия по принудително
изпълнение, осъществена била публична продан на недвижими имоти, но
разпределение на суми не било правено. К. упълномощил адвокат и трето
лице, които да извършат проверка по движението на изпълнителното дело. По
повод на това, от същите било установено, че по него е конституирано като
кредитор "П" ЕООД. Като основание за това бил посочен договор за цесия от
17.02.2021 г., с който М. К., чрез пълномощник адв. В. Д., се разпоредил, в
полза на "П" ЕООД, с част от вземането си по изпълнителния лист за
разноски, присъдени по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд
Благоевград. Разпореждането било за сумата от 32 778,43 лв., като същото
било възмездно и срещу цена от 100 лева. С анекс от 12.07.2021 г. към този
договор, подписан отново от пълномощник адв.Д., била постигната уговорка
страните по договора за цесия от 17.02.2021 г. да продължат събирането на
сумите по издадения изпълнителен лист по гражданско дело № 105 от 2016 г.
на Окръжен съд Благоевград и договора за цесия, индивидуално и по своя
преценка. С въпросните договор за цесия и анекс към него, част от вземанията
на М. К. спрямо "Е" ЕООД и "Е" ЕООД била прехвърлена в полза на "П"
ЕООД, което се конституирало като кредитор по изпълнително дело № 337 от
2019 г. на ЧСИ Б.В.. Тези договори обаче били недействителни и не
пораждали каквото и да било действие в полза на присъединения кредитор
"П" ЕООД. Това било основание за оспорване на вземанията му по съдебен
ред. За М. К. бил налице правен интерес от водене на настоящото
производство, доколкото с оспорване на вземанията на кредитора "П" ЕООД,
на него нямало да бъдат предоставяни суми от събраните по изпълнителното
дело и всичко щяло да премине при К.. Вземането, предмет на цесията, било
за задължение на длъжниците по основния изпълнителен лист. За ищеца бил
налице интерес от установяване на факта, че същите тези длъжници не
дължат на присъединения кредитор, а на първоначалния взискател, т. е. на К..
Производството се развивало с участието на всички страни по оспорената
сделка, която била основание на вземанията на присъединения кредитор.
Искът бил предявен и срещу длъжника по изпълнителното дело, който се
2
явявал длъжник и по същата тази оспорена сделка. Това обосновавало интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск. С него се целяло
оспорване на задължението на длъжника към друг кредитор, както и
оспорване на основанието, от което това качество се извежда от страна на
присъединения взискател. Ето защо интерес от водене на делото бил налице
срещу всички ответници, тъй като само обвързването на длъжника със сила на
присъдено нещо по настоящото дело било начинът, по който същият да бъде
ограничен да извършва плащания към присъединения кредитор - било
съдебно /по изпълнителното дело/, било извънсъдебно. Договорът и анексът
били недействителни на основание чл. 42 от ЗЗДог, защото били сключени от
лице, което не разполагало с представителна власт. М. К., никога и по
никакъв повод, не бил предоставял права в полза на адв. В. Д. да сключва
договори от негово име, включително и такива, с които тя да се разпорежда с
неговите вземания. В полза на адв.Д. действително били предоставени права
за представителство на К., но същите били в рамките на осъществяване на
представителство по изпълнително дело за събиране на вземанията му, а не за
разпореждане със същите, включително с това за разноските по гражданско
дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград. Като последица от това,
прехвърлянето на вземането и останалите уговорки, признания и съглашения
били постигнати от лице, което не разполагало с представителна власт. За
същите К. не бил уведомяван лично, като незабавно след узнаване на
съществуването им те били оспорени и липсвало потвърждаване, което да
санира действията на посочения в договора и анекса пълномощник. Нещо
повече - към датата на сключване на анекса, адв.Д. нямала и качеството на
адвокат, тъй като правата й били прекратени, считано от 02.06.2021 г., а на
нея били предоставяни права /макар и без такива за разпореждане с вземания
на К./ само в това й качество. С отписването й като адвокат, в каквото
качество същата имала права за представителство по изпълнителното дело
/доколкото такова можели да осъществяват само адвокати по висящи съдебни
производства, не и трети лица/, действието на пълномощните се
прекратявало, което и на това основание правело анекса, сключен на
12.07.2021 г., без представителна власт. При условията на евентуалност се
твърди, че е налице недействителност на сделката и по смисъла на чл. 40 от
ЗЗДог, която също обосновава липса на вземане в полза на "П" ЕООД. С
договора за цесия и анекса към него се прехвърляло вземане на стойност 32
3
778,43 лв. срещу сума в размер на общо 100 лева, посочена в чл. 2 като
продажна цена. Нещо повече - това вземане, според чл. 1, ал. 5 и 6 от
договора за цесия, било прехвърлено заедно с всички привилегии,
обезпечения, включително лихви и разноски по съдебни и изпълнителни дела,
и с обезпечение - вписани искова молба и решение на съда по гражданско
дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград. В този смисъл,
събирането на прехвърлената сума било гарантирано от посочените
обезпечения и вписвания, но срещу същата била получена цена от едва 100
лева. Ето защо налице била явна нееквивалентност на престациите, като
срещу прехвърленото вземане била получена сума, която била не просто
ниска по размер, а на практика представлявала липса на насрещна престация
спрямо полученото. С този договор и анекса към него обективно се
увреждали интересите на представляваната страна по договора, ако изобщо се
приемело, че сделка по упълномощаване е налице. Като последица от това,
договорът и анексът били сключени изцяло във вреда на М. К.. Без всякаква
причина било налице разпореждане с вземане на стойност 32 778,43 лв.
срещу сумата от 100 лева. Имало увреждане на ищеца с посочената
прехвърлителна сделка, доколкото с нея К. бил лишен от вземане в голям
размер, което, при това, било и обезпечено чрез вече извършени към датата на
прехвърлянето множество действия. С текста на договора за цесия и анекса
към него, от името на К. били направени изявления от пълномощника, които
били неверни и с които се създавали привидни основания за прехвърлянията
и останалите уговорки в тях, в т. ч., че К. не бил заплащал разноски по
гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, както и по
образуваното изпълнително дело. Всичко това било невярно и само по себе си
не можело нито да обоснове наличие на основание за прехвърлянето, нито
пък можело да ангажира ищеца по какъвто и да било начин, доколкото тези
„признания” не изхождали от К., нито пък за тях той бил давал права на В Д..
Тези действия били извършени от Д., която била адвокат на М. К. по
гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград и на която
било известно обстоятелството, че сумите по същото дело са присъдени като
разноски на К., тъй като са направени именно от него. Д. продължила да
представлява както К. в рамките на изпълнителното дело пред ЧСИ Б.В., така
и приобретателя по цесията - П ЕООД. В този смисъл, същата предпочела да
защити интересите на цесионера пред тези на цедента, като действията на
4
пълномощника и на лицето, с което е договарял, били недобросъвестни. Ето
защо договорът за цесия и анексът към него били недействителни и на
основание чл. 40 от ЗЗДог. На база на всичко изложено се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между М. Р. К. и "П" ЕООД, "Е"
ЕООД и "Е" ЕООД че не съществува вземане на "П" ЕООД спрямо "Е" ЕООД
и "Е" ЕООД, поради недействителност на договора за цесия от 17.02.2021 г. и
анекса към него от 12.07.2021 г., подписани за сума в размер на 32 778,43 лв.,
представляваща част от вземане за разноски, присъдени с решение по
гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, за събирането
на които се води изпълнително дело № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В., както и да
се осъдят ответниците да заплатят на ищеца направените по настоящото дело
разноски.
В отговора на "П" ЕООД се изтъква, че ищецът, избирателно и подвеждащо, с
цел въвеждане на съда в заблуда, е представил само част от доказателствата
по изпълнителното дело и изобщо касателно отношенията между страните,
като умишлено е укрил всички важни доказателства по казуса. Отношенията
между М. Р. К. и "П" ЕООД имали предистория. През 2010-2011 г. М. Р. К. се
свързал с адв. В. Д. да закупи от негово име имот в сграда "У" гр. Б.,
собственост на инвеститора "Е" ООД, който той бил заплатил по
предварителен договор. Тъй като "Е" ООД отказало да прехвърли имота, адв.
В. Д., от името на М. Р. К., развалила с нотариална покана сключения
предварителен договор и завела в СГС искова претенция за връщане на
платената продажна цена. Производството се развило на три инстанции, като
на всички тях исковата претенция на М. Р. К. била доказана и уважена от
съда. В резултат на това производство, К. придобил две вземания срещу "Е"
ООД, а именно: 1 - вземане, възникнало и придобито на основание
изпълнителен лист, издаден на 15.11.2013 г. по гражданско дело № 2275 от
2013 г. на Софийски апелативен съд, съгласно който "Е" ООД било осъдено
да заплати на К. сума в размер на 81 500 евро, платена на отпаднало
основание, заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане, сума в размер на
2445 евро, представляваща разноски за нотариално прехвърляне, заедно със
законната лихва, считано от 28.10.2011 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното изплащане, и сума в размер на 9901,14 евро,
представляваща лихва за забава, считано от 15.10.2010 г. /изтичането на срока
5
на поканата за доброволно изпълнение/ до 28.10.2011 г. /датата на подаване на
исковата молба/, като за събирането на това вземане било образувано
изпълнително дело № 9 от 2014 г. на ЧСИ Ш.Д., и 2 - вземане, възникнало и
придобито на основание изпълнителен лист, издаден на 15.05.2015 г. по
гражданско дело № 14468 от 2011 г. на Софийски градски съд, гражданско
дело № 2275 от 2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско дело № 1390
от 2014 г. на Върховен касационен съд и частно търговско дело № 1380 от
2014 г. на Върховен касационен съд, видно от който "Е" ООД било осъдено да
заплати на М. Р. К. сума в размер на 11 012,83 лв., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, както и сума от 3000 евро, представляваща адвокатско
възнаграждение във въззивната и касационната инстанции, като за
събирането на това вземане било образувано изпълнително дело № 510 от
2015 г. на ЧСИ Ш.Д.. Оказало се, че междувременно "Е" ООД се е
разпоредило, чрез две апортни вноски, с имотите си в полза на "Е" ЕООД и
"Е" ЕООД, като по този начин направило вземанията на М. Р. К. по двете
изпълнителни дела несъбираеми поради липса на достатъчно имущество. адв.
В. Д. представила пълен отчет на правната и фактическа ситуация на клиента
си К. и му предложила да заведе два отменителни иска срещу извършените
две апортни вноски, като изрично го уведомила, че няма друг начин за
събиране, както и че процесите ще бъдат скъпоструващи /с голям материален
интерес, който водел до големи държавни такси и големи адвокатски
хонорари/. К., след като разгледал представения му подробен отчет относно
предприетите до този момент действия, заявил, че не разполага с достатъчно
средства за водене на отменителните искове и изпълнителните дела. Той
предложил 30 % от вземанията си срещу поемане на разноските за водене на
необходимите правни действия до пълно събиране на вземанията му. След
дълго търсене на възможности, "П" ЕООД проявило интерес към
предложението на К. и така се стигнало до сключване, на 24.03.2016 г., на
нотариално заверен договор за цесия между двете страни. М. Р. К.
прехвърлил на "П" ЕООД 30 % от вземанията си спрямо "Е" ООД и запазил за
себе си останалите 70 % /чл. 1, ал. 1 и 2 от договора за цесия/. В замяна на
това "П" ЕООД, освен че платило цената по договора, се задължило да поема
бъдещи разноски за събиране на вземанията /за съдебните и изпълнителните
дела/, при условие, че тези разноски бъдат събирани с приоритет от длъжника
в изпълнителните производства /чл. 1, ал. 7 от договора за цесия/. К.
6
декларирал, че ще съдейства на дружеството за събирането на вземанията по
всички възможни начини. В чл. 1, ал. 7 от нотариално заверения на 24.03.2016
г. договор за цесия, страните изрично се споразумели, че поради източване на
имуществото на длъжника в трети лица, ще бъдат заведени, от името на
цедента, отменителни искове по чл. 135 от ЗЗДог и други искове за събиране
на вземанията, като цесионерът ще се ползва и от обезпеченията и резултата
от същите. Разноските за държавни такси по бъдещите дела и процедури, до
приключването им пред всички инстанции, трябвало да се заплащат от
цедента, а всички останали разходи и разноски - от цесионера. При събиране
на вземанията всяка от страните имала право да получи и/или задържи
приоритетно всички извършени разходи и разноски. За воденето на
гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград срещу "Е"
ООД и "Е" ООД, М. Р. К. предплатил за разноски единствено сума в размер
на 11 468 евро /22 429,46 лв./. Извършените и присъдени разноски възлезли на
55 207,89 лв., като съдът издал изпълнителен лист за тях на 17.07.2017 г.
Разликата между въпросните 2 суми - 32 778,43 лв., била изплатена, съгласно
разпоредбите на договора за цесия от 24.03.2016 г., от адв. В. Д. за сметка на
цесионера "П" ЕООД. С издадения изпълнителен лист по гражданско дело №
105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, било заведено изпълнително дело
№ 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В.. За воденето на гражданско дело № 106 от 2016
г. на Окръжен съд Благоевград срещу "Е" ООД и "Е" ООД, М. Р. К.
предплатил за разноски сума в размер на 12 518 евро /24 483,08 лв./.
Извършените и присъдени разноски възлезли на 56 436,43 лв., като съдът
издал изпълнителен лист за тях на 11.01.2021 г. Разликата между въпросните
2 суми - 31 953,35 лв., била изплатена, съгласно разпоредбите на договора за
цесия от 24.03.2016 г., от адв. В. Д. за сметка на цесионера "П" ЕООД. С
издадения изпълнителен лист по гражданско дело № 106 от 2016 г. на
Окръжен съд Благоевград, било заведено изпълнително дело № 85 от 2021 г.
на ЧСИ Ш.Д.. Твърденията на К., че е плащал каквото и да е по изпълнителни
дела, били абсолютно голословни и неверни. Всички разноски по
изпълнителните дела били плащани от адв. В. Д. за сметка на "П" ЕООД, на
основание договореностите между страните, постигнати в сключения на
24.03.2016 г. нотариално заверен договор за цесия. Именно да не плаща
разходи и разноски била причината К. да го сключи. В замяна на това той
безусловно и категорично се отказал от 30 % от вземанията си спрямо "Е"
7
ООД в полза на "П" ЕООД. За нееквивалентност на престациите по
договорите за цесия изобщо не можело да се говори. "П" ЕООД се съгласило
да покрива големите разходи както в две съдебни дела с големи материални
интереси, така и в четири изпълнителни дела. То заплатило, под формата на
възнаграждения, разходи и разноски, над 150 000 лева. Дружеството
изпълнило изцяло поетите от него в договора задължения, въпреки че
процесите се оказали значително по-скъпи от първоначалните предвиждания.
Само благодарение на "П" ЕООД, апортните вноски, в крайна сметка, били
обявени от съда за недействителни. На основание издадените изпълнителни
листове били образувани нови изпълнителни дела, старите изпълнителни дела
били присъединени към новите, възбранени и описани били всички имоти,
проведени били публични продани и били събрани пари от продажбите по
сметките на двамата съдебни изпълнители. В момента събраните от
съдебните изпълнители суми покривали по-голямата част от дълга на "Е"
ООД само поради факта, че били проведени успешно отменителните искове и
последващите изпълнителни действия. До приключването на изпълненията
интересите и на двамата кредитори щели да бъдат напълно удовлетворени,
като заслугата за това била единствено на "П" ЕООД, което не се отказало до
края от поетите от него договорни задължения. Не било налице противоречие
между интересите на тези двама кредитори, поради което нямало проблем да
бъдат представлявани от един процесуален представител. Общият интерес на
двамата кредитори доскоро бил двете съдебни дела /Павлови искове/ да бъдат
спечелени, след което имотите, изнесени с апорт от патримониума на "Е"
ООД, да бъдат обявени за продажба и продадени, а парите - разпределени
спрямо извършените от всяка от страните разходи, разноски и договори, така
че те да бъдат напълно удовлетворени. Сега обаче, когато инвестицията вече
била направена от "П" ЕООД и било време за събиране на платеното от него,
М. Р. К. се отмятал от договора, алчно опитвайки се да събере всичко сам и
увреждайки интересите на всички други, освен личните негови. "П" ЕООД
станало кредитор на "Е" ЕООД и взискател по изпълнителни дела с № 9 от
2014 г., 510 от 2015 г. и 85 от 2021 г. на ЧСИ Ш.Д. и изпълнително дело №
337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В., по силата на договор за цесия от 24.03.2016 г. /чл.
1, ал. 2 и 7 от същия/. Изрично било посочено в договора за цесия от
17.02.2021 г. и анекса към него от 12.07.2021 г., че те са съставени на базата
на договора от 24.03.2016 г. В молбата за присъединяване на "П" ЕООД като
8
взискател, изрично бил посочен като приложение договорът за цесия от
24.03.2016 г. Именно на основание този договор, съдебният изпълнител
конституирал "П" ЕООД като взискател по делото. Избирателно обаче
ищецът укривал от съда нотариално заверения договор за цесия от 24.03.2016
г. и представил само договора за цесия от 17.02.2021 г. и анекса от 12.07.2021
г., с твърдението, че нямал и представа, че част от вземанията му е била
прехвърлена. адв. В. Д., като основен платец, посочен във всички платежни
нареждания в съдебните и изпълнителните дела, за избягване на всякакво
съмнение кой какво е платил, а не за предоговаряне на отношенията между
страните, подписала от името на М. Р. К. нов договор за цесия от 17.02.2021 г.
и анекс към него от 12.07.2021 г. Тези два документа не създавали някакви
нови и по-различни отношения между страните. Те не създавали качеството
на "П" ЕООД като кредитор на "Е" ООД или взискател по изпълнителното
дело, защото дружеството вече било придобило това си качество с
прехвърлянето на вземанията на 24.03.2016 г. Те просто разпределяли между
страните извършените в периода 2016-2021 г. разноски по съдебните дела
/граждански дела с № 105 от 2016 г. и 106 от 2016 г. на Окръжен съд
Благоевград/ и изпълнителните дела /№ 9 от 2014 г., 510 от 2015 г. и 85 от
2021 г. на ЧСИ Ш.Д. и № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В./, за да има пълна яснота.
Дори и тези два документа да бъдели счетени за нищожни от съда, макар че
нямало подобно основание /при наличието на нотариално заверено
пълномощно и предистория за дължимостта на сумите/, то оставала в сила
между страните първата им договорка - нотариално завереният договор за
цесия от 24.03.2016 г., който ясно постановявал, че всяка страна, при
събирането на вземанията, има право да получи с приоритет каквото е дала.
Искът пак щял да бъде неоснователен. "П" ЕООД пак щяло да има право да
получи 30 % от първоначалните вземания срещу "Е" ООД /чл. 1, ал. 1 и 2 от
нотариално заверения договор за цесия от 24.03.2016 г./, както и
допълнително направените от него разходи в съдебните и изпълнителните
дела срещу "Е" ООД, "Е" ЕООД и "Е" ЕООД /чл. 1, ал. 7 от нотариално
заверения договор за цесия от 24.03.2016 г./. След като адв. В. Д. била
реалният платец на всички суми, то, очевидно, подписаните от нея документи
/договор за цесия от 17.02.2021 г. и анекс от 12.07.2021 г./ в тази връзка били
достоверно писмено доказателство какво и от кой е било заплащано. Дори и
сумите в брой, които били предмет на договори за правно обслужване с М. Р.
9
К. във водените съдебни и изпълнителни производства, не били плащани от
него, а били за сметка на "П" ЕООД. Нямало как К. да е плащал разходи и
разноски в брой, при положение, че не бил идвал в България, нито пък бил
изпращал на пълномощника пари по банков път, които да бъдат теглени и
след това плащани в брой от негово име. Това, какво М. Р. К., в
действителност, е платил, или по-скоро - не е платил, щяло да се установи в
настоящото дело. В противен случай била налице опасност, ако възраженията
на К. бъдат уважени от настоящия съдебен състав, то той да се обогати
неоснователно за сметка на "П" ЕООД и В Д., със суми, които не му се
полагали. Именно за избягване на това като възможност, на съдебните
изпълнители били представени договорите за цесия и анексите /с изявление
от реалния платец В Д./, така че те да знаят какво следва да бъде разпределено
и на кого в изпълнителните производства. На 24.03.2016 г., т. е. в деня на
сключване на договора за цесия, М. Р. К. предоставил на адв. В К. Д.
нотариално заверено пълномощно, с което изрично я упълномощил да
подписва, подава и получава документи от негово име и за негова сметка,
включително, но не само, договори, нотариални покани, искания, заявления,
молби, искови молби и други, както и да подписва и други документи,
споразумения, декларации и всякакви други изявления, с оглед на
окончателното уреждане на въпроса, дори и да не са изрично посочени.
Пълномощното било подписано лично от К. на 24.03.2016 г., пред М.И.,
завеждаща консулската служба при посолството на Република България в гр.
Д., и нотариално заверено от нея. Оспорването на представителната власт на
адв. В. Д. да сключва от името на К. договор за цесия и анекс към него, на
основание чл. 42 от ЗЗДог, било неоснователно и необосновано. Видно от
текста на пълномощното, адв.Д. била надлежно упълномощена от М. Р. К. да
сключва всякакви договори, в т. ч. и процесния договор за цесия. Не била
налице липса на представителна власт. Нямало необходимост от
допълнително потвърждаване на действията. Не била налице и злоупотреба с
права от страна на адв. В. Д.. Последната действала при спазване на всички
етични и морални правила, така че да защити общите интереси на двамата си
доверители, като всеки от тях получил в изпълнителните производства това,
което е дал и което му се полага по договор. В Д. доброволно подала молба за
отписването си от адвокатската колегия, като поради технически проблеми,
решение за отписването й в продължение на няколко месеца не било вземано.
10
Впоследствие, макар и взето от адвокатския съвет, това решение, пак поради
същите технически проблеми, не било нито довеждано до знанието й, нито
било публикувано. От момента, в който Д. случайно разбрала от
публикувания регистър за отписването й от САК, спряла да практикува
адвокатска професия. И към настоящия момент решението на адвокатския
съвет не било изпратено официално до нея, т. е. влизането му в сила било
спорно. Договорът за цесия бил сключен на 17.02.2021 г. Ако в
действителност решението за отписването на В Д. като адвокат от регистрите
на САК било взето на 02.06.2021 г., както твърдял ищецът, то реално към
17.02.2021 г. тя била вписан адвокат с пълни адвокатски права, както и
надлежно дадено й нотариално заверено пълномощно от М. Р. К. да сключва
договори. Анексът от 12.07.2021 г. не съдържал конкретни финансови
договорки и не бил важен. Съществената част - договорът за цесия, била от
17.02.2021 г., т. е. много преди отписването на Д. от адвокатската колегия и
при наличие на пълни упълномощителни права за нея. В пълномощното,
заверено на 24.03.2016 г., В Д. била посочена като упълномощено лице с
всички нейни лични данни: три имена, ЕГН, лична карта и адрес. Нямало
изрично упоменаване, че тя има право да действа от името на М. Р. К. само
като адвокат, нито пък че ако се отпише от колегията, пълномощното ще
стане невалидно. Очевидно, правата по т. 11 /за водене на съдебни дела/ били
специфични за адвоката. Всички други права обаче по никакъв начин не се
влияели от качеството на упълномощеното лице. От страна на М. Р. К. бил
налице шиканьозен опит да присвои, в разрез с всички договори, суми, които
не му се дължали, а били реално платени от "П" ЕООД, след като последното
от 8 години инвестирало огромни суми и непосилни усилия във воденето на
съдебни и изпълнителни дела в полза и на двамата. Не било случайно,
разбира се, че всичко това се случвало при вече приключили дела с влезли в
сила съдебни решения, заведени изпълнителни дела, извършени по
изпълнителните дела публични продани, постъпили по изпълнителните дела
суми и точно към момента предстоящи разпределения. К. дължал пари на
съдебните изпълнители и на предходния си адвокат - пари, които, очевидно,
той нямал никакви намерения да плаща. К. нарушил всички декларации,
дадени от него в нотариално заверения договор от 24.03.2016 г., като
предусловие за инвестиции от страна на "П" ЕООД - да не сменя адвоката, да
съдейства за събирането на вземанията, да продължат действията до
11
окончателно събиране и т. н. Към момента, с неоснователни и необосновани
искови молби и жалби, М. Р. К. недобросъвестно и злонамерено се опитвал да
получи всичко - включително това, което законно се дължало на "П" ЕООД в
резултат на осемгодишните му усилия и финансирането на всички съдебни и
изпълнителни процеси. Моли се за отхвърляне на исковата молба.
В молбата, с която се предявяват инцидентните установителни претенции, се
напомня, че настоящото дело е образувано във връзка с оспорване на
претендирани от "П" ЕООД вземания, произтичащи от договор за цесия от
17.02.2021 г. и анекс към него от 12.07.2021 г., подписани за сума в размер на
32 778,43 лв., представляващи част от вземане за разноски, присъдени с
решение по гр. д. № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, за
събирането на които се води изп. д. № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В.. С отговора
на исковата молба "П" ЕООД се позовало на договор за цесия от 2016 г., за
който се твърдяло, че е сключен между К. и въпросното дружество. Твърдяло
се в тази връзка, че сумата от 32 778,43 лв., предмет на оспорените по
настоящото дело договор за цесия и анекс към него, произтича от договора за
цесия от 2016 г., като същият бил правопораждащ за възникване на
вземанията и за сключване на договора за цесия от 17.02.2021 г. и анекса към
него от 12.07.2021 г., касаещи част от разноски, присъдени с решение по гр. д.
№ 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград. С оглед на това,
действителността на договора за цесия от 2016 г. се явявала преюдициална по
отношение разрешаване на спора по настоящото дело, тъй като при
установяване нищожност или унищожаемост на този договор за цесия, всички
останали договори, свързани с вземания и отношения, основани на него, също
нямало да проявят правно действие по отношение на ищеца. Същите не
можели да обосноват съществуването на последващите договори за цесия,
включително процесните по настоящото дело. Ето защо били налице
основания за предявяване на инцидентни искове за установяване нищожност
на договора за цесия от 2016 г. и анекса към него от 2021 г. С влезли в сила
решения на съда, в полза на ищеца К. били присъдени следните суми: 1/ по
гр. д. № 2275 от 2013 г. на САС, в полза на ищеца били присъдени общо
93 846,14 евро, равняващи се на 183 547 лева, представляващи: - 81 500 евро,
равняващи се на 159 400,15 лв. по курса на БНБ, заедно със законната лихва,
считано от 28.10.2011 г. до окончателното изплащане, представляваща
платена на отпаднало основание сума, - 2445 евро, равняващи се на 4782 лева
12
по курса на БНБ, заедно със законната лихва, считано от 28.10.2011 г. до
окончателното изплащане, представляваща разноски за нотариално
прехвърляне; и - 9901,14 евро, равняващи се на 19 365 лева по курса на БНБ,
представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2010 г. до 28.10.2011 г.;
2/ по гр. д. № 14468 от 2011 г. на СГС и следващите инстанции по същото -
присъдени разноски в размер на 11 012,83 лв., както и 3000 евро, равняващи
се на 5867,50 лв. - разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за
въззивна и касационна инстанция. Общата присъдена сума била в размер на
200 427 лева, по-голяма част от която била и лихвоносна, и то с начална дата
от 28.10.2011 г. до окончателното изплащане. За посочените суми, според
ответника "П" ЕООД, на 24.03.2016 г. бил съставен договор за прехвърляне в
негова полза на вземания, представляващи 30 % от същите. Този договор бил
нищожен и не пораждал каквото и да било действие по отношение на ищеца.
М. К. никога и по никакъв повод не бил сключвал договор за цесия от
24.03.2016 г., не бил давал съгласие за такъв и не бил подписвал договор за
прехвърляне на вземанията си в полза на ответника "П" ЕООД. Такъв договор
не бил представян и за заверка в консулската служба при посолството на
България в гр. Д.. Според К., същият се е явявал в цитираната служба само и
единствено за заверка на пълномощно и договор за представителство по
конкретни дела, които обаче били издавани в полза на адвокат В Д.. Същите
никога не касаели каквито и да било вземания и с тях не било давано съгласие
за сключване на договори за цесия за тяхното прехвърляне в полза на трети
лица. Договорът за цесия не носел подпис на К. и от него нямало съгласие за
сключването му. Подписът под представения от "П" ЕООД договор бил
манипулиран, като същият бил пренесен от друг документ, каквото било
положението и с щемпела и цялото съдържание в него на заверка в
консулската служба в гр. Д.. В този смисъл, на 24.03.2016 г., както и в други
моменти, между К. и "П" ЕООД не било постигано никакво съгласие за
сключване на договор за прехвърляне на вземания. Като последица от това,
същият се явявал нищожен и не произвеждал каквото и да било правно
действие. При евентуалност и ако се приемело, че такъв договор съществува
/което К. категорично оспорва/, същият бил нищожен поради накърняване на
добрите нрави. С договора за цесия се твърдяло прехвърляне на вземане в
размер на 30 % от главници на обща стойност 200 427 лева, повечето от които
били лихвоносни и то с начална дата 28.10.2011 г., или прехвърлената сума
13
била в размер на 60 128 лева за главници, като според чл. 2, ал. 7 от договора
за цесия, вземанията се продавали заедно с изтеклите върху тях лихви, които
не били конкретизирани като размер към датата на цесията, т. е. сумата била
многократно по-висока от конкретната посочена в договора. Сумата, която
била посочена като продажна цена в чл. 1, ал. 1 от договора, била в размер на
300 евро, равняващи се на 586,75 лв. по курса на БНБ, или вземанията по
главници в размер на 60 128 лева, заедно с лихвите, се прехвърляли срещу
586,75 лв. Нещо повече - това вземане, според чл. 2, ал. 5 и 6 от договора за
цесия, било прехвърлено заедно с всички привилегии, обезпечения, лихви и
разноски по съдебни и изпълнителни дела, както и с вписани обезпечителни
заповеди, издадени по ч. гр. д. № 175 от 2011 г. на Районен съд Разлог и по ч.
гр. д. № 2944 от 2011 г. на САС, както и с всички наложени възбрани в
изпълнителните производства срещу длъжника по тези вземания. В този
смисъл събирането на прехвърлената сума било гарантирано от посочените
обезпечения и вписани възбрани, но срещу същата била посочена продажна
цена от едва 300 евро. Ето защо била налице явна нееквивалентност на
престациите, като срещу прехвърляното вземане била посочена продажна
цена, която била не просто ниска по размер, а на практика представлявала
липса на насрещна престация спрямо полученото. Нещо повече - в чл. 2, ал. 7
от договора било посочено, че независимо от „прехвърлянето“ на вземанията
в посочения размер, цедентът оставал задължен за всички държавни такси по
бъдещи дела, свързани с воденето на производства по чл. 135 от ЗЗДог срещу
длъжниците, както и по евентуалните изпълнителни и др. производства.
Насрещната престация на цесионера ставала още по-ниска по размер спрямо
размера на „прехвърляните“ вземания, а оттам - и нееквивалентността на
престациите била още по-голяма и съществена. Не съответствало на
моралните норми поведение на съконтрахент да се възползва от уязвимо
материално и емоционално състояние на насрещната договаряща страна,
свързано с евентуални материални затруднения по повод водене на съдебни
производства, незнание на език и законодателство в страната, в която
следвало да се образуват съдебните производства, както и липса на контакти с
други лица там, освен с насрещната такава по договора. В случая, ако договор
изобщо съществувал, то той противоречал на тези морални и етични правила,
тъй като поради незнание на езика и липса на контакти с лица извън
пълномощника и на двете страни - адвокат Д., бил подписан договор за
14
прехвърляне на вземания в огромни размери и при заробващи клаузи, каквито
били тези на чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от договора за цесия. Това, на
самостоятелно основание, правело договора противоречащ на добрите нрави,
а оттам - и нищожен като цяло, а не само по отношение на негови отделни
клаузи. В договора били посочени отделни клаузи, които също се намирали в
противоречие с добрите нрави. Доколкото същите касаели основни клаузи на
договора и същността му, то те влечели нищожност на целия договор. С чл. 3,
ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от договора за цесия били въведени ограничения и
предвидени вид неустоечни клаузи, които безвъзвратно обвързвали К. с
конкретен адвокат /което било недопустимо от гледна точка на ЗАдв и
действащите процесуални закони/, които му забранявали упражняването на
гарантирани от ГПК права /на оттегляне и отказ от искове/, препятствали
възможността му сам да прехвърля вземанията си в полза на трети лица
/права, гарантирани и предоставени със ЗЗДог/, а при неизпълнение - да
заплати не само евентуалните разноски на цесионера, но и обезщетение в
размер на пълната сума на цедираните вземания. Тези клаузи противоречали
на добрите нрави при сключването на договорите, като същите били и в
противоречие на закона като цяло и принципите на процеса, уредени в ГПК и
др. процесуални закони. Това правело цесията нищожна и на това основание
същата не произвеждала каквото и да било действие между страните. На
12.07.2021 г., според ответника "П" ЕООД, към договора за цесия бил
сключен анекс с peг. № 3227 на нотариус К.. Същият не бил подписан от К., а
от В Д., посочена като негов пълномощник. Този договор не породил
действие по отношение на К.. Поради нищожност на основния договор за
цесия от 24.03.2016 г. на изложените вече основания, нищожни били и
анексите към него, в това число и този от 12.07.2021 г. С този анекс не се
правели нови уговорки, а на практика се правела конкретизация на суми,
основани на клаузи от договора за цесия от 2016 г. Ето защо анексът от 2021
г. нямал самостоятелно значение и съществуване и при нищожност на
основния договор, нищожен се явявал и анексът към него. Нещо повече -
анексът бил нищожен и поради факта, че бил сключен в противоречие с
добрите нрави, доколкото и двете страни действали недобросъвестно. Налице
било договаряне между лице, което вече не било адвокат, с дружество, което
посоченият като пълномощник също представлявал. Целта на сключения
анекс била плащане, за сметка на К., на суми, които "П" ЕООД не било
15
плащало по което и да било дело. Налице било възползване от информацията,
с която Д. и дружеството разполагали по вече водени и висящи дела, за
финансите на К., свързани с тях, въз основа на която недобросъвестно
правили признания на неизгодни за К. обстоятелства и същият бил финансово
ощетен. Анексът бил недействителен и на основание чл. 42 от ЗЗДог, тъй като
бил сключен от лице, което не разполагало с представителна власт. К. никога
и по никакъв повод не бил предоставял права в полза на адвокат В Д. да
сключва договори или анекси от негово име, включително такива, с които тя
да се разпорежда с неговите вземания. В полза на адвокат Д. действително
били предоставени права за представителство на К., но същите били в
рамките на осъществяване на представителство по конкретни изпълнителни
дела и не касаели предоставяне на права за разпореждане с вземания, за
признание на задължения по приключили производства и др. Като последица
от това, уговорките, признанията и съглашенията в анекса от 2021 г., които
били постигнати от лице, което не разполагало с представителна власт, били
недействителни. За същите К. не бил уведомяван лично, като незабавно след
узнаване на съществуването им те били оспорени и липсвало потвърждаване,
което да санира действията на посочения в анекса пълномощник. Нещо
повече - към датата на сключване на анекса адвокат Д. нямала и качеството на
адвокат, тъй като правата й били прекратени, считано от 02.06.2021 г., а на
нея били предоставени права /макар и без такива за разпореждане с вземания
на К. или за признание на задължения към трети лица, или за извършване на
разноски спрямо такива от негово име и вместо него/ само в това й качество.
С отписването й като адвокат, в каквото качество същата имала права за
представителство по изпълнителни и др. дела, доколкото такова можели да
осъществяват само адвокати по висящи съдебни производства, а не и трети
лица, действието на пълномощните се прекратило, което и на това основание
правело анекса, сключен на 12.07.2021 г., без представителна власт. При
условията на евентуалност и ако се установяло наличие на упълномощителна
сделка и се отхвърлел искът за недействителност на анекса от 12.07.2021 г.
към договора за цесия от 24.03.2016 г. по чл. 42 от ЗЗДог, то била налице
недействителност на сделката по смисъла на чл. 40 от ЗЗДог. С договора за
цесия и анекса към него се прехвърляло вземане на стойност 60 128 лева
срещу сума в размер на общо 300 евро, посочена като продажна цена. С
анекса се правели признания на несъществуващи плащания от страна на "П"
16
ЕООД по посочени в него дела, свързани със заплащане на такси и разноски,
както и се правели признания от името на К., че същият не е плащал суми за
такива разходи. Ето защо, както със самия договор, така и с анекса към него,
обективно били увредени интересите на представляваната страна, ако изобщо
се приемело, че сделка по упълномощаване е налице. Като последица от това,
анексът бил сключен изцяло във вреда на М. К., доколкото с него се правели
признания на несъществуващи факти и обстоятелства, които обаче касаели
финансовото състояние на К. и с които признания, на практика, К.
задлъжнявал към "П" ЕООД. Всичко изложено в анекса било невярно и само
по себе си не можело нито да обоснове наличие на основание за
прехвърлянето, нито пък можело да ангажира ищеца по какъвто и да било
начин, доколкото тези „признания“ не изхождали от К., нито пък за тях той
бил давал права на В Д.. Споменатите действия били извършени от Д., която
била адвокат на М. К., но едновременно с това договаряла и с дружество,
което също представлявала по дела за събиране на същите тези суми, чрез
намаляване на вземанията на К. по тях. В този смисъл същата предпочела да
защити интересите на цесионера пред тези на цедента-евентуален
упълномощител, като действията на пълномощника и на лицето, с което той
договарял, били недобросъвестни. Ето защо анексът към договора за цесия
бил недействителен на основание чл. 40 от ЗЗДог. Моли се за признаване за
нищожни, поради липса на съгласие, при евентуалност - поради противоречие
с добрите нрави, и при евентуалност - поради противоречие със закона, на
договора за цесия от 24.03.2016 г., сключен между М. Р. К., като цедент, и "П"
ЕООД, като цесионер, за прехвърляне на 30 % от следните вземания от "Е"
ООД, а именно: 81 500 евро, заедно със законната лихва, считано от
28.10.2011 г. до окончателното изплащане, представляващи платена на
отпаднало основание сума, 2445 евро, заедно със законната лихва, считано от
28.10.2011 г. до окончателното изплащане, представляващи разноски за
нотариално прехвърляне, 9901,14 евро, представляващи лихва за забава за
периода от 15.10.2010 г. до 28.10.2011 г. - всички присъдени с решение по гр.
д. № 2275 от 2013 г. на САС, както и 11 012,83 лв. - присъдени разноски по
гр. д. № 14468 от 2011 г. на СГС, както и 3000 евро, представляващи разноски
за заплатени адвокатски възнаграждения за въззивна и касационна инстанция
по същото дело, заедно с анекс от 12.07.2021 г. с peг. № 3227 от 12.07.2021 г.
на нотариус К., а при евентуалност и ако бъдат отхвърлени исковете за
17
признаване нищожност на посочените основания на анекс с рег. № 3227 от
12.07.2021 г., да се обяви за недействителен същият по отношение на М. К. на
основание чл. 42 от ЗЗДог, и при евентуалност - на основание чл. 40 от
ЗЗДог, както и да се присъдят направените разноски за производството.
В отговора на "П" ЕООД, подаден във връзка с инцидентните установителни
искове, за втори път се изтъква, че през 2010-2011 г. М. Р. К. се свързал с адв.
В. Д. да закупи от негово име имот в сграда "У" гр. Б., собственост на
инвеститора "Е" ООД, който той бил заплатил по предварителен договор. Тъй
като "Е" ООД отказало да прехвърли имота, адв. В. Д., от името на М. Р. К.,
развалила с нотариална покана сключения предварителен договор и завела в
СГС искова претенция за връщане на платената продажна цена.
Производството се развило на три инстанции, като на всички тях исковата
претенция на М. Р. К. била доказана и уважена от съда. В резултат на това
производство, К. придобил две вземания срещу "Е" ООД, а именно: 1 -
вземане, възникнало и придобито на основание изпълнителен лист, издаден
на 15.11.2013 г. по гражданско дело № 2275 от 2013 г. на Софийски
апелативен съд, съгласно който "Е" ООД било осъдено да заплати на К. сума
в размер на 81 500 евро, платена на отпаднало основание, заедно със
законната лихва, считано от 28.10.2011 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното изплащане, сума в размер на 2445 евро,
представляваща разноски за нотариално прехвърляне, заедно със законната
лихва, считано от 28.10.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане, и сума в размер на 9901,14 евро, представляваща
лихва за забава, считано от 15.10.2010 г. /изтичането на срока на поканата за
доброволно изпълнение/ до 28.10.2011 г. /датата на подаване на исковата
молба/, като за събирането на това вземане било образувано изпълнително
дело № 9 от 2014 г. на ЧСИ Ш.Д., и 2 - вземане, възникнало и придобито на
основание изпълнителен лист, издаден на 15.05.2015 г. по гражданско дело №
14468 от 2011 г. на Софийски градски съд, гражданско дело № 2275 от 2013 г.
на Софийски апелативен съд, търговско дело № 1390 от 2014 г. на Върховен
касационен съд и частно търговско дело № 1380 от 2014 г. на Върховен
касационен съд, видно от който "Е" ООД било осъдено да заплати на М. Р. К.
сума в размер на 11 012,83 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и сума
от 3000 евро, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивната и
касационната инстанции, като за събирането на това вземане било образувано
18
изпълнително дело № 510 от 2015 г. на ЧСИ Ш.Д.. Оказало се, че
междувременно "Е" ООД се е разпоредило, чрез две апортни вноски, с
имотите си в полза на "Е" ЕООД и "Е" ЕООД, като по този начин направило
вземанията на М. Р. К. по двете изпълнителни дела несъбираеми поради липса
на достатъчно имущество. адв. В. Д. представила пълен отчет на правната и
фактическа ситуация на клиента си К. и му предложила да заведе два
отменителни иска срещу извършените две апортни вноски, като изрично го
уведомила, че няма друг начин за събиране, както и че процесите ще бъдат
скъпоструващи /с голям материален интерес, който водел до големи
държавни такси и големи адвокатски хонорари/. К., след като разгледал
представения му подробен отчет относно предприетите до този момент
действия, заявил, че не разполага с достатъчно средства за водене на
отменителните искове и изпълнителните дела. Той предложил 30 % от
вземанията си срещу поемане на разноските за водене на необходимите
правни действия до пълно събиране на вземанията му. След дълго търсене на
възможности, "П" ЕООД проявило интерес към предложението на К. и така
се стигнало до сключване, на 24.03.2016 г., на нотариално заверен договор за
цесия между двете страни. М. Р. К. прехвърлил на "П" ЕООД 30 % от
вземанията си спрямо "Е" ООД и запазил за себе си останалите 70 % /чл. 1, ал.
1 и 2 от договора за цесия/. В замяна на това "П" ЕООД, освен че платило
цената по договора, се задължило да поема бъдещи разноски за събиране на
вземанията /за съдебните и изпълнителните дела/, при условие, че тези
разноски бъдат събирани с приоритет от длъжника в изпълнителните
производства /чл. 1, ал. 7 от договора за цесия/. К. декларирал, че ще
съдейства на дружеството за събирането на вземанията по всички възможни
начини. В чл. 1, ал. 7 от нотариално заверения на 24.03.2016 г. договор за
цесия, страните изрично се споразумели, че поради източване на
имуществото на длъжника в трети лица, ще бъдат заведени, от името на
цедента, отменителни искове по чл. 135 от ЗЗДог и други искове за събиране
на вземанията, като цесионерът ще се ползва и от обезпеченията и резултата
от същите. Разноските за държавни такси по бъдещите дела и процедури, до
приключването им пред всички инстанции, трябвало да се заплащат от
цедента, а всички останали разходи и разноски - от цесионера. При събиране
на вземанията всяка от страните имала право да получи и/или задържи
приоритетно всички извършени разходи и разноски. За воденето на
19
гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград срещу "Е"
ООД и "Е" ООД, М. Р. К. предплатил за разноски единствено сума в размер
на 11 468 евро /22 429,46 лв./. Извършените и присъдени разноски възлезли на
55 207,89 лв., като съдът издал изпълнителен лист за тях на 17.07.2017 г.
Разликата между въпросните 2 суми - 32 778,43 лв., била изплатена, съгласно
разпоредбите на договора за цесия от 24.03.2016 г., от адв. В. Д. за сметка на
цесионера "П" ЕООД. С издадения изпълнителен лист по гражданско дело №
105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, било заведено изпълнително дело
№ 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В.. За воденето на гражданско дело № 106 от 2016
г. на Окръжен съд Благоевград срещу "Е" ООД и "Е" ООД, М. Р. К.
предплатил за разноски сума в размер на 12 518 евро /24 483,08 лв./.
Извършените и присъдени разноски възлезли на 56 436,43 лв., като съдът
издал изпълнителен лист за тях на 11.01.2021 г. Разликата между въпросните
2 суми - 31 953,35 лв., била изплатена, съгласно разпоредбите на договора за
цесия от 24.03.2016 г., от адв. В. Д. за сметка на цесионера "П" ЕООД. С
издадения изпълнителен лист по гражданско дело № 106 от 2016 г. на
Окръжен съд Благоевград, било заведено изпълнително дело № 85 от 2021 г.
на ЧСИ Ш.Д.. Твърденията на К., че е плащал каквото и да е по изпълнителни
дела, били абсолютно голословни и неверни. Всички разноски по
изпълнителните дела били плащани от адв. В. Д. за сметка на "П" ЕООД, на
основание договореностите между страните, постигнати в сключения на
24.03.2016 г. нотариално заверен договор за цесия. Именно да не плаща
разходи и разноски била причината К. да го сключи. В замяна на това той
безусловно и категорично се отказал от 30 % от вземанията си спрямо "Е"
ООД в полза на "П" ЕООД. За нееквивалентност на престациите по
договорите за цесия изобщо не можело да се говори. "П" ЕООД се съгласило
да покрива големите разходи както в две съдебни дела с големи материални
интереси, така и в четири изпълнителни дела. То заплатило, под формата на
възнаграждения, разходи и разноски, над 150 000 лева. Дружеството
изпълнило изцяло поетите от него в договора задължения, въпреки че
процесите се оказали значително по-скъпи от първоначалните предвиждания.
Само благодарение на "П" ЕООД, апортните вноски, в крайна сметка, били
обявени от съда за недействителни. На основание издадените изпълнителни
листове били образувани нови изпълнителни дела, старите изпълнителни дела
били присъединени към новите, възбранени и описани били всички имоти,
20
проведени били публични продани и били събрани пари от продажбите по
сметките на двамата съдебни изпълнители. В момента събраните от
съдебните изпълнители суми покривали по-голямата част от дълга на "Е"
ООД само поради факта, че били проведени успешно отменителните искове и
последващите изпълнителни действия. До приключването на изпълненията
интересите и на двамата кредитори щели да бъдат напълно удовлетворени,
като заслугата за това била единствено на "П" ЕООД, което не се отказало до
края от поетите от него договорни задължения. Не било налице противоречие
между интересите на тези двама кредитори, поради което нямало проблем да
бъдат представлявани от един процесуален представител. Общият интерес на
двамата кредитори доскоро бил двете съдебни дела /Павлови искове/ да бъдат
спечелени, след което имотите, изнесени с апорт от патримониума на "Е"
ООД, да бъдат обявени за продажба и продадени, а парите - разпределени
спрямо извършените от всяка от страните разходи, разноски и договори, така
че те да бъдат напълно удовлетворени. Сега обаче, когато инвестицията вече
била направена от "П" ЕООД и било време за събиране на платеното от него,
М. Р. К. се отмятал от договора, алчно опитвайки се да събере всичко сам и
увреждайки интересите на всички други, освен личните негови. "П" ЕООД
станало кредитор на "Е" ЕООД и взискател по изпълнителни дела с № 9 от
2014 г., 510 от 2015 г. и 85 от 2021 г. на ЧСИ Ш.Д. и изпълнително дело №
337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В., по силата на договор за цесия от 24.03.2016 г. /чл.
1, ал. 2 и 7 от същия/. Изрично било посочено в договора за цесия от
17.02.2021 г. и анекса към него от 12.07.2021 г., че те са съставени на базата
на договора от 24.03.2016 г. В молбата за присъединяване на "П" ЕООД като
взискател, изрично бил посочен като приложение договорът за цесия от
24.03.2016 г. Именно на основание този договор, съдебният изпълнител
конституирал "П" ЕООД като взискател по делото. Избирателно обаче
ищецът укривал от съда нотариално заверения договор за цесия от 24.03.2016
г. и представил само договора за цесия от 17.02.2021 г. и анекса от 12.07.2021
г., с твърдението, че нямал и представа, че част от вземанията му е била
прехвърлена. адв. В. Д., като основен платец, посочен във всички платежни
нареждания в съдебните и изпълнителните дела, за избягване на всякакво
съмнение кой какво е платил, а не за предоговаряне на отношенията между
страните, подписала от името на М. Р. К. нов договор за цесия от 17.02.2021 г.
и анекс към него от 12.07.2021 г. Тези два документа не създавали някакви
21
нови и по-различни отношения между страните. Те не създавали качеството
на "П" ЕООД като кредитор на "Е" ООД или взискател по изпълнителното
дело, защото дружеството вече било придобило това си качество с
прехвърлянето на вземанията на 24.03.2016 г. Те просто разпределяли между
страните извършените в периода 2016-2021 г. разноски по съдебните дела
/граждански дела с № 105 от 2016 г. и 106 от 2016 г. на Окръжен съд
Благоевград/ и изпълнителните дела /№ 9 от 2014 г., 510 от 2015 г. и 85 от
2021 г. на ЧСИ Ш.Д. и № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В./, за да има пълна яснота.
Дори и тези два документа да бъдели счетени за нищожни от съда, макар че
нямало подобно основание /при наличието на нотариално заверено
пълномощно и предистория за дължимостта на сумите/, то оставала в сила
между страните първата им договорка - нотариално завереният договор за
цесия от 24.03.2016 г., който ясно постановявал, че всяка страна, при
събирането на вземанията, има право да получи с приоритет каквото е дала.
Искът пак щял да бъде неоснователен. "П" ЕООД пак щяло да има право да
получи 30 % от първоначалните вземания срещу "Е" ООД /чл. 1, ал. 1 и 2 от
нотариално заверения договор за цесия от 24.03.2016 г./, както и
допълнително направените от него разходи в съдебните и изпълнителните
дела срещу "Е" ООД, "Е" ЕООД и "Е" ЕООД /чл. 1, ал. 7 от нотариално
заверения договор за цесия от 24.03.2016 г./. След като адв. В. Д. била
реалният платец на всички суми, то, очевидно, подписаните от нея документи
/договор за цесия от 17.02.2021 г. и анекс от 12.07.2021 г./ в тази връзка били
достоверно писмено доказателство какво и от кой е било заплащано. Дори и
сумите в брой, които били предмет на договори за правно обслужване с М. Р.
К. във водените съдебни и изпълнителни производства, не били плащани от
него, а били за сметка на "П" ЕООД. Нямало как К. да е плащал разходи и
разноски в брой, при положение, че не бил идвал в България, нито пък бил
изпращал на пълномощника пари по банков път, които да бъдат теглени и
след това плащани в брой от негово име. Това, какво М. Р. К., в
действителност, е платил, или по-скоро - не е платил, щяло да се установи в
настоящото дело. В противен случай била налице опасност, ако възраженията
на К. бъдат уважени от настоящия съдебен състав, то той да се обогати
неоснователно за сметка на "П" ЕООД и В Д., със суми, които не му се
полагали. Именно за избягване на това като възможност, на съдебните
изпълнители били представени договорите за цесия и анексите /с изявление
22
от реалния платец В Д./, така че те да знаят какво следва да бъде разпределено
и на кого в изпълнителните производства. На 24.03.2016 г., т. е. в деня на
сключване на договора за цесия, М. Р. К. предоставил на адв. В К. Д.
нотариално заверено пълномощно, с което изрично я упълномощил да
подписва, подава и получава документи от негово име и за негова сметка,
включително, но не само, договори, нотариални покани, искания, заявления,
молби, искови молби и други, както и да подписва и други документи,
споразумения, декларации и всякакви други изявления, с оглед на
окончателното уреждане на въпроса, дори и да не са изрично посочени.
Пълномощното било подписано лично от К. на 24.03.2016 г., пред М.И.,
завеждаща консулската служба при посолството на Република България в гр.
Д., и нотариално заверено от нея. Оспорването на представителната власт на
адв. В. Д. да сключва от името на К. договор за цесия и анекс към него, на
основание чл. 42 от ЗЗДог, било неоснователно и необосновано. Видно от
текста на пълномощното, адв.Д. била надлежно упълномощена от М. Р. К. да
сключва всякакви договори, в т. ч. и процесния договор за цесия. Не била
налице липса на представителна власт. Нямало необходимост от
допълнително потвърждаване на действията. Не била налице и злоупотреба с
права от страна на адв. В. Д.. Последната действала при спазване на всички
етични и морални правила, така че да защити общите интереси на двамата си
доверители, като всеки от тях получил в изпълнителните производства това,
което е дал и което му се полага по договор. В Д. доброволно подала молба за
отписването си от адвокатската колегия, като поради технически проблеми,
решение за отписването й в продължение на няколко месеца не било вземано.
Впоследствие, макар и взето от адвокатския съвет, това решение, пак поради
същите технически проблеми, не било нито довеждано до знанието й, нито
било публикувано. От момента, в който Д. случайно разбрала от
публикувания регистър за отписването й от САК, спряла да практикува
адвокатска професия. И към настоящия момент решението на адвокатския
съвет не било изпратено официално до нея, т. е. влизането му в сила било
спорно. Договорът за цесия бил сключен на 17.02.2021 г. Ако в
действителност решението за отписването на В Д. като адвокат от регистрите
на САК било взето на 02.06.2021 г., както твърдял ищецът, то реално към
17.02.2021 г. тя била вписан адвокат с пълни адвокатски права, както и
надлежно дадено й нотариално заверено пълномощно от М. Р. К. да сключва
23
договори. Анексът от 12.07.2021 г. не съдържал конкретни финансови
договорки и не бил важен. Съществената част - договорът за цесия, била от
17.02.2021 г., т. е. много преди отписването на Д. от адвокатската колегия и
при наличие на пълни упълномощителни права за нея. В пълномощното,
заверено на 24.03.2016 г., В Д. била посочена като упълномощено лице с
всички нейни лични данни: три имена, ЕГН, лична карта и адрес. Нямало
изрично упоменаване, че тя има право да действа от името на М. Р. К. само
като адвокат, нито пък че ако се отпише от колегията, пълномощното ще
стане невалидно. Очевидно, правата по т. 11 /за водене на съдебни дела/ били
специфични за адвоката. Всички други права обаче по никакъв начин не се
влияели от качеството на упълномощеното лице. От страна на М. Р. К. бил
налице шиканьозен опит да присвои, в разрез с всички договори, суми, които
не му се дължали, а били реално платени от "П" ЕООД, след като последното
от 8 години инвестирало огромни суми и непосилни усилия във воденето на
съдебни и изпълнителни дела в полза и на двамата. Не било случайно,
разбира се, че всичко това се случвало при вече приключили дела с влезли в
сила съдебни решения, заведени изпълнителни дела, извършени по
изпълнителните дела публични продани, постъпили по изпълнителните дела
суми и точно към момента предстоящи разпределения. К. дължал пари на
съдебните изпълнители и на предходния си адвокат - пари, които, очевидно,
той нямал никакви намерения да плаща. К. нарушил всички декларации,
дадени от него в нотариално заверения договор от 24.03.2016 г., като
предусловие за инвестиции от страна на "П" ЕООД - да не сменя адвоката, да
съдейства за събирането на вземанията, да продължат действията до
окончателно събиране и т. н. Към момента, с неоснователни и необосновани
искови молби и жалби, М. Р. К. недобросъвестно и злонамерено се опитвал да
получи всичко - включително това, което законно се дължало на "П" ЕООД в
резултат на осемгодишните му усилия и финансирането на всички съдебни и
изпълнителни процеси. Моли се за отхвърляне на инцидентните
установителни искове;
2. Правна квалификация на претенциите: на главните искове: чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 464 от ГПК вр. чл. 42 и чл. 40 от ЗЗДог; на инцидентните установителни
искове: чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2, ал. 1, предл. 3 и ал. 1,
предл. 1, чл. 42 и чл. 40 от ЗЗДог;
3. Кои факти и обстоятелства се признават - няма такива;
24
4. Кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване - няма такива;
5. Как се разпределя тежестта за подлежащите на доказване факти и
обстоятелства - по главните претенции: М. Р. К. следва да докаже, че
сключвайки договора за цесия от 17.02.2021 г. и анекса към него от
12.07.2021 г., адвокат В Д. и "П" ЕООД са се споразумели в негова вреда, и че
не съществува вземане на "П" ЕООД спрямо "Е" ЕООД и "Е" ЕООД, в размер
на 32 778,43 лв., за събирането на което се води изпълнително дело № 337 от
2019 г. на ЧСИ Б.В., поради недействителност на въпросния договор за цесия
и анекс към същия; "П" ЕООД трябва да докаже, че адвокат Д. е разполагала с
представителна власт да сключи договора за цесия от 17.02.2021 г. и анекса
към него от 12.07.2021 г., че те са действителни и че съществува вземане на
дружеството спрямо "Е" ЕООД и "Е" ЕООД, в размер на 32 778,43 лв., за
събирането на което се води изпълнително дело № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В.;
по инцидентните установителни искове: К. трябва да докаже, че не е
подписал договора за цесия от 24.03.2016 г., че той и анексът към него
противоречат на закона и на добрите нрави, както и че адвокат В Д. и "П"
ЕООД са се споразумели в негова вреда, подписвайки анекса; "П" ЕООД
следва да докаже, че адвокат Д. е разполагала с представителна власт да
сключи анекса от 12.07.2021 г. към договора за цесия от 24.03.2016 г. от
името и за сметка на К.;
6. За кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства - няма такива.
По делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание.
Приложените към исковата молба документи бяха присъединени към
доказателствения материал в настоящото производство с определението от
15.05.2023 г. В откритото заседание, провело се на 02.10.2023 г., адвокатът на
ищеца представи копие на документ, издаден от Софийския адвокатски съвет,
който документ е относим, допустим и необходим за изясняването на спора,
поради което следва да бъде приет като писмено доказателство по делото. "П"
ЕООД трябва да бъде задължено да представи в предстоящото открито
съдебно заседание оригиналите на договора за цесия с изх. № 506 от
24.03.2016 г., уведомлението за неговото сключване /с изх. № 503 от
24.03.2016 г./, потвърждението на същия договор за цесия /с изх. № 502 от
24.03.2016 г./, пълномощното с изх. № 504 от 24.03.2016 г., договора за цесия
от 17.02.2021 г. /във връзка с гр. д. № 105 от 2016 г. на БлОС/, анекса от
25
12.07.2021 г. към договора за цесия от 17.02.2021 г. /във връзка с гр. д. № 105
от 2016 г. на БлОС/, уведомлението за договора за цесия от 17.02.2021 г. /във
връзка с гр. д. № 105 от 2016 г. на БлОС/, договора за цесия от 17.02.2021 г.
във връзка с гр. д. № 106 от 2016 г. на БлОС, анекса от 12.07.2021 г. към
договора за цесия от 17.02.2021 г. /във връзка с гр. д. № 106 от 2016 г. на
БлОС/, уведомлението за договора за цесия от 17.02.2021 г. /във връзка с гр.
д. № 106 от 2016 г. на БлОС/ и анекса от 12.07.2021 г. към договора за цесия
от 24.03.2016 г., за да бъде извършена проверка дали те съответстват на
копията на въпросните документи, приложени към отговора на исковата
молба, и следва да му се укаже, че при непредставяне на споменатите
оригинали, копията им няма да бъдат включени в доказателствената
съвкупност по делото. За копията на документите, свързани с плащане на
разходи по съдебни и изпълнителни процеси и във връзка с такива,
приложени към отговора на исковата молба, не е налице пречка за приемане
като писмени доказателства. Следва да се изиска заверено копие на
изпълнително дело № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б.В.. Необходимо е да се
представят и приобщят и граждански дела с № 105 и 106 от 2016 г. на
Окръжен съд Благоевград. На основание чл. 8, ал. 3 от ГПК, следва да се
предостави възможност на ищцовата страна да се запознае с
доказателствените искания, съдържащи се в отговора на "П" ЕООД, подаден
във връзка с инцидентните установителни искове, и да изрази становище по
тях в предстоящото открито съдебно заседание по делото.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА копието на уведомление с изх. № 2573 от 02.11.2021 г., изхождащо
от Софийския адвокатски съвет, като писмено доказателство в настоящия
съдебен процес.
ЗАДЪЛЖАВА "П" ЕООД да представи в предстоящото открито съдебно
заседание оригиналите на договора за цесия с изх. № 506 от 24.03.2016 г.,
уведомлението за неговото сключване /с изх. № 503 от 24.03.2016 г./,
потвърждението на същия договор за цесия /с изх. № 502 от 24.03.2016 г./,
пълномощното с изх. № 504 от 24.03.2016 г., договора за цесия от 17.02.2021
г. /във връзка с гр. д. № 105 от 2016 г. на БлОС/, анекса от 12.07.2021 г. към
26
договора за цесия от 17.02.2021 г. /във връзка с гр. д. № 105 от 2016 г. на
БлОС/, уведомлението за договора за цесия от 17.02.2021 г. /във връзка с гр.
д. № 105 от 2016 г. на БлОС/, договора за цесия от 17.02.2021 г. във връзка с
гр. д. № 106 от 2016 г. на БлОС, анекса от 12.07.2021 г. към договора за цесия
от 17.02.2021 г. /във връзка с гр. д. № 106 от 2016 г. на БлОС/, уведомлението
за договора за цесия от 17.02.2021 г. /във връзка с гр. д. № 106 от 2016 г. на
БлОС/ и анекса от 12.07.2021 г. към договора за цесия от 24.03.2016 г., за да
бъде извършена проверка дали те съответстват на копията на въпросните
документи, приложени към отговора на исковата молба, и му УКАЗВА, че
при непредставяне на споменатите оригинали, копията им няма да бъдат
включени в доказателствената съвкупност по делото.
ПРИЕМА копията на документите, свързани с плащане на разходи по
съдебни и изпълнителни процеси и във връзка с такива, приложени към
отговора на исковата молба, като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Б.В., в срок до 20.05.2024 г., да представи по делото
заверено копие на неговото изпълнително дело № 337 от 2019 г.
ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ граждански дела с № 105 и 106 от 2016 г. на Окръжен
съд Благоевград, за прилагане по настоящото дело.
ДАВА възможност на ищцовата страна да се запознае с доказателствените
искания, съдържащи се в отговора на "П" ЕООД, подаден във връзка с
инцидентните установителни искове, и да изрази становище по тях в
предстоящото открито съдебно заседание по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
10.06.2024 г. и да започне в 13:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните /К. - чрез адвокат А. Б., "П" ЕООД - чрез
адвокат М. С., а останалите две ответни дружества - на адресите им на
управление от Търговския регистър/, като им се връчат и копия на
настоящото определение, а на ищеца - и разпечатка на отговора на "П" ЕООД
на инцидентните установителни искове.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото.
НАПЪТВА страните към медиация и доброволно уреждане на спора.
Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване.
27
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
28