Решение по дело №95/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от П. П. Т. от [населено място], [община], подадена чрез адв. Д. М. от САК, против Заповед № ЗД/Д-Н-025 от 20.03.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет детето му Е. П. П., родено на 12.03.2024 г., е насочено да ползва социална услуга в Звено „Майка и бебе“ на КСУДС – Шумен. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че е припознал детето си, но предвид непълнолетието на майката не може да сключи граждански брак с нея. Изразява желание да полага грижи за детето в семейна среда и оспорва констатацията на административния орган, че не разполага с необходимите условия и ресурси за това. Счита, че правното основание за издаване на заповедта не съответства на установените факти. Твърди и нарушаване на принципа на пропорционалност поради неспазване на най-висшия интерес на детето. Моли заповедта да бъде отменена и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че действията на ДСП – Шумен са законосъобразни и целесъобразни, тъй като към датата на издаване на направлението не е имало алтернатива за настаняване при близки и роднини. Излага съображения, че майката е била настанена в Център за настаняване от семеен тип до навършване на 18-годишна възраст, но след раждането на детето е издадено направление за Звено „Майка и бебе“, за да може в спокойни условия да отглежда детето си с помощта на профилираните социални работници в същото звено.

Заинтересованото лице – детето Е. П. П. се представлява от назначения от съда особен представител – адв. М. Т. от АК – Разград, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че следва да бъдат съобразени предписанията на чл. 9, пар. 1 от Конвенцията за правата на детето, съгласно които детето не трябва да бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Счита, че в настоящия случай родителите имат желание да живеят заедно, което при действащата правна уредба не е възможно. При това следва да се даде предимство на висшия интерес на детето, като се съобразят неговата възраст, емоционалната и физиологична зависимост от майката с оглед обстоятелството, че е кърмаче.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Д. Е. П. П. е родено на 12.03.2024 г. Негови родители са жалбоподателят П. П. Т. и непълнолетната Ж. С. С., родена на [дата].

По отношение на Ж. С. е била предприета мярка за закрила настаняване в Кризисен център за деца – Шумен, която е била променена с Решение № 818 от 08.11.2022 г., постановено по гр. дело № 20223630102174/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в сила на 01.12.2022 г., и е настанена в ЦНСТДБУ-1 – Шумен до навършване на пълнолетие, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

След установяване на бременността на Ж. С. със Заповед № ЗД/Д-Н-006/15.01.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен непълнолетната е насочена за ползване на социална услуга в Звено „Майка и бебе“ при КСУДС – Шумен „Консултиране и подкрепа на бъдещата майка – изграждане на умения за родителстване. Осигуряване на сигурна и безопасна среда на обитаване“.

На 19.03.2024 г. Ж. С. и новороденото дете Е. са били изписани от Родилно отделение при МБАЛ-Шумен, във връзка с което в ДСП – Шумен е заведен Сигнал № СИГ/Д-Н-66/20.03.2024 г.

На 20.03.2024 г. е проведен разговор с бащата П. П. Т., на когото е предложено да подаде заявление за настаняване на детето в Звено „Майка и бебе“ при КСУДС /Комплекс за социални услуги за деца и семейства/ – Шумен, но той е отказал.

Видно от Социален доклад № СГ/Д-Н/66-001/20.03.2024 г., Ж. С. е изразила желание да полага грижи за детето си в семейна среда. Споделила е, че след навършване на пълнолетие ще се установи в дома на бащата П. Т.. На този етап майката и детето нямат близки и роднини, които да имат възможност да ги подкрепят. Извършено е проучване на родителите на Ж. С., при което е установено, че те не притежават необходимия капацитет да полагат грижи за детето в семейна среда. Децата на семейството са изведени и са с предприета мярка за закрила – настанени в ЦНСТДБУ – Шумен на КСУ „Детелина“ – Шумен. В доклада е посочено, че е необходимо да се извърши проучване на бащата на детето П. Т. и да се проучат нагласите му да полага грижи за детето и неговата майка.

В оспорената Заповед № ЗД/Д-Н-025 от 20.03.2024 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен е взел предвид данните от социалния доклад и получена информация от ДСП – Исперих, че П. Т. на този етап не разполага с необходимите условия за живот и не притежава ресурс да ги подкрепи. Административният орган е преценил, че е необходимо да се подкрепи майката при отглеждането на детето, да им се предоставят подслон и подкрепа, да се работи с родителя в насока формиране на умения за разпознаване потребностите на детето и полагане на адекватни грижи за него. Поради това и на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет е насочил детето Е. П. П. да ползва социална услуга в Звено „Майка и бебе“ на КСУДС – Шумен.

На 26.03.2024 г. между Ж. С. в качеството й на родител на детето Е. П. и Сдружение „Институт по социални дейности и практики“ – КСУДС – Шумен е сключен договор № 65, по силата на който на Ж. С. е предоставено правото да ползва социална услуга „Осигуряване на подслон за бременни жени и майки в риск да изоставят децата си“.

Впоследствие е изготвен Доклад за оценка на случая изх. № СЛ/Д-Н/1213-005/22.04.2024 г., в който е отразено, че детето е изцяло на кърма, че майката и бащата са емоционално привързани към него и имат желание да полагат съвместни грижи за детето, което е недопустимо поради непълнолетието на майката и настаняването й е с предприета мярка за закрила. В доклада е посочено, че бащата постоянно ги посещава в Звено „Майка и бебе“, постоянно им носи храна и пари, и иска да живее заедно с детето си. Прието е, че П. П. Т. не е в състояние да поеме самостоятелно грижите за новороденото си дете, няма покрепяща среда и изградени навици да се грижи за пеленаче, работи на смени и живее сам. А настаняване на Ж. в дома на П. Т. е недопустимо.

В подкрепа на твърденията си, че има условия за отглеждане на детето, жалбоподателят представя нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 146, том IV, рег. № 3599, дело № 484/2016 г. на нотариус рег. № 254 на НК, съгласно който е съсобственик на дворно място в [населено място], Община Исперих, ведно със застроената в имота жилищна сграда от 118 кв.м.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет, съгласно който ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение.

Заповедта е в необходимата писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й и при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният орган е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 18, ал. 3 ППЗЗДет мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 19, ал. 1, т. 2 ППЗЗДет е указано, че Дирекция "Социално подпомагане" предоставя на детето и родителите информация относно социалните услуги, които имат право да ползват съобразно потребностите на детето и изготвения план за действие, условията, сроковете и реда за тяхното ползване.

Съгласно чл. 20, ал. 1 ППЗЗДет при постигане на съгласие за предоставяне на социални услуги и избор на доставчика на социалната услуга между дирекция "Социално подпомагане" и родителите на детето те подават писмено заявление до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет предвижда, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение.

Доказано е по делото, че непосредствено след раждането на детето Е. на жалбоподателя като негов баща е било предложено да подаде заявление за ползване на социална услуга - настаняване на детето в Звено „Майка и бебе“ при КСУДС – Шумен, но той е отказал. Липсата на желание от негова страна обосновава извод за наличие на основанието по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет за издаване на оспорената заповед.

Заповедта изпълнява и предвидената от закона цел - защита на висшите интереси на детето, които са застрашени от неспособността на родителите да осигурят необходимите грижи за него.

Жалбоподателят възразява срещу предприетата мярка за закрила, като настоява детето да бъде отглеждано в семейна среда, в неговия дом. Такава претенция не би могла да бъде удовлетворена нито към момента на издаване на оспорената заповед, нито към настоящия момент. Майката на детето също е дете по смисъла на чл. 2 ЗЗДет и има определена от съд мярка за закрила настаняване в Звено „Майка и бебе“. До изтичане срока на тази мярка или до евентуалната й промяна преместването на Ж. С. в дома на жалбоподателя е изключено. От друга страна, той не би могъл да отглежда самостоятелно детето си, защото това би означавало отделяне от майката, което е недопустимо с оглед реалната опасност за живота и развитието на бебето, а и подобен резултат не е желан от бащата. При тези обстоятелства предоставената на детето мярка за закрила се явява пропорционална и осигурява най-добрия интерес на детето.

По изложените съображения Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. Т. против Заповед № ЗД/Д-Н-025 от 20.03.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.