и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК. С Решение № 40/11.07.2013 год., постановено по настоящото дело, съдът е отказал признаване и допускане до изпълнение на Решение № 09/055171-09 за плащане на финансова санкция от 04.05.2010 год., в сила от 13.03.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, с което по отношение на Беркант Алиев Мустафов, род. на 16.06.1992 год.,с постоянен и настоящ адрес - гр.Момчилград, ул.”Хаджи Димитър” № 19 А, вх.”Г”, ап.48, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 /деветдесет/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 176.02 лв., за извършено нарушение на чл.2:49/1/В от Обща териториална наредба – гр.Хага. Делото е било разгледано в отсъствието на лицето, спрямо което е наложена финансова санкция – Беркант Алиев Мустафов от гр.Момчилград, като в проведеното първоинстанционно производство същият е бил защитаван от назначения му служебно от съда защитник – адв.Георги Белев от АК – Кърджали. Решението не е било обжалвано или протестирано, като е влязло в сила на 18.07.2013 год. Постъпило е в съда Решение № КЖ-173-35463/2014 от 04.06.2014 год. на председателя на Националното бюро за правна помощ, видно от което на адв.Георги Кузманов Белев от АК – Кърджали е определено за изплащане и изплатено възнаграждение за предоставена правна помощ на лицето, спрямо което е наложена финансова санкция – Беркант Алиев Мустафов, в производството по Ч.н.дело № 118/2013 год. по описа на Окръжен съд - Кърджали, в размер на 120 лв. При тези данни съдът намира, че направеното искане от Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на направените от НБПП разноски за изплатеното възнаграждение на назначения адвокат за предоставената правна помощ по Ч.н.дело № 118/2013 год. по описа на ОС – Кърджали, е неоснователно. Това е така по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.2 – чл.5 от ЗПП, правната помощ по посочения закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата /чл.2/; целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ /чл.3/; средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет /чл.4/; и правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този закон и други закони /чл.5/. Разпоредбата на чл.21 от ЗПП визира видовете правна помощ, като т.3 на същия член сочи процесуалното представителство като един от тези видове; а съгласно чл.23 ал.1 от ЗПП, системата за правна помощ по чл.21 т.3 от закона обхваща случаите, за които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. А съгласно разпоредбата на чл.27а от ЗПП в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Анализът на посочените по-горе законови разпоредби води до следните изводи: безспорно е, че за постигане целта на закона по чл.5, принципно правната помощ по ЗПП, предоставяна на физически лица на законово основание, се финансира от държавата, като необходимите за това средства се осигуряват от държавния бюджет. Правната помощ се осъществява от адвокати, на които се заплаща възнаграждение от НБПП при изпълнение на изискванията на ЗПП, като само в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. По отношение на наказателните дела тази хипотеза се урежда с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски на служебно назначения му защитник. Следва да се посочи още, че същото се отнася не само до производствата, при които се решават въпросите за вината и отговорността на подсъдим, но и до всички други наказателни производства /напр.такива, с които се уважават предл¯жения за определяне на общо наказание, за замяна на наказание „пробация” с „лишаване от свобода”, респ. за замяна на определена пробационна мярка с друга такава, искания за признаване и изпращане за изпълнение на решения за налагане на финансова санкция и др./, при които защитата е задължителна и на подсъдимия/осъденияили на лицето, спрямо което е наложена финансова санкция, е назначен служебен защитник на някое от посочените в НПК основания. В конкретния случай, производството пред съда е образувано по постъпило в съда удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение № 09/055171-09 за плащане на финансова санкция от 04.05.2010 год., в сила от 13.03.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, с което на Беркант Алиев Мустафов е наложена финансовма санкция в размер на 90 евро, т.е. производството е наказателно. Делото е било разгледано и решено в отсъствие на лицето, спрямо което е наложена финансова санкция – Беркант Мустафов, поради невъзможността за издирването и призоваването му, при което защитата му е била задължителна по силата на чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, и което е наложило служебното назначаване от съда на адв.Георги Белев от АК – Кърджали, за осъществяване на правна помощ на осъдения Беркант Мустафов по смисъла на чл.21 т.3 от ЗПП – защита и процесуално представителство по делото. Впоследствие, обаче, с посоченото по-горе решение е отказано признаване и допускане на изпълнение на решението за налагане на финансова санкция на Беркант Мустафов, поради наличието на пречката по чл.35 т.7 от ЗПИИРКОРНФС – деянието на Беркант Мустафов не представлява административно нарушение по българското законодателство и не попада в кръга на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. При това положение, възлагането на Беркант Мустафов заплащането на направените от НБПП разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение на служебно назначения му защитник – адв. Георги Белев, е недопустимо. Ето защо, направените разноски за служебен защитник на Мустафов в производството по Ч.н.дело № 118/2013 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд следва да останат в тежест на държавния бюджет, респ. на бюджета на НБПП /по аналогия и на разпоредбата на чл.190 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата/. Водим от изложеното и на основание чл.32 ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, във с чл.190, във вр. с чл.306 ал.1 т.4 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ – гр.София за присъждане на направените от НБПП разноски за изплатеното възнаграждение на назначения адвокат – адв. Георги Кузманов Белев от АК – Кърджали, за предоставената правна помощ на Беркант Алиев Мустафов от гр.Момчилград по Ч.н.дело № 118/2013 год. по описа на ОС – Кърджали, като неоснователно. Определението подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|