№
178
гр.
Силистра,05.06.2019г.
Силистренският
окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на четрърти юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
Председател:
Пламен Неделчев
Членове: Теодора Василева
Кремена
Краева
Като разгледа,
докладваното от съдия К. Краева в.ч.гр.д.№ 53/ 2019г. по описа на СОС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 и сл ГПК.
АЛБЕНА
АД, ЕИК ********* обжалва определение № 756 от
23.11.2018г. по гр. д. № 304 /2017 г. на РС – Балчик, с което е допълнено по
реда на чл.248 ГПК определение №557/20.09.2018г. с осъждане на Д. Т. В. да
заплати на АЛБЕНА АД сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Сочи, че Д. Т. В. – ищец по
делото, не е направил възражение за
прекомерност на изплатеното адв. възнаграждение по представения списък по чл.80 ГПК. Предвид това в нарушение на правилото на чл.78, ал.5 ГПК съдът е приел, че
претендираното от АЛБЕНА АД възнаграждение от 4 800лв. е прекомерно по
смисъла на цитираната разпоредба и му е присъдил само 300лв., позовавайки се на
чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.Такова възражение би било и неоснователно, тъй като
делото е с фактическа и правна сложност, не е приключило в едно с.з. и са
представяни обилни писмени доказателства. Спорът не може да бъде центриран
около цената на иска /10лв./, а като увреждане престижа и доброто име на
търговеца.
Искането е определението да се отмени и да му
се присъдят изцяло следващите се разноски от 4 800 лв., съобразно
представен списък по чл.80 ГПК. В условията на евентуалност се претендира
осъждане за разноски в размер на 1800лв. - минималното адвокатско
възнаграждение за всяка осъществена и посочена в жалбата дейност на проц.
представител на дружеството.
Ответникът по частната жалба Д. Т.
В. по съображения, изложени в писмен отговор, оспорва същата, като
неоснователна. Своевременно направил възражение за намаляване поради прекомерност
на възнаграждението, а жалбоподателят виновно е удължил и усложнил делото. Моли
за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за производството.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е предявена в срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
При определяне на размера на
разноските, които следва да се присъдят, съдът взема предвид доказателствата за
направените такива по делото и също така преценява основателността на
направеното възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар като
съобразява фактическата и правна сложност на делото и минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определен в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения /т. р. 6-2013- ОСГТК и чл. 78, ал. 5 ГПК/. По гр. д. № 304 /2017
г. на РС – Балчик съдът има правомощие да направи преценка за прекомерност. В
приложената към делото писмена защита на Д. Т. В. изрично е обективирано такова
възражение. Затова първото от оплакванията в жалбата до въззивния съд е
неоснователно.
Предвид фактите, които имат
значение за основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият
състав намира за правилен извода на районния съд, че заплатеното от АЛБЕНА АД адвокатско възнаграждение за
производството е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и подлежи на
намаляване до минималния размер. При заявената цена на иска-10 лева и
приключване на първоинстанционното производство с определение от 20.09.2018г.,
с което същото е прекратено, доводите на
частния жалбоподател, с които е аргументирана по-високата фактическа и правна
сложност на делото, не разколебават извода за несъответствие между сложността
на делото и заплатеното възнаграждение от 4800 лв., надвишаващо многократно минималния
размер от 300 лв., изчислен съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Не са налице данни, че процесуалния
представител на страната е било необходимо да направи повече от обичайните
усилия за случая (например да осигури данни от чуждестранен източник, или да
бъдат изслушвани експертни показания с познания в рядко известни направления).
Всички пространно развити в жалбата хипотези за скритата цел на предявения иск
са неотносими за спора, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК задължава
съда, при произнасяне по възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, да съобразява единствено фактическата и правна сложност на
делото. Активността на проц. представител на ответника при ангажиране на
доказателства по делото – също не следва да се отчита, тъй като то не е
приключило с акт по същество на спора, с който да се даде оценка на тяхната
релевантност.
Неоснователни са и съображенията в
жалбата за отчитане на отделен хонорар в рамките на минималния размер на
адвокатското възнаграждение за изброени в жалбата дейности на адвоката на ответната страна. Процесуалните действия
от пълномощника на АЛБЕНА АД, състоящи се в изготвяне на писмен отговор на исковата
молба, не представлява дейност, за която се дължи отделно от определеното от
съда адвокатско възнаграждение, както погрешно счита частния въззивник, тъй като то се включва в общото възнаграждение до
приключването на делото пред първата инстанция. Адвокатът има задължение да оказва защита в пълен обем. Сумата се дължи изцяло за процесуалното
представителство и защита пред съда, тъй като правилото на чл. 9, ал. 1 от
наредбата, предписва размера на
минималното възнаграждение само в случай на изготвяне на отговор, без явяване в
съдебно заседание. Относно дейностите по пункт трети от този раздел на жалбата,
следва де се имат предвид доводите в предходния абзац на определението. На следващо място - при направената проверка
по делото, въззивният съд не намери данни за три броя частни жалби на АЛБЕНА АД
до ОС – Добрич, каквито са твърденията в жалбата до съда. Констатира се наличие
на подадена от АЛБЕНА АД в.ч.ж. Вх. БРС №2160/2018г. срещу определение №
202/10.04.2018г. по гр.д.№304/2017г. по описа на Районен съд – Балчик
(
обезсилено при проверката му от въззивния съд),
с което е прекратено производството по делото и в полза на дружеството са
присъдени разноски от 300 лв., в частта
относно разноските. Така отново неоснователни са доводите за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство за производство по чл. 248 ГПК,
тъй като определеното от съда по реда на чл.7, ал.2 от наредбата възнаграждение
поначало се отнася до всички съдопроизводствени действия, включително и
подаването на жалба против определението в частта за разноските.
При това положение обжалваното
определение е правилно, поради което следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 756 от
23.11.2018г. по гр. д. № 304 /2017 г. на РС – Балчик.
Определението подлежи на обжалване
в седмичен срок пред Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
На основание чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК, Определението
от 04.06.2019г., постановено по в. ч. гр. д. № 53/2019г. на Силистренски
окръжен съд, не е подписано от съдия Теодора Василева, която е участвала в
състава при разглеждането и произнасянето му, но в деня на постановяването е на
семинарно обучение до 06.06.2019г. включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: