Решение по дело №6321/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. П., 25.01.2021 г.

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ Камелия Ненкова

 

при секретаря  БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията Ненкова гр. дело № 6321 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по предявената искова претенция по чл.422 ГПК,  вр. чл.415 ГПК, и чл.213, ал.1, предл.1 КЗ /отм/, вр. чл. 45 ЗЗД.

Исковата молба е подадена от Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.-изпълнителни директори против Б.П.А., ЕГН: **********,с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника - Б.П.А., ЕГН: **********, дължи на Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК *********, сумата от 582.65лв - за изплащане на обезщетение за причинените последици на увредения л.а. „**********“, модел “****” с peг. № ********, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“. Застрахователната компания е образувала щета №****-****-**-******, като е съставен и подробен опис и калкулация, както и с доклад по щетата и е одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 572.65лв. За обичайни ликвидационни разноски сумата е в размер на 10 лв. С тези разходи общият размер на имуществените вреди, нанесени от Б.П.А., ЕГН: **********е в размер на 582.65лв. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК-01.07.2019 г., до датата на плащане на исковата сума.

В исковата молба е посочено, че на 06.10.2015г. в гр. П., Б.П.А., ЕГН: ********** като водач на ППС велосипед на ул. В.В., кръстовище с ул. “П.П.”, виновно реализира ПТП, с което нанася имуществени вреди на лек автомобил марка „**********“, модел “****”, с peг. № ********, собственост на К.П. К.. За настъпилото ПТП е бил съставен по законоустановения ред протокол за ПТП №******/**.**.****г., по описа на ОД на МВР - П., в който е отбелязано, че виновният за ПТП водач е Б.П.А., поради отнето предимство. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие в ЗК “Лев Инс” АД е заведена щета №****-****-**-******. За увредения лек автомобил, собственост на К.П. К. „********** ****“ с рег. № ******** е имало сключена застраховка „Каско” при „Лев Инс“ АД, с полица №**************, валидна за срок от 12.06.2015г. до 11.06.2016г., с изплатена застрахователна премия. След отправено заявление към “Лев Инс“ АД за причинените последици на увредения л.а., в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“, застрахователната компания образувала щета №****-****-**-******. Също така е съставен и опис и калкулация и с доклад по щетата одобряване на изплащане застрахователно обезщетение в размер на 572.65лв. За обичайни ликвидационни разноски в размер на 10лв. С тези разходи общият размер на имуществените вреди, нанесени от Б.П.А. е в размер на 582.65лв. Сочи се, че на същия е била изпратена регресна покана за доброволно заплащане на дължимото обезщетение, но не е последвало плащане, с оглед на което и по реда на заповедното производство Дружеството е потърсило своите права, като е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №***** от 2019 г.на ПРС. С оглед постъпило възражение от длъжника е била заведено настоящото производство за установяване на вземането. Към исковата молба са представени множество писмени доказателства. Отправени са множество доказателствени искания. Претендират се и разноски в производството.

В срока за отговора на исковата молба ответникът е депозирал такъв, чрез своя особен процесуален представител- адв. С.Д.. В посочения срок се оспорват, както по основание, така и по размер заявените претенции. Моли се исковата претенция на “Лев Инс” АД да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Сочи, че няма основание за възникване на материалното право на ищеца. Освен това се излага, че  липсва противоправно поведение на ответника, тъй като такова не се установява от представените с исковата молба доказателства.

Възразява се срещу представените с исковата молба доказателства. Моли се да не бъдат възприети като относими към твърдяното ПТП, тъй като върху представената скица липсва посочен протоколен номер, както и се оспорва положеният подпис на ответника  върху същата. Предоставеният като доказателство протокол също е оспорен, тъй като чрез него не може да се направи непременен извод за виновност на ответника. Следователно, се сочи, че липсват доказателствени средства ответникът да е действал виновно или непредпазливо, както и че липсата на вина, изключва реализирането на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Изразяват се и претенции за наличието на нарушено право на защита на пострадалия при съставянето на протокола за ПТП, скицата към него и последващото съставяне на АУАН поради невъзможността на пострадалия да вземе адекватно отношение към случващото се, който е бил с “комоцио”.

Възразява се и срещу искането на ищеца за допускане на съдебно-автотехническа експертиза въз основа на материалите по делото, тъй като същите се оспорват по отношение на фактите. Претендира се и възприемането на становището, че правото на регресен иск на ищеца е било погасено по давност като се позовава на чл.197 от КЗ /ОТМ./.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:     

От приетата  застрахователна полица по застраховка „Каско" на МПС №**************, валидна за срок от 12.06.2015г. до 11.06.2016г.,  се установява, че между  ищцовото дружество „ЗК Лев Инс“ АД  и  собственикът на автомобила-К.П. К., като собственик на лек автомобил марка „**********“, модел “****”, с peг. № ********, собственост на К.П. К., е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“  на МПС и „Злополука” на местата в МПС със срок на застраховката от 12.06.2015г. до 11.06.2016г., като вноските по  застрахователна премия по договора  е била заплатена и следователно същата е била валидна.

По делото е приета сметка за платена сума от застрахования в размер на 582.65лв - за изплащане на обезщетение за причинените последици на увредения л.а. „**********“, модел “****” с peг. № ********, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“. Застрахователната компания е образувала щета №****-****-**-******, като е съставен и подробен опис и калкулация, както и с доклад по щетата и е одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 572.65лв. За обичайни ликвидационни разноски сумата е в размер на 10 лв. С тези разходи общият размер на имуществените вреди, претендирани за нанесени от Б.П.А., ЕГН: **********е в размер на 582.65лв. като се претендирато п делото, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК-01.07.2019 г., до датата на плащане на исковата сума.

Представени са общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства, от които се установява съдържанието на правоотношението между ищцовото дружество и застрахованото лице К.П. К..

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №№******/**.**.****г., по описа на ОД на МВР - П., то в същия  е отбелязано, че виновният за ПТП водач е Б.П.А., поради отнето предимство, съставен от  Л.М.- мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –П.. Видно от  съдържанието на протокола, ведно със скица към същия-механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 06.10.2015 г. около 19^:00 ч., водачът на велосипед Б.А. *** с посока към жп спирка Даскалово. При навлизане на кръстовището с ул. „В.В.“, велосипедистът не подсигурява безопасно преминаване на движещият се там / означен с ПЗ, път с предимство/ л.а. „********** ****“. Следва страничен удар между велосипеда и л.а., след което двете ППС се установяват според немащабната скица, към протокола. Видно от АУАН бл. № ******/**.**.**** г., издадени от служителите на „Пътна полиция“, посетили ПТП, посетили  мястото, то в същия е описан идентичен механизъм на настъпване на произшествието, впоследствие потвърден и от  изслушаната САТЕ по делото.

 

Въз основа на  уведомлението в ищцовото застрахователно дружество е образувана преписка по щета №****-****-**-******. За увредения лек автомобил, собственост на К.П. К. „********** ****“ с рег. № ******** е имало сключена застраховка „Каско” при „Лев Инс“ АД, с полица №**************, валидна за срок от 12.06.2015г. до 11.06.2016г., с изплатена застрахователна премия. ПТП-ТО, видно и от полицейската преписка и цитираните АУАН И КП е настъпила но 06.10.2015 г., тоест в срока на валидност на полицата и представлява покрит от същата застрахователен риск по застраховката.

 

Видно от приетото РКО на 16.12.2015г. „ЗК Лев Инс“  АД заплатило на К.П. К.  по банков път сумата -от застрахователно обезщетение в размер на 572.65лв. За обичайни ликвидационни разноски в размер на 10лв.

По делото е изслушано и  прието заключението на съдебно - автотехническа експертиза изпълнена от вещото лице инж. В., то което се установява, че при процесното ПТП, станало на 06.10.2015 г., се установява, механизмът на настъпване на ПТП, съответен и на обследваните от вещото лице и налични по делото писмени доказателства-са налични в констативния протокол за ПТП с пострадали лица и АУАН бл. № ******/**.**.**** г., издадени от служителите на „Пътна полиция“, посетили ПТП. Според двата документа, механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 06.10.2015 г. около 19^:00 ч., водачът на велосипед Б.А. *** с посока към жп спирка Даскалово. При навлизане на кръстовището с ул. „В.В.“, велосипедистът не подсигурява безопасно преминаване на движещият се там / означен с ПЗ, път с предимство/ л.а. „********** ****“. Следва страничен удар между велосипеда и л.а.. Вещото лице е посочило, че Данните по делото не са достатъчни за аналитично определяне на скоростта на двете ППС с последващ анализ на ситуацията. Положението на ППС след ПТП, отразено на немащабната скица, не отстои на голямо разстояние от мястото на удара, което означава, че скоростите не са били много високи. Вещото лице е описало по следния начин и щетите  по двете МПС И ППС-Участник 1 - велосипед: деформирана рамка на велосипеда, Участник 2 - л.а. „**********“ - челно стъкло;десен фар,охлузена предна броня;преден капак. Изрично е посочено в заключението, че описаните щети напълно отговарят на механизма на възникване на ПТП, като те са следствие от удара. На следващо място в САТЕ  е описано, че според извършения оглед на 09.10.2015 г. от ЗК /опис-заключение лист 12/, щетите по л.а. „**********” са: броня предна - боя;решетка дясна - смяна;фар десен - смяна;капак преден - за възстановяване сл. 1; стъкло челно - смяна;лайсна броня - боя. Автомобилът е марка „**********”, модел „****”, с рег. № РК 9186 ВВ /данните са по лист 15 от делото/: Стойност на частите: е описана поотделно, като е посочено, че новите  части необходими за възстановяване на автомобила възлизат на:       232.00 лв. Труд необходим за възстановяване на автомобила: 175.20лв., материали- 165 лв или общо 572, 20 лв. към процесния момент.. Ликвидационните разходи, определени в размер на 10 лв., не надвишават преките разходи, които ищцовото дружество е направило по щетата.

Приетото неоспорено заключение на извършената съдебно-автотехническа експертиза, съдът възприема като обективно, компетентно и кореспондиращо със приетите писмени доказателства и свидетелските показания по делото.

          Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:           

        

           По допустимостта:

   Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл.422 ГПК,  вр. чл.415 ГПК, и чл.213, ал.1, предл.1 КЗ /отм/, вр. чл. 45 ЗЗД.

Исковата претенция е допустима, като завеждането на иска по чл.422 ГПК е предшествано от развило се заповедно производство за сумите, предмет и на настоящата искова претенция, като заповедта по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Съдът С ДОКЛАДА  си е разпределил и доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва :

Предявен е иск с правно основание – чл.422 ГПК,  вр. чл.415 ГПК, и чл.213, ал.1, предл.1 КЗ /отм/, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно  чл.213, ал.1, предл.1 КЗ /отм/акт  към процесния момент- С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268. Тоест твърди, че  застрахователят има право да получи от виновния водач -на велосипеда платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил по правилата на деликтната отговорност.

Видно от цитираната разпоредба, правото, предмет на иска по чл.213, ал.1, предл.1 КЗ /отм КЗ  от 2006 г./, то елементите на фактическия състав на разпоредбата са следните: застраховка, причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната или договорната отговорност, плащане от застрахователя на  застрахования на застрахователното обезщетение. Тоест  произтича от следните обстоятелства: по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, управлявало  превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило събитие /застрахователно събитие/, представляващо деликт по чл. 45 ЗЗД, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят по "Гражданска отговорност" е изплатил на застрахования по имуществена застраховка "Каско", сумите по причинените вреди, и след това се е  суброгирал в правата на увредения, застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди. Следователно в случая, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на горните  положителни предпоставки, в тежест на ищеца по делото.

За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти – противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинената вреда и вина за деянието. Последният юридически факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното.

При доказване на същите, ответникът следва да противопостави всички правоизключващи възражения, в това число липса на вреди, причинна връзка, противоправен резултат и пр., както и такива почерпени от застрахователното правоотношение

             По същество:

             Съгласно чл. 213 от Кодекса за застраховането /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

            От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ суброгационното право на ищеца. Налице е валидно застрахователно правоотношение между ищеца и третото  за спора лице- К.П. К., собственик на увредения лек автомобил,  „********** ****“ с рег. № ********, като видно от представените писмени доказателства към исковата молба-е имало сключена застраховка „Каско” при „Лев Инс“ АД, с полица №**************, валидна за срок от 12.06.2015г. до 11.06.2016г., с изплатена застрахователна премия. ПТП-ТО, видно и от полицейската преписка и цитираните АУАН И КП е настъпила но 06.10.2015 г., тоест в срока на валидност на полицата и представлява покрит от същата застрахователен риск по застраховката.

 

Установи се по делото, че лекият автомобил марка „********** ****“ с рег. № ********,  управляван от  водача П.К.Д. , ЕГН: **********,е претърпял ПТП.

От приетата по делото и неоспорена в производството съдебно-автотехническа експертиза се установи, че степента на уврежданията на автомобила в резултат на ПТП отговарят на описаните в Протокола за ПТП щети, а именно механизмът на процесното ПТП, станало на 06.10.2015 г., е съответен и на обследваните от вещото лице и налични по делото писмени доказателства-са налични в констативния протокол за ПТП с пострадали лица и АУАН бл. № ******/**.**.**** г., издадени от служителите на „Пътна полиция“, посетили ПТП. Според двата документа, механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 06.10.2015 г. около 19^:00 ч., водачът на велосипед Б.А. *** с посока към жп спирка Даскалово. При навлизане на кръстовището с ул. „В.В.“, велосипедистът не подсигурява безопасно преминаване на движещият се там / означен с ПЗ, път с предимство/ л.а. „********** ****“. Следва страничен удар между велосипеда и л.а..Не са събрани данни по делото /медицински документи/, от които да е видно, че водачът на велосипеда, както твърди адв. Д., е изпаднал в комоцо след удара и това да е препятствало правото му на защита, като същото следва да се посочи, че дори и да бе доказано по делото би било вследствие на ПТП-то и не би довело до оневиняване на водача на велосипеда, който се установи безспорно по делото, че е виновен за настъпване на произшествието, като е отнел предимството /обозначено със знак/, на правомерно движещия друг лек автомобил, с който е настъпило ПТП-то.

            Установи се от приетите писмени доказателства /рко/, че ищцовото дружество е заплатило на застрахованото лице с платежно нареждане сумата по щетата по одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 572.65лв. За обичайни ликвидационни разноски сумата е в размер на 10 лв. С тези разходи общият размер на имуществените вреди, нанесени от Б.П.А., ЕГН: **********е в размер на 582.65лв. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК-01.07.2019 г., до датата на плащане на исковата сума, представляваща стойността на нанесените щети на автомобила. 

Установи се,  и собствеността на автомобила, а именно на застрахования при ищеца- К.П. К.. Установи се безспорно и виновното поведение на ответника по делото, като съдът намира за неоснователни, наведените от ответната страна в последното с.з. по делото възражения, че не е ясно до какъв резултат се е стигнало при обжалвеното на НП, като гражданската отговорност по делото е независима от административно-наказателната такава и съдът намира, че безспорно по делото се доказа целият правопораждащ фактически състав на ангажираната по реда на чл.213 КЗ отм. Регресна отговорност на водача на ППС-то и ответник по делото. Поради което и това възражение, съдът намира за неоснователно такова.

           По делото са установени елементите на фактическия състав на  деликта – противоправно поведение /под формата на действие от страна на виновния водач/,  вреда, причинна връзка между тях и вина на деликвента, която  се предполага до доказване на противното. Само ако са осъществени всички елементи на този фактическа състав, може да се ангажира отговорността на третото лице   /ответника/ спрямо застрахователя, който заплатил на увредения застрахователно  обезщетение за настъпили  вреди  от  застрахователно събитие.

             Безспорно е установено, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца, в качеството му на застраховател и собственика на застрахования автомобил, както и че застрахователят е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Изплащайки това  обезщетение, на основание чл. 213 ал.1 от КЗ, ищецът встъпва в правата на застрахования срещу прекия причинител на щетата – до размера на платеното обезщетение.

              От събраните по делото доказателства се установи, безспорно и размера на заплатеното на застрахования от застрахователя обезщетение, което се претендира от ответника – виновен водач по пътя на регресната претенция

      По делото липсват доказателства водачът на увредения автомобил  да е извършил нарушение на правилата за движение на пътя, за да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради което и следва да се ангажира пълната отговорност на ответника.

             На основание чл. 213 ал.1 от КЗ /отм./, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата  до размера на платеното обезщетение до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне– в случая  до сумата от 582.65лв., поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

  С оглед на всичко изложено, то следва да се признае за установено в отношенията между Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.-изпълнителни директори и Б.П.А., ЕГН: **********,с адрес: ***,  че ответникът - Б.П.А., ЕГН: **********, дължи на Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК *********, сумата от 582.65лв - за изплащане на обезщетение за причинените последици на увредения л.а. „**********“, модел “****” с peг. № ********, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“, за което застрахователната компания е образувала щета №****-****-**-******, като е съставен и подробен опис и калкулация, както и с доклад по щетата и е одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 572.65лв., както и за обичайни ликвидационни разноски сумата е в размер на 10 лв. или разходи в общ размер на имуществените вреди, нанесени от Б.П.А., ЕГН: **********е в размер на 582.65лв. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК-24.06.2019 г., до датата на плащане на исковата сума.

Предвид горното съдът намира, че искътявява основателен и доказан и следва да бъде уважен в цялост.

                По разноските:

                На основание чл. 78 ал.1  от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 550 лв.- държавни такси по делото, заплатени възнаграждения на вещи лица и юк възнаграждение, като не е представен изричен списък по чл. 80 ГПК.

                Така мотивиран , съдът

 

 

Р   Е  Ш   И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.-изпълнителни директори и Б.П.А., ЕГН: **********,с адрес: ***,  че ответникът - Б.П.А., ЕГН: **********, дължи на Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК *********, сумата от 582.65лв - за изплащане на обезщетение за причинените последици на увредения л.а. „**********“, модел “****” с peг. № ********, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“, за което застрахователната компания е образувала щета №****-****-**-******, като е съставен и подробен опис и калкулация, както и с доклад по щетата и е одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 572.65лв., както и за обичайни ликвидационни разноски сумата - в размер на 10 лв. или разходи в общ размер на имуществените вреди, нанесени от Б.П.А., ЕГН: **********е в размер на 582.65лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК-24.06.2019 г., до датата на плащане на исковата сума.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.П.А., ЕГН: **********да заплати на “ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК121130788 сумата от 550 ЛВ. за разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П., в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Вярно с оригинала:С.Г.

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: