Определение по дело №652/2018 на Районен съд - Пещера

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 366

гр. Пещера, 02.10.2018 г.

РАЙОНЕН СЪД ПЕЩЕРА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА

като разгледа докладваното от съдия Терзиева- Владимирова гр. д. № 652/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев против С.Р.Ц., ЕГН: **********  с адрес:  с.Капитан Димитриево, ПК 4589, общ.Пещера, ул. „Хан Аспарух“ № 15А, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 435,40 лв., представляваща главница по договор за паричен заем 2713374/27.12.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 52,16 лева, за периода от 29.01.2017 година до 28.07.2017  година, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 343,41 лева, разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45,00 лева, мораторна лихва в размер на 16,62 лева за периода от 28.07.2017г. до 24.10.2017г.,  за които суми е издадена заповед за изпълнение от 31.10.2017 г., по ч.гр.д. № 1310, по описа ПРС за 2017 г., 2- ри състав.

Ищецът излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от 31.10.2017 г., по ч.гр.д. № 1310, по описа ПРС за 2017 г., като в срока по чл. 414 ГПК ответникът възразил срещу дължимостта на сумите, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Ищцовото дружество твърди, че по силата на сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответника договор за паричен заем 2713374/27.12.2016 г.,  на последния е предоставена сума в размер на 500,00лв., като била договорена възнаградителна лихва в размер на 68,82 лв. или задължението на ответника е в общ размер на 568,82 лв.. Поддържа се, че съгласно уговореното ответникът следвало да погаси заема на 7 равни месечни вноски от по 81,26 лв. всяка. Твърди се, че ответникът е платил по договора сумата от 140 лв., с която били погасени част от неговите задължения по процесния договор. Сочи, че  предвид забавата по договора е начислена и лихва в размер на 52,16 лв., за периода от 29.01.2017 г. до 28.07.2017 г.. Твърди, че на 01.09.2017 г., между ищцовото дружество и „Изи Асет Мениджмънт“АД е подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г., съгласно което е прехвърлено процесното вземане, ведно с всички привилегии и обезпечения, като ответникът бил уведомен за това. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че С.Р.Ц. дължи на „Агенция за за контрол на просрочени задължения“ ООД, сумата от 435,40 лв., представляваща главница по договор за паричен заем 2713374/27.12.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 52,16 лева, за периода от 29.01.2017 година до 28.07.2017  година, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 343,41 лева, разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45,00 лева, мораторна лихва в размер на 16,62 лева за периода от 28.07.2017г. до 24.10.2017г.,  за които суми е издадена заповед за изпълнение от 31.10.2017 г., по ч.гр.д. № 1310, по описа ПРС за 2017 г., 2- ри състав. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата молба.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК съдът намира, че между страните не са налице права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: 

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2

Ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. че между цедента „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответника е налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което е предоставило на ответника процесната сума, а за него е  възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. възникване на главното парично задължение; 2. настъпване на неговата изискуемост; 3. момента, от който ответникът е изпаднал в забава.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства, са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

 

 

 

На основание чл. 140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2018 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към МП (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

     РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                   

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА