№ 2155
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.. МАРИНОВА
в присъствието на прокурора Н. Гр. Б.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203759 по описа за 2022
година
В случая е внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Обвиняемата е редовно призована чрез адв. С. за
съдебното заседание и съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 1 от НПК не са налице
процесуални пречки делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Въпреки това, съдът
счита, че ход на делото не следва да бъде даван, тъй като след като съобрази постъпилите
писмени възражения от С. В. чрез адв. Д. С. намира, че на досъдебното производство са
допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемата. Съдът по представените възражения
счита следното:
Съгласно изложените в постановлението съображения и фактически обстоятелства не
може да се направи извод, че се касае за престъпление от частен характер, поради което и
липсва това прекратително основание и в този смисъл искането за прекратяване на
производството на това основание не е основателно.
Обстоятелството, че се сочи, че не били изследвани оневиняващи обстоятелства не е
основание, което може да се приеме като съществено нарушение на процесуалните права на
обвиняемата, тъй като в хода на съдебно следствие могат да се събират доказателства и
техния анализ да се извърши с крайния съдебен акт.
На следващо място съдът на този етап от производството не следва да се ангажира с
фактическа обстановка, която подлежи на установяване в хода на съдебното следствие с
всички допустими, необходими и относими доказателства и доказателствени средства. Дали
е осъществен състав на престъпление от обективна и субективна страна, следва да се даде
отговор с крайния съдебен акт, но постановлението трябва ясно да посочва всички признаци
от субективна и обективна страна по ясен и недвусмислен начин, за да може обвиняемата да
организира своята защита.
Въпреки изложеното, според съдебния състав е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на обвиняемата и
споделя възражението на защитата, че липсва конкретно описание от обективна и
субективна страна на престъплението. Постановлението за внасяне на предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а НК, е предназначено да формулира така обвинението, че да определи
1
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита. Именно поради това следва да се приеме, че стандарта
към неговото съдържание следва да е като към обвинителен акт, доколкото наказателния
характер на производството не се променя от факта, че се налага административно
наказание.
Постановлението за освобождаване от наказателна отговорност е необходимо да
отговаря на изискванията на чл. 246 НПК още повече, че след като делото следва да се реши
в неподлежащите на изменение фактически рамки очертани с внесения в съда прокурорски
акт, то в същия деянието следва да бъде описано с всички свои обективни и субективни
признаци, така както законодателят го е визирал в съответната правна норма. Тези
изисквания за съдържанието на обвинителния акт, респ. за Постановление по чл. 375 НПК са
визирани в т.4.2 на тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2202 на
ОСНК, в която подробно са посочени реквизитите, които следва да съдържат съответните
прокурорски актове, за да очертаят рамката на наказателния процес.
В случая е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325в, ал. 1 НК.
От обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява
под формата на бездействие – липса на дължимо поведение за действие – да се положи
грижа за гръбначното животно, като деецът е бездействал. От обективна страна подлежат на
установяване следните елементи: неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно;
това гръбначно животно да се намира под надзора на дееца; настъпването на престъпен
резултат – средна или тежка телесна повреда на човек; причинно-следствена връзка между
бездействието на дееца - неполагането на достатъчно грижи - и причинена телесна повреда
от животното на човек.
В случая обаче в постановлението на прокурора липсва ясно и конкретно фактическо
изложение на изпълнителното деяние – кои са грижите, респ. действията, които деецът е
следвало да положи за кучето в конкретния случай, така че да не възниква опасност за
здравето или живота на хора. Така например чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинска дейност предвижда, че се забранява извеждането на кучета без
повод, а на агресивни кучета - и без намордник. В случая не е посочено кое е онова дължимо
от обвиняемата поведение, което тя не е изпълнила. Ако се твърди, че тя е собственик, то
това обстоятелство не е посочено като факт, срещу който обвиняемата да се защитава, но в
същото време са цитирани разпоредби вменяващи задължения на собствениците на кучета.
В обстоятелствената част на Постановлението на прокурора е посоченото, че
обвиняемата С. В. се грижела за мъжко куче порода „питбул“, което се казвало Р.. В същото
време се препраща към правни норми, които регламентират задължения за лицата -
собственици на кучета, без да се излагат твърдения в обстоятелствената част за това кой е
собственик на кучето и дали това е обвиняемата.
Сочи се, че обвиняемата не е положила достатъчно грижи за гръбначното животно -
куче, порода „питбул”, което се намирало под неин надзор, като не предприела грижи и
обезопасителни мерки задължителни при отглеждане на куче визирани в чл. 172, т. 2 от
Закона за ветеринарномедицинска дейност – „собственици на кучета са длъжни да вземат
мерки животните да не създават опасност за хора“, както и в чл. 35, ал. 2 от Закона за защита
на животните – „Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована
агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора“ в резултат, на което кучето захапало св. Д. и й причинило телесна
повреда.
Тези правни норми регламентират задължения за собствениците на куче, а в
постановлението на прокурора лисват изложени обстоятелства кой е собственик на кучето.
В случай, че се твърди, че обвиняемата е собственик и затова се посочват правните
разпоредби, регламентиращи задължения за собственик на куче, то следва този факт да е
посочен от държавното обвинение, за да може обвиняемата да организира защитата си.
2
На следващо място в постановлението е посочено, че са изготвени експертизи като от
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза раните от ухапването, както и
развилият се на тази основа флегмон се квалифицират, като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е. на св. Д. е била причинена лека телесна повреда. По
делото била изготвена допълнителна съдебно медицинска експертиза, при която вещото
лице на 23.10.2021 г. прегледало лично св. Д., при който преглед бил установен над дясното
коляно на площ 14x3 см белег от оперативна интервенция в пряка причинна връзка с рана от
ухапване от куче с белезникав цвят, на места с липсващо кожно ламбо, като раната била
покрита с белезникава кожа на места вдлъбната и неравна. В заключението си вещото лице
посочило, че установения белег води до обезобразяване на други части от тялото изразяваща
се в белег от кожен цикатрикс над дясно коляно и белега бил постоянен, т.е. на пострадалата
била причинена средна телесна повреда.
С постановлението се повдига обвинение за средна телесна повреда като прокурорът
не е изложил обстоятелствата, въз основа на които приема, че се касае за средна телесна
повреда – ако се доверява на допълнителната съдебномедицинска експертиза, то липсват
изложени съображения в тази насока и кои са тези обстоятелства, които го мотивират да
приеме, че се касае за средна телесна повреда.
На следващо място липсва посочване от страна на прокурора и на признак от
субективната страна на деянието, за което се внася обвинението.
Не е посочена формата на вина на дееца спрямо деянието и настъпилия резултат –
средна телесна повреда, няма изложение какви субективни представи са били формирани в
съзнанието на обвиняемата относно деянието и съставомерния му резултат като изложените
съображения не отговарят да се касае за форма на вина „пряк умисъл“. Прокурорът е
посочил само, че се касае за „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал. 2 от НК, който бил
обективиран в действията на обвиняемата. Изложени са обстоятелства: „Тя е отглеждал куче
и най- малкото е следвало да знае, че породата кучета „Питбул“ по характер са много
активни и смели кучета, независими и упорити и поради това не се препоръчват за хора,
които нямат опит с кучетата и в тази връзка е била длъжна да вземе мерки кучето й да не
създава опасност за хората, както и да предотврати необоснованата агресия на кучето й,
което проявило на обществено място и застрашило здравето на св. Д..“ Тези твърдения
обаче, според съдебния състав, не запълват хипотезата на сочения „пряк умисъл“, а отделно
от това изобщо не се излагат твърдения, че обвиняемата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването на тези последици.
По тези съображения според този състав е нарушено правото на защита на
обвиняемата. Всяко нарушение на правата на обвиняемия, засягащо по недопустим начин
правото му на защита, в частност правото му на ясно, точно и конкретно обвинение, от
което, без да се налага тълкуване и/или изграждане на предположения, да разбере за какво
точно и при какви изрично посочени обстоятелства се обвинява, че е извършил
престъплението, представлява отстранимо нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените и налага прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора.
Така мотивиран БРС на основание чл. 377, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 3759/2022г. по описа на БРС
поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Бургас за отстраняване.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Бургас в 7-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4