О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1031 02.07.2020 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІ наказателен състав
На втори
юли две хиляди и двадесета година
в
закрито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МЕТОДИ АНТОНОВ
след
като се запозна с материалите по ЧНД № 1656/2020г. по описа на ПРС, VІІ н.с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на А.В.А. ***, ****, в качеството
на пострадало лице по досъдебно производство № 526/2018г. по описа на 04 РУ ОДМВР
- Пловдив против Постановление от 24.09.2019г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 526/2018г. по описа на 04 РУ ОДМВР -
Пловдив, пр. пр. № 5084/18г. на Районна прокуратура - Пловдив, образувано за престъпление по чл.313,
ал.1 от НК, извършено през месец май 2018г. в гр. Пловдив за това, че е
потвърдена неистина в писмена декларация на основание чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
подадена в Районен съд – Пловдив за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, като в хода на проведеното по делото разследване няма привлечено
лице в качеството на обвиняем.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт, като се моли съдът да
го отмени.
Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора,
изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и
като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Свидетелите Н.К.К. и А.В.А. сключили
граждански брак на 23.06.2002 г. По време на брака им се родили деца – В.А. и Г.
А.. С течение на времето отношенията между двамата съпрузи се влошили и било
образувано дело за прекратяване на брака помежду им. Бракът бил прекратен с Решение
в сила от 2017г., като родителските права били предоставени на майката. В края
на месец април 2018г. В.А. отишъл в дома на баща си на адрес гр.****, като
изявил желание да остане да живее при него. На 04.05.2018г. свидетелката Г.А.
също пожелала да се премести и сама дошла в дома на баща си. В изпълнение на
установения режим на лични отношения на 05 и 06.05.2018г. децата следвало да
бъдат при свидетеля А.. На 06.05.2018г. двете деца и семейството на св. А.
празнували Гергьовден, като следвало да се върнат при майка си около 18.00
часа. През деня свидетелката Г.А. поддържала контакт с майка си по телефона.
Около 18.39 часа св. К. получила съобщение от дъщеря си, че последната ще се
прибере след като спре дъжда.
Въпреки това свидетелката Г. А. не се
прибрала в дома на майка си и не осъществила контакт с нея по телефона. Опитите
на свидетелката К. да се свърже със свидетеля А. и с децата си останали
безуспешни. Поради това св. К. заедно със служители от 02 РУ при ОД на МВР
Пловдив посетила дома на бащата, но никой не й отворил. В същото време св. А.
бил извел децата по случай празника и в жилището нямало никого.
На следващия
ден св. К. продължила да се опитва да се свърже с дъщеря си по телефона, но свидетелката
Г.А. не й отговаряла. По сигнал от св. К. на 07.05.2018г. жилището на адрес гр.*****
било посетено от полицейски служители към 02 РУ при ОД на МВР Пловдив.
Служителите разговаряли с децата и след като установили, че те доброволно са
там, напуснали адреса. Свидетелката К. разбрала от полицейските служители къде
се намира дъщеря й и също отишла до дома на свидетеля А.. Свидетелката К.
позвънила на входната врата, но свидетелят А. не й отворил, а извикал „Махай се
от тук, изчезвай".
На 08.05.2018г. свидетелката Г. А.
била на училище. След приключване на учебните занятия св. К. посетила училището
с намерението да вземе дъщеря си със себе си: Когато видяла, че майка й я чака,
свидетелката Г. А. съобщила за това на баща си чрез съобщение. Свидетелят А.
също пристигнал в училището и детето тръгнало с него.
Горните обстоятелства мотивирали свидетелката
К. да подаде пред ПРС молба за защита от домашно насилие от свое име и от името
на малолетната си дъщеря. Към молбата св.К. приложила 2 броя писмени декларации
на основание чл.9 ал.З от ЗЗДН от 09.05.2018г. В декларацията, подписана от св.К.
от името на св.Г.А., св.К. декларирала, че в периода от 06.05.2018г. до момента
на представяне на декларацията по отношение на св.Г.А. били осъществени актове
на емоционално и психическо насилие от страна на св. А.А., изразяващи се в
психически натиск и прекъсване на нормалния контакт на детето с майка му,
укриване местонахождението на детето от майката и отправяне на обидни реплики
по отношение на майката в присъствието на свидетелката Г.А.. Било образувано
гр.д. №7497/2018г. по описа на ПРС I бр.с. в хода на което било изслушано и
детето свидетелката Г.А..
С решение № 3138 от 16.08.2018г. по
гр.д. №7497/2018г. по описа на ПРС I бр.с. свидетелят А. бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свидетелката К., както и му
било забранено да приближава жилището й, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на К.-за срок от 5 месеца. В изпълнение на решението била
издадена Заповед за защита от 13.06.2018г. В решението си съдът обаче отказал
да издаде заповед за защита по молбата от св.Г.А. чрез законния й представител
св.Н. К.. Съдът приел, че акт на домашно насилие не е бил извършен нито по
отношение на св.Г.А., нито в нейно присъствие. Детето само е отишло при баща си
и е изявило желание да остане там, като е ограничило общуването с майка си.
Разпитана в хода на досъдебното
производство св.Г.А. заявява, че сама е решила да живее при баща си, като никой
не й е оказвал влияние за това. Когато свидетелката К. е идвала пред училището,
за да вземе св. А., последната доброволно отивала в микробуса на баща си и не
желаела да тръгне с майка си.
Предвид гореизложеното
прокурорът е счел, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено
престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като не се е установило наличието на
елементите на престъпния състав от субективна страна. Според прокурора, за да е
налице престъпление по чл.313 ал.1 от НК, е необходимо деецът да потвърди
неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по
електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства. Деецът следва да е наясно, че сочените от него
обстоятелства в декларацията, не отговарят на действителното фактическо
положение. Прокурорът счита, че видно от самата дкларация към момента на
подаването й, комуникацията между свидетелката К. и дъщеря й свидетелката Г.А.
е била силно влошена. Според прокурора, проследявайки хонологията на събитията
в периода от 06.05.2018г. до 09.05.2018г. се установява, че свидетелката К. е
имала само един кратък контакт с дъщеря си на 08.05.2018г. Прокурорът е на
мнение, че предвид това се налага извода, че към момента на подаване на
декларацията свидетелката К. не е била наясно, че дъщеря й доброволно е
останала при баща си и отново доброволно не е поддържала контакт с майка си по
телефона. Незнанието на субективното отношение на детето, от името на което е
подадена декларацията, е довело до внасянето в същата на неверни твърдения.
При така изложеното и след анализ на събраните по делото доказателства, прокурорът счита, че в конкретния случай не са налице елементите от обективна и субективна страна на състава на престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК по посочените съображения.
Съдът намира, че правилно и
законосъобразно представителят на Районна прокуратура – Пловдив е обсъдил
всички доказателства в досъдебното производство и е достигнал до правомерен
извод за несъставомерност на деянието.
Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя, изложени в жалбата, тъй като същите не намират подкрепа в доказателствата
по делото. Според съда отношението на децата към майката и желанието им да
живеят при техния баща става ясно едва от разпита им в хода на заведеното дело
от К. и от името на малолетната й дъщеря за защита от домашно насилие. Нормално
и житейски обяснимо е при пряк контакт с майката собственото й дете да избегне
или да не изрази в прав текст желанието си да живее с другия родител.
Предметът на наказателното
производство по ДП № 526/2018г. изключва обсъждане на доказателства, които са
правно ирелевантни на спора. Ето защо съдът не счита за необходимо да взема
отношение по възраженията, касаещи други декларации, подавани от К..
При тези данни единствено правилен и законосъобразен е
изводът на представителя на държавното обвинение за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 526/2018г. по описа на 04
РУ при ОДМВР – Пловдив.
В случая прокурорът е направил един
обективен анализ, като е подложил на изследване показанията на всички свидетели
в цялост и е достигнал до правдив и обоснован извод.
Предвид изложените мотиви съдът е на становище, че
постановлението на РП – гр. Пловдив за прекратяване на наказателното
производство е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Ето защо
Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 24.09.2019г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 526/2018г.
по описа на 04 РУ ОДМВР – Пловдив, Пр.пр. № 5084/2018г. на РП – Пловдив, образувано
за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, извършено през месец май 2018г. в гр.
Пловдив за това, че е потвърдена неистина в писмена декларация на основание
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подадена в Районен съд – Пловдив за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства.
Определението подлежи на обжалване и протест в
седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и
на РП гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
МГ