Определение по дело №4160/2017 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2954
Дата: 22 ноември 2017 г.
Съдия: Олга Иванова Златева
Дело: 20175530104160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                               Година 22.11.2017                          Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Олга Златева

                                                                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 4160 по описа за 2017 година.

           

Съдът намира, че следва да се даде възможност на ищцата да води двама свидетели, а на ответника – един свидетел в съдебно заседание. Следва да бъдат изискани и приложени към делото гр.дело №5103/2016г. и гр.дело №5094/2013г.  – и двете по описа на РС Стара Загора, и прието представеното с отговора писмено доказателство.

Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА  като писмено доказателство по делото касов бон за окончателна сметка от 07.05.2005г.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да води в съдебно заседание двама свидетели, а на ответника – един свидетел.

             ИЗИСКВА за прилагане гр.дело №5103/2016г. и гр.дело №5094/2013г.  – и двете по описа на РС Стара Загора. 

           СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото: Предявен е иск по чл.  55 ал. 1 от ЗЗД от Х.Г.П. *** против С.Ц.Г. ***.

Ищцата твърди, че ответникът е неин бивш съпруг, като бракът бил прекратен с решение по гр.д. №5094/2013 год. по описа на PC - Стара Загора. Прекратеният брак бил сключен на 07.05.2005 год. в гр.Стара Загора, първи по ред и за двамата, и сключването му било извършено освен с публичната церемония пред съответния орган на Община Стара Загора, и отбелязан със сватбено тържество в ресторант „Железник", в едноименния хотел в гр. Стара Загора, на което били поканени многобройни гости от двете семейства - родителите на страните, роднини, близки, приятели - общо около 100 души. По стар български обичай, по време на сватбеното тържество гостите правели парични подаръци на младото семейство, като дарили сума общо в размер на 4800 лв. Тази сума ответникът взел при себе си на следващия ден след сватбеното тържество, като заявил, че ще я съхранява, щял помисли дали да я депозира в някаква банка по негов избор, за да носи лихви, или ще я пази по друг начин, като под предлог, че на ищцата ще бъде издадена нова лична карта, предвид промяната на фамилното име, нямало как парите да се внесат в банка на нейно име, нито пък на обща банкова сметка. ***, ищцата не оспорила виждането му относно съхраняване на парите и решила, че като глава на семейството има нужния житейски опит и може отговорно да се отнесе към съхраняването на общите средства, получени като дарение, а когато стане нужда, ще предостави необходимата сума. През лятото и есента на 2008 година, когато очаквали раждането на дъщеря им Ани, ищцата помолила ответника с част от посочените средства да направят ремонт на бъдещата детска стая и да закупят мебели за обзавеждането й, но той категорично отказал и заявил, че не може да дава нито лев от тези пари и не можело да се използват за това. Предвид нежеланието си да влиза в конфликт преди предстоящото раждане, ищцата помолила родителите си за помощ и те закупили и подарили за детето необходимите мебели - детско легло, скрин за дрехи, комбинирана мебел гардероб, бюро и секция, монтирани в дома на ответника и това обстоятелство по същество било признато от него по гр.д. №5103/2016 год. по описа на PC Стара Загора и били върнати на ищцата, но след завеждане на посоченото дело, като преди това категорично отказвал да стори това. Освен мебелите, описани по-горе, родителите на ищцата закупили и  други вещи, крайно необходими за отглеждането на детето, тъй като ответникът отказвал да закупи същите с парите, дадени като подарък на сватбата, или с трудовото си възнаграждение, като по принцип смятал, че не трябва да дава никакви суми, свързани с отглеждането на детето - за дрехи, бебешки храни и аксесоари, даже за играчки, а изисквал всички неща, необходими за детето, да се закупуват от ищцата с парите за обезщетение за раждането и отглеждането на детето по време на платения отпуск по майчинство. Ищцата няколко пъти поставяла въпроса да й предостави част от парите, дадени като подарък на сватбата, за да закупи необходими на семейството неща - фризер, за да съхранява получаваните от родителите на ищцата месо, зеленчуци и други, което отказвал категорично и това я принудило да помоля родителите си отново за помощ и те закупили фризер „Силтал" и го донесли в дома на ответника, където се намирал и понастоящем, видно от протокола за съдебно заседание по гр.д №5103/2016 год. по описа на PC Стара Загора, където било записано изявлението на ответника, че ще заплати за същия сумата 100 лв., тьй като не желаел да върне същия, а предпочитал да продължава да го ползва и занапред. Тези обстоятелства давали основание да се направи извод, че ответникът незаконосъобразно отказва да предаде сумата 2400 лв., съставляваща половината от паричната сума, получена като подарък от страните в деня на сватбеното тържество, въпреки прекратения на 15.07.2014 год. със съдебно решение брак и след прекратяването му нямало никакво основание ответникът да държи тази сума, а следвало да я предаде незабавно. Счита се, че към настоящия момент ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата със сумата 2400 лв. и следвало да й бъде възстановена.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 2400 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2014 год. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Постъпил е отговор от ответника, с който се сочи, че между страните вече имало делба на вещи, при която ищцата получила исканите от нея чаши, чинии, обзавеждане и др. Иск за неоснователно обогатяване с цитираните в исковата молба сума бил недопустим. Искът се счита за неоснователен и се моли да бъде отхвърлен, тъй като не отговаряли на истината твърденията на ищцата за получени като парични подаръци на сватбата сумата от 4800лв. Получената сума била около 700 лв. и част от нея била използвана още същия ден за заплащане на сватбеното тържество, а останалата част била изразходвана по време на брака за различни нужди - да се платят разходи по жилището, за храна, дрехи или почивка. Ответникът не бил влагал суми от подаръци в банка или внасял по банкови сметки, нито обяснявал на ищцата твърдените от нея в исковата молба обстоятелства. Не си спомнял въпросният фризер да е подаряван от родителите на ищцата и да има признание във връзка с него. За този фризер имало постановен съдебен акт - Определение по гр.д. 5103/16г., с което била одобрена спогодба между страните и посочено, че ответникът заплаща на ищцата половината от стойността на фризера, а именно 100лв. Значението на този факт следвало да бъде възприето от ищцата, че въпросният фризер явно не е закупен от нейните родители, както се опитвала да внуши на съда. Това не било от значение за предмета на настоящото дело, но говорело за некоректното тълкуване от страна на ищцата на обективни факти. По време на съвместния живот на страните, тъй като съпругата не работела през повечето време, ответникът издържал семейството със заплатата си, като  получените от сватбата като подаръци парични суми  били изразходвани във времето и семейството се издържало основно от ответника. Не очаквал, че след прекратяването на брака бившата му съпруга, явно в невъзможност да си осигури живот и средства, на които била свикнала, ще изпадне в дребнавости и ще претендира пари, за които счита, че са събрани от подаръци след сватбата. В противен случай щял да започне да си води сметки за изхарчените средства още от 2005 година в течение на 9 години, до развода. Щял да пази и документите за закупените вещи, използвани за съвместния живот в годините, за да докаже неверните твърдения на ищцата.

В тежест на ищцата е да докаже при пълно и главно доказване претенцията си по основание и размер, че тя и ответника са получили като сватбен подарък сумата от общо 4800 лв., че е обедняла с процесната сума от 2400 лв., като във връзка с обедняването й е обогатяването на ответника със същата сума. 

Ответникът следва да докаже твърденията и възраженията си в отговора.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 13.12.2017 г. от 15.10ч., за която дата да се призоват страните.

            Да се връчи на страните препис от определението, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложението.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: