РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. Благоевград, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103159 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „О* ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област С***********, представлявано от Н*
И. Г., чрез АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „С*представлявано от управителя адвокат Д. Г. - АК
Стара Загора срещу: „Д* ЕИК *, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област
Благоевград, община Х* град Х* ул. „В*, представлявано от Р*** и Е***.
Твърди се, че на 12.04.2023 год. между страните е сключен договор за ползване на
онлайн платформа за търговия „P** по силата на който ищцовото дружество, като
собственик на платформата, предоставя на ответника достъп до полазването й при
условията на сключения договор, срещу което ответникът в качеството си на Клиент се
задължава да заплаща такси отразени в приложение 1 на договора. Твърди се, че в
изпълнение на условията на договора, ищцовото дружество е създало персонален акаунт и
предоставило достъп на ответника до платформата. Сочи се, че за дължимите съгласно
договора такси са издавани надлежни данъчни фактури, редовно осчетоводени при ищеца, за
която същият е внесъл дължимия ДДС. Твърди се, че към настоящият момент за ответното
дружество е налице задължение за плащане по следните фактури: 1. по фактура
822/28.04.2023 на стойност 588.00 лв. се дължат 588.00 лв.; 2. по фактура 846/23.05.2023 на
стойност 588.00 лв. се дължат 588.00 лв. 3. по фактура 872/22.06.2023 на стойност 588.00 лв.
се дължат 588.00 лв.; 4. по фактура 899/31.07.2023 на стойност 2208.00 лв. се дължат 2208.00
лв. Твърди се, че предвид факта, че паричното задължение по съответната фактура не е
изпълнено в посоченият във приложение 1 падеж ( до 10 дни след издаване на фактурата),
при неизпълнение на парично задължение, съгласно чл. 86, изр. първо от ЗЗД, длъжникът
дължи обезщетение върху забавените и неплатени суми в размер на законната лихва от деня
на забавата, както следва:
1. По фактура 822/28.04.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 08.05.2023 г. до
15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 121.21 лева;
2. По фактура 846/23.05.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 03.06.2023 г. до
1
15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 116.36 лева;
3. По фактура 872/22.06.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 02.07.2023 г. до
15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 110.93 лева;
4. По фактура 899/31.07.2023 на стойност 2208.00 лв. за периода от 10.08.2021 г. до
15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 385.17 лева.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 972, 00 лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и
два лева) – главница, представляваща сбора от дължимите и незаплатени такси по Договор
за ползване на онлайн платформа за търговия „P*” от 12.04.2023 год., отразени във фактури
№№ 822/28.04.2023 на стойност 588, 00 лв.; 846/23.05.2023 на стойност 588, 00 лв.;
872/22.06.2023 на стойност 588, 00 лв. и 899/31.07.2023 на стойност 2208, 00 лв., както и
сума в размер на 733, 67 лв. (седемстотин тридесет и три лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща сбора от обезщетенията за забава по процесиите фактури,
считано от падежа на всяка фактура до 15.11.2024 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 3 972.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира сторените разноски в производството.
В законоустановения срок, ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна
следното:
Видно от приетите по делото приложени към исковата молба писмени документи, а
именно: Договор за ползване на онлайн платформа за търговия „P* от 12.04.2023 година,
ведно с Приложение 1 към Договор за ползване на Платформата страните по делото са
сключили договор за ползване на онлайн платформа за търговия „P*, по силата на който
ищцовото дружество, като собственик на платформата, предоставя на ответника достъп до
полазването й при условията на сключения договор, срещу което ответникът в качеството си
на Клиент се задължава да заплаща такси отразени в приложение 1 на договора.
Въз основа на посочения договор, сключен между страните, ищецът е издал Фактура
№ *********/31.07.2023 година за сумата от 2 208, 00 лева; Фактура №
*********/22.06.2023 година за сумата от 588, 00 лева; Фактура № *********/23.05.2023
година за сумата от 588, 00 лева и Фактура № *********/28.04.2023 година за сумата от 588,
00 лева.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице С. Т., от което се установява, че процесиите 4-ри броя фактури са
осчетоводени редовно, като са съставени счетоводни записвания, съгласно изискванията на
счетоводното законодателство в счетоводствата на ищеца; не са осчетоводени в
счетоводството на ответника. В счетоводството на ищеца няма отразени плащания
(частични или пълни) по процесиите по делото фактури. Към момента на проверката, в
счетоводството на ищеца салдото по сметка 411 Клиенти, партида 101 „Д* е дебитно, в
размер на 3 972, 00 лева, което изразява вземане от ответника с посочената сума,
представляваща сбор от фактурните стойности на процесиите 4-ри бороя фактури. Размерът
на мораторната лихва за забавено плащане по процесиите фактури, изчислен върху
дължимата главница за период от 11-я ден след издаване на фактурана до 15.11.2024г (крайна
дата за изчисляване на лихвата по ИМ на ищеца) е за 732, 70 лева, по всяка фактура е, както
следва: по фактура 822/28.04.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 09.05.2023 г. до
15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 121.03 лева; по фактура 846/23.05.2023
на стойност 588.00 лв. за периода от 03.06.2023 г. до 15.11.2024г., дължимото
обезщетение е в размер на 116.37 лева; по фактура 872/22.06.2023 на стойност 588.00 лв. за
периода от 02.07.2023 г. до 15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 110.93 лева;
2
по фактура 899/31.07.2023 на стойност 2208.00 лв. за периода от 11.08.2023 г. до 15.11.2024г.,
дължимото обезщетение е в размер на 384. 37 лева. В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 27.05.2025г. вещото лице Т. допълва, че в справка 1 е описала спорните
по делото 4 фактури, но съгласно ЗДДС, данъчният кредит се ползва не само в месеца, в
който е издадена фактурата, а и в следващите 11, поради което прилага към заключението
предоставените й от ответника дневници - продажби ведно със справки - декларации по
ДДС за периода от месец април 2023 г. до месец август 2024 г., от които е видно, че
процесните по делото фактури не фигурират в дневниците изготвени от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение,
създадено между страните по силата на сключен 12.04.2023 год. договор за ползване на
онлайн платформа за търговия „P* правата и задълженията на страните; че ищецът е
изпълнил своите задължения, да установи и размера на претендираните суми за главница и
лихва.
Ответникът при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже плащане
на претенцията на ищеца и възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
Сключване на описания в исковата молба договор между страните не се оспорва от
ответника по делото. Защитната му теза срещу исковете се състои в твърдението му, че
процесните фактури не му били изпратени. Ищецът основава претенциите си към ответника
на приетите по делото като писмени доказателства договор и фактури, описани по - горе.
Облигационната връзка между страните по описания в исковата молба договор съдът намира
за доказана предвид приетия по делото договор, сключен между тях. По отношение на
сделката между страните, фактурата съставлява вторично доказателство, тъй като
сключването й може да бъде доказано и с първични доказателства - диспозитивни
документи, материализиращи насрещните волеизявления на страните. С постановена по
реда на чл.290 ГПК практика на ВКС е уеднаквена съществуващата противоречива практика
на съдилищата по въпроса - доколко фактура, отразена в търговските книги и осчетоводена
от получателя, чрез заверка на съответния счетоводен регистър и приспаднат данъчен
кредит, доказва съществуването на задължението на получателя на стоките. В поредица
решения на ВКС – решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/ 2009 г., І т.о., решение № 46
от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г., ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009
г., ІІ т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г., ІІ т.о., решение № 23 от
07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., ІІ т.о., решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г.,
І т.о. и др. е прието, че фактурата е годно доказателство за установяване на договор за
търговска продажба вещи, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на
сделката, както и, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
получателя на стоката, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата, представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване. Дори и в случаите на оспорване на
представителната власт на лицата, подписали фактурите от името на купувача и доказване
на релевирано възражение, че липсва упълномощаване за получаване на стоките, е прието,
че след като фактурата е вписана в дневниците за покупките и за нея е теглен данъчен
кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на ответника – търговец за сделката и
действията, извършени във връзка с нея, е установено по безсъмнен начин, а не се
презумира. В този смисъл са решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г., ІІ т.о. и
решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010 г., І т.о. на ВКС, като даденото разрешение е
приложимо и при частично плащане на отразените във фактурата стоки.
3
В настоящия случай ищецът ангажира първични доказателства за наличие на
облигационни отношения между страните, които не са оспорени от ответника в хода на
производството, а по отношение приетите по делото като доказателства вторични за един
договор писмени доказателства – процесните фактури, макар и неотразени в дневниците на
покупки на ответника и макар да не е ползван данъчен кредит по тях, не означават
неоснователност на претенцията на ищеца относно месечната такса, която се е задължил с
договора, сключен с ответника за участие в „Банер Премиум “ на страниците на „P*” – 490,
00 лева без ДДС за всеки месец от периода на договора или 588, 00 с ДДС. Сочената
практика на ВКС касае признание на вземането чрез отразяването на фактурата в
счетоводството на получателя, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата. Непризнаването на вземането обаче не е
равносилно на несъществуването му. Поради изложените съображения, съдът намира
претенциите на ищеца за месечни такси, които ответникът се е задължил с процесния
договор да му заплаща за основателна и ще бъде уважена.
Претенцията на ищеца за такса листинг в търговски обект, обективирана във
фактурата от 31.07.2023г. в размер на 1 350, 00 лева без ДДС или 1620, 00 лева с ДДС, съдът
също намира за основателна, поради горните съображения, касаещи неоспорване на
договора, сключен между страните от страна на ответника, респ. неоспорване на тази услуга
и съображенията, изложени по – горе по отношение защитата на ответника, касателно
съображенията му за отразяването на фактурата в счетоводството на получателя,
включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по
същата.
С оглед изложеното по горе, исковете – предмет на производството съдът намира за
основателни, поради което следва да се уважат в размер на 3 972, 00 лева за главница и 732,
70 лева мораторна лихва съобразно заключението на вещото лице, а за сумата от 0, 97 лева –
мораторна лихва следва да се отхвърли иска, като неоснователен. В тази връзка съдът
кредитира заключението на вещото лице касателно размера на претендираната мораторна
лихва, доколкото изчисленията на ищеца за размера й неправилно обхващат и 10 – я ден,
следващ издаването на фактурите като начало на периода за дължимост на претенцията за
мораторна лихва. В забава ответникът е изпаднал на 11 – я ден, следващ издаването на
фактурите и периодът, за който му се дължи мораторна лихва и размерът й са тези, посочени
в заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
сторените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 208, 88 лева, за
адвокатско възнаграждение в размер на 918, 00 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 300, 00 лева или общо сумата в размер на 1 462, 88 лева, като съобразно
уважената част от исковете – 1 462, 58 лева. Ответникът не е претендирал разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление БЪЛГАРИЯ, област Б*
община Х*ул. „В* представлявано от Р*** и Е***да заплати на „О**, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област С*************, представлявано от Н*. Г., чрез
АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „С*“, представлявано от управителя адвокат Д. Г. - АК Стара
Загора сумите, както следва:
- сумата от 3 972, 00 лв. - главница представляваща сбора от дължимите и
незаплатени такси и услуги по Договор за ползване на онлайн платформа за търговия „P* от
12.04.2023 год., отразени във фактури №№ 822/28.04.2023 на стойност 588, 00 лв.;
4
846/23.05.2023 на стойност 588, 00 лв.; 872/22.06.2023 на стойност 588, 00 лв. и
899/31.07.2023 на стойност 2208, 00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
3 972, 00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
- сума в размер на 732, 70 лв., представляваща сбора от обезщетенията за забава по
процесиите фактури, считано от падежа на всяка фактура до 15.11.2024 год., както следва:
по фактура 822/28.04.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 09.05.2023 г. до 15.11.2024г.,
дължимото обезщетение е в размер на 121, 03 лева; по фактура 846/23.05.2023 на стойност
588.00 лв. за периода от 03.06.2023 г. до 15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер
на 116, 37 лева; по фактура 872/22.06.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 02.07.2023 г.
до 15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 110.93 лева; по фактура
899/31.07.2023 на стойност 2208.00 лв. за периода от 11.08.2023 г. до 15.11.2024г., дължимото
обезщетение е в размер на 384, 37 лева, като за разликата над 732, 70 лева до пълния
претендиран размер от 733, 67 лева или за сумата от 0, 97 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д*ИК *, със седалище и адрес на управление БЪЛГАРИЯ, област
Б*община Х*, ул. „В* представлявано от Р***и Е*** да заплати на „О** ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област С*********, представлявано от Н*И.
Г., чрез АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „С*, представлявано от управителя адвокат Д. Г. - АК
Стара Загора сторените разноски по делото в размер на 1 462, 58 лева, съобразно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС -Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5