Решение по дело №961/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 328 гр.Пловдив, 27.02.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 25.02.2020г. в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №961/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

                Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-010416 от 06.11.2019г., издадено от Началник група с-р „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на С.Т.Т. с ЕГН ********** *** наложено административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП и административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП.

            Жалбоподателят Т., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.Г. и адв.К., които подържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено, както и да се присъдят разноските по делото направени от доверителя им.

           Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че жалбата е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата.

           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

           ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

           В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 09.10.2019г. около 15.15 часа в гр.Пловдив, ул.Найчо Цанов номер 21, като водач лишен от СУМПС управлява л.а.Мерцедес ЦЛК 200 с рег. номер ***, като управляваното МПС е собственост на В. М.Б. и същото не е минало периодичен техническо преглед за 2019г., видно от стикер с номер 08600858-IX.2016г.   За така описаните нарушения на водача Т. бил съставен АУАН за гореописаните нарушения, като това че водача бил неправоспособен с отнет СУМПС било квалифицирано по чл.150 от ЗДВП.В съставения АУАН Т. вписал възражение, че е управлявал МПС само на охраняемия паркинг.В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Т. подал допълнителни възражение, че му било разпоредено от полицай Калъчев да премести колата извън паркинга и той следвало да се подчини на разпореждането.Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление с оглед констатациите в АУАН и подаденото възражение против акта не било уважено.

            Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства по преписката, както и гласните такива изразяващи се в разпит на св.Ж.-актосъставител.От тях и справката за водач нарушител съдът достига до извода, че към датата на нарушението Т. е управлявал МПС, което не е минало задължителен периодичен технически преглед и без да е правоспособен водач.

             Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност.

             Налице са обаче нарушения в хода на административнонаказателното производство досежно нарушението по чл.150А от ЗДВП изразяващи се в следното.На първо място е налице нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН тъй като в АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.150 от ЗДВП.Впоследствие с наказателното постановление, като нарушената норма е вписана чл.150А, ал.1 от ЗДВП, но фактически за това нарушение по този текст на нарушителя не е било предявено обвинение с акта и едва с наказателното постановление за пръв път му е вменено нарушение под тази правна квалификация.  

            Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, като е нарушен и чл.42, т.5 от ЗАНН и не е посочена ясно правната норма която е нарушена от жалбоподателя.Двете норми по чл.150 и чл.150А, ал.1 са за коренно различни нарушения и фактически жалбоподателя няма как да разбере за какво точно е наказан.Поради така изложените нарушения на процесуалните правила в тази част, досежно нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДВП наказателното постановление следва да се отмени.

             Относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДВП съда намира, че такова не е извършено и неправилно е бил приложен материалния закон.Както сочат доказателствата по делото, собственик на автомобила управляван от Т. е друго физическо лице.

            Отговорност по 147, ал.1 от ЗДВП за непредставяне за технически преглед носи само собственика на автомобила.За непредставяне на МПС на годишен технически преглед е предвиден специалният състав на чл. 181, т.1 от ЗДвП, който предвижда носене на административнонаказателна отговорност за собственика на МПС, който не го представи в законоустановения срок за технически преглед. В настоящия случай, жалбоподателя не е собственик на автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го представя на технически преглед. Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на определени документи, които притежават единствено собствениците на ППС.

            В този смисъл е и тайната практика на Административен съд-Пловдив, например  Решение № 1153 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 573 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

          Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В случая адвокатското възнаграждение е над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата е 300лв, предвид размера на интереса от 320лева.В договора за правна помощ е посочено че е платено изцяло в брой.Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна преди края на съдебното заседание.Настоящото производство протече в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, бе разпитан само един свидетел и ОД на МВР-Пловдив, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер до 300 лева.

 Предвид това Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                       ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-010416 от 06.11.2019г., издадено от Началник група с-р „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на С.Т.Т. с ЕГН ********** *** наложено административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП и административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на С.Т.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева за направените по делото разноски.

                     Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

                                                            

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                             

Вярно с оригинала: И.П.