РЕШЕНИЕ № 458
гр. Монтана, 30 септември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 13.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор
ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело
№ 330 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от
ЗАНН.
С
решение № 56 по АНД № 189/2018 г. на районен съд Лом е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0996-000530/07.03.2018 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД
на МВР гр. Монтана, с което на М.И.М.,*** е наложено административно наказание
глоба, затова че управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за
превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е
заплатена винетна такса.
В законния срок против решението е подадена
касационна жалба от административнонаказаното
лице, в която моли да се отмени решението
като неправилно. Твърди, че по време на проверката е имал винетен
стикер, но в бързината е забравил да го поставе на предното стъкло на
автомобила, поради което и отразеното в издаденото НП е невярно. С обжалваното
решение въззивният съд не е взел предвид изложеното от него, както и не е
изяснил цялата фактическа обстановка, което довело до постановяване на неправилен
съдебен акт. В с.з. подържа жалбата като заявява, че жена му е взела винетка, но той не е разбрал, тъй като тя я е
сложила на таблото. Когато го спрели полицаите звъннал на жена си и тя му казала,
че винетката е на таблото. В реплика след становището на ответната страна
заявява, че
бързал с жена си за болницата, тъй като баща й
бил получил инфаркт.
Ответната страна юрк Д*** оспорва
жалбата. В съдебно заседание заявява, че пред въззивния съд са събрани безспорни доказателства, които
доказват, че има извършено нарушение. От разпита на двамата свидетели пред
въззивния съд безспорно е установено, че лицето не е имало винетка и е било
освободено да отиде до гр. Лом да си купи такава и да се върне, т.е. към
момента на проверката винетка, нито има закупена, нито залепена на предното
стъкло. В касационната жалба като една защитна версия основния мотив, който е
изложен, че не е закупена винетка, тъй като са бързали за болницата в гр. Лом,
но от събраните доказателства и това възражение се явява изцяло неоснователно и
недоказано, тъй като при проверката жалбоподателят е бил сам в колата. Тези
констатации са направени от въззивния съд и счита същите за правилни и
законосъобразни. Моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде потвърдено поради правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е
приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно е
установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 139, ал. 5 от
ЗДвП, което не е оспорено и от него самия. Към момента на извършване на
проверката последният не е имал заплатена винетна такса и залепен
винетен стикер за 2018 г. Обстоятелството, че след съставяне на АУАН
последният си е закупил такава и е продължил движението си, като е
представил на актосъставителя същата, не го освобождава от
административнонаказателна отговорност. В
тази връзка съдът се позовава на описаната в АУАН фактическа обстановка и на
показанията на разпитаните по делото свидетели, без жалбоподателят да е
участвал и ангажирал доказателства пред тази инстанция.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз основа на
доказателствата по делото.
Съгласно
чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни
превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата.
Съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 1 и 6 от ЗП за преминаване по републиканските пътища, които
са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея
или по техни участъци, Министерският съвет въвежда такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, заплащането на която дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища; размерът
на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории
превозни средства се определя от Министерския съвет с тарифа, а условията и
редът за тяхното събиране - с наредба каквато е Наредба условията и реда за събиране на таксите за ползване на
пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни
съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските
пътища или на части от тях.
Съгласно чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен
винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се
наказва с глоба, както следва:при управление на пътно превозно средство за
превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни
средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства,
предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална
маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с
повишена проходимост.
Настоящият състав констатира, че касационната жалба
преповтаря дословно въззивната, без в касационното производство да се сочат и/или
представят нови доказателства.
В с.з. твърденията на касатора се различават от
твърденията му в подадените пред съда жалби, а именно: в жалбите си същият твърди,
че е пътувал с негова приятелка за преглед в болницата в гр. Лом, докато в с.з.
твърди, че е пътувал с жена си, заради баща й, който получил инфаркт и бързали.
Същевременно в същото с.з. твърди, че като го спрели полицаите звънял на жена
си, която му казала, че оставила винетката на таблото. При тези нелогични и
противоречиви твърдения, за които по никакъв начин не са ангажирани
доказателства, настоящия състав приема същите единствено като защитна теза от
страна на касатора.
Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивният съд
не е обсъдил направените пред него възражения. Видно от развилото се пред този
съд съдебно производство жалбоподателят не се е явил на нито едно от
проведените заседания – четири на брой, т.е. същият не е проявил активна
процесуална защита и не е ангажирал доказателства по навежданите от него възражения,
оборващи съставения АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че решението
на въззивния съд е правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 56 по АНД № 189/2018 г. на районен съд Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.