Присъда по дело №569/2014 на Окръжен съд - Враца

 

    МОТИВИ по присъда по НОХД № 569/14 ОС-Враца:

 

    Врачанската окръжна прокуратура е обвинила подс. И.Г.И. в извършено престъпление по чл.343 ал.3 пр. последно б"б" пр.1/в редакцията на ДВ бр.75/06 г./ вр. с чл.342 ал.1 НК и по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 НК за това, че на 11.09.2011 г., около 20.30 часа в гр. Козлодуй, по ул. „Христо Ботев ” срещу магазин „Чиполино”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „ Фолксваген ”, модел „Голф” с рег.№ **, собственост на И. С. С. с ЕГН ********** от гр.София е нарушил правилата за движение регламентирани в чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП вр. с чл.47 ал.3 от ППЗДвП / знак В26 / – „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 / При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория В е забранено да превишава следните стойности на скоростта 50 км/ч. за населено място / това се сигнализира с пътен знак.” като е превишил скоростта на движение и се е движел със скорост от 59 км/ч. при максимално разрешена скорост за горния участък, установена с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената” скорост от 40 км./ч., а също и в чл.119 ал. 1 от ЗДвП вр. с чл.42 ал.2 ППЗДП / знак А18 предупредителен пътен знак „пешеходна пътека” / – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не е намалил скоростта и не е спрял за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека пресичащата пътното платно от ляво на дясно по посока движението пешеходка Ц. П. *** и от деянието по непредпазливост е причинил смъртта на същата, починала на 07.10.2011 г. в дома си в гр.**** вследствие на кръвоизлив, под меките мозъчни обвивки и общомозъчен отток, развил се като усложнение на ЧМТ /черепномозъчната травма/, като смъртта е настъпила в късната посттравматична фаза на травмената болест, чийто начален стадий /пусков/  е ЧМТ, като след настъпването на пътно-транспортно произшествие деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343 ал.3 предл. последно б. „б ” предл. І во / редакция ДВ. Бр.75 от 2006г., вр. чл.342 ал.1 от НК;

     Обвинен  и за това, че на 11.09.2011 г., около 20.30 часа в гр.Козлодуй, по ул.„Христо Ботев” срещу магазин „Чиполино” е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. **, собственост на И. С. С. с ЕГН: ********** от гр. София, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок за наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с наказателно постановление № 1291/2010 г. на Началника на РУП – Козлодуй, влязло в законна сила на 19.01.2011 г. – престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК.

    С изрично заявление от подсъдимия на досъдебното производство и пред съда  за вземане на решение за предварително изслушване и след като се убеди ,че са налице основания за това, Врачанският окръжен съд разпореди предварително изслушване на страните, без призоваване на свидетелите и вещите лица по чл.370 НПК.

    В съдебно заседание на 13.01.2015 г. пострадалите от деянието К.П.- лично и като законен представител на недееспособната   М.П.,негова дъщеря и законен наследник на жертвата,както  и чрез повереника адв.  С.С. *** направиха искане за  конституирането им в качеството на частни обвинители по делото.

    Служебно назначения особен представител на недееспособната М.К.П. на основание чл.94 ал.1 т.2 НПК- адв. Д.Г. *** , в качеството си на повереник, заяви искане за конституирането й като частен обвинител в процеса.

    На осн. чл.76 и сл. НПК  пострадалите бяха конституирани като страни в процеса,в качеството  на частни обвинители.

    При предварителното изслушване, подсъдимият по реда на чл.371 т.2 НПК направи признание изцяло по фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

    Същият се представлява от договорния защитник - адв. Д.Д.,която направи искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по волята на подсъдимия.

    Съдът изпълни задълженията си по чл.372 НПК,разясни правата му и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

    След като се убеди,че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,съдът обяви с определение,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,без да събира доказателства за фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

    Доказателствата събрани в ДП са приобщени и предявени на страните.

    Участващият по делото прокурор в съдебно заседание поддържа обвинението и направи искане пред съда, подсъдимият да бъде признат за виновен по двете обвинения, да бъде наказан на лишаване от свобода,да му бъде определено едно общо наказание в размер на по-голямото,което в условията на чл.58а НК да се намали с 1/3 и да е по-малко от 3 години лишаване от свобода,както и с лишаване от права по чл.37 т.7 НК.

    Поверениците адв. С. и адв. Г. претендират за определяне на наказание лишаване от свобода,като първият от тях счита за справедливо наказанието от 11 години лишаване от свобода,редуцирано с 1/3,а адв. Г. е за наказание около 3 години лишаване от свобода и лишаване от права.

    Защитникът на подсъдимия, адв. Д.Д. застъпва становище за индивидуализиране на наказателната отговорност с определяне на общо наказание от 3 години лишаване от свобода,както и с кумулативно наказание "лишаване от права".

    При установените факти,въз основа на  направените самопризнания от подсъдимия,приети за доказани и подкрепени от доказателствата по делото,съдът без възможност да приеме друга , извън описаната в обвинителния акт фактическа обстановка приема следната:

    Подсъдимият И.И. е правоспособен водач на МПС.Срока на издаденото на 11.02.1997г. СУМП № 4241190 е изтекъл през  2006 г.,а с това и валидността му.  Подс.И. многократно е наказван по административен ред, за това че управлява МПС без да има свидетелство за управление на МПС, като за последен път преди настоящето деяние е наказван с Наказателно постановление № 1291/2010 г. на Началника на РУП Козлодуй, влязло в законна сила на 19.01.2011 г. Осъждан е многократно на лишаване от свобода с ефективно изпълнение. С присъда,влязла в законна сила на 06.10.2010 г., по НОХД № 324/2010 г. по описа на РС Козлодуй е осъден за извършено престъпление по чл.343в от НК.

Той живее в гр***, съвместно със съпругата си св.М. И. и четирите им деца.

На 11.09.2011 г., около 17.30 – 18.00 часа в гр.Козлодуй пътувал с управлявания от него лек автомобил „ Фолксваген Голф ” с рег. **, собственост на И.  С. до ромската махала на града .Там осъществил среща  със свидетелите Д.Д. и М. Г..После тримата се отправили към заведение „Бриз”, находящо се на ул.„Христо Ботев” в гр.Козлодуй.

Паркирал в близост до заведението и тримата седнали на една от масите навън.

 По това време обслужваща сервитьорка била св.Анелия С., която изпълнила поръчките им.Консумирали  храна и алкохол.

След два часа, около 20.30 часа, между двамата свидетели и подсъдимият възникнал спор,заложили се дори ,че сервитьорката е в родствени отношения  с техен общ познат.Не давайки вяра на отрицателния отговор на св. С.,подс.И.  накарал св.Д.Д., двамата да отидат и да  получат достоверни сведения лично от техния познат,за да преодолеят съмненията.Подс.И. и св.Д. отпътували с л.а., като подс.И. седнал на шофьорското място, а св. Д. на предната дясна седалка до него.

След като потеглил, подс.И. направил обратен завой в посока към центъра на град Козлодуй и по бул. „Христо Ботев”, продължил движението си в дясната лента за движение, посока от запад на изток и след около двеста метра наближил "Т" образно кръстовище, в района срещу магазин „Чиполино”.

В този момент, на разстояние от около 60 – 70 метра пред тях св.Д. забелязал пешеходец да пресича пътното платно по пешеходна пътека.

Пешеходната пътека, която пресичал пешеходеца била втората, т.е. източната, считано при установената посока на движение на автомобила от запад на изток, от две положени на разстояние дванайсет метра една от друга, тип „зебра” и ситуирана, както следва – от лявата й страна срещу заведение „Зеления капан” гр.Козлодуй, а от дясната й страна срещу сграда на Държавна аптека.

Двете маркирани пешеходни пътеки били обозначени с предупредителен за опасност пътен знак А18 „пешеходна пътека”.

Пресичащият пешеходец бил св.К.П. и бил забелязан и от подс.И.. За това той намалил малко скоростта на движение, но след като пешеходеца преминал, подс.И. продължил движението на автомобила.

В този участък от платното за движение пътят бил прав, хоризонтален, със суха дребнозърнеста и без неравности асфалтова настилка, движението било организирано двупосочно, платното за движение с обща ширина 8.95 метра разделено с непрекъсната осева линия, дясната лента била с ширина 4.40 метра, а лявата с ширина 4.55 метра.

Видимостта била нормална за тъмната част на денонощието при движение на къси светлини, при каквито се движел автомобила на подсъдимия. Осветеността в този случай напред и в ляво на автомобила била на разстояние от около тридесет метра, а напред в дясно на автомобила от около четиридесет метра.

След св.П. обаче, на около десетина метра след него, тъй като той бил пресякъл изцяло широкото девет метра пътно платно, вървяла съпругата му - пострадалата св.Ц. П..Към момента на стъпването й на пешеходната пътека, съпругът й вече стоял на тротоара от към сградата на „Държавната аптека”.

Забелязвайки, движещият се с висока скорост автомобил, св.П. предупредил съпругата си да се върне ,като се провикнал,но същата вместо да се върне се затичала към него, предприемайки пресичане на улицата от ляво на дясно, от страната на заведение „Зеления капан” гр. Козлодуй в посока към сградата на т.нар. Държавна аптека, върху пешеходната пътека, пред лекия автомобил. Тогава, управляваният от подсъдимия лек автомобил, движещ се със скорост от 59 км/ч. бил в участък, сигнализиран освен с посочения предупредителен пътен знак за опасност А18 „Пешеходна пътека”, а също и със знак за въвеждане на забрана В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената”, в конкретния случай с означена допустима скорост 40 км./ч., с които той не се съобразил.

В този момент и при тази скорост и осветеност, с оглед изправната осветителна система на автомобила и атмосферните условия, при липса на доказателства и данни за други ограничения във видимостта,подс. И. като водач е могъл да види и възприеме пострадалата като опасност за движението,още със стъпването й на пешеходната пътека. Пострадалата П. с навлизане на платното за движение, попаднала в осветената зона от фаровете на лекия автомобил при движение  къси светлини, напред и в ляво на автомобила и е била на разстояние от около тридесет метра, а напред в дясно на автомобила от около четиридесет метра. Лекият автомобил в този момент се е намирал на разстояние от траекторията на движение на пешеходката от около 23 метра в началото на навлизането й по пешеходната пътека. Това обстоятелство се установява  от показанията на св.Д.Д., и от заключението на в.л. изготвили АТЕ.

Автомобилът също така се намирал в участък, сигнализиран с предупредителен пътен знак за опасност А18 „Пешеходна пътека” и водачът му бил длъжен да пропусне стъпилата на пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка-пострадалата П., като намали скоростта и спре, но не сторил това.

Ц. П. предприела пресичане на пътното платно от ляво на дясно пред автомобила по пешеходната пътека, по която преминал и съпруга й, намирала се в средата на пътното платно, изминавайки 4.45 метра по него, когато последвал удар между автомобила и пострадалата. Подсъдимият с управлявания от него автомобил достигнал пешеходната пътека и вместо да спре продължил движението, а при движение с максимално разрешената с пътния знак В 26 скорост от 40 км/ч. е имал техническа възможност да предотврати ПТП с аварийно спиране още в момента, в който възприел П. като опасност за движението.В този случай опасната му зона за спиране би била 19 метра, т.е. по малко от 23 метра, а при установената скорост от 59 км/ч. опасната зона за спиране е била 33 метра, т.е. с десет метра по-дълга от момента на възникване на опасността и не е попаднала в нея.Този момент е началото на навлизането й по пешеходната пътека и предприемане на пресичане на пътното платно. С предната броня на лекия автомобил,  в областта на левия му фар, под масовия център блъснал П.. Съприкосновението е било с горната част на краката й, при което тялото й се повдигнало нагоре, превъртяло се през левия край на капака на двигателя и напускайки автомобила от лявата му странична част се установило на платното за движение, вероятно върху установеното с протокола за оглед на ПТП от 09.11.2009г. кафеникаво петно. На пътното платно вследствие удара паднали също така и един брой оребрено парче стъкло, един брой гладко  парче стъкло с размери 11х6 см. и множество малки  парчета стъкло.

Въпреки произшествието подс.И. не спрял,дори увеличил, не намалил скоростта на движение на автомобила,  като по този начин избягал от местопроизшествието и продължил в посока към гробищата на гр.Козлодуй. През това време св.Д., който седял на предна дясна седалка, забелязал, че след автомобила с висока скорост се движи друг автомобил с включени дълги светлини,който ги следва, като преди района на гробищата автомобила се изгубил.  Там  подс.И. спрял автомобила  и се  обърнал към св.Д. с думите „ Нищо не си видял, изчезвай от колата ”.

След като св.Д. слязъл от автомобила подс.И. потеглил отново, отправил се в посока към полето, т.е. в района на т.нар. „Трети Стопански двор” гр. Козлодуй.

По-късно, същата вечер подсъдимия изоставил лекия автомобил „ Фолксваген Голф ” с рег. № СА 8655 РС, паркиран под едно дърво в местността „Геровски ливади” в землището на село Стъргел,  на около 100 метра  южно от  поставен обелиск на кръст до с.Стъргел. Автомобилът бил с оставен контактен ключ и със счупен ляв преден фар, с липсващи парчета стъкло, счупена на предна броня в тази област и деформация на предния капак. Във фара са намерени и счупени парчета стъкло, които не били паднали. Иззети са одорологични и дактилоскопни следи.

Свидетели на пътнотранспортното произшествие станали – Н. Г. В., П. Б. Д. и М. А. А..

Друг свидетел Н. Д., който пътувал към заведение „Бриз” бил спрял с лекия си автомобил „Мерцедес ” с рег. **  на "Т"-образното кръстовище на бул. „Христо Ботев”, пред заведение „Зеления капан”.Именно тогава той  видял,  че лек автомобил  блъска на пешеходната пътека преминаващата по нея жена, след което продължава движението си. Това провокирало свидетеля и той веднага с автомобила си тръгнал след този автомобил,за да залови извършителя, но по улицата преди гробищата св.Н. Д. го загубил от поглед. Този свидетел управлявал забелязания от св.Д.Д. автомобил, който се движел след  управлявания от подсъдимия, след като последният избягал от местопроизшествието. 

Веднага след ПТП-вие пострадалата Ц. П. в 20.56 ч. била транспортирана и прегледана във Филиал на Спешна Медицинска Помощ гр.Козлодуй.Настанена била в болничното заведение за  лечение, след което за времето от 12.09.2011 г.  до  04.10.2011 г. била лекувана в МБАЛ „Христо Ботев” град Враца.От удари при ПТП-о получила следните телесни увреждания : съчетана травма изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, кръвоизлив  под меките мозъчни обвивки и общо мозъчен оток, кръвонасядане на меките тъкани на черепа и линейно счупване на черепна основа; счупване на срамна кост  в дясно с кръвопропиване на околните меки тъкани; кръвонасядане на дясно рамо, вдясно поясно, на коремната стена, седалищно и горна трета на дясно бедро по външната повърхност охлузване  на дясна подбедрица.

След изписването на П. от болницата на 04.10.2011 г. в дома й за нея полагала грижи свидетелката Г. К. И.. Според нея починалата е била в тежко здравословно състояние, неподвижна, изпитвала е болки, хранела се е трудно. На 07.10.2011 г., здравословното й състояние рязко се влошило и тя починала в 16.00 същия ден.

       От депозираното заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза след извършена аутопсия на труп е видно, че смъртта на Ц. М. П. *** може да бъде получена по време и по начин, посочени в досъдебното производство, т.е. при пътно-транспортно произшествие – блъскане на пешеходец от лек автомобил, като причина за смъртта е кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и общ мозъчен оток развил се като усложнение на черепно мозъчната травма.Смъртта е в пряка причинно следствена връзка с установените увреждания, които по механизъм отговарят да бъдат получени от действията на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и място при блъскане на пешеходец от лек автомобил.

В депозираните заключения на Комплексната СМЕ и допълнителна комплексна такава е посочено, че е констатирано хистологично установен слузно-гноен бронхиолит, развил се на фона на мозъчен отток и преживения шок и черепно-мозъчна травма, който е напълно възможно да е основната причина за смъртта й.Според шестимата експерти, изготвили заключенията причинно следствената връзка между претърпяната черепно-мозъчна травма и настъпилата смърт на пострадалата не е пряка, а опосредена, косвена, поради комбинацията между увредено общо състояние след изписване и констатирана концентрация на алкохол от 0.46 промила в иззета кръвна проба. По делото липсват данни кога и по какъв начин е взета кръв от пострадалата за изследване,което поставя под съмнение достоверността на това заключение.Св.Г.И.,обслужваща пострадала, в своите показания изключва възможността пострадалата  да е употребила алкохол,след изписването й от болницата и преди настъпването на смъртта. Това наличие на алкохол е възможно, но не категорично да се дължи  на голямото закъснение за вземане на трупна кръв, от което следва възможност такава да бъде резултат от действие на микроорганизми в самата трупна кръвна проба. Последвалия оток на мозъка е възможно да е  довел до бързо развиващ се възпалителен процес в малките дихателни пътища при възможна внесена инфекция от хора, посетили я.

Така изготвената експертиза обаче, не дава ясен отговор на въпроса налична ли е причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и настъпилата смърт, използвайки неясното понятие „опосредена, косвена връзка”.Същата въвежда и евентуална причинно следствена връзка между установена концентрация на етилов алкохол в иззета трупна кръв и настъпилия неблагоприятен резултат, но без увереност относно генезиса на възникване на тази концентрация, като въвежда различни възможни причини за това.

Ето защо и поради липса на  яснота и обоснованост в заключенията на комплексната шесторна експертиза и най-вече на конкретика в използването на медикобиологичните критерии, относно същността на посочения като  генезис на съставомерния резултат неясен термин „опосредена косвена връзка” е назначена повторна комисийна експертиза от  ръководител Катедра по Съдебна медицина и деонтология при МУ Плевен, Началник на Клиника по неврохирургия и главен асистент към катедра по Патологична Анатомия и двамата към УМБАЛ Плевен.

Същата сочи като причина за смъртта от медико-биологичен характер същите телесни увреждания, които са посочени и в назначените преди това СМЕ на д-р Р.Ангелов , а именно установено състояние след закрита черепно мозъчна травма – кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и общомозъчен оток, които са се развили като усложнение и последствие на черепно мозъчната травма.

Повторната комисийна СМЕ обосновано от друга страна описва наличието на причинна връзка между смъртта на пострадалата Ц. П. и пътнотранспортното произшествие.

Посочено е, че причинената травма е довела до реална опасност за живота на пострадалата, която не е реализирана веднага или наскоро след произшествието благодарение на положените медицински  грижи.

Получената ЧМТ в случая е начален, пусков стадий за развитието на т.нар. „травматична” болест, която се развива в последователни стадии – остър, веднага след травмата, последващ посттравматичен стадий и евентуално стадий на остатъчните явления, които са времево и причинно свързани.

Според експертите, смъртта на П. е настъпила в късната посттравматична фаза на травмената болест.

При извършената аутопсия не са установени усложнения от вида на възпаление, вторични кръвоизливи и т.н., които да са непосредствена причина за смъртта. Не са установени и болестни изменения, несвързани с травмата.

 Заключението на тази експертиза се приема като обосновано,ясно и установяващо  без съмнение факти и обстоятелства по делото, за изясняване на въпроси в пълнота, тъй като изготвените преди нея СМЕ и  допълнителни такива не дават изцяло научно обоснован и логически ясен и без съмнения отговор на въпроса налична ли е причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и настъпилата смърт на пострадалата.

Освен това, константната съдебна практика не декриминализира престъпния резултат при настъпила смърт в резултат на заболявания, различни от констатирани травми, получени при пътно транспортно произшествие, но развили се на фона на тези травми и на фона на общо увредено вследствие на тях здравословно състояние, довели до летален изход за пострадалия.

Назначената и изготвената тройна АТЕ и допълнителна тройна АТЕ са дали заключения, възприети от съда и изясняващи  причината за настъпване на ПТП.

В заключението на в.л. инж.Х.,инж.В. и инж. П. се съдържат отговори по важни въпроси,които  съпоставени с останалите доказателства изясняват вероятната причина и механизма на автопроизшествието,установява се мястото на удара между автомобила и пострадалото лице,скоростта на движение преди и по време на удара,доказва се опасната зона за спиране при разрешената и действителната скорост на движение на автомобила,имало ли е техническа възможност за предотвратяване на ПТП.Съобразено с всички данни,липса на спирачни следи,намерените обективни находки от счупени части от автомобила,данните от фотоалбума,протокола за оглед и скица на произшествието без резерви се приема, че водачът на лекия автомобил / в експертизата погрешно е посочен модел „Пасат” /, се е движил със скорост от 59 км/ч. по време на произшествието, при максимално разрешена скорост за участъка с пътен знак – 40 км/ч. Поставил сам себе си невъзможност да предотврати ПТП с аварийно спиране, а при движение с разрешената с пътния знак В 26 скорост от 40 км/ч. е имал техническа възможност да предотврати ПТП с аварийно спиране.

Освен това, пострадалата пешеходка още с навлизане на платното за движение на автомобила управляван от обвиняемия  е попаднала в осветената зона от фаровете на автомобила при движение на къси светлини. Той като водач на лек автомобил е имал техническата възможност да види и възприеме  навлизането и движение на пострадалата по пешеходната пътека.Това обстоятелство е валидно и за движение на дълги светлини и без отчитане на влияние на уличното осветление върху видимостта.Опасността от удар между автомобила и пострадала е възникнала в момента , в който пешеходката е била на пътното платно и е започнала да навлиза в лентата за движение. Заключенията се приемат за обективни,обосновани и напълно изясняващи някои обстоятелства,основани на необходимите специални знания за изготвяне на АТЕ,без съмнение в тяхната правилност.

Назначена и изготвена е одорологична  експертиза на намерените и иззети при огледа на лекия автомобил мирисови следи. Видно от заключението на същата мирисовите следи иззети при огледа са идентични със сравнителния мирисов материал, иззет от обвиняемия с протокол от 15.09.2011 г.

Проведената Трасологическа експертиза е дала заключение за отношение на част към едно цяло на намерените при огледа на местопроизшествието парчета оребрено стъкло и счупения фар на лекия автомобил „Фолксваген Голф ” с рег. № **, иззети при оглед на същия и според която върху двата обекта са намерени и идентични надписи „1 6 2 7 9”.

Проведените следствени експерименти подкрепят и изцяло потвърждават показанията на свидетелите М. А. и Н. Г. В.,  че от мястото на което са се намирали на маса в заведение „Зеления Капан” са имали възможност да видят, че именно подс. И. се качва на инкриминирания лек, автомобил и потегля , с него извършва завой  в обратна посока и блъска пешеходката.Пътувал е със свидетеля Д.Д. ,който е бил на предна дясна седалка до водача.

На основание горните данни,след анализ на събраните по ДП доказателства оценени поотделно и в съвкупност, по безспорен начин се установява, че от техническа гледна точка причина за ПТП е превишената скорост,с която подсъдимият е управлявал л.а. в района на произшествието от 59 км./ч. , вместо разрешената от 40 км./ч.Поради липса на време и разстояние за аварийно спиране при тази скорост,при достигане мястото на удара е блъснал пешеходката.В резултат на удара тя е получила наранявания, описани по-горе от  СМЕ,довели до леталния резултат за нея.

Подсъдимият И. е нарушил правилата за движение по чл.21 ал.2 вр. с ал.1 ЗДвП,управлявал е автомобила с превишена скорост,регламентирана с чл.47 ал.3 ППЗДП/знак В 26/, бил е длъжен да избира скорост , която да не превишава обозначената с пътния знак за населеното място и за конкретния участък не повече от 40 км./ч. Управлявал е МПС в нарушение правилата по чл.119 ал.1 ЗДвП вр. с чл.42 ал.2 ППЗДвП/знак А 18- предупредителен знак за пешеходна пътека/.При приближаване на пешеходна пътека е бил длъжен да пропусне стъпилата и преминаваща по нея пешеходка П.,която в този район пресичала пътното платно,не е спрял или намалил скоростта, за да й даде възможност безпрепятствено да пресече пътното платно.Вследствие умишлено нарушените правила за движение по пътищата на 11.09.2011 г.,като водач на МПС и при управление на л.а. по непредпазливост е причинил смъртта на П.,настъпила на 07.10.2011 г. в дома й в гр. Козлодуй.Като не се е съобразил с правилата за движение, със сигналите и пътните знаци,както и с маркировката по пътя и конкретната обстановка за денонощието,с неправомерното си поведение като участник в движението по пътищата се е поставил в невъзможност да спре пред всяко предвидимо препятствие и да преодолее ПТП.

    От обективна страна обвиняемия И.И. е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.3 предл. последно, б.„б ” предл.І-во / редакция ДВ. Бр.75 от 2006г., вр. чл.342 ал.1 от НК, като на 11.09.2011 г., около 20.30 часа в гр. Козлодуй, по ул. „Христо Ботев ” срещу магазин „Чиполино” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „ Фолксваген ”, модел „Голф” с рег.№ ***, собственост на И. С. С. с ЕГН ********** от гр.София е нарушил правилата за движение регламентирани в чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП вр. с чл.47 ал.3 от ППЗДвП / знак В26 / и е управлявал МПС-о с превишена скорост, движел се е  със скорост от 59 км/ч. при максимално разрешена скорост за горния участък установена с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената” скорост от 40 км./ч.Нарушил е  също правилата по  чл.119 ал. 1 от ЗДвП вр. с чл.42 ал.2 ППЗДП / знак А18 предупредителен пътен знак „пешеходна пътека” / – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не е намалил скоростта и не е спрял за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека пресичащата пътното платно от ляво на дясно по посока движението пешеходка Ц. П. *** и от деянието по непредпазливост е причинил смъртта на същата, починала на 07.10.2011 г. в дома си в гр.Козлодуй, ул.”Ломска”№5 вследствие на кръвоизлив, под меките мозъчни обвивки и общомозъчен отток, развил се като усложнение на ЧМТ /черепномозъчната травма/. След настъпване на  на пътно-транспортно произшествие деецът е избягал от местопроизшествието.

От субективна страна подс. И.И. е действал при форма на вина непредпазливост в нейната разновидност – самонадеяност понеже обвиняемият, движейки с превишена скорост, без СУМПС, от което е бил лишен по надлежния за това ред,  при управление на МПС е предвиждал вероятното настъпване на обществено опасните последици от опреден вид, а именно в конкретния случай вероятността да настъпи ПТП с материални щети или жертви, но от друга страна, същият не е целял и искал тяхното настъпване, а се е надявал че ще ги предотврати, разчитайки на своите способности като водач на МПС и че съставомерните последици няма да настъпят.

На следващо място, при управлението на МПС, след като е бил лишен от това право, тъй като не притежавал валидно СУМПС, от обективна и субективна страна подс.И. е осъществил състава и на престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК,  като на 11.09.2011 г., около 20.30 часа в гр.Козлодуй, по ул.„Христо Ботев” срещу магазин „Чиполино” е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. №СА **, собственост на И. С. С. с ЕГН: ********** от гр. София, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок за наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление с наказателно постановление № 1291/2010 г. на Началника на РУП – Козлодуй, влязло в законна сила на 19.01.2011 г.

Това деяние подсъдимият е осъществил при форма вина умисъл при неговата разновидност – пряк умисъл, понеже същият е съзнавал обществено опасните последици на своето деяние и е целял и искал именно тях. Многократно е бил наказван по административен ред за управление на МПС, след като същото му е било отнето заради извършени от него нарушения на ЗДвП, а и с влязла в сила на 06.10.2010 г. присъда по НОХД 324/2010 г. на РС – Козлодуй му е било налагано наказание по същият текст от НК.

 Освен с обективните пътни условия и предвидените в закона и правилника правила за движение по пътищата,подсъдимият като водач е пренебрегнал и други субективни фактори.Макар и да е имал нужната квалификация за управление на МПС,то той е бил лишен от това право по съдебен и административен ред,защото не е притежавал валидно СУМПС,което се подменя след доказване на умения и знания за управление на МПС.Пренебрегнал е и психофизичната си моторика и състояние на невъзможност за бърза реакция след употреба на алкохол,макар че за това прокуратурата не е повдигнала обвинение.Това е причината да не може да избере необходимата скорост при движение,не се е подготвил за реакция при такъв инцидент при намалена видимост.

Обвинението се доказва от събраните по делото доказателства – от направените самопризнания от подсъдимия по фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт и от приобщените и предявени материали по чл.283 НПК,събрани в ДП.Това са: протоколи за оглед на ПТП с фотоалбум, за допълнителен оглед на ПТП с фотоалбум, протокол за оглед на местопроизшествие на изоставен л.а. в м.”Геровски ливади” с.Стъргел с фотоалбум, на тройна АТЕ, Допълнителна АТЕ, СМЕ на труп, СМЕ по писмени данни, Комплексна СМЕ по писмени данни изготвена от шестима експерти, допълнителна комплексна СМЕ, Повторна Комисийна СМЕ, Химическа експертиза, трасологична експертиза, одорологична експертиза, Съдебно Психолого-психиатрична експертиза за установяване годността на наследника на пострадалата П. – непълнолетната М.К.П. да участва в наказателния процес и правилно да възприема факти и обстоятелства, Протоколи за следствени експерименти с фотоалбуми, разпити на свидетели, протоколи за очни ставки, в това число и  Защитен Свидетел – 28, който споделя че от  началото до края на месец декември 2011 г., когато подс. И. бил настанен в Затвора гр.Враца по изтърпяване на наказание лишаване от свобода, същият споделил пред него, че в гр.Козлодуй на шосе, намиращо се срещу заведение „Зеления капан” при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф”, четворка, е блъснал жена, писмени доказателства, справки от мобилни оператори, удостоверение за наследници, веществени доказателства и др.

Приложени са справки от мобилни оператори, от ЧЕЗ „Електроснабдяване”, от КАТ Враца, от ГД „ИН”, от Затвора Враца и др.Приложена е справка анализ на разпечатки на мобилни телефонни от група,с ползвател подсъдимия.От информацията предоставена от мобилните оператори по ЗЕС се установява нахождението на ползвателите и се опровергава твърдението на св.М. И.,че тя е управлявала л.а.през инкриминирания период.

Приложена е обемиста медицинска документация във връзка с лечението на пострадалата П., характеристични справки и справки съдимост, ЧНД №218/12г., ЧНД №221/12г., нотариален акт, справки за нарушител и НП-я т.ІІ, ЧНД №287/11г. на КРС, ВЧНД №444/11г. на ВОС и други.

Защитната му теза се опровергава от събраните доказателства респ. от изготвена одорологична експертиза / л. 121-122, том. 2 /, от която е видно, че мирисовата следа, иззета от предна лява седалка и волан на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№СА 8655 РС е идентична със сравнителния мирисов материал на подс. И.Г.И..

 Противоречивите с установената обстановка показания на М. В. И. – съпруга на обвиняеми , показанията на св.Б. И. И. – чичо на обвиняемия и св.М. И. И. – съпруга на Б. И. и леля на обвиняемия,  са опровергани от показанията на св. Д.Д.- пряк очевидец на произшествието,от показанията на св. П. П.,В. Р.,Л. Г..

Установено по безспорен начин е, че към инкриминираната дата посочените трима свидетели с показанията си са имали намерение да разколебаят изводите за авторството на деянието,приписвайки го на св. М. И.- съпругата на подсъдимия. Безспорно установено, е че жилището към инкриминирания период,в което се твърди че са се намирали тримата свидетели и са имали пряка видимост към местопроизшествието,за да оспорят че подсъдимият е  управлявал колата , с която е предизвикано ПТП, с последвала смърт на П. е собственост на св.П. Е. П..По това време  той и семейството му са пребивавали в имота и други хора  не са имали достъп до него, което опровергава тезата на тези свидетели-близки роднини на подсъдимия. В подкрепа на тези обстоятелства е и разпита на св.В. Р. П., живущ в съседния апартамент. В тази насока е и разпита на св.Л. Ц. Г. – домоуправител, който твърди, че от 01.07.2011 г. наематели на жилището и плащащи общите разходи са лица различни от Б. и М. И., което е видно от приложените  копия от домовата книга. В тази насока са и показанията на живущата в това жилище под наем св. П. Л. Д..

Относно местонахождението на св. М. И. към инкриминирания период, са и приложените към ДП справки разпечатки от мобилни оператори, от анализа на които е видно, че посочения от св. М. И. мобилен телефон, който използва е с № *, а мобилния телефон , който подс. И. използва е с *, което е установено и чрез показанията на св. Д. Р. Д. – началник група „Криминална Полиция” при РУП Козлодуй.

От приложените по делото справки-разпечатки на мобилни оператори и изготвената въз основа на тях Справка-анализ на информация по ЗЕС, предоставена от мобилните оператори, е видно, че за времето от 17.12 часа до 23.55 часа на 11.09.2011 г. / т.е. в периода на настъпване на ПТП, ползвателя на номер * – св. М. И.  се е намирала в обхвата на клетка с номер 55242 и наименование „ v. Harlets, imot 108009, area Pod Kozloduiski Pat, Near to stone 116 on the Road / Kozloduy /”, докато за периода от 18.06 часа до 18.42 часа на 11.09.2011 г. ползвателя на телефонен номер **  - подс. И. се е намирал в обхвата на клетка с номер 60162 и наименование „Козлодуй Крушов баир” и в 20.52 часа на 11.09.2011 г. / малко след настъпилото ПТП / се е намирал в обхвата на клетка с номер 60493 и наименование „ Kozloduy Nuclear Power”.

Видно от приложения по делото 1 бр. СД диск със схема на разположение на клетки / л. 217-218, том. 3 / клетка с номер 55242 и наименование „ v. Harlets, imot 108009, area Pod Kozloduiski Pat, Near to stone 116 on the Road / Kozloduy / ” се намира извън границите на гр.Козлодуй, което от своя страна обосновава извода, че към момента на извършване на процесното деяние ползвателя на телефон с абонатен номер * – св. М. В. И. се е намирала извън територията на гр. Козлодуй. 

Тези данни опровергават защитната версия на подсъдимия в ДП ,че друг е автора на процесното деяние по чл.343 от НК .Опровергават се и от показанията на св.А. С.  – сервитьорка в заведение „Бриз” гр.Козлодуй, обслужваща маса на подс.И., която по категоричен начин заявява, че от заведението са си тръгнали подс.И. и св.Д.. На шофьорското място в автомобила се е качил именно подсъдимия.

В тази насока са и показания на свидетелите Н. В. и М. А., че инкриминирания автомобил е бил управляван от мъж.  Техните визуални възприятия са потвърдени и от проведените следствени експерименти.

При проведения разпит на 04.04.2013 г. при условията на чл.223 от НК, пред съдия от ОС – Враца, св.Д.Д. е потвърдил първоначалните си показания, обективиращи авторството на престъплението в лицето на дееца, като се е отрекъл от неверните последващи.

          След привличане на подс.И. на 17.10.2014г. като обвиняем, в разпита му в протокол на л.50 т.V от делото, в присъствието на защитника му, същият е възприел позиция на самопризнание, заявил, че е осъзнал какво е извършил, желае делото да приключи по реда на глава двадесет и седма от НПК и съжалява за случилото се.

           От приложените по досъдебното производство характеристична справка / л. л. 163-164, том. 2 /, справки съдимост / л. 165-180 том. 2 /, справка от Затвора гр. Враца / л. 191-193, том 2 /, справка от Главна Дирекция „ Изпълнение на наказанията ” гр. София / л. 189-190, том 2 / и справка за заявителски материали, криминалистически регистрации и криминални прояви / л. 181-188 – том 3 / е видно, че подс. И.Г.И. е многократно осъждан, с изключително лоши характеристични данни, като на няколко пъти е изтърпявал наказания лишаване от свобода в пенетенциарни заведения.

         Подс. И. е роден на *** ***, български гражданин, женен, не работи, осъждан, основно образование.

     При индивидуализиране на наказателната му отговорност по  пункт I от обвинителния акт за деянието по чл.343 ал.3 пр.последно,б"б" пр.1 НК,съдът след като го призна за виновен  му определи наказание от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода и го осъди след намаляването му  с 1/3 на 4 години и 4 месеца лишаване от свобода.Този размер е съобразен с чл.373 ал.2 НПК и условията по чл.58а ал.1 НК.Наказанието е определено при баланс на обстоятелствата имащи значение и установени по делото при отмерване на наказанието.

    Смекчаващи отговорността му обстоятелства са изразеното съжаление,деянието е извършено преди  повече от три години,има семейство и четири деца.  Отегчаващи са: обремененото му съдебно минало и лошите  характеристични данни, разкриващи личност с изключително висока степен на обществена опасност, а също и първоначалният му стремеж да прикрие авторството на деянието не със средствата установени в НПК, а чрез упражняване на въздействие лично или чрез негови близки роднини върху част от свидетелите.Последиците от престъплението-причинена смърт на лице,което не е допринесло за този резултат,престъпната самонадеяност,като не е искал настъпването на последиците,но е могъл да ги предвиди, провокирана и от поетото количество алкохол,броя на нарушенията , разкриват висока степен на обществена опасност на деянието и изключително висока на дееца,който в периода е бил лишен от право да управлява МПС за нарушения на правилата за движение по пътищата.

На осн. чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 НК съдът го лиши от право да управлява МПС за срок от 4 години и 6 месеца,което да се изпълни след влизане на присъдата в законна сила.Размерът на това наказание е съобразен и с изискването да не е по-малък от този на наказанието лишаване от свобода.

    За деянието по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 НК съдът при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства му определи наказание 1 година лишаване от свобода и при условията на чл.58а ал.1 НК го намали с 1/3,като го осъди на 8 месеца лишаване от свобода.

Като смекчаващи отговорността основания се приемат посочените по- горе: изразено съжаление и разкаяние,отговорност към семейството,изминалия период от време от времеизпълнението до получаване на наказание за деянието.

Отегчаващите установени по делото са обремененото съдебно минало, упоритостта , с която показва незачитане на  административни и съдебни решения, по силата на които е лишен да управлява МПС.За подобни нарушение е бил санкциониран многократно и въпреки това, в срока през който е бил наказан, с престъпна самонадеяност и упоритост за незачитането на закона е осъществил деянието. Причинил е изключителни по тежест вредни последици .Понесените до момента санкции не са дали добър правен резултат за нарушителя.Очертава се като личност с криминална нагласа и с висока степен на обществена опасност.Всички тези обстоятелства мотивираха съдебния състав при определяне на наказанието.

    В условията на чл.23 ал.1 НК за двете деяния, съдът определи едно наказание,като наложи най- тежкото от тях от 4 години и 4 месеца лишаване от свобода,при първоначален"строг" режим в затвор,след приспадане на изтърпяното по мярка за неотклонение наказание по чл.59 ал.1 т.1 НК.

    Наказанието "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 4 години и 6 месеца се присъединява към наказанието лишаване от свобода и да се изпълни,след влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимия се възложиха разноски по делото от 4619.13 лв. в полза на държавата по сметка на ВрОС.

    Съдът се разпореди с веществените доказателства.

    Причината за извършване на двете престъпления е трайното незачитане на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта от дееца.Последица от това е отнетия човешки живот по негова вина.   

    Воден от горните съображения, Врачанският окръжен съд постанови своята присъда.

 

                  Председател: