РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Бургас, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120107342 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Т., ЕГН **********,
адрес: г*, срещу „Магнум - Д“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *
представлявано от Д.И. Д., за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 5204 лева, представляваща обезщетение заради незаконно задържане на трудовата
книжка на ищеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 26.08.2022 г. до
датата на подаване на исковата молба на 14.11.2022 г. в размер на сбор от брутните трудови
възнаграждения за периода, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба – 14.11.2022 г. до окончателното им плащане.
Сочи се, че между страните е било налице трудово правоотношение от 26.08.2021
г. до 26.08.2022 г., по силата на който ищецът първоначално е изпълнявал длъжността „*”, а
впоследствие „*“ с брутно месечно възнаграждение 2050 лева. Въпреки прекратяване на
трудовия договор и в противоречие с разпоредбата на чл. 350, ал. 1 КТ работодателят не е
оформил и предал трудовата книжка, находящата се в трудовото досие на Т., и до
настоящия момент.
Моли се за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
Ответното дружество чрез процесуален представител е оспорило иска. Посочило
е, че не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка досежно
съществуването на трудово правоотношение между страните и факта на прекратяването му.
Оспорено е обстоятелството, че трудовата книжка е задържана по вина на работодателя.
Изложени са твърдения, че отдел човешки ресурси на дружеството се намира в София,
1
поради което трудовата книжка на Т. е изпратена там на 29.08.2022 г., като е оформена
надлежно и върната обратно в магазина, където е работел ищеца, на 02.09.2022 г. Служител
на дружеството многократно е направил опити да се свърже с Т., за да му предаде трудовата
книжка, но неуспешно. Т. се е явил в магазина едва на 16.11.2022 г. и е получил в оригинал
трудовите си книжки. Така с поведението си ищецът целенасочено е забавил получаването
на документите. Освен това за него не са настъпили никакви вреди от оставането без
трудова книжка, като са изложени подробни аргументи. Не са налице и виновни действия на
длъжности лица от дружеството, чрез което да е създадена пречка на работника да получи
книжката си. Ето защо искът е неоснователен.
Моли се съда да отхвърли исковете и присъди на дружеството съдебно-
деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 226, ал. 2 КТ.
Между страните не е спорно обстоятелството, че за периода 26.08.2021 г. –
25.08.2022 г. е било налице трудово правоотношение, което е било прекратено поради
съкращаване на щата. Тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване с определението на съда по чл. 146 ГПК, установяват се и от представените по
делото трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
26.08.2022 г. От приложеното по делото допълнително споразумение към трудовия договор
от 06.01.2022 г. се установява, че между страните е уговорено основно трудово
възнаграждение в размер на 2050 лева и допълнително такова за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,60 %. Представена по делото е ведомост за полученото
възнаграждение за м. 07.2022 г., от която се установява, че ищецът е получил 2062,29 лева
брутно трудово възнаграждение, формирано от основно такова плюс възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит.
Н. Т. е изпратил на ищцовото дружество писмена покана за връщане на трудовата
книжка по куриерска фирма. Трудовата книжка е предадена на ищеца на 16.11.2022 г.,
видно от приетата разписка, която установява, че представител на „Магнум-Д” ЕООД К. е
предал на Н. Т. 2 броя трудови книжки. Служителят А. К. е разпитан като свидетел по
делото. Посочил е, че работи в ищцовото дружество, в магазини „Техмарт“. Всичко, което
касаело персонала – болнични листи, справки, трудови книжки, се намирало в София. Всеки
петък, когато идва камионът със стоката, изпращали и получавали документи. Колежката,
която се занимавала с оформяне на документи, не можела да се свърже с Н. и помолила К. да
му върне трудовата книжка. На 02.09.2022г. трудовата книжка била при свидетеля и той
очаквал Т. да се яви в магазина, за да вземе личните си вещи и да върне ключове, както
обещал, но това не се случило още една седмица. След това К. започнал да му звъни, но
телефонът бил блокиран. В крайна сметка успял да се свърже с него от личния си телефон в
края на м. септември. Т. заявил, че няма да дойде да си получи книжката, тъй като трябвало
2
да се отрази и друго обезщетение, което не е било отразено в нея. К. изпратил отново
книжката до София и на 07.10.2022 г. книжката се върнала. Отново започнал да търси Т. от
различни телефонни номера, но не успял да се свърже с него. Чак след един месец той се
обадил. На 15 или 16.11.2022 г. си взел трудовата книжка и се разписал на протокол.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, т. 2 КТ „работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено”, а в изр. 2 на ал. 3 е предвидено как се определя
размерът на обезщетението – то е „в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня
на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на
работника или служителя”.
В случая по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, от които
може да се направи несъмнен извод, че трудовата книжка е била у работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение на 26.08.2022 г. и че е върната на ищеца едва на
16.11.2022 г. Тези обстоятелства не са спорни между страните. Същите спорят относно
причините, довели до късното предаване на трудовата книжка, както и относно наличие на
вреди у ищеца поради задържането й от работодателя.
Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и
да я предаде незабавно на работника или служителя. Съгласно трайно установената практика
достатъчно е обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на
обезщетение, като вредите са презюмирани от самия законодател и са нормативно
определени в разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ – те са само имуществени и са в
размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка; не е необходимо нарочното им
доказване от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос.
С Тълкувателно решение № 1/2019 г. от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г.
ОСГК на ВКС е дал задължителни указания, че когато трудовата книжка се намира при
работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от
работника или служителя, е необходимо изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с
писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В случая
трудовата книжка се е намирала у работодателя, поради което е бил длъжен да я предаде на
Т. в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
В т. 2 от посоченото Тълкувателно решение е посочено още, че за работодателя
възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него.
Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка. Изяснено е още, че във
всички случаи е налице незаконно задържане на трудовата книжка и работодателят дължи
3
обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато след направеното вписване на данните е било
възможно предаването на книжката на работника или служителя, който е бил в
предприятието и е изчаквал получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има
основателни причини за това. Работодателят изпада в забава относно изпълнение на
задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с
обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка – тази процедура е
необходимо да се изпълни, ако работникът не е присъствал при прекратяване на трудовото
правоотношение, което в случая не е налице – Т. лично е подписал заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на 26.08.2022 г. – обстоятелство, което не се
спори между страните. Освен това и изпращане на покана по реда на чл. 6, ал. 3 от
Наредбата не се твърди и не е установено да е изпратена на Т.. Действително същият е
търсен многократно по телефона, но не е открит, съобразно събраните по делото гласни
доказателства. С полагането на тези усилия за откриване на работника обаче работодателят
не се е освободил от собствената си забава да му предаде трудовата книжка в срок.
Обстоятелството, че отдел Човешки ресурси, оформящ документите на работниците и
служителите в дружеството, се намира в София и е необходимо време за изпращане и
връщане на документите, също не оправдава ответника. Същият е длъжен да създаде
необходимата организация и да изпълни задължението си да оформи и върне трудовата
книжка на работника си в деня на прекратяване на правоотношението, като този срок за
предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение е
императивно определен в чл. 350, ал. 1 КТ.
По отношение на следващия спорен между страните въпрос – дали ищецът
реално е претърпял вреди от задържането на трудовата му книжка, съдът намира следното:
От представените от ответника писмени доказателства – удостоверение от НАП и
регистрационна карта в Бюрото по труда, се установява, че за ищеца няма данни за актуален
действащ трудов договор към 28.09.2022 г. С платежно нареждане от 19.10.2022 г. на Т. е
платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за периода 26.08.2022 г. – 25.09.2022 г. в размер на
1693,11 лева.
Както вече бе посочено, достатъчно е обективното неизпълнение на
задължението на работодателя, визирано в чл. 350, ал. 1 КТ, за да възникне правото на
обезщетение. Вредите са презумирани от законодателя и нормативно определени в чл. 226,
ал. 3, изр. 2 КТ – в размер на брутното възнаграждение от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. Не е необходимо нарочното
им доказване от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос. В
случая ответникът е посочил, че вреди не са възникнали за работника, доколкото същият е
регистриран в Бюрото по труда, не е започнал нова работа и не е бил възпрепятстван да
започне такава вследствие задържането на трудовата книжка. Съгласно практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение № 606 от 27.10.2009 г. по гр. д. №
4
908/2009 г., Решение № 519 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1741/2010 г., IV г. о., Решение № 38
от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1276/2009 г., IV г. о.), непредаването на трудовата книжка на
работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг
работодател, съответно – да реализира трудов доход, поради което законът презумира
настъпилите от незаконното задържане вреди. Когато обстоятелството, че в периода на
задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал социално осигурен доход, се
оспорва от работодателя, то в негова тежест е да установи, че работникът е реализирал
доход и в какъв размер. В случая работодателят не сочи, че ищецът е започнал нова работа,
поради което е реализирал доход и следователно не е претърпял вреди от задържането на
трудовата му книжка – напротив – твърди и представя доказателства в насока, че ищецът е
бил безработен в периода след прекратяване на трудовото правоотношение.
Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо в случая да се
доказват вреди от несвоевременното предаване на трудовата книжка – вреди, настъпването
на които е презумирано от закона. Следва да се присъди обезщетение за незаконното
задържане на трудовата книжка от прекратяване на трудовото правоотношение на
26.08.2022 г. до датата на подаване на исковата молба на 14.11.2022 г., доколкото се
установи, че трудовата книжка е предадена след това – на 16.11.2022 г.
По отношение на размера на претенцията съдът намира следното:
Съгласно установената съдебна практика, причинените на работника вреди,
обезщетение за които се търси по реда на чл. 222, ал. 1 КТ, се дължат на основание,
различно от това по чл. 226, ал. 2 КТ, в който текст са предвидени вреди от незаконното
задържане на трудовата книжка на работника. И в двата случая обаче целта е да се обезщети
работника за времето, през което е останал без работа, поради което обезщетения в размер
на брутното му трудово възнаграждение не могат да бъдат присъдени за един и същи
период. За част от периода, за който ищецът претендира обезщетение за незаконно
задържане на трудовата му книжка (26.08.2022 г. – 25.09.2022 г.), му е заплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1693,11 лева – този размер обаче не
съответства на размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, определящо размера
на обезщетенията по КТ. Ищецът вече е обезщетен за времето на оставане без работа, а
присъждането на второ обезщетение за същия период би довело до нарушаване на основния
принцип за недопустимост на неоснователно обогатяване. Поради това и за този период
следва да му бъде присъдена само разликата над заплатения размер обезщетение до
дължимото му такова съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ, като същото е
претендирано от ищеца в размер на 2050 лева. Ето защо и за периода следва да се присъди
сумата 356,89 лева.
Както бе посочено по-горе, установява се от представената ведомост за м. 07.2022
г., че ищецът е получил 2062,29 лева брутно трудово възнаграждение, формирано от
основно такова плюс възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Тъй като
претенцията е заявена до размера от 2050 лева, следва да бъде уважена до този размер. За
периода 26.09.2022 г. – 14.11.2022 г. дължимото обезщетение възлиза на сумата от 3510,89
5
лева. Ето защо и искът следва да бъде уважен до размера от 3510,89 лева, а за разликата до
пълния претендиран размер от 5204 лева следва да бъде отхвърлен.
На ищеца се дължат сторените от него разноски в производството, съразмерно на
уважената част от претенцията. Процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 840 лева. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото заплатеното
адвокатско възнаграждение е в размер, близък до минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като върху него е
начислен и ДДС. Поради това на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 566,71
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 234,25 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Магнум - Д“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *
представлявано от Д.И. Д., да заплати на Н. Д. Т., ЕГН **********, адрес: г*, сумата от
3510,89 лева (три хиляди петстотин и десет лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение заради незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от
26.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба на 14.11.2022 г. в размер на сбор от
брутните трудови възнаграждения за периода, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2022 г. до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 3510,89 лева до пълния
претендиран размер от 5204 лева.
ОСЪЖДА „Магнум - Д“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *
представлявано от Д.И. Д., да заплати на Н. Д. Т., ЕГН **********, адрес: г*, сумата от
566,71 лева (петстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки) съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н. Д. Т., ЕГН **********, адрес: г*, да заплати на „Магнум - Д“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * представлявано от Д.И. Д., сумата от
234,25 лева (двеста тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки) съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6
7