№ 121165
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело №
20231110117034 по описа за 2023 година
Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Постъпила е молба от 16.08.2023 г. от адв. К. Б., за изменение на разпореждане № 91472 от
24.07.2023 г. по ч. гр. д. № 17034/2023 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, в частта му за
разноските.
С цитираното разпореждане от 24.07.2023 г. съдът е приел, че заявителят „С В” АД следва
да заплати на адв. Б. сумата в размер на 50 лева - разноски за подаване на възражение по чл.
414 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят „С В” АД, е депозирал отговор на молбата за
изменение на разпореждането в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за
неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III Гражданско отделение, 151 състав, след като обсъди
възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да
иска изменение на разпореждането в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира,
респ. да преповтаря, приетото в цитираното разпореждане от 24.07.2023 г. относно
разноските в заповедното производство.
Както е посочено в мотивите на разпореждане № 91472 от 24.07.2023 г., относно дължимите
разноски в заповедното производство, настоящият състав изцяло споделя застъпената от
Върховния касационен съд практика, , обективирана в определение № 140/19.03.2020г. по
ч.т.д.№ 236/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д.№ 3074/2018г. на
1
І т.о., а не становището поддържано в цитираните в молбата по чл. 248 от ГПК определения.
Съгласно цитираната практика заповедното производство е уредено като едностранно.
Затова в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен
лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване
актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е основание за
отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. В този
смисъл дори в цитираната от съда практика на ВКС се приеме, че не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство
дори и в минимален размер. Въпреки това Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя характер все пак
представлява действие по подаване на молба, поради което и е определил по реда на чл. 6,
т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение
в размер на 50 лева.
Ето защо молбата от 16.08.2023 г. за изменение на разпореждането от 24.07.2023 г. в частта
за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на адв. К. Б., за изменение на
разпореждане № 91472 от 24.07.2023 г. по ч. гр. д. № 17034/2023 г. по описа на СРС, ГО, 151
състав, в частта му за разноските.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в еднодесмиченседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2