Решение по дело №2600/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1571
Дата: 25 април 2025 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20251110202600
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1571
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110202600 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П. Д. М., ЕГН **********, чрез адв. И. П. от
САК, против електронен фиш серия К № 4077957, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.
2 вр. ал. 1 ЗДвП на П. Д. М. е наложена глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева.
В жалбата въззивникът твърди нарушения на процесуалните правила и
се позовава на изтекла давност. Оспорва се и извършването на нарушението.
По изложените съображения прави искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят П. М., редовно уведомен, не се
явява. Представлява се от адв. И. П. от САК, която пледира за отмяна на
електронния фиш по доводите в жалбата. Претендира присъждане на разноски
в размер на 100, 00 лева.
Въззиваемата страна – Столична дирекция на вътрешните работи,
редовно уведомена, изпраща представител юрк. С. К., която пледира
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
1
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ
на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН, от легитимирано лице и при спазване
на срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП – електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 28.01.2025 г. (видно от разписка, инкорпорирана в преписа на електронния
фиш, приложен към жалбата), като въззивната жалба е подадена на 07.02.2025
г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, съдът намери, че са налице основанията за неговата
отмяна.
С атакувания електронен фиш жалбоподателят П. М. е санкционирана
за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, което се сочи да е извършено на
22.10.2020 г. В ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда
абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване
се изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието не е влязъл
в сила, т.е. липсва уредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. За
това следва да се приложат разпоредбите на НК, с оглед изричното
препращане, визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата,
изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на НК, защото при
посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. Т.е. per argumentum a fortiori след
като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона
срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира, на по-
голямо основание това следва да се отнася и по отношение на
административните нарушения, които по правило са деяния с по- ниска
обществена опасност. От тук следва правния извод, че доколкото в ЗАНН
липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и
относно т.нар. абсолютни давностни срокове приложение намират
разпоредбите на чл.80 и сл. на НК /Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС/. В частност, в процесния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е.
наказателното производство следва да се счита погасено по давност
/независимо от спирането или прекъсването/ след изтичане на срок,
надвишаващ предвидения в чл.80, ал.1, т.5 срок от три години плюс още една
2
втора съгласно чл.81, ал.3 от НК , или общо 4 години и 6 месеца. В случая и
доколкото процесното нарушение се твърди да е извършено на 22.10.2020 г.,
то абсолютният давностен срок е изтекъл на 22.04.2025 г.
Предвид горното съдът намери, че обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен и административнонаказателното производство –
прекратено.
При извода за основателност на въззивната жалба въззиваемата страна
няма право на присъждане на разноски. Жалбоподателят чрез процесуалния си
представител претендира присъждане на разноски в размер на 100, 00 лева, но
съдът намери, че не са налице основания в полза на въззивника да бъдат
присъдени разноски. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС "Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка." В настоящия случай жалбоподателят не представя
доказателства да е заплатил адвокатско възнаграждение, поради което и
разноски не му се дължат. По делото е представено пълномощно (л. 5 от
материалите по делото), в което липсва отбелязване за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение. Доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение не са представени и впоследствие. Същевременно в
пълномощното липсва и отбелязване адвокатската помощ да е осъществена
при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 6 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4077957, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП за нарушение на чл.
21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП на П. Д. М., ЕГН **********, е наложена глоба в размер
на 100, 00 /сто/ лева.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
НАХД № 2600/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
3
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4