Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.12.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесет и
осми ноември две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 14958 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК
Образувано е въз основа на
искова молба подадена от В.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. *****, с която претендира да бъде осъдена *****, Булстат № *****,
представлявана от *****, с адрес: *****да му заплати сумата от 1312
лв.
- обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради
незаконосъобразно прекратяване
на трудовото правоотношение за периода 27.01.2017г. до
27.03.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата, както
и сторените в производството
разноски.
В исковата молба се сочи, че ищецът работил при ответника на
длъжност Старши инспектор, „Контролно ревизионни дейности”, по силата на трудов
договор № *****., изменен с Допълнително споразумение
№ 01026/31.07.2012г., с място на работа Дирекция „Местни данъци”, отдел „Контролно
ревизионни дейности”. Трудовото му правоотношение било прекратено с
дисциплинарно уволнение, наложено със Заповед № 3245/12.09.2016г. на Кмета на *****,
която била отменена с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 13998/2016г. на
ВРС, като със същото решение ответникът бил осъден да заплати на В.К.К. сумата от 2594 лв. /две хиляди петстотин деветдесет и четири
лева/, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното
уволнение за периода от 27.09.2016г.
до 26.01.2017г. След
този период ищецът е останал без работа и в
периода от 27.01.2017г. до
27.03.2017г.,
за който работодателят му дължи обезщетение в размер на 1312 лв. Претендират се разноски.
От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва предявения иск, тъй
като ищецът не е изменил иска си на същото основание предявен по гр.д. № 13998/2016г. на ВРС. Не оспорва размера на дължимото обезщетение. Направено е възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК.
Варненският районен съд, като взе
предвид доводите и възраженията на страните по делото,
и след преценка на събраните доказателства
– поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства - копия
от: Решение № 478/09.02.2017г. постановено по гражданско дело № 13998/2016 по описа на ВРС, XXX- ти състав; трудов договор № *****. с допълнително споразумение № 01026/31.07.2012г.; Заповед № 3245/12.09.2016г. на Кмета
на *****; фишове за получено
трудово възнаграждение от служителя за
месец Август 2016г. и месец Септември
2016г.; справка
от *****за действащи трудови договори на В.К.К., се установява, че: от 27.08.2008г. В.К.К. е работил при работодател ***** на
длъжност Старши инспектор, „Контролно ревизионни дейности”, по силата на трудов
договор № *****., изменен с Допълнително споразумение № 01026/31.07.2012г., с
място на работа Дирекция „Местни данъци”, отдел „Контролно ревизионни
дейности”. Трудовото му правоотношение било прекратено с дисциплинарно
уволнение, наложено със Заповед № 3245/12.09.2016г. на Кмета на *****, която
била отменена с влязло в сила на 10.06.2017г. на съдебно решение по гр.д. №
13998/2016г. на ВРС. Със същото решение ответникът бил осъден да заплати на В.К.К. сумата от 2594 лв. /две хиляди петстотин деветдесет и четири лева/,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение
за периода от 27.09.2016г. до
26.01.2017г. За периода от 27.01.2017г. до 27.03.2017г. е налице регистриран трудов договор в НАП с работодател *****.
Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, намира за установено от правна страна следното:
Предявения иск е с правна квалификация чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225
ал. 1 КТ.
По делото са приети за безпорни и
ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно наличието на влязло в
сила съдебно решение, с което е отменена издадена от ищеца – работодател Заповед № 3245/12.09.2016г. за прекратяване на трудов договор № *****., изменен с Допълнително споразумение №
01026/31.07.2012г., както и размера на дължимото на работника – ищец
обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ за период от 27.01.2017г. до 27.03.2017г.
При това положение в тежест на доказване за
ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване оставането му без работа в периода 27.01.2017г. до 27.03.2017г., респ. ответникът - обстоятелството, че е погасено задължението му за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ за период от 27.01.2017г. до 27.03.2017г. чрез плащане или друг правнорелевантен способ
От обсъдените
докзателства е видно, че в претендирания
период за ищеца не е налице регистриран друг трудов договор, освен с ответника.
С оглед
разпоредбата на чл. 225, ал.1 вр. чл. 228, ал.1 от КТ обезщетението при незаконно уволнение
се определя в размер на брутното
трудово възнаграждение получено от работника
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за заплащане на съответното
обезщетение, или в размер на последното
получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение. В случая е налице влязло в сила решение, което обвързва страните и с него е прието,
че базата за определяне на обезщетението
е получаваното от ищеца брутно тр. възнаграждение за последния отработен пълен
месец - 656 лв.
Предвид изложените доводи за горепосочения период
стойността му е 1312 лева, в какъвто размер се претендира от ищеца.
С оглед уважаването на претенцията и направеното искане от ищеца
за присъждане на разноски, следва да му се
присъдят такива съобразно доказателствата за реалното им извършване – договор
за правна помощ, като размера на удостоверения в него заплатен адвокатски хонорар от 400лв. следва да бъде намален, предвид въведеното възражение по
чл. 78 ал. 5 ГПК, до минималния предвиден в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС – 322 лева, с оглед пълната липса на правна /един
иск/ и фактическа /период и обстоятелства, на които се основава иска/ сложност
на спора. Меродавно е и наличието на влязло в съдебно решение за част от
дължимото на ищеца обезщетение на същото основание по чл. 225 ал.1 КТ, за друг
период.
На
осн. чл. 78
ал. 6
ГПК и чл.1 от ТДТССГПК
ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата дължимата държавна такса за разглеждане на иска в размер на 52,48 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ *****, Булстат № *****, представлявано
от *****, с адрес: гр. *****, да заплати на В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1312 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 27.01.2017 г. до 27.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК *****, Булстат № *****, представлявано от *****, с
адрес: гр. *****, да заплати на В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 322 лева, представялваща направените от него в
производството пред ВРС разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 1 ТДТССГПК *****, Булстат № *****, представлявано от *****, с адрес: гр. *****, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС Варна,
сумата от 52,48 лева, представляваща дължима държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: