Решение по дело №976/2016 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

07.11.2016

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

06.10.

Година

2016

В публично заседание и следния състав:

Председател

ЗДРАВКА ЗАПРЯНОВА

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Т.Ц.

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

976

по описа за

2016

година.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000150/ 14.07.2016г., издадено от Началник ОО„АА”- гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание глоба от 500лв. по чл.178в, ал.4 от ЗДвП, на С.Т.Я. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 22.06.2016г. в гр.Кърджали, с което виновно е нарушил чл.11в, т.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС вр.чл.20 ал.2 т.2 от същата наредба.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателката Я., която считала наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което го обжалвала. Излага следните съображения: не била извършила нарушението; наказанието било наложено при неизяснена фактическа обстановка, която дори несъответствала на обективната истина; в производството били допуснати процесуални нарушение, които ограничавали правото на защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, със следните доводи: наказанието било наложено при неизяснена фактическа обстановка; в наказателното постановление наказващият орган бил изписан с абревиатура, което ограничавало правата на жалбоподателя да разбере дали то е издадено от компетентен орган; посоченият за нарушен нормативен акт бил изписан с кратко наименование, поради което жалбоподателят не можел да разбере коя точно наредба е нарушил; неясно описано нарушение, което представлява нарушава чл.42 т.4 от ЗАНН.

Административно наказващият орган се явява лично като заявява, че жалбата била неоснователно. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било ясно и точно описано, а и жалбоподателката била наясно какво нарушение е извършила.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 22.06.2016г. свидетелят С.И. бил на работа като инспектор в ОО“АА“ в гр.Кърджали. Този ден на основание писмо рег.№ 16- 00- 1299/10/ 17.06.2016г. на директора на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ и на Доклад изх.№ 16- 00- 16- 1299/9/ 14.06.2016г. изготвен от служител на отдел „Психологически подбор, свидетелят И. поканил жалбоподателката да се яви при него в отдела в гр.Кърджали, която сторила това около 09.40ч. Този ден на база Протокол № 182 за съответствие на психологическото изследване и водената документация на изискванията на нормативната уредба и методическите указания, Регистрационна карта № 24/ 15.01.2016г. и Резултатна карта № 24 на Х.А.Ю., свидетелят С.И. в присъствието на колежката си А.М. и нарушителят съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че на 15.01.2016г. жалбоподателката е допуснала лицето Х.А.Ю. до психологическо изследване по чл.157 без да е проверила дали лицето е представила съответните документи по чл.20 ал.2 т.2 от Наредба № 36, а именно копие от заповедта за отнемане на свидетелството за управление на МПС и удостоверение за изтърпяно наказание издадено от МВР. Така съставеният акт бил подписан без възражения. На тази база било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.178в, ал.4 от ЗДвП е наложена глоба от 500лв. Никой от двамата свидетели не е извършвал проверка на водената от жалбоподателката документация, а нарушението е констатирано от С.И. на база изпратените му документи посочени по- горе и проверка на фактите от негови колеги.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима и делото следва да бъде разгледано по същество, тъй като е спазен 7- дневния срок за обжалване фиксиран в чл.59 ал.2 от ЗАНН. Това се установява от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на 27.07.2016г., а жалбата е заведена при административнонаказващият орган на 03.08.2016г.   

Тази съдебна инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради следните съображения: 1.отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение на чл.11в т.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС вр.чл.20 ал.2 т.2 от същата наредба. Първата норма въвежда изискване за психолозите, работещи при лицата притежаващи удостоверение за регистрация, да приемат и проверяват документите на тези, които се явяват на психологическо изследване. Вторият текст вменява задължение за лицата по чл.1 ал.1 т.2 да представят копие от протокола за доброволно предаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство или заповедта за отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и удостоверение за изтърпяно наказание, или справка за наложените наказания и приложените принудителни административни мерки от съответното звено „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи или областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в което водачът се води на отчет, като от справката следва да е видна датата, на която е изтекъл срокът на наказанието или на принудителната мярка, при първото и второто явяване при започване на психологическото изследване. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят има качеството на психолог, който работи във фирма притежаваща удостоверение за регистрация. Не така стои въпросът със задължението на жалбоподателя да приеме и провери документите на лицата, които се явяват на психологическо изследване. Липсват каквито и да са доказателства по повод изпълнение или неизпълнение на това изискване на датата 15.01.2016г. в гр.Кърджали от страна на нарушителя Я.. Освен това второто описано задължение е относимо към лицето, което се явява на изследването, а в случая за нарушител е посочен психолога, а не водача на МПС. Въпреки това по делото не бяха представени каквито и да било доказателства, които да установят, че на инкриминираната дата не са били представени по време на психологическото изследване копие от заповедта за отнемане на свидетелството за управление на МПС и удостоверение за изтърпяно наказание, издадено от МВР. От тук следва, че при неизяснена и недоказана фактология, наказващият орган е санкционирал жалбоподателката Я.; 2. С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно наказателната отговорност на С.Я. по чл.178в, ал.4 от ЗДвП. Този текст предвижда наказание за неспазване на изискванията за водене на документацията във връзка с организирането и провеждането на психологическите изследвания. Така посочения състав на нарушение по никакъв начин не кореспондира с описаните факти в обжалваното наказателно постановление. Това е така, тъй като фактите са за това, че е допуснала лице до психологическо изследване без да е проверила дали то е представило изискуеми документи по чл.20 ал.2 т.2 от Наредба № 36 на МТИТС. Тази фактология не покрива изпълнителното деяние на чл.178в, ал.4 от ЗДвП за водене на документация, поради което неправилно е подведено извършеното към съответната правна квалификация на нарушение; 3. От показанията на разпитаните по делото свидетели И. и М. става ясно, че те не са извършвали проверката, а техни колеги са сторили това, тъй като те нямали такова право. Актът бил съставен въз основа на констатации направени от други лица. Тези факти водят на процедура по съставяне на акт съгласно чл.40 ал.3 от ЗАНН, а именно в присъствието на други двама свидетели, които не са присъствали при извършването или установяване на нарушението. В случая съставянето на акта е станало само с един свидетел, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила в административно наказателното производство. Тук е неприложим и реда на чл.40 ал.4 от ЗАНН, тъй като дори и представените писмени доказателства-  Протокол № 182 за съответствие на психологическото изследване и водената документация на изискванията на нормативната уредба и методическите указания, Регистрационна карта № 24/ 15.01.2016г. и Резултатна карта № 24 на Х.А.Ю., да са официални документи, то от тях не се установява нарушението, което е описано в акта; 4. Не на последно място следва да се отбележи, че наказващият орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран, тъй като не е изписал пълния текст на поднормативния акт, който се твърди, че е нарушен. Той се е задоволил да посочи само Наредба № 36 на МТИТС, но тази наредба има и друго наименование, а именно- за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, което не е изписано.

Поради всички тези съображения, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29-0000150/ 14.07.2016г., издадено от Началник ОО„АА”- гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание глоба от 500лв. по чл.178в, ал.4 от ЗДвП, на С.Т.Я. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 22.06.2016г. в гр.Кърджали, с което виновно е нарушил чл.11в, т.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС вр.чл.20 ал.2 т.2 от същата наредба, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                                                       

 

 

                                                                          Районен съдия: