Р Е Ш Е
Н И Е № 101
гр. Бургас, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско
отделение, в съдебно заседание на
двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря
Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.
№ 400 по описа за 2019 година,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба, предявена от
С.Г.Д., ЕГН **********, Р.Д.Д., ЕГН **********, Д.Р.Д., ЕГН **********,
тримата с адрес ***, Д.И.Д., ЕГН **********, И.Р.Д., ЕГН **********, двамата с
адрес *** и Й.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, всички със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Раковски“ №2, чрез адвокат Станко Кралев от БАК против ,,Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43, с
която ищците претендират да бъде осъдено ответното дружество да им заплати
обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди след
настъпилата смърт на техния роднина- Г Р.Д., ЕГН **********, причинена от допуснато
на 21.02.2016г. пътно транспортно произшествие от Н.Н.Ф., управлявал застрахован при горното дружество лек
автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен номер СН 55 00 АМ както следва:
-На С.Г.Д. сумата от 200 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-21.02.2016г.
-На Р.Д.Д. сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-21.02.2016г.
-На Д.Р.Д. сумата от 30 000 лева,
частично предявен иск от сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането-21.02.2016г.
-На Д.И.Д. сумата от 15000 лева,
частично предявен иск от сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането-21.02.2016г.
-На И.Р.Д. сумата от 15 000
лева, частично предявен иск от сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането-21.02.2016г.
-На Й.А.А. сумата от 15 000
лева, частично предявен иск от сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането-21.02.2016г.
С уточняваща молба първите двама ищци
посочват, че имуществените вреди, които претендират за заплащане от ответника
са в размер на 1350 лева, направени разходи за извършено погребение на сина им,
видно от фактура №94/27.02.2016г.
Твърди се в исковата молба, че
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.02.2016г. в гр.Сливен е
причинена смъртта на Г Р.Д.- син на първите двама ищци, брат на третия и внук
на останалите трима ищци, от което всички търпят неимуществени вреди, а първите
двама са претърпели и имуществени вреди. Посочва се също така, че с присъда на
Окръжен съд гр.Сливен по НОХД 520/17г. подсъдимият Н.Н.Ф. е признат за виновен
в това, че на посочената по горе дата, на летище „Бършен“, извън регулационните
граници на гр.Сливен, при управление на моторно превозно средство марка
„Мерцедес“ с регистрационен номер СН 55 00 АМ по непредпазливост причинил
смъртта на Н Х. Б и Г Р.Д.. Първоинстанционният съд присъдил обезщетение в
размер от по 200 000 лева на всеки от първите двама ищци за претъпените
неимуществени вреди, както и сумата от 1350 лева имуществени вреди /извършени
разходи по погребението на сина им/. Апелативен съд Бургас отменил присъдата
частично в частта, в която Ф. бил оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342 НК, приемайки, че
текстовете на този състав от НК са осъществени, а ВКС с решение от 15.05.2019г.
по наказателно дело №83/19г. оставил присъдата на въззивния съд в сила.
Заявява се в исковата молба, че
деянието е противоправно, извършено е виновно и е налице причинно-следствена
връзка между него и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на Г Д.. Описват се
подробно претърпените болки и страдания от всеки от ищците.
Посочва се освен това, че лекият
автомобил, с който е извършено престъплението е застрахован при ответника с
полица ***, валидна от 08.04.2015г. до 07.04.2016г. Застрахователното дружество
било уведомено за настъпилото ПТП, като с молба получена от ответника на
08.01.2019г. последният бил поканен доброволно да заплати претендираното
обезщетение, но отказал с мотив, че застрахованият водач е участвал в
състезание и е налице основание за отказ, съгласно разпоредбата на чл.268 ал.4 КЗ/отм./ Според ищците от мотивите на решението на Апелативен съд гр.Бургас
било видно, че в момента на настъпване на ПТП не е провеждано състезание и след
като на основание чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
вината на дееца са налице основанията за осъждане на ответника да заплати
търсените от тях обезщетения в посочените вече по-горе размери.
Ответникът, с депозирания отговор на исковата
молба, чрез процесуалния си
представител, оспорва допустимостта на предявените искови претенции, както и
тяхната основателност и размер, излагайки съображения в тази насока.
Не се спори относно наличието на сключен и
валиден договор за застраховка гражданска отговорност към датата на настъпване
на събитието, както и относно факта на случилото се на 21.02.2016г.
произшествие. Не е налице противоречие и във връзка с твърдението на ищците за
постановените от наказателния съд и влезли в сила съдебни актове и изложените в
исковата молба обстоятелства за постъпили извънсъдебни претенции за заплащане
на застрахователно обезщетение от ищците. Заявена е обаче позиция за наличие на
изключение от покритието, която се основава на нормата на чл.268 т.4 КЗ/отм./
Излагат се в по този повод съображения, че обезщетение не се дължи тъй като
моторното превозно средство е използвано за участие в състезание, проведено на
летище „Бършен“ в землището на гр.Сливен, като този факт се установявал от
фейсбук страницата на организатора на събитието. Предвид характера и целта на
събирането, както и скоростта, с която се е движил водачът, управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес“ не съществувало никакво съмнение, че в момента на
ПТП, последният се е състезавал.
Шофьорите на автомобилите марка „Мерцедес“ и „БМВ“ се познавали и предварително
се уговорили да се състезават на въпросната дата, като пострадалият в качеството
му на пътник в последното МПС знаел за това и въпреки всичко отишъл. Правилата
за движение по пътищата не се прилагали на мястото на инцидента, тъй като
въпросната писта не представлявала част от републиканската пътна мрежа. В
полицата не било записано, че автомобилът ще се използва за състезателна
дейност. Твърди се също така, че майката и бащата на починалия получили
обезщетение от родителите на виновния водач. Според ответника действията на
другия участник в ПТП също били в причинна връзка с настъпилия противоправен
резултат, тъй като последният предприел обратен завой без да се огледа, подаде
сигнал и съобрази обстоятелството, че се намира на писта и по този начин
попаднал в коридора на движение на лекия автомобил марка „Мерцедес“, който бил
с много висока скорост. Заявява се по този повод и ако бъде прието, че
правилата за движение по пътищата са действали в района на инцидента, че водачът
на „БМВ“ също е нарушил предписанията на бланкетните текстове на чл.20 ал.2,
чл.25 ал.1, чл.25 ал.2, чл.26, чл.38 ЗДвП. Според ответника е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като
приносът на водача на „БМВ“ следва да се определи на 90%. Твърди се
съпричиняване на резултата и от починалия пътник- Г Д., който бил наясно къде
отива и какво се случва на пистата и поемайки риска да отиде на посоченото
място, сам се бил поставил в ситуация на опасност за живота. Посочва се също
така, че Д. бил без поставен предпазен колан, поради което и нямало съмнение,
че пострадалият с действията си е допринесъл за настъпване на противоправния
резултат. Неговият принос следвало да се определи на не по-малко от 50 %.
Оспорва се настъпването на неимуществени вреди
за ищците, размерът им, а претенцията за законна лихва от датата на настъпване
на произшествието се счита за неоснователна и погасена по давност.
В
постъпилата допълнителна искова молба се взема отношение по възраженията на
ответника, като се изразява категорично несъгласие с твърденията за
недопустимост на претенциите, изключение от покритието, както и съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия-наследодател на ищците.
Ответникът в подадения отговор на
допълнителната искова молба поддържа своите възражения за наличие на факти,
водещи до изключване отговорността на застрахователя, заплащане обезщетение на
първите двама ищци, съпричиняване на резултата от страна на водача на втория
автомобил и от страна на пострадалия пътник.
С определение от 02.01.2020г.
съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ответника“ЗД Бул
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ №87.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С присъда № 10/02.04.2018г.
постановена по НОХД
520/17г. по описа на Окръжен съд гр.Сливен подсъдимият Н.Н.Ф. е признат за
виновен в това, че на 21.02.2016г., на летище „Бършен“, извън регулационните
граници на гр.Сливен, при управление на моторно превозно средство марка
„Мерцедес“ с регистрационен номер СН 55 00 АМ по непредпазливост причинил
смъртта на Н Х. Б и Г Р.Д.- престъпление по чл.122 ал.1 НК. Апелативен съд
Бургас с присъда №147/2018г. по ВНОХД №186/2018г. отменил присъдата на
първоинстанционния съд в частта, в която Ф. бил оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342 НК вр. чл.21
ал.2 ЗДвП, приемайки, че текстовете на този състав от НК са осъществени, както
и че е извършено нарушение на бланкетната норма на чл.21 ал.2 ЗДвП. За престъплението,
довело до причиняване по непредпазливост смъртта на повече от едно лице на Ф.
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при
първоначален общ режим на изтърпяване. ВКС с решение от 15.05.2019г. по
наказателно дело №83/19г. оставил присъдата на въззивния съд в сила.
В присъдата Апелативен съд Бургас
изрично е посочил и приел, че се касае за извършено престъпление по транспорта,
а водачът на превозното средство марка „Мерцедес“ с регистрационен номер СН 55
00 АМ е нарушил правилото за движение по пътищата, посочено в нормата на чл.21
ал.2 ЗДвП, а именно задължението да не се превишава стойността на скоростта от
90 км/ч при движение извън населено място. Фактическите аргументи на въззивния
състав да достигне до този извод са подробно изложени в мотивите към присъдата,
от които става ясно, че в конкретния казус съставомерното поведение, довело до
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Ф. е пряко свързано с
допуснатото от него нарушение на правилата на закона за движение по пътищата.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. След като в наказателното производство е установено, че подсъдимият е извършил виновно престъпление по транспорта, присъдата в тази и част е задължителна за гражданския съд, поради което и възражението на ответната страна, основано на нормата на чл.268 т.4 КЗ/отм./ за наличие на изключение от покритието се явява неоснователно. Приложението на бланкетната разпоредба на чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата към която НК препраща е установено с влязъл в сила акт на наказателния съд и този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото производство. Освен това цитираното изключение от застрахователното покритие касае организирани по определен ред състезания, при които не се прилагат правилата на ЗДвП. В конкретния случай убедително насрещно доказване в подкрепа на твърдението, че автомобилите са участвали в именно такова състезание, поради което и са се движили по пистата без определени правила не е проведено.
Безспорно е по делото, че именно Ф.
е управлявал автомобила марка „Мерцедес“, както и че неговата гражданска
отговорност била застрахована по договор в „ЗД Евроинс“ АД със застрахователна
полица ***, валидна от 08.04.2015г. до 07.04.2016г. Не са налице противоречиви
позиции на страните относно механизма на настъпване на произшествието, който е
напълно изяснен в хода на съдебното дирене, включително след приемане на
изготвената съдебно-автотехническа и медицинска експертиза. Няма разногласия и
относно факта на извънсъдебното предявяване на претенциите пред ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение от ищците.
Съгласно заключението на вещите лица произшествието е настъпило поради
несъобразена скорост на движение на лекия автомобил марка „Мерцедес“, към която
констатация следва да се добави и нарушението превишена скорост на същото
превозно средство, установено и прието от наказателния съд, възпроизведено в
осъдителната част на присъдата, както и поради предприетата маневра завой
наляво и навлизане на лекия автомобил марка „БМВ“, в който на дясната седалка
пътувал пострадалия Г Д., в динамичния коридор на първото превозно средство
Установява се също така, че пътникът в автомобила „БМВ“ е бил без поставен
предпазен колан, а в медицинската документация липсват описания на травми по
тялото на пострадалия, които биха били причинени в резултат на сложен такъв.
Вещото лице съдебен лекар е направило извод, че уврежданията при Д. се дължат
на странично притискане на тялото му към купето на автомобила, които
наранявания не биха избегнати и при сложен обезопасителен колан, доколкото
същия е ефективен при челни и задни удари, но не и при странични такива.
Съдът се солидаризира с изводите на експертите и кредитира изцяло
заключенията на вещите лица, като счита, че са изготвили мотивирани пълни и обосновани
становища и са отговорили изчерпателно на всички, поставени въпроси.
По делото са допуснати до разпит общо десет свидетели.
Свидетелката Ч посочва, че познава семейство Д и има преки впечатления за
отношенията между родителите и двамата им сина. Била работодател на втория ищец
близо девет години, като предвид малкия колектив, който се стараел да бъде
сплотен, била информирана и за семейната среда на своите служители. Възхищавала
се на начина, по който общували Д, а Г Д. възприемала като добро и възпитано
момче, с което баща му много се гордеел. Заедно ходили на почивки, татко му черпил
за завършването му, след това за приемането му като студент. Видели се още на
следващия ден след инцидента и поддържали непрекъснато връзка, а на
погребението отишли целият екип. Р.Д. ползвал болничен, а след случилото се
състоянието му често се влошавало, появили се проблеми със сърцето му, приели
го в болница в Бургас, а след това постъпил и в болнично заведение в гр.София.
Изразява личното си мнение, че Р. и съпругата му все още не са преодолели
мъката и болката от смъртта на детето си. Р. се затворил в себе си, а в очите
му виждала болка и тъга, които нямало как да потисне.
Свидетелката С разказва, че с първата ищца са приятелки от деца.
Впоследствие станали приятелски семейства, а Г познавала от раждането му.
Отношенията между родители и деца били много добри, това били трудолюбиви хора,
които учили и децата си на това. Г помагал на родителите си, както и на бабите
си на село. Бил добър ученик, приели го и за студент. За смъртта му научила от Д..
Родителите на момчето били изпаднали в шок. Животът им след това се променил. С.
напълняла, поддържала високо кръвно, разболяла се от диабет. Това, по думите и
не били същите хора, те просто се опитвали да живеят.
С Н споделя, че е приятел на братята Д. и Г. Взаимоотношенията между тях
били изключително близки, връзката им била много силна и истинска. Болката на
третия ищец, веднага след като разбрал за случилото се била неописуема.
Състоянието на Д.Д. било изключително тежко, все едно бил загубил част от себе
си. Последният станал по затворен и избягвал да споделя, като според свидетеля,
никога нямало да превъзмогне загубата.
Свидетелят Я посочва, че познава Д.Д. и И.Д., които са баба и дядо на Г Д..
Отношенията с внука им били отлични, детето израснало на село и много уважавало
и обичало дядо си и баба си, помагало им, заедно с брат си много. Г бил постоянно
с дядо си и имали страхотни отношения, обичали се и се уважавали. Баба му и
дядо му изживявали много тежко случилото се, а след инцидента били съсипани.
М Н заявява, че е колежка и приятелка на майката на С.Д.- Й.А.. Познавала Г,
който посещавал баба си в Ц редовно в съботните и неделните дни. По време на
ваканциите винаги двамата братя ходили при баба си, за да и помагат. Г бил
кръстен на дядо си Ганчо и любовта и отношението, което демонстрирали бабата и
дядото към него била изключителна. Смъртта на Г се отразила зле върху
състоянието на баба му, която преди да се случи злополуката била жизнен и весел
човек, а след това вече не била същата. И към момента продължавала да тъгува по
Г.
Свидетелят Ф. разказва, че докато се
придвижвал по трасето на летището предприел маневра обратен завой, изпълнена в
края на пистата, но след секунди от дясната му страна се появило другото
превозно средство, участник в инцидента и последвало съприкосновението между
тях. Според него липсвала техническа възможност за избягване на удара. Не
познавал водача на другата кола и не се уговарял с него да се състезават.
Никога не бил участвал в състезания на пистата. Категоричен е, че в деня на
произшествието на пистата е нямало състезание, още по малко е имало въведени
регламент или създадена организация за провеждане на такова.
Свидетелят З. си спомня за инцидента на летище „Бършен“, който не бил
възприет лично от него като очевидец. На тази дата било организирано авиационно
мероприятие, което било прекратено, поради появата на множество автомобили на
пистата.
Н.Н. също свидетелства, че в деня на произшествието се намирал на летището
„Бършен“, където не се провело авиошоу, но за сметка на това се събрали
автомобили, част от които се придвижвали с висока скорост, като не можел да
каже провеждало ли се е състезание или не.
Д.Б. посочва, че е присъствал на инцидента и пътувал в лекия автомобил
марка „БМВ“. Решили да се изтеглят в края на пистата, другата кола потеглила
след тях и тогава настъпил сблъсъка. Категоричен е, че са ползвали колани,
както и че не е видял никой да се състезава на този ден. Не познавал пътуващите
в другия автомобил.
Свидетелят М. разказва, че през месец февруари 2016г. работил като охрана
на летището и бил зает със самолетите. Разбрал за случилото се след като се
появили пожарна и линейка, а ударът станал в края на пистата. На този ден
нямало официално организирано състезание.
Настоящият състав приема с доверие и кредитира казаното от свидетелите,
които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си
за настъпилия инцидент и състоянието на ищците след случилото се с техния
близък.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, който
кумулативно включва: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.
Безспорно от страна на водача Ф. е извършено противоправно и виновно
деяние, установено от наказателния съд. Деянието е противоправно, поради
нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена в правната норма на чл.45 ЗЗД. В конкретния случай това
незаконосъобразно поведение се изразява в съзнателно предприети действия по
управление на превозното средство с превишена скорост, което е довело до
невъзможност за адекватна реакция и своевременно спиране, с което поведение е
нарушена бланкетната норма на чл.20 ал.2 ЗДвП. Касае се за съзнателно
несъобразяване с правилата и грубо незачитане на предписаното дължимо и
законосъобразно поведение.
Налице е и вина на деликвента Ф.. Законът урежда в чл.45 ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане- противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното. По делото не е установено обратното, а при липса
на убедителни данни за оборването на законовата презумпция, вината следва
да се счита за
безспорно установена.
Наличието на
горните юридически факти, представляващи състава на деликтното правоотношение,
наред със сключената валидна застраховка за лекия автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен
номер СН 55 00 АМ води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
причинените на ищците неимуществени
вреди. При това положение предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е доказан по своето
основание.
Спорен между
страните е и въпросът за
размера на обезщетението за неимуществените вреди и наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия.
Съгласно
практиката на ВКС понятието
"неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. При причиняване на
смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, освен отчитането на конкретните обществено-икономически и социални условия в
страната към момента на увреждането, от
значение е най-вече личната и емоционална връзка между починалия от деликт и
претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са конкретно
установените изживявания на ищеца,
обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването
на смъртта
на увредения, възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и близкия, включително дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
Родителите на починалия са живели заедно с
него, като между тях, предвид сплотения семеен живот са били налице силни
връзки на привързаност и подкрепа, последните несъмнено са лишени завинаги от
възможността да общуват с детето си, както и от грижите, които би полагал за
тях занапред. При тези обстоятелства и при съобразяване на факта, че паричният
еквивалент не е в състояние да компенсира напълно липсата за ищците-родители на починалия, съдът намира за
справедлив размер сумата от по
150 000 лева за всеки от тях, като за разликата над претендираната сумата от
200 000 лева претенцията следва да се отхвърли. Този
размер съдът счита за съобразен и с конкретните икономически условия към датата на
увреждането, ориентир за които се явяват минималните застрахователни суми, предвидени от законодателя в
текста на чл.266 КЗ/ отм./ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди.
С приемането на
Тълкувателно решение №1/2016година на ОСГНК на ВКС се разшири кръга на лицата,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинени при
непозволено увреждане смърт на близък. Такива са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Съдът намира, че от разпита на свидетелите безспорно се установява
наличието отношения от вида на коментираните. Свидетелските показания сочат на
особена близост между брата, бабите и дядото и пострадалия Г Д.. Проведено е
пълно и главно доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на
изключително близка привързаност, в резултат на която смъртта на техния
родственик причинява морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
По
настоящото дело безспорно се установи, че първият ищец е претърпял неимуществени
вреди вследствие смъртта на брат си, с който са били неразделни от малки.
Двамата, предвид неголямата разлика във възрастта им израснали заедно, излизали
често, като не съществуват съмнения, че между тях е
била налице силна и трайна връзка, като са се подкрепяли и помагали във всяко
начинание. Д.Р.Д.
несъмнено е лишен завинаги от възможността да общува с
брат си, което обстоятелство се отразило в негативен план на
ищеца. Последният продължава да страда от загубата- променил се и се затворил в
себе си. При тези
обстоятелства съдът намира за справедлив размер на обезщетението, което му се следва сумата от 30 000
лева. Предвид
обстоятелството, че този размер съвпада с частично претендираната в хода на
процеса сума искът следва да се уважи изцяло.
Починалият безспорно е имал
продължителна през годините комуникация с дядо си и баба си- Д.И.Д. и И.Р.Д.,
както и с другата си баба Й.А.А.. Както се установи по делото той
е посещавал при първа възможност своите роднини, за да им помага във всяко
начинание, като отношенията им се основавали на обич и доверие. Възрастните
хора от своя страна помагали при отглеждането на внука си и общували с него
напълно всеотдейно. Смъртта на Г Д. била изключителен шок за тях, като все още
не можели да преодолеят мъката и болката от загубата му. На тази база обезщетението на посочените трима ищци, за претърпените в резултат на
престъплението неимуществени вреди следва да се присъди в размер на сумата от 15 000
лева за всеки, като за този размер искът се явява основателен и доказан.
Настоящият състав намира, че не е
ограничен от предвидения в разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ,
бр. 101 от 2018 година/ максимален размер на обезщетението. В член 3, параграф
1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на
телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или
5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф
2 от предходната директива - 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити
за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни
право- чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото, обаче в цитираните директиви
не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв
размер, съдът счита, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.
101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. Вярно е, че
директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка
уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите- членки, които
трябва да ги транспонират. При определени предпоставки, обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС
/дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят
права на отделни субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или
организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или
притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за
отношенията между частни лица.
Уредбата на лимитите на
застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в
цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни,
достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица, респективно на
лица, пострадали от пътно-транспортно произшествие и според съда те по
изключение имат пряко действие. По тази причина
съдът счита, че не следва да
съобразява размера на обезщетението по §
96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/.
Този извод е в съответствие и с
решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г.
по дело С - 277/12 /V. D. срещу B.A./, което е задължително за съда съгласно
разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща действието на решението по преюдициално
запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е именно преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕС. Решението по преюдициалния
въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2
от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5.
По изложените съображения съдът
счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищците Д.Р.Д., Д.И.Д.,
И.Р.Д. и Й.А.А. следва да бъде определен не в границите, установени по § 96,
ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост, съобразно
принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените
обективни факти и обстоятелства по конкретното дело.
По
спора за съпричиняване трябва да се посочи, че
такова по смисъла на чл.51
ал.2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
поведението си пострадалия е допринесъл
за настъпване на увреждането. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняването от пострадалия
е възможно да се изрази както в допринасяне за настъпване
на самото ПТП, така и за настъпване на
вредите. Във втората хипотеза, пострадалият
не е допринесъл за настъпването на събитието, но с поведението си е способствал за собственото си увреждане, съответно за увеличаване размера на
вредата. При липса
на съответните следи по тялото на пострадалия, свидетелстващи за поставяне на
предпазен колан съдът намира, че Д. не е ползвал такъв. Това му поведение,
макар и несъобразено с предписанията на закона обаче не е довело до настъпване
на произшествието, тъй като същото е възникнало в резултат на допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата от страната на водачите на двата
леки автомобила, нито пък в случая е способствало и допринесло за причиняване
на получените увреждания и травми, несъвместими с живота. Ударът е бил
страничен за автомобила, в който е пътувал пострадалия, поради което и
независимо от ползването на обезопасителния колан е щял да доведе като резултат
до посочените в съдебно-медицинската експертиза контузии. Тези увреждания са
резултат от странично притискане на тялото и са довели до настъпването на
съчетаната травма- гърди корем, с контузия на мозъка. Предпазният колан не е
ефективен при такъв тип удари, тъй като тялото може да се придвижва и
контактува с части от автомобила.
След като поведението на пострадалия не е в причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат възражението за съпричиняване е неоснователно.
Исковата претенция за заплащане на имуществени вреди на
първите двама ищци в размер на 1350 лева е доказана и основателна. Към
доказателствата по делото е приобщена фактура №94/27.02.2016г., издадена от
„Аба-11“ООД, свидетелстваща за направени разходи от родителите във връзка с
погребението на сина им.
Относно претенциите за лихви:
Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.84 ал.3 ЗЗД ищецът има право ведно с
главницата да получи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Тъй като на
основание чл.223 КЗ/отм./ застрахователят е длъжен да покрие изцяло
отговорността на застрахования, лихвите се дължат от него от датата на деликта върху размера на обезщетението, като в случая деликвента се счита в забава без покана,
т.е. от датата на увреждането.
С
оглед възражението за давност и датата на предявяване на иска- 01.08.2019г., претенцията за изтекли
лихви е погасена по давност за времето от датата на ПТП- 21.02.2016г. до 01.08.2016г. Следователно лихвата върху
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди се дължи считано
от 01.08.2016г., а претенцията в частта и в която се претендира законната лихва
за времето от 21.02.2016г. до 31.07.2016г. следва да се отхвърли като погасена
по давност.
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати възнаграждението на адвокат С.К.
в размер на 11 057 лева, съобразно
уважената част от исковете, предявени от всеки от ищците. Ангажирани са
доказателства за предоставена безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в
чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото
производство процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи, сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото
основание не се нуждае от доказване. Посоченото възнаграждение е изчислено в минималния
размер, предвиден в наредбата и не следва да се намалява.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата
от 251.91 лева, за направени
разноски /за юрисконсултско
възнаграждение- 300
лева, определено по реда на Наредба за заплащането на правната помощ и депозит за експертизи-900 лева/, съразмерно на отхвърлената част от иска.
В тежест на ответника следва да се
постави дължимата за производството държавна такса в размер на 15 054 лева,
съобразно с уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 150 000/сто и
петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените и неимуществени
вреди в резултат на настъпилата смърт на Г Р.Д., ЕГН **********, причинена на
21.02.2016г. при допуснато пътно транспортно произшествие от Н.Н.Ф., управлявал
застрахован при горното
дружество лек автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен
номер СН 55 00 АМ, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение в размер над присъдения до претендирания от 200 000 /двеста хиляди/
лева и за присъждане на законна лихва за времето от 21.02.2016г. до
31.07.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 150 000/сто и
петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на Г Р.Д., ЕГН **********,
причинена на 21.02.2016г. при допуснато пътно транспортно произшествие от Н.Н.Ф.,
управлявал застрахован при
горното дружество лек автомобил марка „Мерцедес“
с регистрационен номер СН 55 00 АМ, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в размер над присъдения до претендирания от 200 000
/двеста хиляди/ лева и за присъждане на законна лихва за времето от 21.02.2016г.
до 31.07.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да заплати
на Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 000/ тридесет хиляди/
лева, заявена като частична от сумата 100 000/сто хиляди/лева, представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на настъпилата
смърт на Г Р.Д., ЕГН **********, причинена на 21.02.2016г. при допуснато пътно
транспортно произшествие от Н.Н.Ф., управлявал застрахован при горното дружество лек автомобил марка
„Мерцедес“ с регистрационен номер СН 55 00 АМ, ведно със законната лихва,
считано от 01.08.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за
времето от от 21.02.2016г. до 31.07.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000/
петнадесет хиляди/ лева, заявена като частичен иск от сумата
50 000/петдесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на Г Р.Д., ЕГН **********,
причинена на 21.02.2016г. при допуснато пътно транспортно произшествие от Н.Н.Ф.,
управлявал застрахован при
горното дружество лек автомобил марка „Мерцедес“
с регистрационен номер СН 55 00 АМ, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за времето от 21.02.2016г. до
31.07.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на И.Р.Д., ЕГН *********, с адрес *** сумата от 15 000/ петнадесет
хиляди/ лева, заявена като частичен иск от сумата 50 000/петдесет
хиляди/лева, представляваща обезщетение за нанесените и неимуществени вреди в
резултат на настъпилата смърт на Г Р.Д., ЕГН **********, причинена на
21.02.2016г. при допуснато пътно транспортно произшествие от Н.Н.Ф., управлявал
застрахован при горното
дружество лек автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен
номер СН 55 00 АМ, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на законна лихва за времето от 21.02.2016г. до 31.07.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на Й.А.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000/
петнадесет хиляди/ лева, заявена като частичен иск от сумата
50 000/петдесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за нанесените и
неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на Г Р.Д., ЕГН **********,
причинена на 21.02.2016г. при допуснато пътно транспортно произшествие от Н.Н.Ф.,
управлявал застрахован при
горното дружество лек автомобил марка „Мерцедес“
с регистрационен номер СН 55 00 АМ, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за времето от 21.02.2016г. до
31.07.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на С.Г.Д., ЕГН ********** и Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 1350/ хиляда триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
нанесените им имуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на Г Р.Д., ЕГН **********,
причинена на 21.02.2016г. при допуснато пътно транспортно произшествие от Н.Н.Ф.,
управлявал застрахован при
горното дружество лек автомобил марка „Мерцедес“
с регистрационен номер СН 55 00 АМ, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за времето от 21.02.2016г. до
31.07.2016г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество
Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да заплати по сметка на Бургаския окръжен
съд държавна такса за производството в размер на 15 054 /петнадесет хиляди и
петдесет и четири/ лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ №43 да
заплати на адвокат Станко Кралев сумата от 11 057 /единадесет хиляди и петдесет
и седем/ лева адвокатско възнаграждение за осъщественото в настоящото
производство процесуално представителство.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН **********, Р.Д.Д., ЕГН **********, Д.Р.Д.,
ЕГН **********, тримата с адрес ***, Д.И.Д., ЕГН **********, И.Р.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес *** и Й.А.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „Застрахователно дружество Евроинс“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър,
бул.,,Христофор Колумб“ №43 сумата от 251.91 /двеста петдесет и един лева и деветдесет и
една стотинки/лева
разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето
лице- помагач на страната на ответника „ЗД Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия: