РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Кюстендил, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520101514 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б,чрез процесуалния си
представител С. С. - юрисконсулт, е предявило против ИВ. К. К., ЕГН
**********, с адрес гр. С., район „И.“, ж.к. „И.“, бл.***, вх. *, ет.*, ап.**
искове да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 1275,35 лева, от която: 1106,56 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 05.2017г. до 04.2020г.; 128,36 лв. мораторна лихва за забава за
периода 15.09.2018г. до 12.03.2021г., 34,52 лв. – сума за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2018г. – м.03.2020г. и
5,91 лева законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.03.2018г. – 12.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда - 26.03.2021г., до окончателното изплащане на дължимото.
Претендира се и присъждане на разноските в производството.
Ответникът, в срока за отговор признава иска, като представя документ
за заплатена сума в размер на 1559,35 лева в полза на ищеца по делото. С
молба от 08.02.2022г. ищецът, чрез процесуалният си представител взима
становище, че потвърждава направеното погасяване, като претендира
единствено присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
1
В съдебно заседание ищецът или негов процесуален представител не се
явява. Ответната страна се явява лично, поддържа искането за прекратяване
на делото и моли съда да не присъжда юрисконсулстко възнаграждение или
да присъди такова в минимален размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
По делото не се спори, че имот, находящ се на адрес в гр. С., район „И.“,
ж.к. „И.“, бл.***, вх.*, ап.**, е топлоснабден. Установи се, че същият е
собственост на ответника в настоящото производство, придобит с договор за
покупко-продажба от 14.08.2009 г., обективиран в Нотариален акт № ***, том
I, рег. № ****, дело № *** от 2009г.
Не се спори, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за
този обект. Установява се от представените по делото писмени доказателства
(Договор № Д-0-60 от 28.05.2018г.), че ищцовото дружество е влязло в
договорна обвързаност с фирма „Бруната“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. За извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и изготвяне на обща и
индивидуални сметки е сключен договор между председателя на етажната
собственост, намираща се в гр. С., ж.к. „И.“, бл.***, вх.* и вх.* и „Бруната
България“ ООД. За вземането на решение за сключването на договора е
свикано Общо събрание на етажните собственици от вх.Д, видно от
представен по делото Протокол за провеждането му от 14.08.2002г.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в
гр. София, приети с Решение от Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Приобщени са като доказателства и копия от счетоводни документи -
съобщения към фактури за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. и фактура
№ ********** от 31.08.2020г.
В хода на делото е депозирана молба с вх.№ 6001 от 22.12.2021г. от
ответника ИВ. К. К., ЕГН **********, ведно с приложен фискален бон от
16.12.2021г. От последния е видно извършено плащане от негова страна по
делото в полза на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 1559,35 лева. В
посочения бон е описано, че сумата представлява заплатено задължение към
ищцовото дружество по съдебно дело за главница в размер на 1141,08 лева,
мораторна лихва в размер на 134,27 лева, съдебни разноски в размер на 200,00
лева и 84,00 лева законна лихва.
В отговор на посочената молба е постъпило становище от страна на
процесуалния представител на ищеца с вх.№ 1134 от 09.02.2022г., с което се
2
декларира наличието на погасяване на задължението от страна на ответника,
като се иска заплащането на юрисконсултско възнаграждение по делото в
размер на 100,00 лева.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Исковата претенция е заявена по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 от
ГПК. В хода на производството по делото ответникът е заплатил
претендираното от ищеца вземане в размер на 1559,35 лв. Доказателство за
това е представеният фискален бон от страна на ответника. Плащането е
осъществено на 16.12.2021г. и следва да бъде взето предвид от съда съгласно
чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 3 от ГПК и т.9 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. постановено по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС като новонастъпил
факт след предявяване на исковете, които съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се
считат за предявени от подаване на заявлението при спазване на
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК – в случая 26.03.2021г. Плащането
на претендираната сума в хода на производството от една страна погасява
задължението на ответника-длъжник, а от друга представлява признание за
наличие на право на вземане в полза на ищеца. Въпреки това, поради липса на
изрично искане за постановяване на решение при признание на иска, то
следва да се постанови решение, като се съобразят всички обстоятелства по
делото.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че през отчетните периоди страните са били обвързани от
облигационно правоотношение, свързано с предоставена за ползване от
топлопреносното предприятие топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите (ал. 2). В ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. По делото няма данни за отправяно предложение от ответника
спрямо ищеца за сключване на допълнително споразумение относно
предоставянето на топлинната енергия, поради което съдът счита,че
ответникът се е съгласил с Общите условия на другата страна.
3
Ответникът, бидейки титуляр на правото на собственост върху
процесния имот и притежаващ качеството на потребител на топлинна
енергия, е задължен да заплаща потребената енергия за целия процесен
период, релевиран в исковата молба.
Процесуалният представител на ищеца претендира единствено разноски
за юрисконсулстко възнаграждение. Съдът взе предвид, че в случая исковете
се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл.
422 ГПК). Тъй като длъжникът не е погасил изцяло дълга си преди процеса,
неговото бездействие е дало повод за завеждане на делото. По тази причина
настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде
възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал
започване на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2
ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски по гр.
дело № 1514 от 2021 и ч.гр.дело № 1812 от 2021г. по описа на Районен съд -
Кюстендил.
По ч.гр.дело № 1812 от 2021г. заповедният съд е присъдил разноски в
размер на 75,51 лева, от които 25,51 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. По настоящото дело се установяват
направени разноски в размер на 200,00 лева заплатена държавна такса. Съдът
определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, а именно 100,00 лева. Тъй като
ответникът е погасил задължението си за разноски и с оглед на единствената
претенция на ищеца след погасяване на задължението заплащане на указаната
правна помощ (която видно от представения платежен документ не е
удовлетворена), съдът ще осъди ответникът да заплати на ищеца 100,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б, чрез процесуалния си представител С. С. - юрисконсулт, против ИВ. К.
К., ЕГН **********, с адрес гр. С., район „И.“, ж.к. „И.“, бл.***, вх. *, ет.*,
ап.** искове за признаване на установено в отношенията между страните, че
съществува вземане в полза на ищеца против ответника за сумата в размер на
сумата от 1275,35 лева, от която: 1106,56 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2017г. до
04.2020г.; 128,36 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018г. до
12.03.2021г., 34,52 лв. – сума за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м.02.2018г. – м.03.2020г. и 5,91 лева законна лихва за забава върху
4
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. – 12.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 26.03.2021г., до окончателното
изплащане на дължимото, като погасени чрез плащане след датата на
завеждане на иска.
ОСЪЖДА ИВ. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., район „И.“, ж.к.
„И.“, бл.***, вх. *, ет.*, ап.** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 100,00 лв. (сто лева) юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5