Решение по дело №213/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Л. Н. Т. от гр.Видин, против заповед за ПАМ № РД – 14 - 1567 / 09.04.2024г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО”АА”/, оправомощен от Изпълнителният директор на ИААА за длъжностно лице по реда на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно Заповед РД-01-68/29.02.24 година и по реда на чл.107, ал.1 от ЗАП съгласно Заповед №РД-01-67/29.02.24 година, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/- временно спиране от движение на моторно превозно средство, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер ВН 1384 АН и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, на лек автомобил „Пежо 206 Плюс“, собственост на Л. Н. Т.. Макар и да не е посочено изрично, от доводите изложени в жалбата е видно, че Заповедта се обжалва само в частта по т.1.

Със същата заповед по отношение на А. Д. И. е приложена ПАМ в т.2 по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Жалба от И. не е подадена.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Началник ОО „АА”, гр.Видин, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, по отношение на принудителна административна мярка по чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/- временно спиране от движение на моторно превозно средство, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер ВН 1384 АН и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, на лек автомобил „Пежо 206 Плюс“, собственост на Л. Н. Т., тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна. По отношение на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца на А. Д. И., същата не е обжалвана и съда не следва да се произнася в тази част.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение и приложената преписка по делото е установено, че на 09.04.24 година при проверка за спазване на ЗАПр., ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови актове е спрян А. И., който управлявал лек автомобил „Пежо 206 Плюс“, собственост на Л. Н. Т.. Служителят на ОО“АА“ приел, че И. извършва превоз на един брой пътник срещу заплащане, а именно за сумата от 1.00 лв. на километър. Колата е обозначена като таксиметрова. Превозът бил от гр.Видин до гр.Димово. В АУАН се сочи, че са снети обяснения от водача И., от пътника не. Административният орган е приел, че И. извършва обществен превоз на пътници без да притежава лиценз за извършване на превоз на територията на РБългария, лиценз за Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. На И. е издаден АУАН. По делото е приложен договор за наем на процесния автомобил сключен между И. и “М и Т“ ЕООД, представлявано от жалб.Т..От същия договор е видно, че е сключен на 15.03.24 година и е за рента кар.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАвт.П Началник областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО”АА”/, оправомощен от Изпълнителният директор на ИААА за длъжностно лице по реда на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно Заповед РД-01-68/29.02.24 година и по реда на чл.107, ал.1 от ЗАП съгласно Заповед №РД-01-67/29.02.24 година е наложил на жалбоподателя ПАМ, с която е постановено временно спиране от движение на моторно превозно средство, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер ВН 1384 АН и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, на лек автомобил „Пежо 206 Плюс“. Няма данни заповедта да е връчена на жалбоподателя. Същата е връчена само на шофьора И., на който по т.2 от ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАПр. е временно отнето свидетелството за управление на МПС - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Жалба от И. не е постъпила.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

С разпоредбата на чл.107,ал1 от ЗАвт.П, принудителните административни мерки по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА” или упълномощени от него длъжностни лица. Заповедта е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в съответствие с предоставените му правомощия, в предвидената от закона писмена форма при спазване на процесуалните правила и е мотивирана. Със своя заповед този орган в изпълнение на предвидената в закона възможност за делегиране на тези правомощия е предоставил такива и на началниците на ОО „АА”, което е служебно известно на Съда. Нарушението, във връзка с което е издадена заповедта, е извършено и установено гр.Видин, което населено място е в териториалния обхват на дейност на ОО”АА” гр.Видин и определя териториалната компетентност на нейния началник да приложи предвидената в закона ПАМ. С оглед спазването на изискванията за материална и териториална компетентност на издателя й заповедта се явява валиден индивидуален административен акт, годен да породи предвидените в закона правни последици.

По отношение на ЗПАМ в т.1:

Неправилен е изводът на съда, че административният орган е изяснил относимите факти и обстоятелства и е приложил правилно материалния закон. Заповедта не съдържа данни по какъв маршрут е извършен превозът, нито за платено възнаграждение. Посочени са само датата на проверката и собствеността и марката на автомобила, не е посочено дори, че има пътници. Въпреки че заповедта препраща към акт за установяване на административно нарушение (АУАН), то той е съставен на водача А. И., в който превозът е дефиниран като таксиметров, в самата заповед като нарушение е посочено, че лицето няма удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, а че извършва обществен превоз, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници.

Относно различните видове превози законодателят е дал дефиниции в специалния закон (§ 1 на ДР на ЗАвП), като регламентацията им (включително необходимите документи и условията за извършването им) се подчинява на различни законови разпоредби. Различни са и законовите разпоредби, които предвиждат принудителни административни мерки за преустановяване на административни нарушения при извършването им.

Предвид неизяснения характер на извършения превоз не става ясно какви действия и/или бездействия следва да предприеме лицето, за да се приведе в съответствие с изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено. При това положение макар и в заповедта да е предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението, продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози на пътници, но това трябва да става със законосъобразни средства. По горните съображения административният акт е незаконосъобразен в обжалваната част, на основание чл. 146, т. 4 и 5 АПК./Виж Решение № 8827 от 23.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2021 г., VII о., докладчик съдията Ю. Р./

По тези съображения оспорваната заповед в частта по т. 1 следва да се отмени, като административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 и 5 АПК.

При този изход на делото и с оглед направеното от пълномощника на жалбоподателя своевременно искане за адвокатско възнаграждение и приложен по делото договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да ги заплати в размер на 450,00 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за ПАМ № РД – 14 - 1567 / 09.04.2024г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО”АА”/, оправомощен от Изпълнителният директор на ИААА за длъжносктно лице по реда на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно Заповед РД-01-68/29.02.24 година и по реда на чл.107, ал.1 от ЗАП съгласно Заповед №РД-01-67/29.02.24 година, в ЧАСТТА по т. 1, в която на основание чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ е разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер ВН1384АН и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, на лек автомобил „Пежо 206 Плюс“, собственост на Л. Н. Т..

ОСЪЖДА Областна дирекция "Автомобилна администрация" - Видин към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация – София да заплати на Л. Н. Т. от гр.Видин разноски по делото в общ размер от 460.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева и ДТ в размер на 10.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните съгласно чл. 138, ал. 1 АПК.