№ 10600
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110150506 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Р. Л. срещу д, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове - с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 1645,16 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ за вреди на МПС
„Ауди А4“, с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 27.04.2022 г. в гр. София, на ул.
„Никола Габровски“, срещу бл. 15, от неизвестен извършител, ведно със законната лихва от
16.09.2022 г. до окончателното плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 64,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 27.04.2022 г. до 15.09.2022 г.
Ищецът А. Р. Л. твърди, че между него и ответника била сключена имуществена
застраховка „Каско+“ за лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ,, собственост на ищеца.
Твърди, че в срока на застрахователното покритие е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил, за което при ответника била
образувана щета № 44012132210593. Поддържа, че щетите са в размер на предявената
претенция, но застрахователят не изпълнил договорното си задължение да заплати
обезщетение, поради което предявява разглежданите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице покрит застрахователен риск по
имуществена застраховка „Каско+“, тъй като декларираните обстоятелства при завеждане на
претенцията за процесното събитие били различни от действително случилите се. Поддържа,
че същите не съответствали на установените факти и събраните данни, като се позовава на т.
9.1.9. от Общите условия, обхващаща конкретните действия на застрахования, които не
били покрити от договора. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по описания в исковата
молба механизъм, твърди, че вредите не са в причинна връзка с твърдения механизъм.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като счита същото за прекомерно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
1
докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правоизключващите си възражения, включително, че се касае за поведение на
застрахования, което освобождава отговорността на застрахователя да заплати обезщетение
по процесния застрахователен договор, а при установяване на горните обстоятелства - че е
погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването ѝ от длъжника.
В разглеждания спор с доклада по делото са отделени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е бил сключен застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско +“ за процесното МПС, който е бил валиден
към 27.04.2022 г., което обстоятелство се установява и от представената по делото
застрахователна полица № 440121213141506 от 08.12.2021 г.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с направеното от ответника възражение
за липса на покрит риск, тъй като декларираните обстоятелства при завеждане на
претенцията не съответствали на установените факти и събраните данни, като се позовава
на т. 9.1.9 от Общите условия на дружеството. Съгласно посочената уговорка
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на
действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на
застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов
представител, различни от действително случилото се и/или представи документ с невярно
съдържание.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обаче – уведомление
за щета, неоспорената проформа фактура и заключението на автотехническата експертиза,
не се установяват сочените от ответника изключващи отговорността му обстоятелства,
визирани в от т. 9.1.9 от Общите условия. Съгласно приетото уведомление за щета
44012132210593 от 27.04.2022 г. ищецът е уведомил застрахователя, че процесното МПС е
било паркирано срещу бл. 15 на ул. „Никола Габровски“, когато е констатирал, че е
увредено от неизвестно МПС. Посочено е, че вследствие на събитието са увредени фар,
преден калник – ожулен и сгънат, като наличието на посочените щети към датата на
събитието не е спорно между страните. Посоченото в уведомлението е в съответствие с
неоспореното и прието по делото заключение на автотехническата експертиза, което съдът
намира за обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице
уврежданията по лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № , могат да бъдат получени при
паркирано състояние на автомобила – например при маневра на заден ход на товарен
автомобил с платформа с височина над 50 см.
При това положение и с оглед липсата на други наведени конкретни възражения от
ответника се налага извод, че по делото се установява настъпването на твърдяното
застрахователно събитие в срока на покритие по валидна застраховка „Каско+“, а именно
причиняване на 27.04.2022 г. на твърдените вреди по процесното МПС в паркирано
състояние от неизвестно МПС, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване
на настъпилите щети.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В чл. 400, ал. 1 КЗ е посочено, че
действителната застрахователна стойност е стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. От приетото по делото
заключение на автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно изготвено, се установява, че действителната стойност, необходима за
възстановяване на МПС „Ауди А4“ с рег. № , по средни пазарни цени към датата на
събитието е 2037,83 лева.
2
Предвид изложеното се налага извод, че за ответника е възникнало задължение да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение от 2037,83 лева, поради което и с оглед
принципа на диспозитивното начало предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 1645,16 лева
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 16.09.2022 г., до окончателното плащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380,
ал. 3. В случая между страните не е спорно, че застрахованото лице е уведомило
застрахователя за реализираното застрахователно покритие на 27.04.2022 г. (видно от
уведомлението за щета). Поради това следва да се приеме, че за застрахователя е възникнало
задължение да заплати обезщетение с изтичане на срока за произнасяне. Съгласно т. 10.5. от
Общите условия уговореният за изплащане на обезщетението срок е 15 дни от представяне
на всички поискани от застрахователя документи. В разглеждания случай видно от приетия
опис на допълнително представени документи по процесната щета, същите са представени
на 05.05.2022 г. Следователно срокът за произнасяне изтича на 20.05.2022 г. и считано от
21.05.2022 г. ответникът е в забава. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото
обезщетение върху установената за дължима главница за периода от 21.05.2022 г. до
15.09.2022 г. (деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба) възлиза на сумата в
размер на 53,93 лева. Именно за този размер и период предявеният акцесорен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 64,89
лева и за периода от 27.04.2022 г. до 20.05.2022 г. – отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани в настоящото производство разноски. Ищецът
претендира такива за платена държавна такса в размер на 68,40 лева, за платен депозит за
вещо лице в размер на 380 лева, както и за платено адвокатско възнаграждение в размер на
800 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото следва да бъде уважено. Дължимото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение,
определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата в размер на 471 лева, до който размер следва да бъде и
уважено искането на ищеца за присъждане на такова. При това положение дължимите в
полза на ищеца разноски в общ размер от 919,40 лева, определени съразмерно на уважената
част от исковете възлизат на сумата в размер на 913,51 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, които съразмерно
на отхвърлената част от исковете възлизат на сумата в размер на 0,64 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА д, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, да заплати на А. Р. Л., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 15, ет.
3, ап. 11, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата в размер на 1645,16 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ за вреди на МПС
„Ауди А4“, с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 27.04.2022 г. в гр. София, на ул.
„Никола Габровски“, срещу бл. 15, от неизвестен извършител, ведно със законната лихва от
16.09.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
53,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
21.05.2022 г. до 15.09.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
913,51 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
забава за разликата над уважения размер от 53,93 лева до пълния предявен размер от 64,89
3
лева и за периода от 27.04.2022 г. до 20.05.2022 г.
ОСЪЖДА А. Р. Л., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 15, ет. 3,
ап. 11, да заплати на д, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“
№ 89Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 0,64 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4