Р Е Ш Е Н И Е
№74/06.08.2021 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, наказателно отделение
Десети юни две
хиляди и двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при секретаря
Соня Дичева
и с
участието на прокурора Вилен Мичев
разгледа
докладваното от съдия Даскалова ВНОХД № 404 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е второ
по ред след, като ВАпС с Решение по ВНОХД № 39/2020 г. е отменил присъдата по
НОХД № 1439/2018 г. на ВОС и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Предмет на въззивната проверка е
правилността на присъда № 57, постановена на 27.10.2020
г. от Окръжен съд – Варна по НОХД № 20203100200737 по описа за 2020 година, с която подс. Р.Н.П. е
признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една
година и шест месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три
години, като подсъдимият е оправдан в частта на обвинението да е нарушил чл.16,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗЗБУТ, чл.20, ал.3, т.1 и т.10 от Наредба № 5/11.05.1999 г.
за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и чл.15, ал.1
и ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване
на СМР.
С присъдата подс. П. е осъден да заплати на гр.ищец Г.К. обезщетение в размер на 25000 лева,
а на гр.ищци С.М., С.М. и общо за А.С. и Г.К. в размер на по 20000 лева, като
гр.искове над тази сума са отхвърлени. Присъдени са и сторените разноски.
Във въззивната жалба, подадена адв.Г. като защитник
на подс.П. са наведени оплаквания за неправилност на присъдата. Твърди се, че
от събраните по делото доказателства следва извод, че подс.П. не е допуснал
вменените му нарушения на нормативни актове, които да са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилата смърт. Искането е за отмяна на присъдата и
оправдаването на П.. Алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание
поради неговата явна несправедливост. В жалбата е направено възражение за
изтекла давност на предявените гр.искове. Алтернативното искане е за намаляване
на присъдените размери на обезщетенията по гр.искове.
С определение от 26.02.2021 г. ВАпС е конституирал
като гр.ищец на мястото на починалата в хода на производството М. С.С., нейният
наследник по закон и правоприемник – дъщеря й Ш.А.С., представлявана от
законния й представител – баща й А.С., вместо майката на М. С.Г.А.К., която не
е наследник по закон на М. С..
В хода на съдебните прения
представителят на ВАпП изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба, като сочи, че мотивите на първоинстанционния съд съдържат подробна
обосновка кои доказателства са били ценени и кои – не, и защо. Изводите на ВОс
относно съставомерността на деянието на подс.П. са обосновани, правилни и
законосъобразни, според прокурора. Становището му относно гр. искове е, че те
не са погасени по давност. Моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
В пледоарията си по съществото на
делото адв.П., повереник на гражданските ищци Г.К., С.М. и С.М. моли за
потвърждаване на присъдата и в гражданската й част, като счита че присъдените
обезщетения са справедливи по размер.
В пледоарията си по съществото на
делото адв.З., повереник на гр.ищци А.С. и Ш.С. моли за потвърждаване на
присъдата в гражданската й част, като счита че присъдените обезщетения са
справедливи по размер. Претендира присъждане на сторените разноски пред
въззивната инстанция.
Адв.Г., защитник на подс.П. твърди, че
от свидетелските показания се установява, че пострадалият не е работел към
фирмата, а само е возел работниците до обекта. Според защитника пострадалият
самоволно е слязъл в изкопа и в резултат от неговите действия е било
предизвикано свличането на земната маса, която го е затрупала, поради което
моли за постановяване на нова – оправдателна присъда спрямо П. и отхвърляне на
гр.искове. Поддържа и алтернативно искане за намаляване размера на наложеното
наказание и на присъдените обезщетения.
В личната си защита подс.П. заявява,
че след като изкопал изкопа, видял че има проблем, разпоредил се никой да не
влиза в изкопа и отишъл за укревпане. Като товарел укрепването му се обадили,
че изкопа се срутил и има затрупан човек. Заявява, че пострадалият не е работел
при него.
В последната си дума, подсъдимият моли
за оправдаването си.
Варненският апелативен съд, след
като обсъди доводите във въззивната жалба и нейното допълнение, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
отменяването на първоинстанционния съдебен акт.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са
приети от съда след подробен анализ на събраните доказателства, а материалният
закон е приложен правилно.
За
да приеме фактическата обстановка по делото Варненският окръжен съд е обсъдил
всички относими доказателства, част от които събрани в хода на ДП /и приобщени
по реда на чл.283 от НПК предвид проведената процедура по чл.371, т.1 от НПК/,
а друга част събрани в хода на съдебното следствие. Първата инстанция е
подложила на съпоставяне и преценка в съответствие с изискванията на чл.305,
ал.3 от НПК събрания доказателствен материал и е достигнал до извод за изяснена
фактическа обстановка, кой се споделя от въззивния съд, доколкото отговаря на
изискванията на чл.13 от НПК. При направения собствен доказателствен анализ
въззивният съд не намери основания да приеме различна фактическа обстановка.
Фактите са следните:
Подсъдимият
Р.Н.П. към 23.06.2014 г. бил съдружник в „РУ ВИ ЯН“ ООД. Това дружество било
вписано в Търговския регистър на 24.08.2009 г., с основен предмет на дейност –
изграждане на водопроводи и канализации. Съдружници били Ваня Асенова Петрова и
Р.Н.П.. Управител от 27.08.2010 г. била Ваня Асенова Петрова. Като седалище на
дружеството бил вписан домашният адрес на съпрузите в гр.Варна, където работела
и свид.Петрова, предвид осъществяваната от същата единствено документалната
дейност на дружеството. Съпругът й, подс.П. имал сключен на 12.04.2010 г.
трудов договор с дружеството, представлявано от управителя му – свид.Петрова, в
което бил назначен на длъжност „машинист на багер“, допълнителен договор по
чл.110 от 01.11.2013 г., с който бил назначен и на длъжността „водопроводчик“
на непълно работно време, а с допълнителни споразумения към трудовия му договор
от 01.01.2014 и 01.11.2013 г. бил преназначен на посочените длъжности.
Независимо
от вписаните в договорите му длъжности, подс.П. фактически осъществявал целият
обем от дейности необходим за изпълнението на възложените на дружеството
строителни и организационни работи по различните обекти.
С
договор за изграждане на улична канализация с дължина 87 метра, между ос.т. 274
и съществуваща РШ в локалното платно на бул."3-ти март" по плана на
СО „Кочмар", гр. Варна от 15.05.2014 г., Община Варна възложила на
„Бепана" ЕООД - в качеството на изпълнител, изграждането на посочения в
договора обект с инвеститор “Веда трейд“ ООД. В изпълнение на Договора, на
03.06.2014 г., била открита строителна площадка и определена строителната линия
и ниво за строежи на техническата инфраструктура, за което бил съставен и
съответния протокол. С Договор от 18.06.2014 г. „Бепана" ЕООД, възложила
на „Ру Ви Ян“ООД, в качеството му на изпълнител, изграждането на канализацията
на горепосочения обект, като следвало дружеството да осигури за негова сметка
машини и съоръжения, необходими за извършване работата по договора, както и
необходимите за целта работници. В договора били посочени съответните права и
задължения на страните по същия, като съгласно част от тях, изпълнителят носел
и цялата отговорност за правилното, сигурно и безопасно изпълнение на всички
дейности на обекта – предмет на договора.
Във
връзка с изпълнение на договора, от Р.П. били наети и съответно назначени на
работа към „Ру Ви Ян“ООД като общи работници – свидетелите Алекси Руменов
Кушев, Х.Ю.А. и Симион Юриев Асенов, а с допълнително споразумение към
трудовите им договори, за конкретния обект - и работещите към този момент във
фирмата свидетели Я. Саидов и Виктор П..
От
самото начало на предприетите строителни дейности на обекта – преди започването
на работния ден, подс.П. организирал начина на извършване на строително-монтажните
работи, като поставял задачите на работниците и следял за изпълнението им,
заплащал им и уговореното дневно възнаграждение. Подс.П. ежедневно бил на
обекта, но не стоял там през целия ден. Работниците изкопавали една част от
трасето, полагали тръби и вечерта заравяли изкопа, наставлявани при отсъствието
на подсъдимия от работещия от 2012 г. в дружеството - свид.Я. Саидов.
Свидетелите
Кушев, Х.А. и Симион Асенов живеели в с.Величково. В същото село живеел и С.
Митков Калчев заедно със съпругата и децата си. Последният бил дългогодишен
работник във ВиК и си търсел работа. Като разбрал, че съселяните му започнали
работа в обекта на „РУ ВИ ЯН“ ООД, Калчев предвид познанството си с подс.П., се
свързал с него няколко дни преди инцидента и се уговорили и той отиде на обекта
с останалите работници от селото за да се срещнат.
Като
се срещнали, двамата с подс.П. разговаряли и последният се съгласил да го вземе
на работа на обекта, уговаряйки и възнаграждението му. Калчев започнал да работи,
без обаче да сключи трудов договор с дружеството.
На
23.06.2014 г., както и предходните дни – С.К. отишъл на работа, заедно със свидетелите
Я. Саидов, Алекси Кушев и Х.А.. Този ден, свид. Симион Асенов не бил на работа
поради личен ангажимент. Подс.П., обичайно бил на обекта, известно време, след
което си тръгнал. Както всеки ден, първоначално с багер бил направен изкоп с
вертикални откоси, който се позиционирал на разстояние 80-100 метра от бул.
„Трети март" в посока север в м-ст „Кочмар". Дълбочината на изкопа
била 2-3 метра, като в най - северната си точка достигал 4 метра, а общата му
дължина била 15 метра. Това била последната отсечка, след изпълнение на която
полагането на тръбите щяло да бъде окончателно завършено. Пръста била влажна от
падналите обилни валежи, като същевременно прониквала вода от септични ями на
вилите над строежа. Изкопът не бил заграден и не бил укрепен по съответните за
това правила, въпреки че дълбочината му била над три метра. Както и предходните
дни работниците започнали да полагат тръбите. Около 16.30 ч., когато намиращите
се на обекта работници достигнали до края, до шахтата и трябвало да поставят
последната тръба, свид. Х.А. влязъл в нея, за да оформи с чук и секач отвор в
бетонния й пръстен, в който да бъде монтирана тръба. С.К. слязъл в изкопа като
чакал свид.Асенов да оформи отвора за слагането на тръбата, за да постави
тръбата /която щели да му подадат, тъй като тя била извън изкопа/ и да уплътни мястото,
където се свързва с шахтата. Изведнъж, докато бил вътре се свлякла земна маса
от лявата страна на изкопа, като последвало второ и трето свличане на пръст,
която затрупала Калчев изцяло.
Веднага
в изкопа слезли свидетелите Саидов и Кушев, които започнали да разравят с ръце
свляклата се почва, малко след това към тях, чувайки виковете се присъединил и
свид. Х.А.. Случващото се било възприето и от прибиращите в дома си свидетелки Илиева
и Димитрова, която подала сигнал на тел.112 .
Към
мястото били изпратени служители на полицията, на РДПБЗ и екип на ЦСМП. За това
бил уведомен и подс.П., който веднага се отправил към обекта. Първи на
местопроизшествието пристигнали полицейски служители при Трето РУ - Варна – свидетелите
Григор Сотиров и Георги Г., а след тях и от ЦСМП свидетелите д-р Адреан
Климентов - лекар в ЦСМП, Светла Жекова - медицински специалист и Росен
Люцканов - шофьор на линейка. Същият спрял линейката на автобусна спирка
„Янтра", откъдето екипът продължил към изкопа пеш. Когато пристигнали, свид.Климентов
видял затрупания с кална маса Калчев, чието лице двата му колеги били успели да
разровят. Без да влиза в изкопа възприел, че същото е посиняло и няма признаци
на живот. Междувременно пристигнали и служители на РДПБЗ – свидетелите Йорданов
и Ефтимов, който слязъл в изкопа и достигнал до пострадалия Калчев, открит към
този момент до гърдите. Проверил сънната му артерия, като не установил пулс.
Повиканите за съдействие техни колегите – свидетелите Дочев и Х.форов помогнали
да закрепят надвисналата бетонна плоча, която можела да пропадне, тъй като
изкопът не бил укрепен и течала вода, като използвали подръчни средства - тръба
от скеле, дадена им от съсед и кофата на багера. Успели напълно да освободят
тялото на пострадалия, чийто крака, обути в гумени ботуши, били затиснати с
камък и пръст, като с помощта на колани го извадили, без ботушите, които
останали в изкопа. Междувременно на място пристигнала и ДОГ, заедно със съдебен
лекар, като бил извършен оглед на местопроизшествието, както и служители на Дирекция
„Инспекция по труда" – Варна.
След
инцидента Р.П. предоставил на работниците книгата за инструктаж, на която
всички се подписали.
Съгласно
заключението на изготвената по делото Съдебно медицинска експертиза, приобщена
от първоинстанционния съд по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, причината
за смъртта на С. Митков Калчев е механична асфикция от смесен тип - затрупване
на цялото тяло с мокра пръст, при което се имобилизират дихателните движения и
пълна липса на въздух, поради запушване на външните дихателни отвори, като
смъртта е настъпила бързо.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство Комплексна
съдебно техническа експертиза, приобщена от ВОС по реда на чл.373, ал.1 вр.
чл.283 от НПК се установява, че причините за срутването на земната маса, които
са в пряка връзка с настъпването на злополуката са: съществували дефекти –
пукнатина в бетонната плоча непосредствено до ревизионната шахта и налична
течаща вода, липсата на ответни укрепителни елементи на вертикалните откоси на
линейния изкоп с дълбочина над три метра; динамично разрушаване на бетонен
елемент в изкопа, което е ударно и нееднократно с използване на техническо
средство – чук и което в съчетание с разрушителното образуване на отвор в
бетонната шахта са фактори влияещи върху първичното разрушаване на земната маса
в процесния изкоп и затрупване на пострадалия, като динамичното ударно
натоварване, извършване при разрушаването на бетонни елементи разположени в
основата на изкопа е активизирало разрушителни процеси и падането на земната
маса от единия вертикален откос, както и всички негативни последици от тези
дефекти върху носещата способност на почвата под бетонната настилка;
нееднократно ударно натоварване до разрушаване на бетонния елемент чрез
техническо средство - чук и липса на укрепване на вертикалните откоси на
линейния изкоп. Като механизъм на възникване на злополуката вещото лице е
посочило: извършване на работа в изкоп с вертикални стени и височина по-голяма
от допустимата за неукрепени изкопи, без укрепване на ниво терен, от работник
без проведен инструктаж, в режим на липса на разработена ответна инструкция за
безопасност и налична проникваща течаща вода в локално разрушена /с пукнатини/
бетонна настилка, довела до понижение носещата способност на земната маса и
нееднократно, ударно натоварване до разрушаване на бетонни елементи,
разположени в основата на изкопа, които са причинили внезапно срутване на земна
маса от навлажнената стена и затрупване на работника.
В.л.
инж.И. е бил изслушан от въззивния съд с съдебно заседание. Съгласно дадените
от него разяснения, ако е имало съответното укрепяване на мястото, нямало
е да се извърши това разрушаване на земната маса. Според експерта когато се
извършва подобна дейност задължително трябва да има укрепяване, а той е установил
по категоричен начин, че не е спазен проекта.
Фактически в настоящото производство липсва
спор по фактите касаещи:
- Сключването
на 15.05.2014 г. на договор
между Община Варна като
възложител и „Бепана" ЕООД, в качеството на изпълнител с предмет
изграждане на улична канализация с дължина 87 метра, между ос.т. 274 и
съществуваща РШ в локалното платно на бул."3-ти март" по плана на СО
„Кочмар", гр. Варна;
- Сключването
на договор между „Бепана"
ЕООД и „Ру Ви
Ян“ООД на 18.06.2014 г. Съгласно договора „Бепана“ЕООД възложило
на „РУ ВИ ЯН“ ООД изграждането
на канализацията на горепосочения обект, като следвало дружеството да осигури
за негова сметка машини и съоръжения, необходими за извършване работата по
договора, както и необходимите за целта работници;
- Извършването на СМР на строителния
обект от работещите за „РУВИ ЯН“ ООД свидетели Алекси Кушев, Х.А., Симион Асенов, Я. Саидов и Виктор П.;
- Начина на протичане на един работен
ден на обекта - сутрин се започвало с изкопаване на изкоп с
багер, а след като работниците положели тръбите, свържели ги със шахтите и
уплътнели свръзката, следвало зариване на изкопа и заравняване на терена, за да
могат живущите в района да се приберат по домовете си;
- Дължината
на изкопа на 23.06.2014 г. била 15 метра, дълбочината от 2-3 метра до 4 метра в
най-северната си точка;
- Липсата на укрепване на изкопа в деня на
инцидента;
- Влизането на свид. Х.А. и пострадалия в изкопа, за да свържат
тръбата с бетонния пръстен на шахтата /като във връзка с тези им действия
единствено спорният момент е по чия инициатива е влязъл пострадалия – подс.П. и
свид.Саидов твърдят, че пострадалият на „своя глава“ е влязъл вътре/;
- Свличането на земната маса върху
пострадалия работник;
- Откриването на безжизненото му тяло при
разравянето на затрупалата го земна маса;
Спорни
между страните по делото са следните моменти:
1.
работел ли е пострадалия на обекта, изпълняван от „РУ ВИ ЯН“ ООД;
2. по чия инициатива С.К. е слязъл да
извършва дейности в неукрепения изкоп;
3. отишъл ли е подс.Петков за съоръжения за
укрепване на изкопа по време на инцидента.
По
спорните моменти:
1.И въззивният съд, както и
първоинстанционният приема, че пострадалият Калчев е работел на обекта,
изпълняван от „РУ ВИ ЯН“ ООД. Възраженията за това, дали пострадалият е имал
или не валиден трудов договор са неотносими във връзка с ангажиране
наказателната отговорност на подс.П.. Възможността да се носи отговорност по
чл.123 от НК не зависи от наличието на правноустановена връзка между работник и
работодател и наличието на надлежно сключен валиден трудов договор, а от
фактическото изпълняване на посочената трудова дейност.
В конкретния случай от
показанията на свидетелите Х.А. и Алекси Кушев, Г.К., С.М. и С.М. се
установява, че пострадалият е ходил да работи в гр.Варна на обект на „РУ ВИ ЯН“
ООД, а не е бил шофьор на останалите работници. След инцидента пострадалият е
бил открит в изкопа облечен в работно облекло и с ботуши, факти, потвърждаващи
истинността на показанията на посочените свидетели.
Нормално е подс.П. да отрича уличаващите го
факти, с оглед позицията му по повдигнатото му обвинение. Тази версия на
подсъдимия съдът приема за защитна, тъй като се опровергава от коментираните
по-горе показания. При обсъждане на обясненията на подсъдимия съдът несъмнено
следва да вземе предвид, че те са както важен източник на доказателства, така и
защитна теза, упражняването на която не е обвързано със задължение за
разкриване на обективната истина.
Предвид
изложеното не може да се сподели застъпената теза, че пострадалият работник е извършвал работа,
която не му е била възложена когато е пострадал, поради което и да не може да
бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия като работодател, които
не е осигурил ЗБУТ. В случая подс.П. е възложил на пострадалия работата, при
изпълнение на която последният е загинал. Налице е причинно-следствена връзка
между поведението на подс.П. и настъпването на резултата.
2.Другото спорно
обстоятелство по делото от фактическа страна е кой е инициирал слизането на
работниците в неукрепения изкоп, за да работят и по-специално слизането на
пострадалия – дали това е в изпълнение на задълженията му, така както са
процедирали и предните дни или инициативата е била на самия работник, каквито
са твърденията на подсъдимия и на свид.Саидов.
Съдът, преценявайки събраните гласни
доказателства намира, че не работниците Х.А. и С.К. са били инициаторите на
слизането в изкопа без той да е укрепен. А това е бил стандартния, наложилия се
начин, по който се е работело на този обект – сутрин се започвало с изкопаване
на изкоп с багер, а след като работниците положели тръбите, свържели ги със
шахтите и уплътнели свръзката, следвало зариване на изкопа и заравняване на
терена, за да могат живущите в района да се приберат по домовете си. Нито един
от свидетелите, ангажирани с дейността на този обект не споделя въобще да е
извършвано укрепване на изкопа през който и да е ден от работата на обекта, а
дълбочината му и предходни дни е била сходна с тази от инкриминирания ден. Останалите
свидетели, работещи на обекта в деня на инцидента не споделят подсъдимия да е
бил там до 16 часа, да е разпоредил никой да не влиза в изкопа и да е казал, че
отива за укрепване. Х.А. и С.К. са били в изкопа /първият вътре в шахтата, а
другият извън нея/ именно за да подготвят отвор в шахтата за поставяне на
тръбата. Лишено от логика е твърдението, това поведение на пострадалия да е
самоволно, а не в изпълнение на възложените му за изпълнение задачи.
Предвид изложените съображения, и
въззивният съд счете, че тези твърдения на подс.П. и на свид.Саидов,
съпоставени с останалата част доказателства, показват непоследователност и
стоят логически неубедително, поради което и не ги кредитира с доверие.
3. Последният спорен момент между страните
е отишъл ли е подс.Петков за съоръжения за укрепване на изкопа по време на
инцидента. Такива твърдения се съдържат в обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Саидов и Чобанов.
За
да прецени тяхната достоверност съдът съобрази, че по делото е безспорно
установено, че работното време на общите работници е било от 08,00 часа до
17,00 часа. Изкопът е изкопан още сутринта. Вече към края на работния ден и на
приключване на работата на обекта въобще – предстояло е поставянето на
последната тръба, и е нелогично изведнъж на подсъдимия да му хрумне, че изкопа
се нуждае от укрепване, да разпореди спиране и да отиде да доставя укрепващи
съоръжения. Нещо повече, никой от останалите свидетели, находящи се на обекта
не споделя подсъдимият да е бил там преди инцидента и да е тръгнал малко преди
него. Затова, както и първоинстанционният съд и настоящият не кредитира обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите Чобанов и Саидов, в посочените им
части, тъй като те са опровергани от останалите доказателства и са дадени с цел
оневиняване на подсъдимия.
Описаната
по-горе фактическа обстановка правилно е възприета и установена от
първоинстанционния съд, който в мотивите си съдът е направил пространен анализ
на доказателствената съвкупност. При извършването на тази дейност не са
допуснати необоснованост и погрешна оценка на доказателствения материал.
Първостепенният съд е изложил мотивирани съображения по отношение кредитирането
на доказателствените източници, обсъждайки противоречията между тях, като е
изложил съображения кои от тях кредитира, в кои части не кредитира и защо. В
тази връзка и оплакването на защитата на подсъдимия за липса на изложени
съображения от страна на първоинстанционния съд се явява неоснователно. Видно
от мотивите на атакуваната присъда, първоинстанционният съд е подложил на
задълбочен анализ доказателствените средства, като ги е изследвал, както
поотделно, така и съпоставяйки ги с другите доказателствени източници. Правилно
съдът е приел, че показанията на свидетелите Х.А. Симион Асенов, Алекси Кушев,
Ваня Петрова Асенова, Георги Симеонов Г., Григор Красимиров Сотиров, Илко
Димитров Илиев, Лиляна Николаева Илиева, Аделина Илкова Димитрова, Костадин П.
Милев, Кирил Г. Йорданов, Адреан Спасов Климентов, Росен И. Люцканов, Стела
Симеонова Жекова, Х. Димитров Йорданов, Росен Х.в Дочев, Даниел И. Х.форов,
Тодор Калудов Ефтимов, Пейчо П. Енев, Димитър Янков Бакалов, Г.А.К., С.С.М., С.С.М.
са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с другите
доказателства, поради което ги е кредитирал.
Правилно
първостепенният съд е приел показанията на свидетелите Недко Чобанов и Я.
Саидов, и обясненията на подсъдимия П. относно обстоятелството, че пострадалия С.К.
не е работил на обекта и въпреки изрична забрана сам е влязъл да работи в
изкопа, като това се е случило докато подс.П. отивал да достави средства за
укрепване на изкопа за нелогични и опровергани от доказателствата по делото,
поради което обосновано не са били кредитирани и са приети в тези им части за недостоверни. Те противоречат на показанията
на свидетелите очевидци Х.А. и Алекси Кушев, както и съпругата и дъщерите на
пострадалия - Г.К., С.М. и С.М., които установяват, че С.К. е ходил на работа в
гр.Варна на обект на „РУ ВИ ЯН“ ООД, а не като шофьор на останалите работници. В
деня на инцидента – 23.06.2014 г. пострадалият е бил открит в изкопа облечен в
работно облекло и с ботуши, факти, потвърждаващи истинността на показанията на последните
свидетели.
Първоинстанционният
съд е приел, че обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Чобанов и
Саидов, в частите им свързани с товаренето на укрепващи съоръжения за обезопасяване
на изкопа са недостоверни. За да достигне до този извод, ВОС е съобразил, че
работното време на общите работници е било от 08,00 часа до 17,00 часа, изкопът
е бил факт от сутринта на същата дата и е напълно лишено от логика неговото
укрепване да започне едва след 16.30 ч., когато работата вече е била към
приключване.
Първоинстанционният
съд е извършил задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
Чобанов и Саидов, като обосновано не ги е кредитирал в посочените части, тъй
като са опровергани от останалите доказателства и дадени с цел
оневиняване на подсъдимия.
Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на вещите лица по назначените
по делото експертизи - на проф. д-р Добринка Радойнова, изготвила СМЕ и на инж.И.И.,
изготвил комплексната СТЕ, като обосновани, пълни и компетентни и ги е
съобразил при формиране на вътрешното си убеждение.
Съобразно така приетата фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Правилно и обосновано първият съд е достигнал до извода, че подсъдимият П. е годен субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК. За да достигне до този извод ВОС е съобразил, че определящо значение за квалификацията на деянието има характера на изпълняваната дейност и фактическото съдържание на правата и задълженията на лицето, което я осъществява, а не наименованието на заеманата от него длъжност. По делото е установено от фактическа страна, че работниците са възприемали подсъдимия като собственик на фирмата, за която работели. Те са били наети именно от него и са контактували с него, относно характера, вида и заплащането на възложената им работа. Подсъдимият е организирал дейността на дружеството на този обект, въпреки че в трудовия му договор е записана длъжност „машинист на багер“ и „водопроводчик“. Обстоятелството, че именно П. е организирал дейността на дружеството по изпълнение на СМР не се оспорва от него и защитата му.
Разпоредбата на чл.123 от НК е бланкетна
норма, която следва да бъде запълнена с нарушените от подсъдимия правила и
норми от съответен нормативен акт /закон, правилник, наредба, инструкция,
заповед, технологични правила и др./
Изводими от трайната практика
на ВКС са няколко принципни разбирания във връзка с правилното тълкуване на
съставомерните елементи на престъплението по чл.123 от НК. Под “правно
регламентирано занятие или дейност” се разбира такова, за упражняването на
което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт,
проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има
специално разрешение. Субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат
не само преките извършители на правно регламентирано занятие или дейност, но и
лицата които имат нормативни задължения във връзка с организацията,
ръководството и контрола на тази дейност. Също така субекти могат да бъдат и
лица, които при настъпване на трудовата злополука не са били на работа, ако не
е прекъсната причинно-следствената връзка. Разграничителният критерии между
престъпленията по чл.123 от НК /извършени при професионална непредпазливост/ и
тези по чл.122 от НК /извършени при обикновена непредпазливост/ е характерът,
естеството на занятието или дейността, при чието неправилно изпълнение са
настъпили общественоопасните последици, в първия случай занятието, дейността са
правно регламентирани и представлява източник на повишена опасност, а във
вторият случай -те нямат такъв характер.
С
оглед гореизложеното, при така установената фактическа обстановка и въззивната
инстанция намира, че фактически извършваната от подсъдимия П. дейност, го прави
„работодател“ по смисъла на ЗЗБУТ, „технически ръководител“ и реално
представляващ дружество, което като подизпълнител на конкретния обекта е
„строител“ по смисъла на чл.163 от ЗУТ. Осъществяваната на конкретния обект
дейност от подс.П. му придават качеството на „работодател“ и съответно го
обективират и като адресат на съответните нормативни предписания вменяващи му
задължения именно в това му качество. Това е така, тъй като видно от §1, т.2 от
ДР и на ЗЗБУТ /към който препращат и визираните в предявеното обвинение и
приетите в съответствие с него Наредби/ терминът „работодател“ е разширително
тълкуван, доколкото такъв е освен посоченият в дефиницията на §1, т.2 от ДР и
на КТ – „всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение“, така и
„всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието,
кооперацията или организацията“. Приложното поле на ЗЗБУТ посочен в чл.2 от
същия, а именно - за всички предприятия и места, където се осъществява трудова
дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на
собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението,
съотнесено към фактически осъществяваната от подс.П. дейност както във фирмата,
така и на обекта имаща организационен и ръководен характер, го правят носител
на съответните задължения като работодател за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работещите.
Извършваните
на обекта дейности по изграждане на улична канализационна мрежа представляват
строително – монтажни такива по смисъла на т.40 от § 5 на Допълнителните
разпоредби на ЗУТ и други регламентиращи тази дейност подзаконови нормативни
актове. Правната теория и съдебна практика са единни в разбирането, че
строителната дейност е източник на повишена опасност и правилата, по които се
извършва тази дейност са свързани със закономерностите и методите на науката,
опита от практиката и правилата в нормативните актове.
И
според въззивния съд подс.П., в съответствие с фактическите и реално осъществявани
от него организационни, контролни и ръководни правомощия е бил лицето, което е
следвало да създаде и осигури всички онези необходимите безопасни условията за
полагане на осъществявания работниците труд при спазване на релевантните
съществуващи нормативни изисквани, което той не е сторил, като бездействието му
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на работещия на обекта
С.К..
Изцяло
несъстоятелно е и твърдението, че понеже по време на инцидента подс.П. не бил
на обекта, то отговорността му отпадала поради отсъствието му. Не се налага
излагането на множество съображения в тази насока, доколкото подобни доводи са
коментирани и изцяло отхвърлени в съдебната практика. Така например в
Постановление № 2/27.09.1979 година на Пленума на ВС изрично е прието, че
“Субекти могат да бъдат и лицата, които при настъпване на трудовата злополука
не са били на работа в предприятието или организацията, ако не е прекъсната
причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат…субекти могат да
бъдат …лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето
или контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно
изпълнение”. В този смисъл са Решение №
431/06.04.1970 г 2-ро н.о., Решение № 1138/10.11.1970 г 3-то н.о., и др.
Изложеното води до единствения логичен
извод, че именно подс.П. е взимал решенията, свързани с начина на изкопаване ,
на полагане на тръбите, с вида на дейностите, които се извършват по този обект,
както и относно ангажирането на работници и техника за работа и въобще относно
организацията на работа на строителния обект. Поради което именно той е следвало да осигури на всеки
работещ подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в
съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място, а в
тази връзка и задължението да не допуска до работа работник, който не е
инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
Пострадалият
Калчев е допуснат на работа на обекта без да са му провеждани съответните
инструктажи по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, то с тези си действия подс.П. е нарушил разпоредбите на чл.11, ал.1 и
чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. Неизпълнението на това задължение на подсъдимия е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като именно
поради липсата на необходимото обучение и инструктаж относно безопасните и
здравословни условия на труд, пострадалият не е бил наясно с конкретните
рисковете, свързани с осъществяваната от същия дейност на обекта и е бил лишен
от възможност сам да вземе мерки за собствената си безопасност.
Доколкото
именно работодателят осигурява и прилагането на изискванията на Наредба № 7 от
23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Нарушените разпоредби
от тази наредба са чл.52, ал.1 и ал.2 и чл.71, ал.1, т.1, тъй като подс.П. е следвало в конкретния
случай с оглед наличието на опасни зони на обекта и при преценка на риска да
предприеме необходимите мерки за предпазване на работещите при влизането в тях
и при съществуващ риск от пропадане, какъвто е имало и какъвто в конкретния
случай се е реализирал, както и от падащи предмети - да приложи съответните
посочени мерки, както и да организира работата на обекта така, че работещите да
бъдат предпазени. Тези изисквания, въпреки всичките налични обективни данни за
посочените опасности, не са били спазени.
Доколкото
подс.П. е бил фактически организатор на строителния процес, като подизпълнител,
съгласно сключения договор с „Бепана“ЕООД, като строител по смисъла на чл.163
от ЗУТ е носил отговорност за живота и здравето на хората на строителната
площадка. Същият е бил длъжен да спазва съответно изискванията и да осигури
спазването на изискванията на съответните нормативи по безопасност, хигиена на
труда, пътна и противопожарна безопасност при изпълнение на работите.
Подс.П.
е допуснал извършването на работа в линеен изкоп с вертикални откоси и
дълбочина над 3 метра, който не е бил укрепен на нивото на терен, с което е
нарушил разпоредбите на чл.48 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР- „Строителни
и монтажни работи в близост до откоси на изкопи се извършват след проверка от
техническия ръководител за сигурността и обезопасяването им" и на чл.49,
т.2 от същата наредба - „При изкопни и подземни работи .... се предприемат
подходящи мерки за безопасност, които включват:.... оформяне на откоси или
използване на подходящо укрепване ";
Необезопасявайки така направения изкоп, където
докато работи е бил затрупан С.К., подс.П. е извършил и нарушения на изисквания
относими към конкретната дейност по извършването на земни работи, уредени в Приложение
1 към Наредба 2/2004 -т.1.13. от Приложение №1 „Извършване на земни
работи" към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ
бр.37/2004 г./: „Преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от
1,5 м, техническият ръководител или бригадирът проверява устойчивостта на
откосите или укрепването"; - т.1.31 от Приложение №1 „Извършване на земни
работи" към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ
бр.37/2004 г./ -„ Извършването на СМР в изкопи, подложени на навлажняване след
изпълнението им, се допуска, след като се вземат мерки срещу обрушване на
откосите (временно прекратяване на работата, намаляване на наклона на откоса и
др.; т.3.1 от Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от
Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1 -„Изкопи с вертикални стени и с височина,
по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на
терена'';
С
бездействието си подс. П. е допуснал нарушенията, изброени по-горе, проявил е
немарливост при изпълнение на правнорегламентирана дейност, която е източник на
повишена опасност, в резултат на което на 23.06.2014 г. се е случил инцидент,
при който е настъпила смъртта на С.К..
Налице
е причинно - следствена връзка между немарливото изпълнение на правно —
регламентирана дейност, източник на повишена опасност, допуснатите нарушения от
страна на подсъдимия и настъпилата смърт.
Посочените нормативно уредени професионални
задължения подс.П. не е извършил поради
немарливост. Немарливоста представлява нехайство, невнимание, непроявена грижа.
По делото са събрани категорични и множество доказателства за това поведение от
подсъдимия – недооценяване, проявените невнимание и нехайство към толкова
сериозните му задължения по инструктиране на работниците за ЗБУТ и
осигуряването на безопасни работни места.
Факт е, че при упражняването на
строително- монтажни работи съществува повишена опасност, поради риска за
здравето или живота на хората. Поради естеството си е и правнорегламентирана
дейност и са създадени нормативни правила относно осъществяването й. Тези
правила предполагат знание и стриктно, точно, адекватно изпълнение на дейността
и са свързани с дължимо служебно поведение на П..
Неспазването им е резултирало съставомерни последици, ето защо подс.П.
следва да понесе и предвидената от законодателя наказателна репресия.
От субективна страна, престъпното деяние е извършено виновно от подс.П.,
при проявена небрежна форма на вина. Той не е предвиждал настъпването на
общественопасните последици – причиняването на смъртта на работник, но е бил
императивно задължен да формира в съзнанието си представи за тях като
същевременно не са съществували пречки от обективно или субективно естество,
които да препятстват протичането на подобна съзнателна дейност.
Небрежността е обективирана в немарливо изпълнение на служебни
задължения, представляващи източник на повишена опасност, а не е поради
незнание. Подсъдимият П. е притежавал необходимите знания и
опит, но не се е съобразил с тях - той е бил наясно, че е недопустимо да се извършват
СМР в линеен изкоп с дълбочина над 3 м. без неговото обезопасяване чрез
укрепване, но въпреки това не е предприел мерки за укрепването му и не е спрял,
извършвана от работниците му работа.
Престъплението е резултатно –
настъпила е смъртта на работника С.К..
Този резултат не е целен, той не е
съзнателно допускан, той е пренебрегнат поради немарливо отношение към
задълженията, предписани нормативно и поднормативно, подробно посочени
съответните актове, при изпълнение на правно регламентираната дейност,
представляваща източник на повишена опасност.
Като причина за извършване на
престъплението от страна на подсъдимия, следва да се отбележи преди всичко
незачитането на нормите относно безопасността на труда и по-конкретно нарушенията от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително - ремонтни работи.
На
основание чл.304 от НПК първоинстанционният съд е оправдал частично подсъдимия П.
в частта на обвинението за извършени нарушения на нормативни документи свързани
с извършване на оценка на риска - чл.16, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗЗБУТ, чл.20,
ал.3, т.1 и т.10 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г., за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска, чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредба
№ 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./
За да стори това проверяваният съд е преценил, че за настъпването на съставомерния резултат е без значение дали е била извършена оценка на риска и дали изготвена свързаната с това документация, т.е. това бездействие на подсъдимия не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Калчев.
Този
извод се споделя от настоящата инстанция, като правилен и обоснован.
По отношение оплакването, направено
алтернативно за несправедливост на наложеното наказание:
Настоящият състав на въззивната
инстанция намира, че и при индивидуализацията на наказанието, съответно на
обществената опасност на деянието и дееца, ВОС не е допуснал нарушения на
закона. Съдът е отчел чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
полагането на труд като смекчаващи наказателната отговорност на П. обстоятелства.
От друга страна, обаче деянието му се отличава
с висока степен на обществена опасност, предвид
факта, че се касае за бездействие изразяващо се в грубо неспазване на множество
норми, гарантиращи безопасността на СМР. Тези обстоятелства
правилно са били отчетени като отегчаващи отговорността.
При индивидуализиране на наказанието,
съдът дължи както преценка на отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства, така и търси баланс за постигане целите на генералната и
специалната превенции. Преценявайки изброените вече смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства Варненският окръжен съд мотивирано е определил на
подс.П. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода,
при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.
Въззивният съд намира, че така
определено наказание на подс.П. правилно отчита степента на обществена опасност
на стореното от него, както и че ще изпълни целите на генералната и специалната
превенции.
Въззивният съд не установи да са
налице условията за намаляване на това наказание, тъй като евентуалното им
редуциране би поставило в опасност постигането на специалната превенция, а и не
би допринесло за постигане на генералната превенция. Поради това не се налага
да се намали, каквото е искането на защитата.
По изложените съображения въззивната
инстанция не споделя виждането на защитата за наличие на някакви обстоятелства,
които да обосновават допълнително смекчаване на наказателната репресия.
Съдът не споделя застъпеното от
защитата становище за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на
резултата, тъй като не установи такова негово поведение.
Не е убягнало от вниманието на проверявания съд, че при първоначалното разглеждане на делото на подс.Перов не е било наложено наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. В тази връзка и законосъобразно не е наложил такова при новото разглеждане на делото.
Преценката на проверявания съд за наличието на основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по реда на чл.66, ал.1 от НК за минимално възможния изпитателен срок от три години, въззивният съд намира за правилна. Фактическите данни за личността на подсъдимия П. не очертават формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения правопорядък, не обосновават нуждата от изолирането му от обществото, за да бъде превъзпитаван, и обосновават приложимост на института на условното осъждане. Т.е. за поправянето на П. не се налага ефективно изтърпяване на лишаването от свобода, а вече посочените цели по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на това изтърпяване, което ще даде възможност на подсъдимия да работи и да изплати на гр.ищци присъдените им обезщетения.
По гражданските искове:
По възражението за изтекла давност – всички
граждански искове са входирани в деловодството на първоинстанционния съд по НОХД
№ 1439/2018 г. на 07.02.2019 г. и приети за съвместно разглеждане на 11.02.2019
г., т.е преди да е изтекла 5-годишната погасителна давност за претендиране на
обезщетение за непозволено увреждане. Ето защо възраженията на защитата за
погасяването им по давност са неоснователни.
Константна е съдебната практика, че след като гражданските искове веднъж са били
допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес, не е необходимо
тяхното повторно приемане, в случаите като настоящия, когато след отмяна на
присъдата, делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Когато гражданските искове са били приети за съвместно разглеждане и
гражданските ищци са били конституирани като страни, при новото разглеждане,
ако правоимащите не предявят отново исковете си, то това не освобождава съда от
задължението да се произнесе по претенциите им. След
отмяната на постановената присъда, съдържала и произнасяне по гражданските
претенции, е повече от очевидно, че при новото разглеждане производството пред
първата инстанция следва да се развие между същите страни, освен ако са налице
основания, които оправдават друг подход. Съгласно чл.88 от НПК гражданският иск се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото
няма съответни правила, се прилага ГПК. Съответно, ако не са налице условията
по ал.2 и ал.3 на чл.88 от НПК или гражданските ищци не предприемат
оттегляне или отказ от исковете съобразно ГПК, то във всички случаи съдът дължи
произнасяне по тях.
Цитираните разпоредби на процесуалния закон са
императивни, поради което всяко отклонение от тях представлява съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, съответно води до
нарушаване на правото на гражданските ищци да получат произнасяне по претенциите
си. Доколкото нормата на чл.307 от НПК изрично указва, че във всички
случаи се дължи произнасяне по гражданския иск, дори и когато подсъдимият бъде
признат за невинен, наказателната отговорност е погасена или пък подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност, безспорно се явява, че законодателят
изисква произнасяне по същество, след като решаващият съд е приел, че
гражданските искове отговарят на всички изисквания и ги е приел за съвместно
разглеждане. При това положение в процесната хипотеза е напълно законосъобразно
и правилно произносянето на първоинстанционният съд по предявените при
първоначалното разглеждане на делото граждански искове.
С
оглед изхода на делото правилно ВОС е уважил предявените граждански искове, тъй
като в резултат на престъплението са били причинени неимуществени вреди на
гражданските ищци, които следва да бъдат репарирани. Размерите на всеки един от
исковете са правилно определени по справедливост от първоинстанционния съд - за
съпругата на пострадалия Калчев - от 25 000 лева, а за останалите ищци - по 20 000
лева. Над тези размери исковете са били отхвърлени като неоснователни.
Присъдена е и лихвата върху главницата от датата на деянието до окончателното й
изплащане.
Присъдата следва да бъде частично изменена в
гражданско осъдителната й част, тъй като с определение от 26.02.2021 г. ВАпС е
конституирал като гр.ищец на мястото на починалата в хода на производството М. С.С.,
нейният наследник по закон и правоприемник – дъщеря й Ш.А.С., представлявана от
законния й представител – баща й А.С., вместо майката на М. С. - Г.А.К., която
не е наследник по закон на М. С..
До решение за изменение на присъдата в тази й част
въззивният съд достигна, съобразявайки се с поредността на производството пред
себе си и разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК забраняваща му при повторно
констатиране на допуснати съществени процесуални нарушения /каквото е участието
на ненадлежна страна, в случая лице което не е наследник по закон на починал
гр.ищец/ да върне делото на първоинстанционния съд и повеляваща му да реши
делото по същество, поради което прецени че следва да се произнесе по
предявения гр. иск като осъди подсъдимия да заплати на надлежните
правоприемници на М. С. обезщетението в общ размер на 20000 лева или на всеки
от тях по 10000 лева и да отхвърли за разликата над този размер.
С
оглед направеното искане от адв.З., повереник на гр.ищци А.С. и Ш.С.,
действаща чрез баща си А.С. за присъждане на сторените разноски пред въззивната
инстанция, и предвид осъщественото процесуално представителство, съдът намира,
че подс.П. следва да бъде осъден да заплати сторените от А.С. разноски за това
в размер на 600 лева.
На основание чл.189, ал.1 от НПК подс.П. следва да
бъде осъден да заплати сторените
разноски в размер на 100 лева в хода на въззивното производство по
сметка на ВАпС.
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.3 и т.6 вр. чл.337, ал.3 и
чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 57, постановена на
27.10.2020 г. от Окръжен съд – Варна по НОХД № 20203100200737 по описа за 2020
година в гражданско осъдителната част, като
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подс. Р.Н.П. е осъден да заплати на А.О.С.,
ЕГН ********** и Г.А.К., ЕГН ********** /като правоприемници на М. С.С./ обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер на 20 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.06.2014 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и по отношение отхвърлянето на иска за
разликата до 25000 лева, КАТО
ОСЪЖДА подс. Р.Н.П. да заплати на А.О.С., ЕГН
********** и Ш.А.С. ЕГН **********
/като правоприемници на М. С.С./
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието – сума в
размер на по 10 000 лева за всеки от тях /общо 20000 лева/, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 23.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля иска за разликата до 25000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс.П. да заплати на А.О.С. 600 лева, представляващи сторените от него разноски за
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА подс.П. да заплати в полза на Държавата
по сметка на ВАпС 100 лева, представляващи сторените разноски в
производството пред въззивния съд.
Решението
може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от съобщаването му пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: