Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..01.2020г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1885 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба,
подадена от К.Ф.К. от гр.Варна, срещу решение №3077/05.07.19г., постановено по гр.д.
№ 15407/18г. на ВРС, в частта, в която е прието за установено на основание
чл.422, ал.1 ГПК в отношенията между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, от
една страна, и ответника К.Ф.К., с адрес: ***, от друга, че ответника дължи
солидарно с Г. Д.а П. на ищеца по Заповед № 2769/26.04.2018г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 3462 от 26.04.2018г., издадени
от Районен съд - Варна по ч.гр.д. № 2888/2018г. в размер на сумата от 10486,45
лв., представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 30.08.2013г., и договор за поръчителство от същата дата, сумата от 3,03лв.,
представляваща неплатена договорна лихва, дължима за периода от 20.11.2017г. до
27.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването
на заявлението– 27.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013г., предсрочно
изискуем, считано от 12.02.2018г., на основание чл.20.1., т.1 от Общите условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление, договор за поръчителство и
извлечение от счетоводните книги на банката.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон. Счита, че неправилни са изводите на
първоинст.съд досежно настъпването на предсрочната изискуемост на договора за
кредит, доколкото волеизявлението на банката да направи кредита изискуем не
било достигнало до поръчителя. Намира, че липсват представени доказателства за
отправено до поръчителя уведомление за
предср.изискуемост, което имало значение за срока по чл.147 ЗЗД. Моли да бъде
отменено решението, като бъде отхвърлен иска в обжалваната част.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна БАНКА ДСК
ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от ”БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, срещу К.Ф.К. обективно съединени искове с правно
основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът в качеството
си на поръчител дължи на ищеца солидарно с Г. Д.а П. сумата от 10486,45лв,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.08.13г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.02.2018г. до оконч.
й изплащане, сумата от 3,03лв, представляваща
договорна лихва за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение №2769 от 26.04.2018г. на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №2888/2018г. на ВРС,
а в евентуалност за осъждане на ответника при условията на солидарност с Г. Д.а
П. да заплати горепосочените суми.
В исковата молба поддържа, че по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от 30.08.13г.
между Банка ДСК ЕАД и Г. Д.а П., банката е предоставила
на последния в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 15000лв със
срок на издължаване 30.08.23г., при променлив лихвен процент, който към датата
на договора бил 12,45%, като кредита бил усвоен на 30.08.13г. Твърди, че за
обезпечаване на задълженията по кредита е сключен договор за поръчителство с
ответника К.Ф.К., по силата на който той е поел задължението да отговаря солидарно с
кредитополучателя. Твърди, че при погасяване на кредита били допускани
просрочия, като вноската за м.11.17г. била частично платена. Предвид допуснатата
забава на осн. чл.19, т.2 от ОУ към договора банката е превърнала кредита в
предсрочно изискуем, като се е снабдил
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК, срещу която ответникът подал възражение. В случай, че не бъде установена настъпила предсрочна изискуемост на кредита
към датата на подаване на заявлението, навежда твърдения, че предсрочната
изискуемост е настъпила с връчване на исковата молба на ответника.
В
отговор на исковата молба ответникът К.Ф.К.,
е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга не е
достигнало до поръчителя, поради което и вземането спрямо него не било
изискуемо. Счита, че уведомяването за предср.изискуемост, направено с преписа
от исковата молба, води до настъпването на такава към този момент, като променя
основанието, на което е издадена заповедта. Твърди още, че сред подаване на
заявлението е превел суми по кредита в размер на 2266,50лв.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на
тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.
415 във вр. с чл.422 ГПК, а в евентуалност с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ, за
процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Между страните по делото не е налице
спор, а и се установява от представения договор за кредит за текущо потребление
от 30.08.13г., че между БАНКА ДСК ЕАД и Г. Д.а П. в качеството й на
кредитополучател е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
на последния е предоставен кредит в размер на 15000лв, със срок на издължаване
120 месеца от неговото усвояване. Не се спори и факта на обезпечаване
изпълнението на този договор с договор за поръчителство, сключен между ищеца и
ответника К.К. от същата дата.
Безспорно е още обстоятелството, че
изрично в т.14 от заявлението си пред заповедния съд по ч.гр.д. №2888/18г. на
РС-Варна банката се е позовала на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
при условията на чл.20.1.1 от ОУ. Последната разпоредба от своя страна
повелява, че кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
Основният спорен момент
съобразно оплакванията в жалбата се явява факта на настъпването на предсрочната
изискуемост на задължението по кредита.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки – обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Или за да е настъпила предсрочна
изискуемост на целия размер на дълга следва да е налице и упражнено от страна
на банката потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което
длъжникът трябва да е уведомен / в този смисъл са и разясненията,
дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013г./. От представените към
заявлението документи се установява безспорно факта на връчване по реда на
чл.46, ал.2 вр. ал.1 ГПК на отправено от банката до кредитополучателя Г.П.
уведомление, с което последният се уведомява за упражненото от банката право да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението.
Жалбоподателят не оспорва този факт, но счита, че след като до поръчителя не е
отправено подобно нарочно волеизявление, то не е настъпила спрямо него
предср.изискуемост на кредита. Тези доводи не се споделят от настоящия състав. Вземането
по кредита следва да се счита за изискуемо и спрямо поръчителя, дори и
последния да не е уведомен, с оглед акцесорния характер на отговорността на
поръчителя. Липсва изискване за уведомяване и на поръчителя, по отношение на
който задължението е станало предсрочно изискуемо с извършеното уведомяване на
кредитополучателя. В подкрепа на това е и трайната практика на ВКС, касателно
въпроса за началния момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, приемаща, че
отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се
погасява, ако към момента на предявяване на иска е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, чийто начален момент се
определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника - кредитополучател и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока / така Решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на
ВКС, Решение № 23/24.03.2015 г. по т. д.
№ 1717/2013 г. на ВКС и Решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. №
2602/2014 г./. Следователно релевантно
за отговорността на поръчителя е достигането на изявлението на кредитора за
упражненото от него потестативно право до кредитополучателя. И доколкото от
гореизложеното се установи факта на уведомяване на кредитополучателя на датата
08.02.18г. за упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, то именно към този момент – узнаването от кредитополучателя на
нарочното изявление на кредитора /в случая 08.02.18г./, следва да се определи и
момента на предсрочната изискуемост на вземането по кредита, което се счита за
изискуемо и спрямо поръчителя. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 27.02.18г. Ето защо следва
извода, че са налице предприети действия за съдебно предявени права на
кредитора срещу поръчителя в 6-месечния срок, начиная от така установеният
момент на предср.изискуемост, поради което и не е
изтекъл преклузивния срок по чл.147 ЗЗД за ангажиране на неговата отговорност.
Като е изложил сходни мотиви и е
достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в
обжалваната му част.
При този изход на спора в тежест на
въззивника на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат възложени сторените от
възз.страна за въззивно производство разноски, възлизащи в размер на
100лв-ю.к.възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.25
от НЗПП.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №3077/05.07.19г.,
постановено по гр.д. № 15407/18г. на ВРС, в частта, в която е прието за
установено на основание чл.422, ал.1 ГПК в отношенията между ищеца „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, от една страна, и ответника К.Ф.К., ЕГН **********, с адрес:
***, от друга, че ответника дължи солидарно с Г. Д.а П. на ищеца по Заповед №
2769/26.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 3462 от 26.04.2018г., издадени от Районен съд - Варна по
ч.гр.д. № 2888/2018г., сумата от 10486,45 лв., представляваща дължима главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013г., и договор за
поръчителство от същата дата, сумата от 3,03лв., представляваща неплатена
договорна лихва, дължима за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението–
27.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по Договор за
кредит за текущо потребление от 30.08.2013г., предсрочно изискуем, считано от 08.02.2018г.,
на основание чл.20.1., т.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, договор за поръчителство и извлечение от счетоводните книги
на банката.
ОСЪЖДА К.Ф.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес гр.София, ул.Московска №19, сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: