№ 185
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора ЮЛИАНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600417 по описа за 2025 година
На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е постъпило искане от
осъдения А. П. С. за възобновяване на ВНОХД № 47/2022 г. на Окръжен
съд – Монтана.
В искането е отбелязан фактът, че разглеждането на делото във
въззивното производство е протекло в отсъствието на осъдения. Настоява
се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
като е отказал да се съобрази с предоставената му от защитника
информация, че С. се намира във Великобритания, където е пострадал и
му предстои лечение. Според искането, провеждането на въззивното
производство в отсъствието на осъдения е лишило последния от
възможност да упражни правото си на лична защита и това налага
отмяна на въззивното решение.
Съдебният състав, като съобрази изложеното в искането,
материалите по делото, както и разпоредбата на чл. 424 от НПК, намери
следното:
Депозираното искане е подадено в срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.
Същото е администрирано правилно.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
София изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като при
постановяването на Решението от ОС-Монтана не са допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК.
1
Осъденият е бил уведомен за провежданото спрямо него съдебно-
наказателно производство.
Прокурорът прави искане до въззивния състав за произнасяне с
решение, с което бъде оставено без уважение искане за въззобновяване.
Защитникът на подсъдимия С. моли въззивната инстанция да
уважи искането, тъй като счита, че ОС-Монтана незаконосъобразно е
провел неприсъствено заседанията на въззивното производство.
Осъденият А. П. С. в лична защита поддържа казаното от неговия
защитник и в последната си дума моли за справедливо решение.
Апелативен съд – София, като се запозна с искането, с доводите и
възраженията на страните по него, както и с материалите по делото,
намира следното:
Искането, основаващо се на нормата на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК е направено в законоустановения шестмесечен срок,
изхожда от страна по делото, насочено е спрямо влязъл в сила акт от
кръга на визираните по чл. 419, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК, поради
което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно
по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 30.04.2020 г. на осн. чл.
212, ал.1 от НПК. С постановление на водещия разследването от
02.10.2020 г. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354 в,
ал.1 от НК, съответно постановлението му е било предявено лично,
последвано и от личния му разпит на същата дата.
На 14.10.2020 г. прокурор от районната прокуратура в гр. Лом е
внесъл в местния районен съд обвинителен акт по обвинението на С. за
посоченото престъпление. Образувано е наказателно дело от общ
характер № 500 по описа на съда за 2020 г. и по отношение на осъдения е
била изпълнена процедурата по чл. 247в, ал.1 от НПК. Разглеждането на
делото е протекло с личното негово участие и е приключило на 26.01.2022
г. с присъда, с която той е бил признат за виновен по възведеното
обвинение и му е било наложено наказание от две години лишаване от
свобода, изпълнимо при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на
5000 лева. С присъдата е било приведено в изпълнение наказанието от
една година „ лишаване от свобода“, общо определено по НОХД №
184/2021 г., по НОХД № 268/2019 г., по НОХД № 519/2019 г. и по НОХД №
184/2021 г. – всички на Районен съд – Лом. Заплащането на направените
по воденето на делото разноски е било възложено в тежест на осъдения.
По жалба на защитника на осъдения срещу тази присъда е било
образувано ВНОХД № 47/2022 г. пред Монтанския окръжен съд. За
насроченото за 21.03.2022 г. заседание е била изпратена призовка за С. на
известния по делото негов адрес, като призовката е била получена от
живеещата на същия адрес баба на осъдения със задължение да я предаде
на адресата й. Три дни по-късно по делото е постъпила молба от
защитника на осъдения, с която той е уведомил съда, че по данни на
родственик на С., последният е заминал за Великобритания, където е
2
пострадал и предстои оперативното му лечение. В съдебното заседание
осъденият не се е явил. Участвал е защитникът му, който устно пред съда
е потвърдил информацията от предварително депозираната до съда
писмена молба. Предоставил е на съда преценката относно наличието на
предпоставки за разглеждане на делото. Съдът на свой ред, приемайки, че
личното участие на С. във въззивното производство не е задължително –
от една страна, а от друга страна – че той е редовно призован и липсват
доказателства, оправдаващи отсъствието му, е разгледал делото и с
решение, постановено на 30.03.2022 г. е изменил присъдата, като
прилагайки чл. 55, ал.1 от НК, е намалил срока на лишаването от свобода
на шест месеца, а наложената глоба е отменил изцяло.
Според Решение №139/26.03.2025 година по н.д. №162/2025 година
по описа на ВКС по описаният процесуален развой на приключилото
наказателно производство прави неприложимо основанието за
възобновяване по чл.423, ал.1 от НПК. Невъзможно е при конкретните
обстоятелства да се говори за задочно проведено въззивно производство.
Осъденият е знаел за водения срещу него наказателен процес, като е
участвал лично в досъдебната му фаза и в първоинстанционното съдебно
производство. Информиран е бил и за въззивното производство, което е
било инициирано от назначения от съда негов защитник, който
впоследствие го е представлявал и пред въззивната инстанция. Не
отрича и че е бил информиран за получената на адреса му в с. ***
призовка, съответно за датата и мястото на провеждане на съдебното
заседание по въззивното производство. В това производство и по
аргумент за противното от чл.329, ал.2 от НПК, участието му не е било
задължително, като самият той не е заявил пред съда, било то сам или
чрез защитника си, изрично желание да участва лично в него. Вместо
това и в нарушение на прилаганата спрямо него по същото време мярка
за неотклонение подписка, т. е. без разрешение на съда, е избрал да
напусне адреса си на местоживеене, както и страната. Този избор С. е
направил, след като преди това и в рамките на процедурата по чл.247 в,
ал.1 от НПК е бил уведомен, че делото може да бъде разгледано и решено
и в негово отсъствие. Това поведение на осъдения е ясна манифестация
на отказа му от лично участие във въззивното производство, като
изключва наличието на уважителна причина за неявяването му в
заседанието по въззивното дело. Отделно от това, според върховните
съдии, голословно остава твърдението на адв. Г., че С. не се е явил пред
въззивния съд заради претърпян от него инцидент във Великобритания и
наложило се провеждане на продължително лечение. Доказателства в
подкрепа на това твърдение не са ангажирани, включително и във
въззивното производство. Невярно е и твърдението на адв. Г., че такива
доказателства не са били представени пред въззивния съд заради
неуважено от този съд искане на защитника да му бъде предоставена
възможност да го стори. Такова настояване от страна на защитавалата
осъдения по приключилото наказателно производство адвокат Г. не е
отразено в съдебния протокол, следователно не е направено. Липсва и в
3
съдържанието на представената от нея писмена молба до окръжния съд.
Вместо това, при предоставената й в съдебното заседание възможност да
вземе отношение по хода на делото, адв. Г. е заявила единствено, че
предоставя преценката на съда.
Пред САС страните не наведоха наличието на други процесуални
нарушения при провеждането на въззивното производство, които по
своето естество да съставляват съществени такива и да са основание за
възобновяване на наказателното производство. Очевидно е, че ОС-
Монтана е положил максимални усилия да призове осъдения С., като по
този начин му осигури възможност за лично участие по делото, но
същият е напуснал пределите на Република България, като дори не е
уведомил съда за това обстоятелство.
С оглед на гореизложеното САС, отчитайки параметрите на своята
компетентност, а именно по чл. 422, ал.1,т.5 от НПК вр. чл. 424, ал.1 от
НПК счита, че не са налице процесуални нарушения, съществени такива,
които да бъдат поставени в основата на извод за наличие на
предпоставки за възобновяване на съдебно- наказателното производство.
Водим от горното и на основание чл.426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от
НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. П. С., чрез
неговия защитник – адв. Д.Г. за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД №47/2022 година по описа на ОС-Монтана.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4