Р Е Ш Е Н И Е
540/19.9.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
десети септември две хиляди и деветнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:
В. С.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1575 по описа за 2019г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №438795 – F483399/27.05.2019г. на Директора на офис Шумен
при ТД на НАП - Варна, с което на
основание чл.53 и чл.261 ал.1 от ЗКПО на „Д.Д.“ ЕООД с Булстат *****, гр.Шумен
е наложена имуществена санкция размер на
500 лева, за нарушение на чл.чл.92 ал.2, във вр. с чл.261 ал.1 от ЗКПО. В
депозираната жалба не се оспорва по същество констатираното нарушение.
Дружеството – жалбоподател счита, че в конкретният случай са били налице
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е било
извършено поради допусната техническа грешка при подаване на декларацията. Излага, че същата е била
подадена в срок по електронен път, но поради грешка на лицето обслужващо
счетоводството на дружеството и което е било упълномощено да подава ГДД, файлът
е бил подаден от името на ЕТ „Д.Д.“, вместо от „Д.Д.“ ЕООД. След констатиране
на грешката дружеството по собствена инициатива е подало декларацията на
13.04.2019г. Не е нанесена и щета на бюджета. В съдебно заседание се явява управителят Д.Д. М.. Поддържа жалбата и моли
НП да бъде отменено или да бъде намален размера на санкцията.
За административно-наказващия
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се явява.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Д.Д. М. е управител и
едноличен собственик на капитала на „Д.Д.“ ЕООД с Булстат *****,
гр.Шумен.Същият е регистриран и като ЕТ „Д.Д.“, гр.Шумен, Булстат *****. Въз
основа на сключен договор, св. Й.С.Й. обслужвал счетоводството на дружеството и
ЕТ, във връзка с което бил упълномощен да ги представлява пред НАП като подава необходимата информация
и документи.
На 30.03.2019г. св. Й.подал в ТД на НАП – гр.Варна, офис
Шумен по електронен път ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат
на дружеството и дължимия годишен корпоративен данък за 2018г., но вместо да
подаде информацията от името на „Д.Д.“ ЕООД, поради техническа грешка я подал
от името на ЕТ „Д.Д.“. След констатиране
на грешката била подадена нова ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО на 13.04.2019г.
На 15.04.2019г. в ТДНАП,
офис Шумен при извършена проверка в
програмния продукт, св. Ж.Д.
констатирала, че ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО не била подадена в законоустановения срок, а
именно до 01.04.2019г. вкл. /т.к. 31.03.2019г. е бил неприсъствен/. На 22.04.2019г. съставила срещу дружеството
АУАН № F483399
за нарушение на чл.92 ал.2, във вр. с чл.261 ал.1 от ЗКПО, присъствието на св. Й.С.Й.,
в качеството му на упълномощено лице. При предявяване на акта св.Й.посочил, че
декларацията е била подадена в срок /на 30.03.2019г./, но поради допусната
техническа грешка при подаването
посочил ЕТ „Д.Д.“. В
законоустановения срок не са депозирани допълнителни възражения.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.261 ал.1 от ЗКПО на „Д.Д.“
ЕООД с Булстат *****, гр.Шумен е наложена имуществена санкция размер на 500 лева, за нарушение на чл.чл.92
ал.2, във вр. с чл.261 ал.1 от ЗКПО.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Ж.К.Д.
и св.Й.С.Й..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП,
които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна или такива довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42
от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата
на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Разпоредбата
на чл.92 ал.2 от ЗКПО определя срока и
мястото на подаване на ГДД за данъчния
финансов резултат на дружеството и дължимия годишен корпоративен данък, а
именно в срок до 31 март на следващата
година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице. За нарушение на тези императивни
разпоредби е предвидена административна отговорност на данъчно задълженото лице /дружеството/,
съгласно чл.261 от ЗКПО, поради което същото е субект на административна
отговорност.
„Д.Д.“ ЕООД се явява данъчно задължено
лице по ЗКПО и подава годишна данъчна
декларация по чл.92 ал.2 от същия закон, докато ЕТ „Д.Д.“, доколкото не
попада след визираните в чл.2 от ЗКПО,
не е данъчно задължено по ЗКПО, а по ЗДДФЛ и подава годишна данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
От приложената по делото
разпечатка от приложението на НАП за
електронни услуги /л.4,5/ е видно, че на 30.03.2019г. в 11:50:12 часа св. Й.по
електронен път е подал Декларация по чл.92 за 2018г. За заявител на
електронната административна услуга е посочил „Д.Д., ЕИК по ТР /Булстрат *****“,
т.е. ЕТ„Д.Д.“. Приложена е и разпечатка
от същото приложение /л.8,9/, от
което се установява, че на 13.04.2019г. в 10:39:50 часа св. Й.по електронен път
отново е подал Декларация по чл.92 за 2018г., но вече като заявител на електронната административна
услуга е посочил „Д.Д., ЕИК по ТР /Булстрат *****“, а именно „Д.Д.“ ЕООД. Разпитан в качеството на свидетел Й.посочва, че на
30.03.2019г. в законоустановения срок е подал по електронен път ГДД по чл.92 от ЗКПО касаеща дейността на „Д.Д.“ ЕООД, но е допуснал техническа грешка
като неправилно е маркирал като заявител на
електронната административна услуга ЕТ„Д.Д.“, вместо дружеството. Както
бе посочено по - горе дружеството е данъчно задължено лице по чл.92 от ЗКПО, а
не ЕТ и доколкото в разпечатката от 30.03.2019г. срещу „Подаден документ“ е
отразено „Декларация чл.92 за 2018г.“, съдът намира показанията на свидетеля за
достоверни, доколкото кореспондират с данните отразени в разпечатките.
Доколкото обаче предвид
допусната грешка подадената на 30.03.2019г. ГДД по чл.92 от ЗКПО не е била
приета от системата на НАП и същата е била подадена повторно на 13.04.2019г., т.е. след изтичане
на законоустановения срок,
е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.92
ал.2 от ЗКПО.Това нарушение откъм
елементи от състава му не се оспорва и от жалбоподателя. Нарушението е формално,
с изтичането на законоустановеният срок, същото е осъществено.
Настоящият състав обаче
счита, че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил
формално при анализа на доказателствата
и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил
всички обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното
нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява
маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВАС,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай"
на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената
разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28,
б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от
административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната
декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи
обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в
атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът
за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при
налично противоправно поведение.
В
случая декларацията не е била подадена
след осъществяване на определени действия от страна на органите на НАП по установяване
нарушението и откриване нарушителя. Напротив, нарушението е установено на
15.04.2019г., два дни след като данъчно
задълженото лице е осъществило, макар и със забава, задължението си за подаване
на декларация. След като разбрало за допусната грешка задълженото лице само е предприело действия по
изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. От бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи
обстоятелства. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно
възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а
именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Нарушението е от
възможно най - лекия вид - неподаване в
срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на
задължението. При преценка за
обществената опасност на извършеното деяние съдът съобрази и изложеното по –
горе, а именно че дружеството е предприело действия за подаване в срок на
декларацията, но поради допуснатата грешка от страна на св. Й.е бил осъществен
състава на вмененото нарушение, поради което съдът го намира и за инцидентно.
Настоящата инстанция счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята
малозначителност , както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска
степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при
предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият
орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН,
които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага
чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който
наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма
основание за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН.
Предвид изложеното,
съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен
състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите субекти, така както визира чл.
12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №438795
– F483399/27.05.2019г. на Директора на офис Шумен
при ТД на НАП - Варна, с което на
основание чл.53 и чл.261 ал.1 от ЗКПО на „Д.Д.“ ЕООД с Булстат *****, гр.Шумен
е наложена имуществена санкция размер на
500 лева, за нарушение на чл.чл.92 ал.2, във вр. с чл.261 ал.1 от ЗКПО като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.