Решение по дело №429/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 407
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20217080700429
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 407

 

гр. Враца   25.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 16.11.2021 г. /шестнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                   КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА  и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 429 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Ц.Е.“ ООД, представлявано от *  В.Т.Г., чрез * В.Д. ***, против Решение № 260053 от 11.06.2021 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 228 по описа на съда за 2020 г., с което е изменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № 5-7-ПП/29.03.2021г. издадено от Директора на РИОСВ-Враца.

С цитираното НП на касатора „Ц.Е.“ ООД  за нарушение на чл. 40 вр. § 1 т.16 б. „б“ от ДР на Закон за опазване на околната среда /ЗООС/ и на основание чл.162 ал.1 от ЗООС  е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6 000 /шест хиляда/ лева, като с Решението на РС-Мездра е изменено НП, като е намалена санкцията на 5 000 /пет хиляди/ лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в несъответствие с материалния и процесуалния закон, и събраните по делото доказателства, за което се излагат подробни съображения. Иска се неговата отмяна, с всички произтичащи от това законни последици. В Писмени бележки от пълномощника се поддържа касационната жалба по съображенията посочени в нея.

Ответникът по касация – РИОСВ-Враца, в Писмена защита, излага съображения за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана, и потвърждаване на  Решението на РС и НП, като правилни и законосъобразни. Претендират се разноски.

Представителят на ОП-Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, но не по посочените в нея касационни основания. Сочи приложимост на чл.162а от ЗООС, а не на чл.162 от ЗООС. Моли за уважаване на жалбата.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че е същото е издадено от компетентен орган и в рамките на правомощията му, няма допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и оспореното НП е правилно и законосъобразно, като не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При липса на отегчаващи отговорността обстоятелства е приел, че санкцията следва да се сведе до минимума.

Административно-наказателната отговорност на касатора е ангажирана затова, че на  03.02.2021г. експерти  на РИОСВ съвместно с представители на  Регионална лаборатория – Враца са взели почвени проби в м. *** – землището на с. ***, общ. ***, което е във връзка с възникнала на 29.01.2021г. производствена авария на инсталация за производство на  електроенерия от биогаз, собственост на  „Ц.Е.“ ООД, вследствие на което е допуснато изтичане на ферментационен продукт, класифициран като отпадък /вторична биомаса/ в река ***. Пробите са взети от две точки, като първата представлява терен залят с вторична биомаса, находящ се между новата сграда на кравефермата, собственост на „Т. А.“ ООД и река *** . Иззета е и контролна /фонова/ проба  от терен незасегнат от вторична биомаса, разположен на отсрещния бряг на р.***. С протокол от изпитване № 06-0021/19.02.2021 г.  на Регионална лаборатория - Враца е установено, че почвата в засегнатия от вторична биомаса терен е замърсена.  С описаното, е прието, че оператора на инсталацията за про-изводство на електроенергия от биогаз „Ц.Е.“ ООД е допуснал изтичане на отпадък към собствен и съседен поземлен имот  в резултат на което е предизвикал вредни изменения  на почвата в имота.  Нарушението е  по чл. 40 от ЗООС вр. § 1 т.16 б. „б“ от ДРЗООС, извършено е на 03.02.2021 г. в землището на с. ***, поземлен имот № 136010 , м. „*** , собственост на ½ част от „Ц.Е.“ ООД. С НП е наложена на основание чл.162 от ЗООС имуществена санкция в размер на 6 000 лв.

Прието е от РС Мездра, че гласните и писмени доказателства установяват фактическата обстановка на нарушението отразено в НП. Безспорно е установено, че „Ц.Е.“ ООД  е собственик и ползвател на поземлен имот залят от вторична биомаса  заедно със свързаното лице  „Т. А.“ ООД.  В резултат на залетите участъци  е настъпило вредно изменение върху почвата  по смисъла на §1 т.16 б. „б“ ДРЗООС, тъй като вредното изменение на почвата  е осъществено чрез замърсяване с пресен торов отпад, което представлява несъмнено  изтеклия ферментационен продукт като вторична  биомаса от инсталацията за производство на електроенергия от биогаз, собственост на „Ц.Е.“ ООД.

Решението на РС Мездра е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят от настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право, а възраженията на касатора са неоснователни.

Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

При издаване на НП и АУАН, и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразността на постановлението. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, компетентността на длъжностните лица е надлежно установена. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на НП, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление в потвърдената част.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на РС-Мездра, че от страна на РИОСВ -Враца не е допуснато съществено процесуално нарушение, както в АУАН, така и в НП, както и че е налице административно нарушение именно по смисъла на чл. 40 от ЗООС. Правилно е изменен размера на „имуществената санкция“ до минималния размер – сумата от 5000 лв. съгласно чл. 162 от ЗООС. Няма основания за приложението на разпоредбата на чл.162а от ЗООС както сочи прокурора. В случая е констатирано „вредно изменение на почвата“, а не само „изпускане на ….отпадъци от … инсталация“.

Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Районния съд е обсъдил всички доказателства, изложил е мотиви в подкрепа на решението си за законосъобразност на НП  в потвърдената част и е обсъдил доводите и възраженията на касатора.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и материално законосъобразно решение.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение,  е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателно се явява искането за присъждане на разноски на ответника по касация РИОСВ - Враца, претендирани с писмената защита. Следва се присъди минималната сума за юрисконсултско възнаграждение – сумата от 100 лв.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 260053 от 11.06.2021 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 228 по описа на съда за 2021 г., с което е изменено НП №  5-7-ПП/29.03.2021г. издадено от Директора на РИОСВ-Враца.

ОСЪЖДА „Ц.Е.“ ООД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ-Враца разноските по делото  – сумата от 100 лв. /сто лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                      2.