Номер 26417.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив3-ти търговски състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Л. Митев
Секретар:Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20205001000501 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение № 271 от 29.06.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен
съд по т. д. № 784/2018 г., с което съдът е решил следното:
„ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ, търговско дружество С. ООД,
ЕИК ....
ОТКРИВА на основание чл. 156, ал. 1, вр. чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ, производство по
ликвидация на С. ООД, като определя шестмесечен срок за провеждането му.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 156, ал. 3 ТЗ, за ликвидатор на С. ООД Б.Т.Г., при
месечно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата за страната.“
Това решение се обжалва от дружеството С. ООД, с подробни съображения за
неговата неправилност.
Ответникът по жалбата „Ч.“ ООД е на мнение, че жалбата е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на
страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по чл. 155, т. 1 ТЗ, съдружниците в „С.“ ООД са двама – ищецът
„Ч.“ ООД, притежаващ 90 % от капитала на дружеството и К.Л.Д., която е
1
собственик на 10 % от капитала и е единствен управител на „С.“ ООД.
А твърдените от съдружника „Ч.“ ООД и преценени от окръжния съд
като доказани и материално основателни „важни причини“ за прекратяване
на „С.“ ООД, са следните:
- отношенията между двамата съдружника били влошени още от
2014 г. и оттогава те не поддържали контакти помежду си;
- като върховен орган на дружеството, общото събрание не
функционирало;
- в периода 2014 г. – 2015 г. управителят К.Д. продала всички
закупени през 2007 г. притежавани от „С.“ ООД недвижими имоти, които
дотогава дружеството отдавало под наем, а продажбите били крайно
неизгодни;
- получените при продажбите на недвижимите имоти суми били
изтеглени от управителя К.Д. от банковата сметка на дружеството и само
счетоводно се водели „като наличност на каса“, без това да е така;
- въпреки направеното пред управителя искане за отчетност,
ищецът не получил никакво обяснение за финансовото състояние на „С.“
ООД;
- в тази обстановка съдружникът К.Д., която притежава само 10 %
от капитала и едновременно е управител, се възпротивила както на искането
на съдружника с 90 % от капитала „Ч.“ ООД – за смяна на управителя или
поне за назначаване на още един управител. Така дружествената дейност на
„С.“ ООД била напълно блокирана.
Решението е правилно.
Нито една от изброените от окръжния съд причини не би могла – при
условията на чл. 155, т. 1 ТЗ – поотделно да е основание за прекратяване на
дружеството „С.“ ООД, но едновременното им съществуване е вече
доказателство, че това дружество не само действа извън рамките на
оправдано разумната търговска практика, но и – че ръководената от
управителя дружествена и търговска дейност и създаването на условия за
2
упражняването на правата по чл. 123 ТЗ в полза на самата нея, при това
изцяло и само за сметка на другия съдружник, са – по арг. от чл. 289 ТЗ –
юридически нетърпими.
Заключението по назначената в процеса оценителска експертиза на
вещото лице В.Р. (л. 204 – л. 254), в което, за да се направи сравнение между
получените при продажбите на осемте имота цени и пазарната стойност на
тези имоти, е използван вещния метод и метода на сравнителна стойност, с
основна тежест оферирани цени при продажби на подобни имоти, е
достатъчно ясно: по времето на продажбите (2014 г. – 2015 г.) общата пазарна
стойност на имотите е била 429 300 лева, а те са били продадени общо за
сумата 364 863 лева, като понастоящем пазарната стойност на същите имоти е
вече 691 100 лева.
Повторната оценителска експертиза на вещите лица инж. В.Н., инж. К.И.
и инж. Т.Б. (л. 344 – л. 353), която е сравнявала не само офертните, но и
вписаните в нотариалните актове продажни цени на подобни имоти, е с
подробно обоснованото мнение, че по време на продажбите, три от
апартаментите и един офис са били продадени „изгодно“ а останалите
апартамент и три ателиета „неизгодно“. При това е ясно, че подобно
сравняване на цени е не само твърде условно, но и доста съмнително, като се
има предвид всеизвестната спестяваща нотариални и местни такси практика
на вписване в нотариалните актове на продажни цени, по-ниски от
действително договорените.
При липса на каквато и да било друга дейност, освен отдаването под
наем в периода от закупуването на имотите през 2007 г. до продажбите им
през 2014 г. – 2015 г., друга търговска дейност дружеството е нямало, а като
се има предвид и фактът, че начинът, по който са били използвани и/или
понастоящем вероятно се използват парите от продажбите, е напълно
неизвестен за съдружника, притежаващ 90 % от капитала, както и фактът, че
след извършените преди шест години продажби „С.“ ООД не разполага с
никакви налични /видими/ дълготрайни материални активи и не върши нищо,
изводът е, че управителят К.Д., която е и съдружник, притежаващ само 10 %
от капитала, управлява дружеството при незачитане не само на правата, но
дори и мнението на номинално мажоритарния собственик на капитала.
3
При това положение, при съществуващия дружествен договор на „С.“
ООД и настоящото съвпадение между личността на съдружника, притежаващ
10 % от капитала и личността на управителя, промяната към нещо различно е
не само фактически, но и правно невъзможна. Разпоредбата по чл. 38, ал. 1,
изр. 1-во от дружествения договор (л. 21 – л. 26) изисква, всяко решение на
общото събрание, независимо какво е, да бъде приемано „с пълно съгласие на
двамата съдружници – учредители“, останалите хипотези на разпоредбата
имат предвид общо събрание с новоприети съдружници, а такива
понастоящем няма. Което означава, че при явното несъгласие на съдружника
„Ч.“ ООД с действията на управителя К.Д. и очевидното съгласие на
съдружника К.Д. със собствените и действия на управител, „пълното
съгласие“ по чл. 38, ал. 1 изр. 1-во от дружествения договор е немислимо.
Последицата от това противопоставяне на мненията на двамата
съдружника за ефективност на търговската дейност на „С.“ ООД, което
продължава вече шест години, в случая е изразена в следното: под формата
(привидността) на дружество с ограничена отговорност с персонален състав
от двама съдружника („Ч.“ ООД и К.Д.), на практика функционира едно –
казано условно – еднолично дружество на само единия от тях (на
притежаващия само 10 % от капитала съдружник К.Д.), която – според
дружествения договор – е несменяем управител на „С.“ ООД.
В тази обстановка преценката на окръжния съд за липса на каквато и да
било възможност ищецът да успее в предвидимо разумна времева и
съдържателна степен да защити членствените си права чрез исковете по чл.
71 ТЗ и/или чл. 74 ТЗ, е обоснована. Целесъобразността на сключваните от
управителя сделки – сама по себе си – не може да е предмет на съдебен
контрол, но при ясно изразеното преди и по време на процеса категорично
неодобрение на действията на управителя през последните 6 години, при това
заявено от съдружник, който притежава 90 % от капитала на дружеството,
вземането на каквото и да било бъдещо решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ –
оказва се – е правно невъзможно. Но фактическото и целенасочено блокиране
на защитени от закона права на съдружник, при това мажоритарен, отнасящи
се до защита интересите на самото дружество, е юридически нетърпимо. В
случая, определящи са интересите на дружеството „С.“ ООД, затова правно
недопустима конкуренция между защитаваните от „Ч.“ ООД негови права на
4
съдружник и субективните права на управителя и миноритарен собственик на
капитала, няма.
Ето защо предявеният иск за прекратяването на дружеството е бил
единственият правен способ за охраняване интересите на всеки от двамата
съдружника (а не – само на единия от тях), за съхраняване наличните активи
на дружеството и за съобразено с правата на собственост на съдружниците
използване на тези активи, включително вземанията – вж. в този смисъл и
адекватно посоченото от окръжния съд Решение № 30 от 10.09.2010 г. на
ВКС по т. д. № 320/2009 г., II т. о., ТК.
А след като несъгласието на ищеца с дейността на управителя К.Л.Д. е
всъщност една от основните и твърде важни причини за уважаване на иска по
чл. 155, т. 1 ТЗ, предпоставката за първоначално прилагане на възможността
по чл. 156, ал. 3 ТЗ, във вече откритото от съда производство по ликвидация
е била не само налична, но и материално оправдана.
Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на
поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се
потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните
мотиви на Пловдивския окръжен съд.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271 от 29.06.2020 г., постановено от Пловдивския
окръжен съд по т. д. № 784/2018 г.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6