Р Е Ш Е Н И Е № 100
14.08.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на седми август през две хиляди
и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 792 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., против Л.В.К., гражданин
на Руската Федерация, родена на ***г., с адрес: ***.
Ищецът твърди, че Л.В.К. е клиент на
дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с
предмет доставка на В и К услуги по отношение на следния водоснабден обект –
апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
67800.7.601.4.1 с административен адрес: гр.С., ***, ул.“***“, № *, бл.*, ет.*,
ап.*, със заведена партида в базата данни с аб.№ 223573. Счита, че ответникът
притежава качеството потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на
правото на собственост върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че
съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се
извършвало съобразно Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично
известни. Релевира, че в съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите
условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния
период отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път,
посредством използване на мобилно устройство, като водомерът бил разположен в
санитарния възел на апартамента, поради което клиентът или обитаващите имота
лица имали задължението да осигурят достъп до водомера. Ищецът излага, че
начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверявал от заверено
копие от справка – извлечение, в която били отразени състоянията на
измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на
работа на електронното устройство. Сочи, че съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ
било допустимо за сезонните обекти да бъдат отчитани от ВиК оператор два пъти
годишно. Предвид нормата на чл.25 от ОУ количеството питейна вода се разпределяло
въз основа на отчет на централния водомер, поставен на водопроводното
отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. След всяко отчитане по
електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период
данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества,
отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на
всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване,
като за процесното вземане били издадени следните фактури: фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 91,00 лева и фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 139,90 лева. Ответникът следвало да
заплаща, но не е заплатила своевременно задълженията по издадените фактури в 30
– дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, което имало за последица
неговото изпадане в забава и на основание чл.86 от ЗЗД потребителят дължал
обезщетение в размер на законната лихва върху сумите предмет на издадените
фактури от датата на падежа на вземанията до датата на подаване на исковата
молба - т.е. от 26.11.2018г. до
18.12.2019г. в размер на 11,91 лева, както и лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Отправя искане да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 230,90 лева – задължение по издадени фактури в периода от
25.10.2018г. до 25.09.2019г., с отчетен период от 27.04.2018г. до 19.09.2019г.,
сумата от 11,91 лев, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 27.04.2018г. до 19.09.2019г., както и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на задължението. Претендира разноски.
В хода на производството ищецът се
представлява от юрисконсулт Десислава Златева и юрисконсулт Константин Белев,
които поддържат исковата претенция и отправят искане за нейното уважаване.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Л.В.К., чрез особения
представител адв.С.Г. - Т.. Заявява се, че няма възражение по допустимостта на
предявените искове. Оспорва се дължимостта на претендираните суми, като в тази
връзка оспорва твърдението, че ответникът е потребител на предоставените от
ищеца ВиК услуги в обекта в гр.С., ***, ул.“***“, № *, бл.*, ет.*, ап.*. Счита,
че с представените справки за показания на водомера и фактурите не се
установявали оспорените обстоятелства. Сита, че липсвали твърдения и
доказателства за исканата промяна в партидата на потребителя, респ.
придобиването на това качество от ответника. Оспорва се и доставката на
претендираното от ищеца количество вода, като от представените писмени
доказателства не се установявало, че фактурираното количество вода е преминало
през водомера. Релевира, че от приложената справка и фактури се установявало,
че операторът не отчитал регулярно показанията на водомера и не издавал
периодично фактури за дължимите суми, като това компрометирало претендираните количества вода, отчетени в
целия период от 27.04.2018г. до 19.09.2019г. чрез три измервания. Излага, че
процесните фактури касаели водомер за обект местност Теферич, а не процесния.
Оспорва като неверни представените писмени документи, в които било отразено, че
ответницата е потребител и че потребеното количество вода е 62 куб.м. без
разпределението. Неоснователно било и искането за присъждане на обезщетение.
Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
В хода на производството ответникът се
представлява от особения представител адв.С.Г. – Т., която поддържа предявения
отговор, като отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от представената справка за показания на студен
водомер с мобилно устройство на адрес гр.С., ***, ул.“***“, № *, бл.*, ет.*,
ап.*, с абонатен № 223573, за периода от 27.04.2018г. до 19.10.2018г., начисленото количество вода е
отчетено по показания на водомера, които
са видени. Представена е и справка за
показания на Централен водомер на същия адрес за въпросния период от 27.04.2018г.
до 19.10.2018г. За
начислените суми за вода за абонатен № 223573 са издадени следните фактури: фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 91,00 лева и фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 139,90 лева. По делото е прието заключение на
Съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, като същото не е оспорено от страните по делото. От него
се установява, че в имота, находящ се в гр.С., ***, ул.“***“, № *, бл.*, ет.*,
ап.*, има едно
измервателно устройство – три кубиков водомер, намиращ се в специално изграден
за целта инсталационен канал в коридора на апартамента, същият е с редовни
пломби и наличен баркод, като същото се отчита електронно с използване на
мобилен промишлен компютър и данните от него се записват в електронен карнет. Установено
е, че абонатният номер на партидата е 223573 във водоснабдения апартамент. В
заключението се сочи, че тъй като абонатният номер има монтирано измервателно
устройство за отчетения период от 27.04.2018г. до 19.09.2019г. доставената и
консумирана питейна вода е 62 кубически метра и като се добави количеството
вода от разпределение, общото количество за абоната е 75,36 куб.метра. На
процесния абонат имало начислена вода от разпределение и тя била 11,36
куб.метра. Във всяка една фактура, издадена за процесния период, отчетеното
количество било остойностено по одобрените за всеки вид услуга цени от КЕВЕР.
Представена е справка за лице от Служба по
вписванията, видно от която ответницата е собственик на водоснабдения имот,
като обстоятелство, че имотът е придобит от нея не се и оспорва от особения
представител.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи
по отношение ответника, съобразно общите условия на дружеството, за
водоснабдения имот, находящ се в гр.С., ***, ул.“***“, № *, бл.*, ет.*,
ап.*, валидно
възникнало облигационно отношение с ответника по партида с абонатен № 223573,
т.е. да се установи вземането на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и дружеството оператор на ВиК услуги да установи
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за въпросния обект. Следва да се докажат и твърденията на
ищеца за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка
суми, редовността на представените фактури, както и изправността на
измервателното устройство. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
правопогасяващи и правоизключващи факти, включително, че е погасил задълженията
си чрез плащане.
За периода, за който ищецът претендира,
че ответникът му дължи стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване
на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите
водоснабдяване и/или канализация при публично известни общи условия, следва да
бъде установено, че то има качеството на потребител за тези услуги.
Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата
предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а ал.3 от същата норма предвижда, че качеството потребител може да има
и наемател на имота, като съответно това става с изричното съгласие на
собственика. Предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане са осъществява от ВиК оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите. В настоящото
производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.Средец
е ищцовото дружество. Получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от
оправомощени от него/тях лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи
условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен ежедневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В
случая общите условия несъмнено са влезли в сила, доколкото са били публикувани
и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Видно от представената справка за лице от Служба по
вписванията,
се установява, че ответницата е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.С.,
***, ул.“***“, № *, бл.*, ет.*, ап.*. Предвид това в настоящото производство се
установява обстоятелството, че Л.В.К. има качеството на потребител на ВиК
услуги.
Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдените и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана
вода, отчетено чрез монтирани водомери, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител, освен при отчитане по електронен път. Нормата на чл.23,
ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също
изисква отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, като това не се прилага при
дистанционно отчитане и използване на електронен карнет, както е в процесния
случай. По делото е представено копие от извършени отчети с мобилно устройство
на адреса на водомера – гр.С., ***, ул.“***“,
№ *, бл.*, ет.*, ап.*, за абонатен № 223573,
видно от който за процесния период са вписани реални показания от монтирания
водомер, чрез отчитане по електронен път – т.е. чрез индустриални мобилни
компютри, при което отчитането е визуално, а данните от водомера се вкарват в
мобилния компютър за обработка, където е създаден електронен карнет за абоната.
Относно начина на отчет и вписаните
данни е допусната Съдебно техническа експертиза, от чието заключение, се
установява, че отчитането на начислените количества вода е извършено чрез
монтирано измервателно устройство – водомер, на адреса на водоснабдения обект,
като по отношения на същия е констатирано, че има редовни пломби и наличен баркод,
което обуславя извод за неговата изправност.
Количеството вода, отчетено от водомера
за процесния период по индивидуалния водомер и количествата вода начислени от
разпределение от централния водомер на сградата са в общ размер от 75,36
куб.метра.
Съответно така установеното показание,
съответства на отчетеното количество вода с мобилното устройство, за които
количества вода съответно са издадени и представените по делото фактури. Също
така със записаните данни в електронния карнет се установи, че са отразени след
лично възприемане от инкасатор, доколкото отчитането на показанията е извършено
при режим „видян“.
Възражението на особения представител,
че обектът не отчитан регулярно, предвид което са компрометирани претендираните
количества вода, е неоснователно. Това произтича от обстоятелството, че в
настоящото производство се установи, че начислените количества вода реално са
преминали през измервателното устройство, с оглед на което са изразходвани от
ответника. Предвид това неотчитането ежемесечно или на тримесечие на водомера
по никакъв начин не се отразява на предоставените ВиК услуги от дружеството.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответницата е
потребител на ВиК услуги. Възраженията на особения представител не се
възприемат. По делото са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставил услугите, чието плащане търси. Направени
са реални отчети, след снемане на показания от водомера, за който няма данни да
е неизправен, дори напротив уредът е бил годен да отчита преминаващото
количество доставена вода. При отчитането на показанията на водомера са спазени
ОУ на дружеството, доколкото отчитането е ставало по електронен път с мобилно
устройство.
Относно размера на исковата претенция са
представени фактури, които са издадени за отчетените количества вода в
процесния обект, същите са редовни от
външна страна, всяка една
фактура, издадена за процесния период, отчетеното количество е остойностено по
одобрените за всеки вид услуга цени от КЕВЕР. Общата стойност по фактурите е в
размер на 230,90 лева и съвпада с исковата претенция за главница. Законната
лихва за забава по всички фактури, включени в главницата по настоящото дело, от
датата на техния падеж на 26.11.2018г. до 18.12.2019г. е в общ размер на 11,91
лева, като тази сума е посочена и в разбивка за начислената по всяка отделно
фактура лихва. Доколкото в настоящото производство се претендира законна лихва
за забава именно в размер на 11,91 лева, претенцията следва да бъде уважена в предявения размер.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е предвидено,
че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 – дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл.40
от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК услуги не се установи
в настоящото производство, е дължимо и претендираното обезщетение за забава за
исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и
акцесрони вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 20.12.2019г. до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а именно:
100 лева, представляваща платена държавна такса, 150 лева – депозит за
възнаграждение на особения представител, назначен по делото, 230 лева – депозит
за възнаграждение за вещото лице по Съдебно – техническата експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лева или общо
сторените разноски в исковото производство са в размер на 580 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.В.К.,
гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир
Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника
гл.юрисконсулт К. Б., следните суми: 230,90
лева /двеста и тридесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща
потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода, през отчетен период от 25.10.2018г. до
25.09.2019г., по абонатен № 223573, за обект, находящ се гр.С., ***, ул.“***“,
№ *, бл.*, ет.*, ап.*, 11,91 лева /единадесет
лева и деветдесет и една стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 26.11.2018г. до 18.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда на 20.12.2019г. до окончателното погасяване на задължението, 580,00 лева /петстотин и
осемдесет лева/, представляваща
сторените разноски пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен
съдия:………………………….