№ 3710
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110206280 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
2023
Обжалвано е Предупреждение № 11-01-1058 от 18.03.2024 г.,
издадено от И.Г.Д-М. на длъжност директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция (АДФИ) - гр. София, с което на основание чл. 28, ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), за
нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол
в публичния сектор (ЗФУКПС), Държавно предприятие „Научно-
производствен център“ – гр. София с ЕИК ********* е предупредено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
предвиденото в закона административно наказание.
Недоволно от издадения спрямо него акт е останало предупреденото
юридическо лице, чийто представител го обжалва с искане за цялостната му
отмяна. Релевирани са възражения за незаконосъобразност и неправилност на
оспорения акт, както и за допуснато в хода на реализацията на
административнонаказателната отговорност на субекта съществено
нарушение на процесуалните правила. След бланкетното позоваване на някои
общи принципни постановки, жалбоподателят навежда оплаквания за
опорочаване на процедурата по констатиране на нарушението и по съставяне
на АУАН, както и за неспазване на сроковете за изготвяне на съответните
процесуални актове. Твърди, че са налице смислени несъответствия между
изложеното в акта и твърдяното в предупреждението нарушение. Моли за
отмяна на обжалваното предупреждение.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
се представлява.
Въззиваемата страна – директор на АДФИ, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата и моли същата да
бъде оставена без уважение. В дадения ход по същество тя пледира
процесното предупреждение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Намира за безспорно установена изложената фактическа и
правна обстановка, като обосновава подхода на наказващия орган с ниската
стойност на поетото от жалбоподателя договорно задължение. Отправя молба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на
евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
като съображенията на съда за това са следните:
От доказателствата по делото се установява безспорно, че „Научно-
производствен център“ ДП с ЕИК ********* е юридическо лице със статут на
държавно предприятие, като на основание чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС същото
съставлява организация от публичния сектор и като такава е адресат на
нормите на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
По силата на Заповед № ФК-10-420/01.06.2023 г. директорът на
Агенцията за държавна финансова инспекция е възложил на свидетелката С.
П. – главен финансов инспектор в АДФИ, да извърши тематична финансова
инспекция на „Научно-производствен център“ ДП, чийто предметен обхват е
очертан с поставената задача – проверка относно спазване на нормативната
уредба, поднормативните актове и указанията на министъра на финансите в
областта на планирането, изпълнението и отчитането на бюджета на
предприятието за 2021 година.
В хода на проверката отговорното длъжностно лице е установило, че на
01.01.2021 г. инспектираният субект е сключил граждански договор №
001/01.01.2021 г., по силата на който, на С.И.Г. е било възложено да осъществи
за нуждите на възложителя необходимите консултации и услуги, а именно:
„1.1. Участие при изготвянето, консолидирането и представянето на отчет за
касовото изпълнение на бюджетите, на сметките на средства от Европейския
съюз и на сметките за чужди средства през 2021 г. към МФ; 1.2. Консултации,
свързани с изготвянето на месечните MAKET_MZiH_2015_V2“; 1.3.
Становища и участие в изготвянето на месечни и тримесечни отчети за касово
изпълнение; 1.4. Годишни касови отчети от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.“ и
други. За възложителя договорът бил подписан от ръководителя на
държавното предприятие - Г.И.Ц..
2
С изрично предвидена в съглашението клауза възложителят е поел
задължението да заплати на изпълнителя уговорено възнаграждение в размер
на 1000.00 лв. след приемане на извършената работа и в срок до 30.12.2021 г.,
по предварително посочена от него банкова сметка. След съставянето на отчет
за изпълнените дейности по договора, работният резултат бил приел от
възложителя с приемо-предавателен протокол. В полза на изпълнителя пък
било изплатено уговореното възнаграждение, за което е издадено преводно
нареждане с рег. № Е03922/17.12.2021 г.
При инспектирането на разглеждания граждански договор свид. П.
установила, че при подписването му не е била приложена контролна дейност
„система за двоен подпис“, тъй като същият е бил подписан единствено от
директора на държавното предприятие, но не и от главния счетоводител на
„Научно-производствен център“ ДП. За закрепването на този си фактически
извод, П. съставила Констативен протокол № 1 от 01.09.2023 г. От
приобщената в хода на финансовата инспекция справка за отговорните
длъжностни лица на публичното предприятие е установено, че през
проверявания период от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. същото е било
представлявано от своя директор в лицето на Г.И.Ц., която е разполагала с
представителни функции пред държавните органи, съдилищата и пред трети
лица в страната и в чужбина. През същия период длъжността „началник отдел
„Счетоводство“ – главен счетоводител“ е била заемана от лицето Г.Б.Ч., което
предполагало задълженията по ръководене, организация и контрол върху
финансовата дейност, както и определянето на счетоводната политика и
формата на счетоводство на държавното предприятие. Същевременно на
лицето е вменена персоналната отговорност, свързана с полагането на втори
подпис на всички договори (с контрагенти и граждански), както и при
поемането на всякo едно финансово задължение и при извършването на
каквото и да е плащане.
Органите на финансовата инспекция са приели, че ръководният орган на
предприятието е имал задължение да прилага контролни дейности за
обезпечаване на разумна увереност за постигането на целите на
предприятието, като контролните дейности е следвало да включват най-малко
„система на двоен подпис“, която да не разрешава поемането на финансово
задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на
организацията и на лице, отговорно за счетоводните записвания. След
преценка на установените обстоятелства, както и на събраните писмени
обяснения, служителката на АДФИ С. П. е констатирала извършено от
„Научно-производствен център“ ДП административно нарушение, изразяващо
се в това, че на 01.01.2021 г., в гр. София, директорът на организацията от
публичния сектор не е приложил контролна дейност „система за двоен
подпис“ при сключването на граждански договор № 001/01.01.2021 г., с който
е поето финансово задължение за предприятието в размер на 1000.00 лв., без
същият да е подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в
предприятието, за което на „Научно-производствен център“ ДП е бил съставен
3
АУАН № 11-01-1058/19.09.2023 г. за извършено нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1
от ЗФУКПС, който бил връчен на представител на нарушителя по
законоустановения ред.
Въз основа на възприетите в АУАН фактически данни, директорът на
Агенцията за държавна финансова инспекцията е приел, че с оглед стойността
на поетото по договора задължение, обществената опасност на деянието е по-
ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което
е формирал констатация за маловажност на случая. Воден от това си
заключение, административнонаказващият орган е издал процесното
2023
Предупреждение № 11-01-1058 от 18.03.2024 г., с което на основание чл.
28, ал. 1 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС,
Държавно предприятие „Научно-производствен център“ – гр. София с ЕИК
********* е предупредено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му
бъде наложено предвиденото в закона административно наказание.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на
свидетеля С. П.; писмените доказателства по делото – заповеди за възлагане
на финансова инспекция и за удължаване срока на провеждане на същата,
справка за отговорните длъжностни лица в Държавно предприятие „Научно-
производствен център“, длъжностна характеристика за длъжността „началник
отдел „Счетоводство“ – главен счетоводител“, граждански договор №
001/01.01.2021 г., приемо-предавателен протокол от 14.12.2021 г., отчет за
изпълнена работа от 14.12.2021 г., сметка за изплатени суми, преводно
нареждане № Е03922, отговор от директора на ДП по отправено запитване,
констативен протокол № 1 от 01.09.2023 г., както и от останалите писмени
доказателствени материали, които настоящият състав е приобщил по
надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел са
непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което напълно им се доверява.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
Единственият доказателствен фрагмент, който се отличава с
неотносимост към настоящото производство, са наличните по преписката
Правила за функциониране на системите за финансово управление и контрол в
Централно управление на Държавно предприятие „Научно-производствен
център“ – София. От представената Заповед № РД-05-1-5/04.01.2021 г. личи,
че вътрешните правила са били утвърдени от директора на предприятието
едва на 04.01.2021 г., а съгласно § 5 от Заключителните им разпоредби, същите
4
влизат в сила от датата на тяхното утвърждаване. Следователно, към момента
на пораждане на облигационното правоотношение с подписването на
процесния граждански договор – 01.01.2021 г., Правилникът все още не е бил
в сила, а дадената в него регламентация на контролните дейности върху
извършването на плащания все още не е била приложима към текущо
поеманите финансови задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по повод оспорването на издадени актове по чл.
58д от ЗАНН (в това число и предупрежденията по чл. 28 от ЗАНН) районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това
свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и оспореното
предупреждение са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма, при спазване на установения ред и съобразяване със
специалните давностни срокове, визирани в разпоредбите на чл. 34, ал. 2 и ал.
3 от ЗАНН. Както стана ясно от обсъдените материали, финансовата
инспекция на Държавно предприятие „Научно-производствен център“ е
възложена със Заповед на директора на АДФИ от 01.06.2023 г., а нарушителят
е установен с представянето на отговор от 01.09.2023 г. от директора на ДП с
писмени обяснения относно причините за констатирания пропуск, докато
АУАН е съставен на 19.09.2023 г. – в рамките на законоустановения 6-месечен
срок, респ. 5-годишен срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Същевременно,
предупреждението е издадено на 18.03.2024 г. - преди изтичане на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
акта и на предупреждението на дружеството-жалбоподател.
Атакуваното предупреждение съдържа всички задължителни законови
реквизити, в това число с описание на обстоятелствата по извършване на
деянието, датата и мястото на осъществяването му и всички останали
обстоятелства, принадлежащи към фактическия състав на съответното
административно нарушение. Съдебният състав намира за неоснователно
бланковото възражение на жалбоподателя за наличие на смислови
несъответствия между съдържанието на АУАН и това на предупреждението,
доколкото и в двата процесуални акта се открива идентична от фактическа и
правна страна обосновка на възприетите изводи по същество на делото.
По въпроса за материалната законосъобразност на обжалваното
предупреждение, съдът намира за правилна констатацията на
административнонаказващия орган, че на 01.01.2021 г., в гр. София,
директорът на Държавно предприятие „Научно-производствен център“ –
София не е приложил контролна дейност „система за двоен подпис“ при
сключването на граждански договор № 001/01.01.2021 г., с който е поето
финансово задължение в тежест на предприятието в размер на 1000.00 лв., без
5
договорът да е подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в
предприятието.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС, ръководителите
на организациите от публичния сектор осигуряват контролни дейности,
включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна
увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в
процеса на управление на риска. Контролните дейности се прилагат на всички
нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат
да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-
малко система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово
задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на
организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания.
Съдът намира, че от обективна страна е доказано извършването на
нарушението, вменено на дружеството-жалбоподател, тъй като последното не
е приложило контролна дейност с въвеждането на система за двоен подпис,
която да не разрешава поемането на финансово задължение или извършването
на плащане без подписите на ръководителя на организацията от публичния
сектор и на лицето, отговорно за счетоводните записвания.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като
същият по своята правна форма е държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от
Търговския закон, което съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС представлява
организация от публичния сектор. Конкретният пропуск при подписването на
процесния договор е допуснат от директора на предприятието, който като
еднолично ръководно звено на организацията, на основание чл. 3, ал. 1 и чл. 4,
ал. 1 от ЗФУКПС отговаря за осъществяването на финансовото управление и
контрола във всички ръководени от него структури, програми, дейности и
процеси, както и за определянето на целите на организацията,
идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни
и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с
изискванията на закона.
Съдът намира, че за осигуряването на ефективна контролна дейност,
създадена да дава разумна увереност, че финансовите рискове са ограничени в
допустимите граници, определени в процеса на управление на риска,
процесният граждански договор е следвало да бъде подписан не само от
директора на предприятието, но и от лицето, отговорно за неговите
счетоводни записвания. С такова правомощие в организационната структура
на Държавно предприятие „Научно-производствен център“ – София е
разполагало лицето, назначено на длъжност „началник отдел „Счетоводство“ –
главен счетоводител“ – видно не само от т. 16 и т. 17 от раздел II от
длъжностната характеристика за съответната длъжност, но и като се съобразят
постановките от легалната дефиниция на § 1, т. 14 от ЗФУКПС, които
отреждат това качество на лицето - съставител на финансовия отчет по
смисъла на Закона за счетоводството и организиращ финансовата дейност и
6
контрола върху направените счетоводни записвания.
По повод отстраняването от доказателствената маса на представените
Правила за функциониране на системите за финансово управление и контрол
на предприятието (утвърдени едва на 04.01.2021 г.), съдът намира за нужно да
внесе уточнението, че самото неналичие на актуален към момента на поемане
на задължението по договора Правилник, който да регламентира във
вътрешноведомствен правопорядък конкретни контролни правила за
въвеждане на система за двойно подписване, не може да изключи
отговорността на дружеството-нарушител, тъй като задължението за
осигуряване на съответната контролна дейност произтича пряко по силата на
съответната норма от закона, а не от друг източник на инструкции с
вътрешноинституционално значение.
Въпросът за субективната съставомерност на разглежданото деяние не
следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране на
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, чрез
налагане на имуществена санкция за установеното нарушение съгласно чл. 83
от ЗАНН.
Съдебният състав намира на следващо място, че са налице
предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
разглежданото нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В
подкрепа на това схващане са констатациите за отсъствие на вредни
последици вследствие извършеното нарушение, неговото прецедентно
проявление и неголямата стойност на поетото с гражданския договор
задължение, а в допълнение към това и дълготрайният срок от време,
изминало от датата на извършване на нарушението.
Съвкупната преценка на изброените обстоятелства мотивира съда да
приеме, че процесният случай на административно нарушение действително
разкрива занижена степен на обществена опасност в съпоставка с
обикновените деяния от този тип. Поради това и наказващият орган
закономерно го е счел за маловажен, при което не е наложил административно
наказание на нарушителя, а вместо това го е предупредил писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Горните доводи водят съда до извод, че обжалваното предупреждение е
правилно и като такова следва да се потвърди.
По въпроса за разноските по делото, и с оглед неговия изход, съдът
намира претенцията на въззиваемата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
7
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в минималния размер,
предвиден в закона, защото делото е решено в едно заседание и същото не се
отличава с особена фактическа или правна сложност. Ето защо, размерът му
следва да се определи на 80 лева.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
2023
ПОТВЪРЖДАВА Предупреждение № 11-01-1058 от 18.03.2024 г.,
издадено от И.Г.Д-М. на длъжност директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция, с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за
нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС, Държавно предприятие „Научно-
производствен център“ – гр. София с ЕИК ********* е предупредено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
предвиденото в закона административно наказание.
ОСЪЖДА жалбоподателя Държавно предприятие „Научно-
производствен център“ – гр. София с ЕИК ********* да заплати на Агенцията
за държавна финансова инспекция сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8