№ 17764
гр. С., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110133608 по описа за 2023 година
Ищецът „Д.З.“ АД е предявил срещу ответника О.З.“ обективно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6781,50лв.,
остатък от заплатено регресно вземане по щета *********, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 86,ал.1 сумата от 1205,12лв. за периода от 01.10.2021г. до
16.06.2023г. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 17.05.2021 г. ПТП на ГКПП Кулата е
изплатил сумата от 16217,90лв. с включени ликвидационни разходи, представляваща
застрахователно обезщетение за щетите по т.а. Даф ХФ с рег. № ***, застрахован при него
по застрахова „Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на т.а Скания, с ДК №
***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към датата
на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от
9451,40лв., като е останал незаплатен остатък от 6781,50лв., поради което претендира и
лихва за забава върху незаплатената сума. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът О.З.“ дава становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че отговорността му се
съизмерява със заплатената сума. Твърди, че предявеният иск е в завишен размер. Поради
недължимост на главницата, оспорва претенцията за лихва. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
1
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени всички изложени в исковата
молба твърдения, с изключение на размера на ищцовата претенция.
По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
щетите нанесени на процесното т.а. Даф ХФ с рег. № *** към датата на ПТП, възлиза на
16155,34 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски – 16170,34 лв. при включване
на търговска отстъпка към стойността на новите части и консумативите. Вещото лице
посочва, че стойността на щетите без включена търговска отстъпка за новите части и
консумативите възлиза на 17823,17, а с включени ликвидационни разходи 17838,17лв. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и задълбочено изготвено, поради
което ще го ползва при постановяване на крайни си съдебен акт.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката.
Видно от заключението на вещото лице, че действителната стойност на автомобила е
стойността на причинените вреди по увредения автомобил е в размер на 17823,38лв., а с
включени ликвидационни разходи е 17838,17лв. Съдът приема за релевантна тази стойност
на щетите, доколкото търговската отстъпка се дава в резултат на договореност между
страните и не е задължителна. След приспадане на платената от ответника сума се дължи
разлика в размер на 8296,77лв., което прави предявения иск основателен до пълния му
размер.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва
датата 01.10.2021г., която дата следва датата на извършеното частично плащане. Размерът й
изчислен с онлайн приложение за изчисляване на законна лихва е равен на 1217,99лв., което
прави искът основателен до пълния му размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна. Ищецът претендира
сумата от 321,16лв. – държавна такса, 300лв. – депозит САТЕ и 150лв. –юрисконсултско
възнаграждение, които му се дължат в пълен размер.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на „Д.З.“АД, с ЕИК *** и адрес: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
6781,50, лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
2
обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско" за вреди на лек автомобил т.а. Даф
ХФ с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.05.2021 г.
в гр. С. ведно с включени разходи за определянето му, заедно със законната лихва от
16.06.2023г. до погасяване на задължението; на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от
1205,12лв. – мораторна лихва дължима за периода от 01.10.2021г. до 16.06.2023г., както и на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 771,16лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3