Решение по дело №6693/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4264
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20193110106693
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Варна, __.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                           

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

                                                       

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 6693 по описа за 2019 г.:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна срещу Г.Г. по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено съществуването на вземане в размер на 669, 78 лв., от която 552, 94 лв., претендирана като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ***за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2017г., във връзка с която са издадени 9 броя фактури и 116, 84 лв., претендирана като начислена стойност на услуги по чл. 39, ал. 6 вр. чл. 5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по фактура № **********/10.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 103, 08 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 19.08.2016г. до 08.02.2019г. по издадени 10 броя фактури, за които суми е издадена заповед № 1329/19.02.2019г. по ч.гр.д. № 2506/2019г. на Районен съд – Варна.

Ищецът твърди, че е изправна по облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е доставил на ответника Г.Г. водоснабдителни и канализационни услуги до обект, находящ се в гр. Варна, ***за периода от 19.07.2016г. до 08.02.2019г., които потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.

Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответникът Г.Г. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 17.06.2019г.

В ОСЗ, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед № 1329/19.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 2506/2019г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ангажираните писмени доказателства сочат, че ответникът Г.Г. е абонат на “В.К.В.” ООД, като за периода от 19.07.2013г. до 10.08.2017г. до собствения обект, находящ се в гр. Варна, ***, са доставени В и К услуги, чрез сертифицирано средство за търговско измерване на обща стойност 552, 94 лв., обективирани в 26 броя фактури, които не са заплатени, както и 116, 84 лв., представляваща начислена стойност на услуги по чл. 39, ал. 6 вр. чл. 5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по фактура № **********/10.08.2017г.

Неизпълнението на задължението за заплащане на водоснабдителни и канализационни услуги, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор има за последица изпадане в забава на абоната, считано от деня следваща падежа на всяка сума по всяка фактура до 08.02.2019г., чиито размер възлиза на 103, 08 лв.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в претендираните размери.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер за настоящото производство възлиза на 175 лв., а за производството по ч.гр.д. № 2506/2019г. на ВРС сумата от 75 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Р.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна сумата от 552, 94 лв. /петстотин петдесет и два лева и деветдесет и четири ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ***за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2017г., във връзка с която са издадени 9 броя фактури и 116, 84 лв. /сто и шестнадесет лева и осемдесет и четири ст./, представляваща начислена стойност на услуги по чл. 39, ал. 6 вр. чл. 5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по фактура № **********/10.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 103, 08 лв. /сто и три лева и осем ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.08.2016г. до 08.02.2019г. по издадени 10 броя фактури, за които суми е издадена заповед № 1329/19.02.2019г. по ч.гр.д. № 2506/2019г. на Районен съд – Варна по предявените искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Р.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна сумата от сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 175 лв. за настоящото производство, а за производството по ч.гр.д. № 2506/2019г. на ВРС сумата от 75 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: