Решение по дело №113/2024 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 35
Дата: 2 май 2024 г.
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20242220200113
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Нова Загора, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20242220200113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П.А.В. с ЕГН **********, от гр.***, чрез адв. Д.Н.Г. от АК
Хасково със съдебен адрес гр.Хасково ул.Прелав“ №35 против Електронен фиш (ЕФ), Серия
К, № 8066829, издаден от ОДМВР Сливен, с който на жалбоподателя на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл.182, ал. 4 вр с ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна– ОДМВ – Сливен не изпраща процесуален представител.
В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде
потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
На 08.09.2023 г. в 12:32 часа в гр. Нова Загора по ул. „Патриарх Евтимий“, с/у
бензиностанция Лукойл, при общо ограничение до 50км/ч за населено място, въведено с
пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от -3 км/ч, е установено нарушение с ATC
SITRAFFIC LYNX speed ERS 400, с № 1048299А01080003, разположено към гр. Сливен на
МПС „ВОЛВО В70“ с регистрационен номер Х0389 КВ, собственост на П.А.В. с ЕГН
**********, от гр.*** Автомобилът се е движил с 74 км/ч, наказуемо превишение на
скоростта от 24 км/час. Нарушението било извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7490221 на 30.08.2023 г..
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал.2 вр с ал. 1 от ЗДвП,
като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Електронният фиш е бил издаден на П.А.В. жалбоподател и собственик на
автомобила
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа
1
на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал,
протокол за проверка на SITRAFFIC ERS 400 от Български институт по метрология (БИМ),
извлечение от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване от БИМ,
заповед №616/11.09.2018г.на председател на ДАМТН, Справки от АИС АНД.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към
предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
От удостоверението за одобрен тип средство за измерване е видно, че използваната
радарна система е одобрен тип, а от протокола за проверка е видно, че радарната система е
минала последваща проверка и съответства на одобрения тип.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
ЕФ е връчен на 07.03.2024 г. на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 11.03.2024 г.,
от което следва, че ЕФ е връчен законосъобразно, а жалбата срещу него е подадена в срок.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Електронният фиш съдържа териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Електронният фиш е издаден по утвърден образец.
Същият съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4
ЗАНН.
В ЕФ е описано къде е заснето нарушението - в гр. Нова Загора по ул. „Патриарх
Евтимий“, с/у бензиностанция Лукойл.
На снимката на автомобила, приложена по настоящото дело (л. 5) е записан адрес и
точни географски координати на заснемането.
Нарушението е заснето в гр. Нова Загора по ул. Патриарх Евтимий, с/у
бензиностанция Лукойл, което се явява в рамките на града. Скоростта в населени места е
определена на 50 км/ч, като същата се установява след знакът, определящ населеното място.
С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено
задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата
стойности на скоростта.
Съгласно, ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в, ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място, с автоматизирано техническо средство е
било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 74 км/ч. (след отчитане
на толеранс от 3 %) при ограничение от 50 км/ч., въведено с пътен знак Д-11, с което съдът
намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Установеното превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на
възможната грешка е 24 км/ч.
От фактическа страна се установява, че нарушението е било извършено при
условията на повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ ДР на ЗДвП - извършено е в едногодишен
срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение – ЕФ К/7490221 на 30.08.2023 г., който е и посочен в
обжалвания в настоящото производство ЕФ.
Посочена е правилната нарушена разпоредба. Приложена е и коректната санкционна
норма – чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със
2
законоустановения размер – 200 лв (глобата от 100 лв. по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в двоен
размер, поради повторността на нарушението).
В ЕФ изрично е посочена както санкционната норма, обуславяща повторността на
бланкетния чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, така и е сторена съответната привръзка към ал. 1, т. 3 от
същия член на ЗДвП, обуславяща санкционирането на водача с глоба от 100 лв. при
превишаване на нормативно предвидената скорост в населено място от 21 до 30 км/ч.
Съдът несподеля становището изложени в жалбата за неправилно квалифициране на
деянието като нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП. тъй като нарушението на
скоростния режим е извършено в рамките на населено място, където важи общото
ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП установява пределна скорост от 50 км/ч. за
движение в населените места, а ал. 2, че когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Двете
разпоредби са в логическа връзка. В случая с пътен знак Д-11, определящ началото на
населеното място е било предвидено ограничение на скоростта от 50 км/ч. В тази връзка
нарушението правилно е подведено по ал. 2 на чл. 21 във вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като
скоростта е била ограничена с пътен знак. Така изложената квалификация по никакъв начин
не ограничава правото на защита на наказаното лице, същото е наясно при каква фактическа
обстановка и за какво нарушение е бил санкциониран.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на спора, на основание чл. 63д, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП
право на разноски има единствено въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на
въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че справедливият размер, който
следва да се присъди възлиза на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, Серия К, № 8066829, издаден от ОДМВР Сливен,
, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр с ал.1, т. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА П.А.В. с ЕГН **********, от гр.*** да заплати на ОДМВР Сливен, сумата
от 80 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3