МОТИВИ
НА ПРИСЪДА № 63/18.04.2018 г. ПО НОХД № 117/2018 г. по описа на ИРС, І
състав
Ихтиманска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу П.П.М., роден на *** г. в гр.И…………..,
ЕГН **********,***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан , безработен, за това, че на
…………….2018г. около ....часа в гр. К...., по ул. “П....“, с посока на
движение към с. П...., е управлявал моторно превозно средство – л.а. марка „....“,
модел „М....“ с рег. № С...., без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № ....2017г.
на Началника на РУ-К...., влязло в законна сила на .....2017 г. за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 НК.
Представителят на ИРП в с.з. подържа повдигнатото обвинение. Твърди, че в
хода на проведеното съдебно следствие по несъмнен начин е доказано извършването
на престъплението от обективна и субективна страна, поради което съдът следва
да се произнесе с осъдителна присъда, като наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от една година, което той следва да изтърпи ефективно, както
и да му бъде наложена кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500
лева. Пледира се да бъде приведено в изпълнение наказанието по предходно
осъждане, доколкото настоящото деяние е извършено в определения му изпитателен
срок.
Подсъдимият П.М. изразява съжаление за случилото се,
като твърди, че се е наложило да управлява автомобил, тъй като майка му е била
в тежко здравословно състояние.
Защитникът му – адв. Т.Ш. пледира за признаване на подзащитния
й за невиновен, тъй като деянието му е извършено в условията на крайна
необходимост, поради което и не е общественоопасно. Сочи, че действията на М.
са продиктувани от необходимостта да опази живота на своята майка.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствата, намиращи се по бързо производство № 23/2018 г.
по описа на РУ - К.... по отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.П.М.
е роден на *** г. в гр.И…., ЕГН **********,***, като макар и да е изкарал
шофьорски курс през 2005 г. не е подал необходимите документи и няма издадено
свидетелство за управление на МПС.
На ……….2018г. година свидетелите А.М., В.К.
и Г....Т...., служители на РУ-МВР-К...., били на работа дневна смяна и
изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред и
безопасност на движението, в района на гр.К..... Около ....часа при извършване
на обход по ул.“П....“, полицаите спрели движещ се в посока с.П.... лек
автомобил „.... М....“ с рег. № С..... Автомобилът бил управляван от П.П.М. ***,
който не представил документи за самоличност и за управлявания от него
автомобил. Полицейските служители го познавали, тъй като и друг път са го
проверявали и са констатирали нарушения на правилата за движението по пътищата.
Това наложило да бъде извършена справка в масивите на МВР чрез ОДЧ при РУ-К.....
При справката било установено, че М. не притежава свидетелство за управление на
МПС и е неправоспособен като водач на моторно превозно средство.
Във връзка с констатираното административно нарушение
по ЗДвП свидетелят А.М. в качеството си на мл.автоконтрольор, в присъствието на
колегата си В.К., съставил на водача П.М. АУАН Серия Д бланков № .....2018 г.,
който последният подписал и получил без възражения.
АУАН бил заведен в информационната
система на КАТ-МВР, и след допълнително извършена проверка от свидетеля Б.А.
във връзка с образуване на административнонаказателната преписка било
установено, че към ………….2018г. П.П.М. вече е имал издадено наказателно
постановление № ……………...2017г. на
Началника на РУ–К...., влязло в законна сила на .....2017г. , за деяние
извършено на …………..2017г. за управление на МПС без свидетелство за управление.
От изготвената официална справка за нарушител/водач се установява, че П.П.М. е издържал изпит на …………..2005
г., но никога е нямал издавано свидетелство за управление на МПС. От справката
е установено още, че във връзка с управление на МПС М. има издадени 24
наказателни постановления, 16 от които са във връзка с констатации за това, че
същият не притежава валидно свидетелство за управление на МПС
Съдът
кредитира изцяло показанията на св. М. и К., които непосредствено са възприели
управлението на МПС от страна на подсъдимия. Посочените гласни доказателства са
безпротиворечиви, безпристрастни и отразяват достоверно фактическата обстановка
по делото, а именно, че М. е бил спрян за проверка докато е управлявал лек
автомобил. Тези гласни доказателства са подкрепени и от съставения акт за
установяване на административно нарушение, което подсъдимият М. е подписал без
възражения. Освен това е установено от представеното наказателно постановление
№ ……………...2017г. на Началника на РУ–К....,
влязло в законна сила на .....2017 г., че М. преди по-малко от година е бил
наказван по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство. Тези доказателства не са
опровергани от други доказателства и въз основа на тях единствения възможен
извод, който може да бъде направен от съда, е, че подс. П.М. на ....2018 г. е
управлявал лек автомобил без свидетелство за управление на МПС, след като е бил
наказван по административен ред за същото нарушение.
Нещо
повече – от представената справка за съдимост се установява, че М. преди по-малко
от два месеца е бил осъден по НОХД № 822/2017 г. в сила от ……….2017 г. за това,
че е управлявал МПС в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за управление на МПС без свидетелство за управление.
От
представените медицински документи – фиш за спешна медицинска помощ от ………...2018
г., епикриза издадена от УМБАЛСМ „П……….“ на В………. М………… се установява, че в
действителност майката на подсъдимия е била в тежко здравословно състояние. Тя
е посетила Ц…………. в ………. часа на ....2018 г. и е била освободена в ....като е
била насочена към общопрактикуващ лекар или хоспитализация. Постъпила е в
лечебно заведение на ....2018 г. и на ....2018 г. е била изписана. В този
смисъл съдът дава вяра на нейните показания, че именно тя се е обадила на сина
си с молба да я откара до Филиала за спешна медицинска помощ в гр. К.... с
личния й автомобил, който бил на ремонт в гр. К..... От показанията й и
представените медицински документи обаче няма данни за наличие на
непосредствена опасност за живота й.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
намира, че обвинението, повдигнато от страна на РП-И……….. срещу подсъдимия П.П.М.
е доказано по безспорен и категоричен начин.
Авторството
на подс. М. е установено от преки доказателства – показанията на полицейските
служители М. и К., които непосредствено са възприели обстоятелството, че М. на ....2018
г. е управлявал лек автомобил. От показанията на св. А. и представените по
писмени доказателства се установява, че М. е бил наказван по административен ред за това, че е
управлявал МПС без съответно свидетелство за управление.
Престъпният състав на чл.343в, ал.2
НК криминализира
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство,
удостоверяващо правоспособност, в едногодишен срок от наказването на лицето –
субект на престъпление, по административен ред за същото деяние.
От обективна страна, безспорно е
установено от събраните писмени и гласни доказателства, че към ………..2018 г.,
когато е управлявал лекия автомобил марка ....“, модел „М....“ с рег. № С.... М.
не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. В случая, макар и
подсъдимият да е издържал изпит за правоспособност, той не е притежавал
съответен документ, удостоверяващ тази правоспособност за управление на МПС.
Освен че подсъдимият не е притежавал валидно издадено свидетелство за
управление на МПС, той е бил наказван по административен ред за това, че
управлява МПС без да притежава подобно свидетелство с наказателно
постановление, влязло в сила на .....2017 г. и по-малко от една година от
влизане в сила на наказанието отново е управлявал моторно превозно средство.
Съдът намира, че деянието на М. е
общественоопасно. В случая, макар и по делото да се събрани доказателства за
това, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил след обаждане за помощ от
тежко болната му майка, според настоящия състав не е налице крайна
необходимост, при която би се изключила обществената опасност на деянието.
Съгласно чл. 13, ал. 1 НК не е общественоопасно деянието, което
е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Това
означава, че за да е осъществено при крайна необходимост, деянието
трябва да е насочено към отстраняване на възникналата непосредствена опасност,
застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни
блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените
интереси. Допълнително е изискването на закона да не съществува друг начин за
избягване на тази непосредствена опасност, освен чрез противоправното поведение
на дееца.
В случая съдът няма
основание приеме, че за М. не е съществувал друг, законосъобразен начин да помогне
на своята майка - той се е намирал в гр.
К.... и е разполагал с възможност да потърси помощ от другиго, включително и
като намери правоспособен водач или позвъни на безплатния телефон за спешни
повиквания 112. За наличието на обществена опасност на деянието на М. говори и
обстоятелството, че извършеното от него не е инцидентно – той многократно е бил
санкциониран както по административен ред, така и по съдебен ред за управление
на МПС без да притежава надлежно свидетелство. Във всички случаи обаче
причините, поради които М. е управлявал автомобила на своята майка, макар и да
не са обстоятелство, което да изключат наказателната му отговорност, следва да
бъдат отчетени при индивидуализацията на неговото наказание.
От субективна страна, престъплението е
извършено при пряк умисъл – деецът е съзнавал обективните елементи от състава
на престъплението (знаел е, че е необходимо да притежава свидетелство за
управление, за да управлява лек автомобил, и е знаел, че няма издадено такова
свидетелство, като е съзнавал, че е наказван по административен ред за същото
нарушение), но въпреки това е управлявал автомобила, т.е. предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици.
По
изложените съображения съдът намери, че
подсъдимият с деянието си е осъществил всички признаци от
обективната и субективната страна
на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието спрямо подс. П.М., съдът съобрази
следното:
Извършеното
от страна на подсъдимия М. деяние не е с висока степен на обществена опасност –
с него не са настъпили други общественоопасни последици освен формалното
нарушаване на законовата забрана на съответното лице за управлява автомобил,
след като е наказван за управление на МПС без свидетелство за управление. Освен
това от фактическа страна бе установено, че М. е предприел управление на
автомобила след обаждане от майка си, която е в тежко здравословно състояние,
като тази причина противоправното поведение на подсъдимия следва да бъде ценено
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. В този смисъл съдът
намери, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под най-ниския предел, който е 1 година съобразно
разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК.
Съдът
отчете и наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства – предходните
осъждания на М., две от които са за извършване на същото престъпление по чл.
343в, ал. 2 НК, както и многократното му санкциониране по административен ред
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата.
След като съобрази описаните
обстоятелства, съдът намери, че за постигането на целите на наказанието и най-вече за
постигането на неговия предупредително-възпиращ ефект и с цел поправяне и
превъзпитание на осъдения, следва на М. да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер на шест месеца лишаване от свобода. По отношение на
кумулативно предвиденото в чл. 343в, ал. 2 НК наказание глоба, съдът в съответствие
с чл. 55, ал. 3 НК и след като прие, че е налице изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, намали нейният размер на 250 лева. За този размер
на глобата съдът съобрази и обстоятелството, че М. е безработен и не получава
доходи.
Съдът намери, че са налице и предпоставките на
чл. 68, ал. 1 НК и следва да бъде приведено в изпълнение наложеното му по НОХД
№ 822/2017 г. на РС-Ихтиман, в сила от 18.12.2017 г. наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода.
Така наложенте наказания в съотвествие с чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да бъдат изтърпени при първоначален общ
режим, доколкото по делото няма данни М. да е със завишена обществена опасност..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване на подсъдимия П.М. за
виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи
разноските по делото, сторени в хода на съдебното производство в размер на 52,00
лева
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
(Р.
Йорданова)