№ 979
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110216105 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) с № 22-4332-
022799/09.11.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, на А. А. Л., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 600 лева, както и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в
срок. В жалбата се сочи, че са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на разпоредбите на материалния закон. Изтъква се,
че не са налице данни за осъществено системно нарушение. Сочи се още, че
описанието на нарушението не било в степента, изискуема от ЗАНН, което от
своя страна било неотстраним порок. Сочи се, че не било посочено и
техническото средство, с което било установено нарушението, което правело
административното обвинение неясно. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява,
а се представлява се от адв. С. и адв. Л.. Последните поддържат подадената
жалба и аргументите в нея, като добавят, че от събраните гласни
доказателствени средства не се установявало по безспорен начин
1
извършеното нарушение. Иска се отмяна на НП, а разноски не се
претендират.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 11.07.2022 г. в 18:24 часа, жалбоподателят А. Л. управлявал лек
автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****, по бул. „Околовръстен път“ с посока
на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“. В
района на № 454 автомобилът се е движил със скорост от 126 км/ч при
ограничение от 90 км/ч, важащо за движение извън населено място, която се
зачита като 122 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.
Нарушението било заснето със система за видеоконтрол АТСС CORDON M2,
която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа
изправност.
При установяване на нарушението, актосъставителят приел, че
процесното нарушение е системно, защото било извършено в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ 5879446 (07.06.2022 г.) и ЕФ 5350989 (в сила от
07.06.2022 г.).
След осъществена справка за собствеността на автомобила, се
установило, че той принадлежи на А. Л., поради което бил издаден
електронен фиш, с който същият бил санкциониран за констатираното
нарушение. Същият изрично е посочил в нарочна декларация, че е управлявал
автомобила в процесните ден и час.
При установяване на посочените факти, на лицето А. Л. бил съставен
АУАН за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 в условията на системност, по
смисъла на пар. 6т. 62 от ДР на ЗДвП.
На базата на АУАН е издадено процесното НП с № 22-4332-
022799/09.11.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, на А. А. Л., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 600 лева, както и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: гласните доказателствени средства –
разпитите на свидетелите Ч. и П. ведно със снимковия материал; справка за
собственост на МПС; протокол от техническа проверка, декларация по чл.
188от ЗДвП, ЕФ5879446 и ЕФ 5350989, удостоверение за одобрен техническо
средство за измерване, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на
АТСС, протокол от обучение на служителя Виктор Викторов, справка-картон
на водача Л., заповеди за компетентност, както и от останалите писмени
доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно
подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се
налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на
техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество. От това следва, че трябва да провери законността, т.е.
да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и
задължение, съдът служебно констатира, че издаденото наказателно
постановление и съставеният АУАН са издадени от лица, притежаващи
съответната компетентност за това.
На следващо място, и двата акта съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – ясно е посочено в какво се изразява нарушението, къде, кога и по
какъв начин е осъществено, включително и как е установено. Посочено е и
съответното техническо средство, с което това е сторено, поради което съдът
намира, че възраженията в жалбата за липса на реквизити на АУАН и НП са
изцяло неоснователни.
Същото важи и по отношение на описанието на нарушението, като съдът
отчете, че от съдържанието на АУАН и НП може еднозначно да се установи
защо е ангажирана административнонаказателната отговорност на
3
жалбоподателя Л.. Следва да се отбележи, че описанието е несъответно
тогава, когато от него наказаният субект не може да установи за
осъществяването на какви действия/бездействия е привлечен към
административнонаказателна отговорност, а в конкретния случай това не е
така.
Съдът счита, че процесното техническо средство ясно е обозначено като
система за видеоконтрол, както и какъв е моделът, марката и номерът на
устройството, а това е достатъчно за проследяването на техническата годност
на процесната система за установяване на процесното нарушение, както и за
нейната изправност към датата на нарушението, за което по делото са налице
надлежни доказателства. От доказателствената съвкупност по делото се
установява, че към датата на нарушението процесното техническо средство е
било изправно и е било одобрен тип за установяване на нарушения като
процесното.
По делото безспорно е установено осъществяването на нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, защото безспорно е доказано, че на 11.07.2022 г. в 18:24
часа, жалбоподателят А. Л. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, с рег.
№ ****, по бул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, като в района на № 454
автомобилът се е движил със скорост от 122 км/ч при ограничение от 90 км/ч,
важащо за движение извън населено място.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение със законоустановената.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
По отношение на системността, съдът намира, че АНО е приложил
материалния закон неправилно, защото, съгласно нормата на пар. 6, т. 62 от
ДР на ЗДвП, системно е това нарушение, което е ИЗВЪРШЕНО три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се
налага наказание за същото по вид нарушение.
Тук следва да се посочи, че за да е налице системност, законодателят
4
изисква след като лицето е наказано за същото по вид нарушение, то да е
извършило поне три нарушения в едногодишен срок от влизането в сила на
НП или ЕФ, с което лицето е наказано за първи път за нарушение от
съответния вид. В процесния случай не са налице три деяния, а освен това,
следва да се посочи, че ЕФ 5879446 и ЕФ5350989 са влезли в сила в един и
същ ден – 07.06.2022 г., защото са връчени на лицето в един и същ ден –
23.05.2022 г. и не са обжалвани. Ето защо, на 07.06.2022 г. те са влезли в сила,
но от наказването на лицето за тези две нарушения започва да тече срокът от
една година, в който ако лицето осъществи поне три пъти същото по вид
нарушение, то може да бъде наказано за системно такова. Ето защо,
процесното нарушение не се явява системно по смисъла на ЗДвП, а само
повторно, защото по силата на пар. 6, т. 33 от ЗДвП "повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение.
В случая е безспорно установено, че нарушението е извършено в
условията на повторност, защото лицето е наказано за същото по вид
нарушение с двата посочени ЕФ - ЕФ 5879446 и ЕФ5350989, които са в сила
от 07.06.2022 г., а процесното нарушение е извършено на 11.07.2022 г., т.е. в
едногодишния срок.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2021 г. на Върховния
административен съд, в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба.
Наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието
на районния съд да измени наказателното постановление включва и
възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна
форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието
на районния съд да измени наказателното постановление е в съответствие и с
поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите
5
правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда спора по
същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато установи,
че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. Същевременно чрез изричното уточнение, че става
въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за
преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя.
Упражняването на правомощието за прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемото нарушение от съда е не само гаранция за
законосъобразност на административнонаказателната дейност, но и
инструмент за постигане на бързина в правораздаването предвид
правораздавателния характер на наказателното постановление и липсата на
правомощие на районния съд, след като отмени наказателното постановление,
да връща преписката на административнонаказващия орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би значило
нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане
ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба,
който резултат противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 ЗАНН. Същината на правораздавателната функция
на държавата, в случая упражнявана от районния съд, не е подчинена
единствено на целта да се осигури право на защита на лицето, подведено под
административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити
правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение, разбира
се, при спазване на основното човешко право на справедлив съдебен процес.
Затова при тълкуване на релевантните в настоящия случай законови
разпоредби следва да се осигури баланс между тези две цели.
След като преквалификацията се извършва от районния съд върху
установените от административнонаказващия орган факти без съществено
6
изменение, не е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се
защити срещу тях (фактите) още в производството пред районния съд. Ако
жалбоподателят не е сторил това поради процесуално бездействие във
въззивното производство, то неблагоприятните последици от несправяне с
доказателствената тежест относно фактите ще са изцяло в резултат на
неговото поведение, а не поради ограничаване на правото му на защита от
съда.
Ето защо, при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка
с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
Горните доводи водят този съд до извод, че процесното нарушение
следва да се преквалифицира от системно в повторно, като изрично следва да
се отбележи, че фактите не търпят никакво изменение, тъй като повторността
се обосновава със същите влезли в законна сила електронни фишове и не са
налице нови, коренно различни фактически обстоятелства.
Ето защо, процесното нарушение следва да се преквалифицира от такова
по чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т.
4 от ЗДвП, като следва да се отбележи, че предвиденото за него наказание е
по-леко, защото макар размерът на глобата да е еднакъв (двойният предвиден
по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП), то наред с него не се предвижда налагането на
наказанието лишаване от правоуправление на МПС.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си
цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието
на изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба” следва да бъде
7
определено в размер на 600 лева, защото това е двойният размер на
наказанието за нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, а размерът му е
точно фиксиран в закона и не подлежи на ревизия.
Доколкото за повторното нарушение не се предвижда налагане на
лишаване от правоуправление на МПС, то НП следва да бъде изменено в
частта за наказанието, като наложеното наказание ЛУМПС следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 22-4332-022799/09.11.2022 г., издадено от началник
сектор при ОПП СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на А. А. Л., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА ИЗВЪРШЕНОТО НАРУШЕНИЕ от такова по чл.
182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, като налага на А. А. Л., с ЕГН **********, административно наказание
глоба в размер на 600 лева и ОТМЕНЯ наложеното на същия наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8