Р Е Ш Е Н И Е №260085
гр. Шумен, 19.04.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря Т. Каварджикова, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 56 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирани са въззивна жалба от Е. П.Ш.,
действаща чрез пълномощника адв. С. Е. от ШАК и въззивна жалба от Ц.Н.Д., двете
срещу решение № 260270/14.12.2020 г. по гр.д. № 892/2020 г. по описа на Районен
съд – Шумен.
Е. П.Ш. обжалва
решението в частта, в която е осъдена да заплати на Ц.Н.Д. сумата от 2 000.00
лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
иска - 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 200.00 лева –
деловодни разноски, като навежда възражения за неправилност и
незаконосъобразност на същото. С оглед на изложеното, моли въззивният съд да
отмени решението в обжалваната част и й присъди извършените по делото
разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор.
Ц.Н.Д. обжалва
посоченото решение в частта, в която исковата й претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 2 000.00 лева
до пълния предявен размер от 5 000.00 лева, както и в частта, в която не е
уважена претенцията й за разноски до размер на 300.00 лева и е осъдена да
заплати на пълномощника на ответницата адвокатски хонорар в размер на 348.00
лева, като навежда твърдения за неговата неправилност и необоснованост. Предвид
горното, моли въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и
постанови друго, с което да уважи исковата й претенция изцяло, ведно с
направените разноски за две инстанции.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК въззиваемата страна Е. П.Ш., действаща чрез пълномощника адв. С. Е.
от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивните жалби са
подадени в срок, от надлежно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по
същество, същите са неоснователни, поради следното:
Гр.д. № 892/2020 г. на
ШРС е образувано по искова молба на Ц. Н.Д. срещу Е. П.Ш., в която ищцата
твърди, че в периода м. 09.2015 г. – м. 05.2017 г., двете с ответницата
работели заедно в РИОСВ – Ш., първата като директор дирекция „ КПД „ и
заместник директор, а втората - като директор на РИОСВ. С вх. № 2276/01.10.2018
г. на ШРП ответницата депозирала сигнал против ищцата за това, че по време на
изпълнение на служебните си задължения като директор на дирекция „ КПД „ и зам.
директор на РИОСВ е извършила деяния, осъществяващи продължавано престъпление
по чл.282 от НК. С постановление от 15.01.2019 г., изх. № 2319/2018 г. ШОП
отказала образуване на наказателно производство по сигнала. Поради депозирания
от ответницата сигнал, в продължение на четири месеца ищцата имала статут на
уличено лице, което й нанесло значителни имуществени вреди. По това време била
директор на РИОСВ, а сигналът със съдържащите се в него данни сериозно подронил
авторитета и престижа й пред местната общност – колеги, приятели, познати.
Независимо от очевидната несъстоятелност на изнесените от ответницата факти,
била подложена на стрес и психологически тормоз и поради обстоятелството,
че сигналът бил дублиран до министър
председателя на РБ, заместник – министър председателя по икономическата и
демографската политика, Инспектората на МОСВ. Целта на подобни действия била да
бъде набедена, оклеветена и дискредитирана пред върховните органи на държавно
управление, включая пред работодателя й, в лицето на министъра на МОСВ. Тези
действия били извършени с цел да бъде
опетнена професионалната й чест и
достойнство и довели до срив в психическото й състояние. То се отразило
в отношенията й с близки родственици, колеги, по-далечни или по-близки приятели
и приятелски кръгове, които все още не са възстановени изцяло. С това й били
нанесени неимуществени вреди, които по никакъв начин не могат да възмездят честта и достойнството
й към настоящия момент. Независимо от липсата на публичност, призовките за
разпит и ангажирането на други доказателства направили сигнала публично
достояние, като същия дълго време бил коментар на обществеността в Ш..
Позовавайки се на изложеното, ищцата е поискала от съда да осъди ответницата да
й заплати сумата от 5 000.00 лева – за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й плащане и извършените по делото разноски.
Ответницата е
оспорила исковата претенция като неоснователна, по съображения, че подаването
на сигнал срещу ищцата до Прокуратура не представлява деликт, а упражняване на
нейно законно право да сезира компетентните органи при констатирани
правонарушения, както и, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди
вследствие този сигнал.
Първоинстанционният
съд е квалифицирал иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е осъдил
ответницата да заплати на ищцата сумата от 2 000.00 лева, представляваща
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска – 04.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, отхвърлил е иска в останалата част, до пълния предявен размер
от 5 000.00 лева, като неоснователен и недоказан и е осъдил ответницата да
заплати деловодни разноски на ищцата, съразмерно на уважената част от иска, в
размер на 200.00 лева, както и ищцата да заплати на ответницата деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 348.00 лева.
В осъдителната му
част решението се обжалва от ответницата по иска, а в отхвърлителната – от
ищцата.
При проверка по реда
на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.
По същество, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установява, че в периода
25.09.2015 г. – 27.09.2018 г. ответницата е изпълнявала длъжността Директор на РИОСВ
– Ш.. По същото време ищцата също е работила в РИОСВ - Ш., като до 11.05.2017
г. е изпълнявала длъжността директор на дирекция „КПД“ и заместник-директор.
Със заповед № 64/03.08.2016 г. същата е била
назначена да съвместява и длъжността главен юрисконсулт за срок от 6
месеца.
Дейността на ищцата
е била предмет на ежегодни проверки, резултатите от които са били обективирани във
Формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни
служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с
аналитични и/или контролни функции. Видно от последните формуляри от дати
28.01.2016 г. и 31.01.2017 г. дейността й
е била оценена от ответницата Ш., в качеството й на неин ръководител, с оценки „изключително
изпълнение“, респективно „изключително добро изпълнение“.
Със заповед № 47 от
11.05.2017 г., считано от 11.05.2017 г. трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено.
На 28.06.2017 г.
ответницата е изпратила докладна записка вх. № 05-08-1811/28.06.2017 г. до зам.
министъра на МОСВ и до МОСВ - Главен секретар, в която изложила различни
констатации относно работа на ищцата, като посочила и конкретни нарушения,
които считала, че са допуснати от Д. при изпълнение на дейността й.
Междувременно, съгласно
заповед на министъра на околната среда и водите № РД-628/20.09.2017 г. е била
извършена комплексна проверка на РИОСВ – Ш., обхващаща периода 01.01.2016 г. –
31.08.2017 г., докладът от която е бил
изпратен лично до ответницата на
20.12.2017 г..
Със заповед № 933/26.09.2018
г., считано от 28.09.2018 г. трудовото
правоотношение на ответницата е било прекратено поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С трудов договор № 937/27.09.2018
г. ищцата е била назначена на освободената длъжност директор на РИОСВ – Ш.,
считано от 01.10.2018 г. до заемане на длъжността въз основа на конкурс, като я
е изпълнявала до 21.08.2019 г..
На 28.09.2018 г. ответницата
е изпратила до ШРП сигнал с вх. № 2276/01.10.2018 г. срещу ищцата, с оглед
проверка на изложени от нейна страна данни за извършено престъпление от общ
характер, в който е посочила, че като съвместяваща длъжността главен
юрисконсулт, по вина на Д. са отменени масово, поради процесуални нарушения,
издадените от РИОСВ – Ш. НП и не са предприети действия по обжалване решенията
на първоинстанционните съдилища за отмяната им. Също така Д. не се е явявала на
съдебни заседания по насрочени дела; допускала е просрочие на наказателни
преписки за издаване на НП; при изискана й информация е посочила по-малка сума
по изгубените от РИОСВ – Ш. дела. При проверка от МОСВ за периода 01.01.2016 г.
– 31.08.2017 г. са били установени пропуски при воденето отчетност на
съставените актове и издадените НП, издаване на актове и НП в крайния срок или
след него, несъответствия между АУАН и НП. По време на работата си и във връзка
със служебното си положение Д. е позволявала нерегламентирани отношения с фирми
с инвестиционни предложения, осъществила е процесуално представителство по дело
в защита на фирма по подадена жалба срещу НП на директора на РИОСВ и е писала
жалби срещу НП на Инспекцията от името на наказаните лица. Ответницата е
квалифицирала описаните действия на ищцата като съществени нарушения на
служебните й задължения, с цел увреждане
на РИОСВ – Ш., като е посочила, че от тях са произлезли и имуществени щети за
Инспекцията, изразяващи се в заплатени обезщетения и разноски на фирми по
заведени от тях дела за неимуществени вреди, вследствие отменените НП, в размер
на 16 343.00 лева. Наред с това е навела твърдения, че ищцата не е
разполагала с необходимия образователен ценз за качествено изпълнение на
възложените й дейности и е проявявала небрежност и своеволия във връзка с
работата си.
По подадения сигнал
е била образувана преписка вх. № 2319/2018 г. по описа на ШОП, за евентуално
извършено престъпление по чл.282 от НК. След проверка на сигнала, с
постановление от 15.01.2019 г. прокурор при ШОП е отказал образуване на
досъдебно производство по преписката, поради липса на съставомерност на
сочените деяния.
На 08.10.2018 г. ответницата е депозирала сигнали със същия текст и до министъра на МОСВ
/с копие до Инспектората на МОСВ/, заведен с вх. № С-169/10.10.2018 г.; до министър
председателя на Република България, заведен с вх. № 1064/10.10.2018 г. и до зам.
министър председателя В.С, заведен с вх. № 20 Е-14/10.10.2018 г..
По повод тези
сигнали е била извършена извънпланова проверка по документи в РИОСВ – Ш., обективирана
в доклад изх. № С-169/30.11.2018 г., съгласно който е било констатирано недоказаност
на твърденията в сигнала относно допуснати пропуски и нарушения в работата на Ц.Д.
като директор на дирекция „ КПД „ и главен юрисконсулт по съвместителство в
инспекцията, изразяващи се в просрочване на административно наказателни
преписки и издаване на наказателни постановления, небрежност при осъществяване
на процесуално представителство на инспекцията – неявяване на съдебни
заседания, необжалване на първоинстанционни съдебни актове за отмяна на НП на
директора на инспекцията. В доклада са били направени констатации за допуснати
нарушения по чл.28, т.11 от УПМОСВ от началника на отдел „ Човешки ресурси „ в РИОСВ
- Ш. по повод представянето на документи, доказващи професионалната
квалификация на ищцата при сключване на трудовия й договор с МОСВ, както и за неизпълнение
задължението й за подаване на декларация по чл.19, ал.7 от ЗА.
От приложените
преписки се установява, че във връзка с подадените от ответницата сигнали
ищцата е давала писмени обяснения пред ШОП и Инспекторат при МОСВ.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели, чиито показания съдът няма основание да не цени като достоверни, се
установява, че подадените от ответницата сигнали срещу ищцата са станали
достояние на колегите й от РИОСВ – Ш. и други звена на МОСВ. В резултат, същата
се почувствала злепоставена пред обществото, с уронен престиж като
професионалист и експерт и със засегнато
лично достойнство, предвид необходимостта да доказва невинността си по неверни
според нея обвинения. Подаването на сигналите и образуваните във връзка с тях
проверки се отразили зле на емоционалното й и психично състояние, като станала много чувствителна, ранима,
раздразнителна и изключително затворена в себе си. Не можела да спи, тайно
плачела, не можела да си обясни какво е провокирало подателя на сигнала.
Изпокарала се с най - близките си. Притеснявала
се да излиза, защото си мислела, че ще я сочат с пръст. Отказвала срещи със
семейни познати и приятели. На работното си място не демонстрирала чувствата и
притесненията си, но споделила за изживяваните негативни емоции пред свид.
Спасов, с когото, макар и да не работели в едно учреждение се познавали във
връзка с общата им работа.
Въз основа на така
установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно установеният в чл.45, ал.1
от ЗЗД общ принцип, всеки дължи да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Непозволеното увреждане, предмет на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД е
сложен фактически състав, който изисква кумулативно наличие на няколко
юридически факта – деяние / действие или бездействие /, деянието да е
противоправно и да е извършено виновно от дееца, в резултат от деянието да е
настъпила конкретна вреда и между деянието и вредата да е налице причинно
следствена връзка. Визираните предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца по
иск за непозволено увреждане при условията на пълно и главно доказване. До
доказване на противното, законът презюмира единствено вината на дееца.
В чл.51, ал.2 от ЗЗД
е посочено, че обезщетение при
непозволено увреждане се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от същото.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според
трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено
увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет на увреждането, възраст на увредения.
Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи
още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия.
В конкретния случай
се установи, че ответницата е подала до различни държавни институции и
длъжностни лица от съдебната и изпълнителната власт писмен сигнал срещу ищцата
за извършени от нея нарушения във връзка с изпълнение на служебните й
задължения, които според нея съставляват престъпление от общ характер. По
подадения сигнал е отказало образуване на досъдебно производство от страна на
Прокуратура на РБ, поради несъставомерност на описаните деяния, а компетентните
органи от МОСВ са приели, че посочените в него нарушения от страна на ищцата не
се установяват при извършената нарочна проверка. Изложеното е основание да се
приеме, че, подавайки сигнал срещу
ищцата, ответницата й е преписала неизвършено престъпление, което
деяние осъществява състава на непозволено увреждане по смисъла на гражданския
закон. Също така се установи, че вследствие на подадения сигнал ищцата е била
злепоставена пред държавни институции и длъжностни лица, с част от които се е
намирала в йерархична зависимост, както и пред свои колеги, познати и близки, посредством
провокиране на съмнение относно
професионалните й знания и умения и личностни качества като честност,
добросъвестност и коректност. Установи
се и, че ответницата е депозирала сигнала с ясното съзнание, че обвинява ищцата
в престъпление от общ характер във връзка с осъществени действия при изпълнение на служебните й
задължения, които са й били възложени лично от нея, с нарочна заповед за
съвместяване на длъжността главен юрисконсулт на РИОСВ – Ш. и, за които преди подаване
на сигнала е разполагала със заключения на компетентните органи от извършени проверки,
че не съставляват нарушения, а самата тя е дала висока оценка на ищцата.
Въз основа на
изложеното, настоящата инстанция приема за безспорно установено, че подавайки
сигнал срещу ищцата на 28.09.2018 г. до ШОП и на 08.10.2018 г. до министъра на МОСВ /с копие до Инспектората на
МОСВ/, до министър председателя на Република България и до зам. министър
председателя В.С., ответницата е осъществила състава на непозволено увреждане,
изразяващо се в умишлено и неправомерно засягане честта, достойнството и
доброто име на Д..
Досежно вината на
ответницата за осъщественото непозволено увреждане, настоящата инстанция споделя
изцяло мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща на основание
чл.272 от ГПК. Във връзка с изложеното в
жалбата на ответницата счита за необходимо да отбележи единствено, че
конституционното право на сигнали и жалби до компетентните органи е неотменимо,
но то винаги следва да бъде упражнявано при съблюдаване на принципа за
добросъвестност и на забраната да се вреди другиму, чрез необосновано засягане
на личните му права и свободи. Ето защо, съществено за квалифициране деянието
на ответницата като виновно е обстоятелството, че, видно от доказателствата,
преди депозиране на сигнала същата е имала възможност и е могла да прецени, при
полагане на дължимата грижа, че описаните в него действия на ищцата не са
съставомерни, тъй като в качеството й на директор на РИОСВ – Ш. е имала достъп
до цялата документация във връзка с дейността на Инспекцията и право да
упражнява пряк контрол върху всички служители. Предвид това, факта, че сигналът
е бил депозиран повече от година след извършване на всяко от сочените в него
нарушения, при прекратяване трудовото
правоотношение на ответницата за длъжност, която непосредствено след
освобождаването й е била заета от ищцата и установената в чл.45, ал.2 от ЗЗД
презумпция за вина, която не се оборва от доказателствата по делото, включая от
показанията на свид. Г., настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния
съд, че отправяйки сигнала срещу ищцата, ответницата е знаела, че изложените в
него обстоятелства са неверни, но, въпреки това го е подала, с цел да навреди
на Д. и да осуети назначаването й за директор на РИОСВ – Ш.. Още повече, че,
разпращайки сигнала, освен до Прокуратура и МОСВ и до други държавни органи и
длъжностни лица, ответницата е целяла не само
изложените в него данни да бъдат проверени, но и да бъдат разгласени и
то с цел уронване престижа на ищцата, на която преди това, за същите тези
действия е поставила отлична оценка. Що се отнася до твърдението на
ответницата, че не е разполагала с нужното юридическо образование за преценка
действията на ищцата, следва да се отбележи, че при проявена от нейна страна
грижа като ръководител на Инспекцията тя е могла да се консултира във връзка с
това или да изиска мнение на други компетентни служители, напр. от
служителката, която ищцата е замествала до завръщането й от отпуск по
майчинство и е била с юридическо образование.
Досежно причинените на ищцата
неимуществени вреди от увреждането, от доказателствата по делото се установи,
че, вследствие на подадения от ответницата сигнал, срещу нея са били образувани
проверки от ШОП и МОСВ, които са продължили първата – около три месеца, а
втората – около месец, като и двете са били осъществени в период, когато Д. е
изпълнявала длъжността директор на РОИСВ – Ш.. Подаденият сигнал и проверките
въз основа на него са станали достояние не само на държавните органи, които са
били сезирани, но и на работещите в Инспекцията, на колеги на ищцата от други
учреждения и на по-широк кръг нейни познати. В резултат, имайки убеждението, че
не е извършила вменените й нарушения, ищцата се почувствала наклеветена, обидена,
със засегнати чест и достойнство, подронен авторитет като професионалист,
компрометиран имидж в обществото и длъжна да докаже невинността си и изчисти
името си. Според показанията на свидетелите, това предизвикало у нея силен
стрес, емоционално и нервно психично напрежение, както и физически дискомфорт.
Същата станала нервна, силно ранима, не можела да спи, изпокарала се с близките
си. Затворила се в себе си, станала дистанцирана и избягвала социални контакти.
Визираните негативни преживявания и състояния представляват неимуществени
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от ответницата
неправомерно деяние, което ангажира отговорността на последната за репарирането
им.
Касателно размера на дължимото обезщетение,
съдът прецени характера на увреждането, начина на извършването, обстоятелствата,
при които е извършено, вида и интензитета на преживените от ищцата страдания,
които не надхвърлят обичайните в подобна житейска ситуация, продължителността
на извършените срещу нея проверки от компетентните държавни органи, които се
приключили в рамките на три месеца от образуването им, длъжностното й качество
и обществено положение към момента на увреждането, както и конкретната
икономическата конюнктура. Въз основа на тях определя като справедливо за
претърпените от ищцата вреди обезщетение в размер на 2 000.00 лева, за
която сума искът се явява основателен и следва да се уважи. Присъдената сума се
дължи ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане.
В останалата част,
за разликата до 5 000.00 лева счита исковата претенция за недоказана по размер,
доколкото не се установи подаденият от ответницата сигнал да е станал достояние
и да е бил предмет на коментари сред широката общественост на гр. Ш. или да се е
отразил неблагоприятно на личностното и кариерно развитие на пострадалата и на професионалната
й и социална реализация, респ. да е довел до драстична промяна в семейните й,
приятелски и колегиални взаимоотношения.
В съответствие с изложените фактически
и правни доводи, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно и следва да се потвърди изцяло.
По отношение решението
в частта за разноските, от доказателствата по делото се установява, че в
първоинстанционното производство ищцата е представила списък по чл.80 от ГПК, в
който е претендирала разноски в размер на 500.00 лева, от които 200.00 лева
държавна такса и 300.00 лева адвокатски хонорар. Предвид горното и, че съдът не
може да присъжда разноски извън поисканите от страната, решаващият орган не е
бил длъжен да преценя че, минималното възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата е следвало да бъде 370.00 лева, нито да взема предвид
това обстоятелство при определяне размера на дължимите разноски, още повече при
липсата на доказателства за заплатен от страната адвокатски хонорар в размер
над 300.00 лева. Ето защо, съдът правилно е присъдил на ищцата разноски
съразмерно на уважената част от иска й в размер на 200.00 лева. В тази връзка и
именно, поради факта, че уговореното между ищцата и пълномощника й
възнаграждение е под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. и съответства на
осъщественото от последния процесуално представителство по делото като
неоснователно следва да се отхвърли и възражението на ответницата, обективирано
във въззивната й жалба. Що се отнася до възражението на ищцата, че не били
налице основания за присъждане на разноски на пълномощника на ответницата по
реда на чл.38 от ЗА, намира, че е изцяло необосновано, като некореспондиращо с
установената съдебна практика, включая тази на ВКС, цитирана в отговора на
въззивната й жалба.
В съответствие с
изхода от правния спор, направените от страните разноски във въззивното
производство следва да останат в тежест на всяка от тях така, както са
извършени.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 260270/14.12.2020 г. по гр.д. № 892/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.