РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1256
гр. Пловдив, 21 юни 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1888 по описа за 2020 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. Ищецът
К.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Т., иска ответникът „ТЕТ-61“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ц.Х.В., да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени от него
имуществени и неимуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконен административен акт от 13.07.2020 г. - принудителна административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано пътно
превозно средство” по чл. 171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), отменена по съответния ред с влязло в законна сила съдебно
решение (постановено по адм. дело № 1863 по описа на
Административен съда Пловдив), както следва: 72 лева - обезщетение за имуществените
вреди, изразяващи се в заплащане на посочената сума от ищеца за
репатриране и отговорно пазене на автомобила обект на отменената ПАМ, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 24.07.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата и 950 лв. - обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди за времето от 18 часа до 19,21 часа на 13.07.2020
г., изразяващи се във
внезапен стрес, притеснение, унижение, огорчение, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата (съгласно молба вх. № 7655
от 27.04.2021 г. по описа на съда – л. 40). Претендират се сторените разноски в
настоящото производство.
Подробни съображения относно основателността на
исковите претенции, освен в исковата молба, са изложени в становище вх. № 9385/27.05.2021
г. и в писмена защита вх. № 5126/12.03.2018 г. по описа на съда, приложени по
делото. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът „ТЕТ – 61“ ЕООД чрез процесуалния си представител, счита исковата претенция за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 72 лв. за основателна. Оспорва
се обаче изцяло искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 950 лв. В тази връзка са изложени подробни съображения, както в писмения отговор на исковата молба, така и в писмени
бележки приложени по делото. Претендират се направените в производството
разноски.
4. Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковите са основателни, но този за неимуществените вреди е прекомерно завишен.
ІІ. За фактите:
5. Административният акт, в резултат
на който се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищеца е Принудителна
административна мярка (ПАМ) „преместване на
паркирано пътно превозно средство” от 13.07.2020 г., наложена от служител на ответника на
основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по отношение на лек
автомобил Хюндай Туксон ИХ 35 с рег. № РВ *** КС, собственост на К.А.. Ищецът е оспорил
наложената му ПАМ пред Административен съд - Пловдив, във връзка с което е
образувано адм. дело № 1863 по описа за 2020 на същия съд. Последното е
приключило с постановяване на Решение № 486/08.03.2021 г., с което процесната
ПАМ е отменена. Решението на административния съд не е обжалвано и влязло в
законна сила на 26.03.2021 г.
По настоящото дело от страна на
ищеца – К.А. е представено заверено копие на фискален бон издаден от
дружеството-ответник, за сумата от 72,00 лв. за репатриране и отговорно пазене
(лист 6).
6. В съдебно заседание от 20.05.2021
г. по делото като свидетел е разпитана съпругата на ищеца Е.А.А.. Според
показанията й, за периода 10-13 юли 2020 г. били на почивка (тя, съпругът й и
тяхното дете) в хотел „Престиж“ в комплекс „Златни пясъци“, като на въпросния
ден 13.07.2020 г. слезли долу да вечерят в ресторанта на хотела и телефонът на
съпруга й започна да звъни много упорито. Звънял служител на хотела, който го
уведомил, че вдигат колата им от паркинга на хотела. Съпругът й веднага отишъл,
а тя докато вземе детето отишла може би пет минути след това да види какво се
случва. Имало един червен камион с двама мъже, които натоварвали техния
автомобил на въпросния камион, който нямал никакви обозначения, нито мъжете имали
някакви униформи. С тях нямало полиция. Част от нещата ги чула, част от нещата
съпругът й ги казал. Съпругът й многократно ги питал защо му вдигат автомобила,
откъде са, каква е фирмата, къде ще карат автомобила. Те не дали отговор. Казали,
че ще го карат на паркинг, без да кажат къде е този паркинг. След като тръгнал
камиона с нашия автомобил те намерили телефона на местното РПУ в интернет и се
обадили да попитат дали имат информация за вдигнато МПС с техния регистрационен
номер. Те казали, че нямат такава информация и че ако имат такава ще се свържат
с тях, но никой не се свързал с тях. Съпругът й бил много притеснен, афектиран.
Не можел да разбере защо вдигнала колата в него присъствие след като той
настоявал да я оставят и ако е необходимо да плати дължимата глоба. Другото, за
което се притесни било, че те не казали къде е този паркинг, на който щели да
откарат колата. Те не оставили никакви координати или визитна картичка.
Съпругът й се притеснил, че може да откраднат колата, защото камионът нямал
никакви обозначения, а мъжете нямали униформи, били цивилно облечени, нямало
полиция, съответно като се обадили в полицията оттам им казаха, че нямат информация
за вдигнато МПС с техния регистрационен номер. Това било последната вечер от
почивката им и на другия ден трябвало да се прибират. Съпругът й се притеснил,
че на другия ден трябва да се прибират, но все пак това не било основното
притеснение, защото можели и с автобус да се приберат. Основното притеснение било,
че колата можело да е открадната. Друго притеснение на съпруга й било, че той
може би два-три часа търсил въпросния паркинг, на който би следвало да е
паркирана колата, а свидетелката през това време останала с детето. Когато
съпругът й се върнал заедно с колата при нея, той бил много ядосан и афектиран,
защото служителите там се държали много арогантно и грубо. Казали му другия път
да си остави направо колата на техния паркинг, за да не си правят труда да
ходят да я репатрират. Друг служител му казал, че вдигат само коли с българска
регистрация, за да не правят лошо впечатление на чужденците. Което също било много
неприятно, ако действително е така. Когато съпругът й намерил паркинга и платил
сумата, която са му казали да плати, тогава от касовата бележка видели
наименованието на въпросната фирма. Преди да си тръгнат те пак минали през
въпросния паркинг и търсили някой - управител или ръководител, за да разберат,
защо по този начин са се случили нещата, защо имали такова грубо отношение,
защо не им дали документ, когато се репатрирали колата. И съпругът й, и тя
останали с чувството, че няма никакъв контрол върху дейността на тази фирма.
Нито от страна на полицията им съдействали по някакъв начин, въпреки че се обадили,
нито от местното управление на комплекс „Златни пясъци“ искали да се срещнат с тях
и да им съдействат. От този случай те били
много огорчени и двамата. Свидетелката дори сега, като се сещала за това, се
разстройвала. Според свидетелката не е редно да се отнасят към хората така. И
двамата били много огорчени и обидени. Всеки път, когато заговорели за това
емоциите им винаги се връщали с пълна сила. Дори детето им, когато кажели, че са
били на морето, се сещало как са им взели колата. Марката на колата е Хюндай с
рег. № ***.
III. За правото:
7. Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
8. В тази връзка следва да се поясни, че ответникът по
исковете за обезщетение „ТЕТ 61“ ЕООД няма качеството на административен орган
или на длъжностно лице по смисъла на чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. ПАМ обаче е
реално наложена от физически лица по трудов договор към дружеството, които
нямат компетентност по чл. 168 от ЗДвП да я наложат.
Следователно след като орган /дори и не административен/ или длъжностно лице е
натоварено по силата на специален закон и изрично овластено да налага ПАМ при
реализиране на форма на административна принуда с преустановителен характер,
същият орган или лице следва да носят отговорност при реализиране на тази
дейност в несъответствие с разпоредбите на закона. След като самата ПАМ е форма
на държавна административна принуда, което се реализира по административен ред
от лице с нарочна делегация и възлагане да осъществява тази дейност, дори и
същото да не е административен орган, отговорността от незаконосъобразното
осъществяване на тази дейност следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Изрично
в тази насока Решение №
4068 от 09.04.2015 г. по адм. д. № 11443/2014 г. на Върховния административен
съд.
9. За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
10. Първото условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред. По делото няма спор, че Принудителна административна мярка „преместване на ППС“ от 13.07.2020
г., наложена от служител на ответника на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т.
5, б. „б” от ЗДвП по отношение на лек автомобил Хюндай Туксон
ИХ 35 с рег. № РВ *** КС, собственост на
К.А., е отменена по съответния ред, а именно с Решение № 486/08.03.2021
г. постановено по адм.
дело № 1863/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, влязло
в законна сила на 26.03.2021 г. При това
положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на нищожен
административен акт.
Относно втория и третия елемент от фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, уредена в
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно
настъпила вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, е необходимо да се
съобрази следното:
10.1. От данните по делото по несъмнен
начин се установява, че в случая, горните материални предпоставки по отношение
на претендираното обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, са налице - принудителната административна мярка,
каза се, е отменена със съдебен акт, налице е и настъпил вредоносен резултат,
представляващ заплащане на сумата в размер на 72 лв. от А. на „ТЕТ-61“ ЕООД за
преместването на автомобила и за отговорното пазене на същия, за което по
делото е представен цитирани по-горе
фискален бон (обстоятелства
неспорни между страните),
налице е също така и причинна връзка между разпоредения административен акт и
настъпилата вреда, тъй като ако принудителната административна мярка не би била
наложена, ищецът не би заплатил събраната такса за освобождаване на автомобила.
При това положение основателна се явява и претенцията
на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от 24.07.2020 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане на сумата.
Каза се,
коментираната до тук искова претенция не се оспорва от страна на ответника нито
по основание, нито по размер.
10.2. Относно неимуществените вреди, претендирани от
ищеца, е необходимо да се посочи следното:
Обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят
само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от
административна дейност. Тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат
предмет на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на
установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, освен
ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание
при конкретните обстоятелства. Именно защото неимуществените вреди не могат да
бъдат измерени с количествени показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е
приел, че те се определят от съда "по справедливост".
От показанията на
разпитаната по делото свидетелка Елена Айвазова по безспорен начин се
установява, че на ищеца е причинено негативно психическо състояние, изразяващо
се в преживени силни негативни емоции от несправедливо наложената ПАМ (от
Решение № 486/08.03.2021 г. постановено по адм. дело № 1863/2020 г. по описа на
Административен съд - Пловдив, с което същата е отменена, се установява, че основните
мотиви на съда, за да постанови този резултата са липсата на доказателства
процесното МПС да е спряно на място, за което е налице забрана за паркиране,
както и знак, указващ репатрирането на неправилно паркираните автомобили, нито
са ангажирани доказателства, че процесното МПС е спряно по начин да прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението), огорчение и унижение
от отношението на служителите на ответника, стрес и тревожност, поради
възможността автомобилът да е откраднат, доколкото служителите на ответника не
са носили отличителни знаци, не са се легитимирали при репатрирането му, нито
са оставили телефон за връзка или адрес на паркинга, от който е следвало
автомобилът да бъде взет, както и поради обстоятелството, че на следващия ден ищецът
е трябвало да се прибере със семейството си обратно в Пловдив, а без кола, това
би създало значителни затруднения, тъй като същият е бил на почивка освен със
съпругата си и с тяхното детето. В случая свидетелските показания в достатъчна
степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и
че същите са пряка и непосредствена последица от незаконната ПАМ. Казано с
други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Само за пълнота следва да
се посочи, че доколкото Елена Айвазова е съпруга на ищеца (според
изричното й изявление в съдебно заседание), показанията й са преценени от съда с оглед на всички други данни
по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост.
Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде
определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото
производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Според цитираната
разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените
по-горе обстоятелства, периода на увреждането (от
18 часа до 19,21 часа на 13.07.2020 г.), характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение
по справедливост в размер на 200 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди от незаконната ПАМ, като искът до
размер на 950 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно периода на
увреждане съдът намира за нужно да добави, че макар същият де е твърде кратък,
това в никакъв случай не омаловажа интензитета на породените страдания и
негативни преживявания още повече, че ищецът по никакъв начин не е допринесъл с
поведението си за налагането на процесната незаконосъобразна ПАМ, съответно за
увреждането.
Основателна при това
положение се явява и претенцията на ищеца обезщетението, да се присъди ведно
със законната лихва, считано от 24.07.2020 г. (датата на завеждане на исковата
молба) до окончателното й изплащане.
IV. За разноските:
13. С оглед изхода на
спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски. Те се констатираха в общ размер на 131
лв., в това число 10 лв. заплатена държавна такса и 121 лв. заплатеното
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковата молба.
14. При посочения изход на
спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника „ТЕТ – 61“ ЕООД, се
дължат извършените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Преди съдът да се
произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено
възражението на ищеца относно прекомерността на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
По делото са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. В
случая са предявени два главни иска – за имуществени и неимуществени вреди. Материалният
интерес по първия иск е 72 лв., а по втория 950 лв. Възнаграждението за един
адвокат изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза по 300 лв. за всеки от
предявените главни искове. При това положение, настоящият състав преценява
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно.
С оглед
изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ответника,
се констатират в размер на 237 лв., изчислени съразмерно на отхвърлената част
от предявената искова молба.
Така мотивиран, Пловдивският
Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕТ-61“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Ц.Х.В., да заплати на К.Г.А., ЕГН **********,
с адрес ***, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 72 лв., ведно със законната лихва считано
от 24.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща заплатени
разходи за принудително преместване (70 лв.) и за престой на паркинг (2 лв.), в резултат на незаконен административен акт от 13.07.2020 г. - принудителна административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано пътно
превозно средство” по чл. 171, т. 5, буква „б“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), отменена по съответния ред с влязло в законна сила съдебно
решение (постановено по адм. дело № 1863 по описа на
Административен съда Пловдив).
ОСЪЖДА „ТЕТ-61“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ц.Х.В., да
заплати на К.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на незаконен
административен акт от 13.07.2020 г. - принудителна административна мярка (ПАМ)
„преместване на паркирано пътно превозно средство” по чл. 171, т. 5, буква „б“
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), отменена по съответния ред с влязло в
законна сила съдебно решение (постановено по адм. дело № 1863 по
описа на Административен съда Пловдив), за
периода от 18 часа до 19,21 часа на 13.07.2020 г., изразяващи се във внезапен
стрес, притеснение, унижение, огорчение, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 24.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 950 лева.
ОСЪЖДА „ТЕТ-61“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Ц.Х.В., да заплати на
К.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 131 лв., представляваща направените по
делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковата молба.
ОСЪЖДА К.Г.А., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати в полза на „ТЕТ-61“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ц.Х.В.,
сумата в размер на 237 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковата молба.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: