№ 332
гр. Перник, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720104640 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 79,
ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от СВ.Н.Н., ЦВ.Г.СТ. и Я.К.Ч.
против Л. М. М., ЕГН ********** от гр. Перник, *****.
Ищецът твърди, че при спазване на всички изисквания на Закона за
потребителския кредит, между него и ответницата е сключен договор за
потребителски кредит № ******/11.04.2017 г. Съгласно клаузите му, той, в
качеството си на кредитор е предоставил на ответницата – кредитополучател,
сумата от 3000 лв., която последната се е задължила да върне, с договорна
лихва, с лихвен процент на ден от 0.11 %, на 36 броя месечни вноски от по
146.39 лв., с падеж първи ден на месеца. Годишният лихвен процент по
кредита е 41.7%, а годишният процент на разходите 49.90 %. Общото
задължение по договора е 5270.04 лв.
Сочи, че ответницата е закупила и допълнителни пакети услуги срещу
възнаграждение от 2976.84 лв. и от 8264.88 лв., платими всяко на по 36 броя
месечни вноски, съответно в размер на 82.69 лв. и 229.08 лв.
Твърди, че ответницата е заплатила по договора осем пълни месечни
вноски и една частична, всичко в общ размер 1987.80 лв. Сочи, че с това е
погасена част от главницата – 1834.70 лв. и част от лихвата за забава – 33.10
лв. Претендира се, че към настоящия момент са дължими 836.92 лв. –
главница, 1495.09 лв. – договорно възнаграждение, 3213.26 лв. –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
1
Сочи, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ЧГД № 2390/2022 г. по описа на ПРС, като съдът е уважил
заявлението за сумите от 836.92 лв. – главница, 1495.09 лв. – договорно
възнаграждение за периода 01.03.2018 г. – 01.06.2020 г. и го е отхвърлил за
претенцията в размер на 2313.26 лв. – възнаграждение за допълнителни
услуги.
Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е
постъпило възражение от ответницата.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумата от 836.92 лв., представляваща невърната
главница по договор за потребителски кредит № ****** от 11.04.2017 г.,
ведно с договорна лихва в размер от 1495.09 лв. за периода от 01.03.2018 г. до
01.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението – 28.04.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 2390/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, както и да осъди
ответника да му заплати сумата от 2313.26 лв. представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № ****** от 11.04.2017 г.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в заповедното
и исковото производство.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Исковете са оспорени по основание
и по размер.
Ответницата твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като изцяло е
погасила задълженията си по договора за потребителски кредит. Сочи, че
плащания са извършвани по изпълнително дело № 2020753004011967 по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев, образувано въз основа на издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 1657/2019 г. по описа на ПРС. Искането към
съда е да отхвърли исковете като неоснователни.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не е бил представляван.
Докладвана е молба от същия, в която заявява, че поддържа предявените
искове. Моли съда да ги уважи. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се е явил и не е бил
представляван.
Като прецени процесуалната допустимост на исковете, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:
Исковете са предявени от процесуално легитимирани страни и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустим.
По искане на ищцата е приложено гр. д. № 8709/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник. От него се установява, че е образувано по иск за
установяване дължимостта на вземането на „Профи Кредит България“ ЕООД
срещу Л. М. М. за сумата от 2063.83 лв., представляваща непогасена главница
по договор за потребителски кредит № ******/11.04.2017 г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6038/2018
г. по описа на ПРС. С постановеното по делото и влязло в сила решение №
2
1700/02.12.2019 г. е признато за установено, че Л. М. М. дължи на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата от 1766.91 лв., представляваща непогасена
главница по погасителни вноски от № 10 до № 30 включително по договор за
потребителски кредит № ****** от 11.04.2017 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
6038/2018 г. по описа на ПРС и е отхвърлен иска за разликата до пълния
предявен размер от 2603.83 лв., а именно за 836.92 лв. От мотивите на
съдебния акт се установява, че основание за частичното отхвърляне на иска е
не настъпилата изискуемост на част от вноските по договора за кредит, а
именно от 31 до 37.
Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на процесната сума от
836.92 лв., претендирана като неплатена главница по същия договор за кредит
не е налице сила на пресъдено нещо. По гр. д. № 8709/2018 г. по описа на
ПРС, тя е претендирана на основание настъпила предсрочна изискуемост на
договор за потребителски кредит № ******/11.04.2017 г. По настоящото дело
твърдението на ищеца е, че след приключване на съдебното дирене по
предходното дело, е настъпила редовната изискуемост на оставащите и
незаплатени вноски по кредита.
Не са били предмет на гр. д. № 8709/2018 г. по описа на ПРС заявените в
настоящото производство претенции за договорна лихва в размер от 1495.09
лв. за периода от 01.03.2018 г. до 01.06.2020 г. и за възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2313.26 лв. Макари
заявени с първоначално предявения иск, с определение от 22.02.2019 г.
производството по тях е прекратено и исковата молба в тази част е върната.
С оглед изложеното съдът намира, че по отношение на исковите претенции,
предмет на настоящото делоне е налице предпоставката на чл. 299, ал. 2, във
вр. ал. 1 от ГПК и производството е процесуално допустимо.
Правният интерес от воденето на иска по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК се обосновава от приложеното
ЧГД № 2390/2022 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1477/03.05.2022 г.,
ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на посочените
искове. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение срещу
заповедта. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с
ал. 4 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледани по същество исковете са частично основателни:
Представено е искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит
Стандарт, подадено от ответницата на 11.04.2017 г. от което се установява, че
същата е поискала от ищеца да и отпусне паричен заем.
От представения договор за потребителски кредит стандарт № ****** и
погасителен план към него, се установява, че на 11.04.2017 г. между страните
е сключен договор за кредит, по силата, на който ищецът е предоставил на
ответника сумата от 3000 лв., която последният се е задължил да върне, ведно
с договорна лихва на 36 равни месечни вноски от по 146.49 лв., с падеж първи
ден на месеца, считано от 01.06.2017 г., със срок за погасяване на цялото
задължение – 01.05.2020 г. Страните са постигнали съгласие за годишен
процент на разходите от 49.90%, годишен лихвен процент от 41.17% и
лихвен процент на ден 0.11%. Посочената като дължима сума по кредита е
5270.04 лв.
3
В договора ответницата е посочила банкова сметка, по която да и бъде
преведена заетата сума.
Със споразумение за представяне на допълнителни услуги, ищецът се е
задължил да предостави на ответника, по искане на последния и при
изпълнение на специфичните условия, посочени в Общите условия на Профи
Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, всяка една от
следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падежа; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Срещу посочените възможности ответникът
се е задължил да заплати допълнително възнаграждение в общ размер на
2976.84 лв., дължимо на 36 равни месечни вноски, с падеж първо число на
месеца, считано от 01.06.2017 г., всяка в размер на по 82.69 лв.
Общият размер на месечната вноска за погасяване на задълженията по
договора е 229.08 лв., а общият размер на всички задължения по него 8246.88
лв.
От договорът за кредит се установява, че сумата от 778.01 лв. от
отпуснатия заем е за рефинансиране на друг кредит.
От преводна бележка – ****BGN се установява, че по посочената от
ответницата банкова сметка на 12.04.2017 г. ищецът е приел остатъкът от
заетата сума – 2221.99 лв.
С анекс № 1/12.12.2017 г. към договора за потребителски кредит, страните
са се съгласили падежът на погасителна вноска № 7 да бъде отложен, като тя
бъде заплатена в края на погасителния план с падеж 01.06.2020 г.
От представеното извлечение от сметка по договор за кредит е видно, че
ответницата е заплатила общо сумата от 1987.80 лв. и е останала дължима
сумата от общо 6412.18 лв.
С решение № 1700/02.12.2019 г. по гр. д. № 8709/2018 г. съдът е уважил
иска на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Л. М. М. за сумата от
1766.91 лв., представляваща непогасена главница по погасителни вноски от
№ 10 до № 30 включително по договор за потребителски кредит № ****** от
11.04.2017 г. и е отхвърлил, поради ненастъпил падеж на вноските от № 31 до
№ 37 иска за сумата от 836.92 лв.
При доказателствена тежест на ищцата, указана с доклада на съда, тя не е
установила твърдените от нея плащания с които да е погасила исковите
претенции. С оглед твърденията и и на основание чл. 195 от ГПК съдът
служебно е назначил съдебно-счетоводна експертиза за установяване на
извършените от ответницата плащания, като с оглед разпределената
доказателствена тежест и е дал възможност да внесе възложения и депозит за
изготвянето. Ответницата не е внесла определената сума за възнаграждение
на вещо лице, поради което съдът е заличил допуснатата съдебна експертиза.
Твърденията на ответницата за погасяване на всички задължения по договора
са останали недоказани.
Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Исковите претенции се основават на сключен между страните договор за
потребителски кредит стандарт № ******/11.04.2017 г.
Ищецът – „Профи Кредит България“ ЕООД е финансова институция по
4
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен
заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.Сключеният между тях
договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В настоящият случай договорът за потребителски кредит стандарт №
******/11.04.2017 г. отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК и по аргумент от чл. 22 от ЗПК
е действителен.
Ищецът е изпълнил задължението си следващо от 3.5 от общите условия на
Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит и т. VI
от договора за потребителския кредит да предостави на ищеца сумата от 3000
лв., като 778.01 лв. са преведени за рефинансиране на друг кредит, а 2221.99
лв. са преведени по посочената от ответника банкова сметка.
Ответникът не е изпълнил своето задължение по т. 6.1 от общите условия,
т. VI от договора за потребителски кредит и погасителния план към него да
върне сумата от общо 836.92 лв., представляваща главница, дължима на
месечни вноски, с падежи на всяко първо число на месеците декември 2019 г.
и януари, февруари, март, април, май и юни 2020 г. Затова искът за
установяване дължимостта на главницата е основателен и следва да се уважи.
В т. 4 от общите условия, във вр. с т. VI от договора за кредит страните
ответникът се е задължил да заплаща възнаградителна лихва, с размер на
годишния лихвен процент от 41.17 %.
Съдът счита така посочената договорна клауза да действителна. С
приемането на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК /ДВ бр. 35 от 2014
г., в сила от 23.07.2014 г./се регламентира по императивен начин предела на
оскъпяване на кредита - годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. С поставянето на максимална горна допустима граница
на годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на
длъжника от едностранен произвол на по-силната страна, каквато е
кредитодателят. Това е и законовия критерий за преценка дали уговорената
цена за предоставения кредит надхвърля максимално допустимите размери.
По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК клаузата за дължимост на договорна лихва
ще бъде нищожна, ако надхвърля пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Към момента на сключване на процесния договор размерът на законната
лихва за просрочени парични вземания е определен с ПМС № 426/18.12.2014
г. /Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г./. Съгласно чл. 1,
ал. 1 от същото годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна
5
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Размерът на основния лихвен процент на БНБ към
01.04.2017 г. съгласно Методика за определяне на основен лихвен процент,
приета с Решение № 149/16.12.2004 г., в сила от 1.02.2005 г. е обявен на
официалната страница на БНБ и е 0%. Следователно уговореният между
страните ГЛП от 41.17 % не надвишава максимално определения ГПР, който
е 50%.
Предвид изложеното, съдът намира клаузата за дължимост на договорна
лихва за действителна. По делото е безспорно установено, че ответникът
дължи договорна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 01.06.2020 г. в размер
на 1495.09 лв. При падаща върху него доказателствена тежест, не е установил
изпълнението задължението си за заплащането и. Затова за установяване на
това вземане следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 15.5 от Общите условия, споразумение за представяне на
пакет от допълнителни услуги и т. VI от процесния договор ищецът се е
задължил, при изпълнение на специфичните условия, регламентирани в
общите условия, да предостави на ответника пакет от следните услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна
на дата на падежа; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства срещу заплащане на възнаграждение в размер на 2976.84 лв.
Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което
за сключения от него договор за потребителски кредит за приложими
императивните правила на ЗЗП. Такива са нормите, уреждащи
неравноправността на договорните клаузи и нищожността на сделките. За
спазването им съдът следи и служебно.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а
реално представлява прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля
максималния размер на същите, предвиден в посочената норма.
Следва да се посочи, че възнаграждението за допълнителните услуги се
дължи независимо дали ще бъдат ползвани от потребителя, т.е. за
възможността да му бъдат предоставени. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на
такава.
Наред с горното, посочените допълнителни услуги представляват по
принцип съществуваща възможност за потребителя да преговаря с кредитора
за промяна на реквизитите на договора и без да дължи възнаграждение за
това.
С оглед така изложеното, съдът намира уговорката между страните за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги за нищожни на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово
изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Затова
предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 2976.84 лв. е
6
неоснователен и следва да се отхъврли.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноските, направени в заповедното
производство – 46.64 лв. – държавна такса и 25.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 46.64 лв. – заплатена държавна такса в
исковото производство за уважените искове и 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, че Л. М.
М., ЕГН ********** от гр. Перник, ***** ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от СВ.Н.Н.,
ЦВ.Г.СТ. и Я.К.Ч. сумата от 836.92 лв./осемстотин тридесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща невърната главница по договор за
потребителски кредит № ****** от 11.04.2017 г., ведно с договорна лихва в
размер от 1495.09 лв./хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и девет
стотинки/ за периода от 01.03.2018 г. до 01.06.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 28.04.2022 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2390/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от
ЗПК иск за осъждане на Л. М. М., ЕГН ********** от гр. Перник, ***** да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, представлявано от СВ.Н.Н., ЦВ.Г.СТ. и Я.К.Ч. сумата от 2313.26 лв.
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № ****** от 11.04.2017 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. М. М., ЕГН ********** от
гр. Перник, ***** на ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, представлявано от СВ.Н.Н., ЦВ.Г.СТ. и Я.К.Ч. по банкова сметка, разкрита
в „Юробанк България“ АД, IBAN: BG94BPBI79401057379002 или в „Алианц
Банк България“ АД, IBAN: BG BUIN956111000316183 сумата от общо 71.64
лв. /седемдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
направени разноски в заповедното производство и сумата от общо 346.64 лв.
/триста четиридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща разноски за уважените искове в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението, препис от него, ведно с ЧГД №
2390/2022 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
СЛЕД влизане в сила на решението гр. д. № 8709/2018 г. по описа на ПРС
7
да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8